РЕШЕНИЕ
№ 1207
Кюстендил, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кюстендил - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА |
При секретар ИРЕНА СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА административно дело № 20237110700386 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Р С Е., [населено място] баня, [община], [област], против решение № СО-33-П/2023 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - [област] за прекратяване на процедурата по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда, съвместена с процедура по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие за инвестиционно предложение за „Изграждане на зона (кът) за отдих в поземлени имоти с идентификатори 65365.210.250, 65365.210.251 и 65365.210.252 по КК и КР на [населено място] баня, местност [община], община Сапарева баня с възложител „Р С“ Е..
В жалбата се твърди, че оспореното решение е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалните разпоредби и при неспазена форма. Излагат се подробни съображения в тази посока. Моли се за отмяна на оспорения административен акт.
Ответникът - директор на РИОСВ - [област], чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд - [област], след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа страна следното:
Процедурата по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) за инвестиционно предложение за "Изграждане на зона (кът) за отдих в поземлени имоти 65365.210.250, 65365.210.251 и 65365.210.252 в [населено място], община Сапарева баня е започнала с внасяне в РИОСВ - [област] на уведомление вх. № 9504/12.05.2022 г. от „Р С“ Е. (л. 41 от делото). Видно от съдържанието на уведомлението, описаното от възложителя инвестиционно предложение представлява регламентиране на ползване, изразяващо се в устройване на пикници, еднодневно пребиваване за отдих и спорт по съществуващата писта и непосредствена близост на началната станция на лифта, водещ до хижа „Рилски езера“. Посочено е в уведомлението, че инвестиционното предложение принадлежи към функцията рекреация и отдих и не е свързано с разширение или изменение на каквато и да било производствена дейност.
След направена справка в Кадастрално-административната информационната система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър е установено от РИОСВ – [област], че инвестиционното предложение попада в границите на имоти, които представляват горски територии и са разположени в защитена зона BG0002129 „Рила буфер“ за опазване на дивите птици, обявена със заповед № РД-229/11.03.2020 г. на министъра на околната среда и водите.
Във връзка с внесеното уведомление, РИОСВ – [област] с писмо изх. № 9504-5615/07.06.2022 г. изпраща уведомлението за инвестиционно предложение за становище до кмета на община Сапарева баня относно представяне на информация съобразено ли е планираното бъдещо застрояване, касаещо землище на община Сапарева баня с предвижданията на действащия ОУП на община Сапарева баня и съответства ли на устройствената зона, отредена в ОУП на общината. В отговор е приложено удостоверение, издадено от главния архитект на [община], съгласно което представеното ИП съответства на предвидената устройствена зона „Ваканционно селище“, означена с „Ос“ и „Правилата и нормативите за прилагане на Общия устройствен план на [община]“.
С писмо изх. № 9504-6900/08.07.2022 г. РИОСВ – [област] изпраща уведомлението за инвестиционно предложение за становище на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), „Югозападно държавно предприятие“ ДП [област] и РДГ [област], с копие до оспорващото дружество. Посочено е в писмото, че инвестиционното предложение засяга имоти, попадащи в защитена зона BG0002129 „Рила буфер“ за опазване на дивите птици, обявена със заповед № РД-229/11.03.2020 г. на министъра на околната среда и водите. Посочено е още, че инвестиционното предложение засяга имоти с начин на трайно предназначение „Иглолистна гора“, поради което е изискана и информация за наличие на токовища на глухара, във връзка с допустимостта на инвестиционното предложение спрямо режима на защитена зона BG0002129 „Рила буфер“, определен в т 6.9 от посочената по-горе заповед на министъра на околната среда и водите.
В резултат е получено становище единствено от ИАГ, с рег. индекс № ИАГ-16440/15.07.2022 г., съгласно което поземлени имоти 65365.210.250, 65365.210.251 и 65365.210.252 са придобити от държавата след замяна, по реда на чл. 15б от Закона за горите (отм.) и на основание § 3, ал. 4 от ПЗР на ЗГ, посочените имоти са включени в подробния списък на всички имоти от държавния горски фонд, придобити от физически и юридически лица или общини в резултат на извършени замени по реда на чл. 15б от ЗГ (отм.) през периода 2003 – 2009 г. Отбелязано е в писмото, че съгласно § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ, съществува забрана за промяна предназначението и за извършване на строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени.
За изясняване обстоятелствата по делото по делото по искане на дружеството жалбоподател е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните и съдът кредитира като обективна. В заключението на експерта изрично се сочи, че с оглед географските координати на конкретното инвестиционно предложение „Изграждане на зона (кът) за отдих в поземлени имоти с идентификатори 65365.210.250, 65365.210.251 и 65365.210.252 по КК и КР на [населено място] баня, местност [община], [община], то попада в обхвата на защитената зона BG0002129 „Рила буфер“ за опазване на дивите птици. Посочено е от вещото лице, че предмет на инвестиционното предложение е формиране на зона (кът) за отдих, разположена юг-югоизточно от [населено място], непосредствено до пътя Паничище – [община], в непосредствена близост до началната станция на лифта до хижа „Рилски езера“, като елементите от инвестиционното предложение се предвижда да бъдат поставени като преместваеми обекти.
По делото е приета преписката по издаване на оспорения административен акт. Видно от същата на 24.10.2023 г. административният орган е издал решение за прекратяване на административното производство поради недопустимост № СО-33-П/2023 г. В мотивите на решението е посочено като основание за прекратяване становище с изх. № ИАГ-16440/15.07.2022 г. на ИАГ (л. 21 от делото), като са изложени съдържащите се в писмото мотиви за недопустимост на инвестиционното предложение. На основание чл. 2а, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС) административният орган е прекратил процедурата по реда на глава шеста от ЗООС, съвместена с процедура по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие за процесното инвестиционно предложение.
Съдът, при така установените факти, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен срок за оспорване. Разгледана по същество е основателна.
Административният акт е издаден от компетентен по степен, място и материя орган. Съгласно чл. 94, ал. 2 от ЗООС, директорът на съответната РИОСВ е компетентен орган за вземане на решение по ОВОС за инвестиционни предложения, разширения или изменения за случаите извън случаите по ал. 1, както и когато министърът на околната среда и водите е възложител. Процесният случай не попада в никоя от посочените хипотези, с оглед на което решението е постановено от компетентен орган.
По отношение формата, спазването на административнопроизводствените правила и материалния закон съдът намира следното:
Директорът на РИОСВ - [област] неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 2а, ал. 2 от НУРИОВОС, в действащата към издаване на оспорения акт редакция, съгласно която компетентният орган прекратява процедурата по ОВОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен компетентен орган (например басейнова дирекция, Министерството на земеделието, общински органи и др.) недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащи нормативни или административни актове.
В обжалваното решение е цитирано становището от 15.07.2022 г. на ИАГ. В становището е направен извод, че след преглед на информацията, описана в уведомлението за преценяване на необходимостта от извършване на оценка за въздействието върху околната среда и необходимостта от извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите за опазване на защитените зони, същата не е достатъчна, като е отбелязано, че липсват информация и документи, от които да е видно допустимостта на инвестиционното предложение, съгласно Закона за устройство на територията, за да се определи приложимия ред по Закона за горите за неговото осъществяване в горски територии. Посочено е, че процесните имоти са придобити от държавата след замяна, по реда на чл. 15б от Закона за горите (отм.) и са включени в подробния списък на всички имоти от държавния горски фонд, придобити от физически и юридически лица или общини в резултат на извършени замени по реда на чл. 15б от ЗГ (отм.) през периода 2003 – 2009 г., като е посочена разпоредбата на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ, съгласно която съществува забрана за промяна предназначението и за извършване на строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени.
Съдът намира, че това становище, на което се е позовал административният орган, съдържа вътрешни противоречия между изложените съображения. От една страна се сочи, че не е налице пълна и изчерпателна информация относно инвестиционното намерение, поради което поставя и конкретни въпроси, а от друга страна - въпреки липсата на отговори по тези въпроси, прави обобщение, че съществува забрана за промяна предназначението и за извършване на строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, като са посочени съответните разпоредби от Закона за горите. Също така в частта по исканото становище за засягане на имоти с начин на трайно ползване „Иглолистна гора“ и информация за наличие на токовища на глухара, във връзка с допустимостта на инвестиционното предложение спрямо режима на защитената зона BG0002129 „Р б“ изцяло липсват мотиви.
Съдът намира, че изложените съображения в становището от 15.07.2022 г. на ИАГ са изключително лаконични, поради което същите следва да се приемат за липса на мотиви.
Категорично установеното по делото, вкл. и от заключението на вещото лице, разположение на инвестиционното предложение в границите на защитена зона BG0002129 „Р б“ за опазване на дивите птици, налага приложението на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗБР, задължаваща извършването на оценка за съвместимостта на инвестиционното предложение с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона. Препращащата норма на ал. 4 на чл. 31 ЗБР задължава компетентния орган да извърши преценка за допустимост на инвестиционното предложение на основание чл. 40, ал. 2 от Наредбата за ОС по реда на глава втора, раздел II от същата наредба. Съобразно ал. 4 на чл. 12 от Наредбата за ОС проверката за допустимостта на инвестиционното предложение се извършва спрямо режима на дейностите в защитените територии, определен по реда на Закона за защитените територии, заповедта за обявяването й и плана на управление, ако има такъв.
В оспореното решение Директорът на РИОСВ – [област], за да прекрати процедурата, се е позовал единствено на цитираното становище с рег. индекс № ИАГ-16440/15.07.2022 г. на ИАГ. Съдът намира, че същото не представлява потвърждение от съответен компетентен орган за недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащи нормативни или административни актове, поради което оспореното решение противоречи на закона.
Съдът намира, че е нарушен чл. 34, ал. 4 вр. чл. 35 от АПК, доколкото възложителят не е имал възможност да изрази становище по събраните доказателства и най - вече по постъпилото становище. Нарушението на чл. 34, ал. 4, вр. чл. 35 от АПК е съществено процесуално нарушение. Посочените разпоредби гарантират активното и равно участие на заинтересованите страни в производството по издаването на административен акт и не следва да бъдат пренебрегвани.
По горните съображения съдът приема, че процесното решение е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, поради което жалбата срещу него е основателна и следва да бъде уважена. Делото като преписка следва да се върне на органа, като при новото разглеждане на заявлението, сезираният административен орган дължи мотивирано произнасяне по уведомлението за инвестиционното предложение по реда на ЗООС и ЗБР и подзаконовите нормативни актове по прилагането, след изпълнение на задълженията си по чл. 35 – 53 от АПК за изясняване на фактите и събиране на относимите доказателства. При наличие на друга хипотеза за прекратяване на производството няма пречка същото да бъде прекратено на друго основание. На основание чл. 174 от АПК съдът определя два месеца за ново произнасяне.
При този изход на спора, в тежест на ответния административен орган следва да бъдат присъдени и направените от жалбоподателя разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 2 000 лева, от които 50 лева държавна такса, 1 200 лева адвокатско възнаграждение и 750 лева за изготвяне на СТЕ.
Водим горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – [област],
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № СО-33-П/2023 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - [област] за прекратяване на процедурата по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда, съвместена с процедура по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие за инвестиционно предложение за „Изграждане на зона (кът) за отдих в поземлени имоти с идентификатори 65365.210.250, 65365.210.251 и 65365.210.252 по КК и КР на [населено място] баня, местност [община], община Сапарева баня с възложител „Р С“ Е..
ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите - [област] да заплати на „Р С“ Е., [населено място] баня, сумата от 2 000 лв. (две хиляди) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
| Съдия: | |