№ 450
гр. Благоевград, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Магдалена Коцакова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20231200500542 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 4130/02.05.2023г. от „***“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.В., В. *, бул.“***“ № 258, представлявано от П.С.С.,
Я.М.Д. и Д.Д. срещу решение № 107/06.04.2023г., постановено по гр.д. № 771/2022г. по
описа на РС П..
С въззивната жалба решението се иска отмяна на решението изцяло като неправилно,
постановено при допуснати нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и
при несъответствие със събраните доказателства.
Оспорват се фактическите изводи на съда за липсата на доказателства, че ответникът
е небитов клиент за процесния обект на потребление. Поддържа се, че ответната страна е
абонат на дружеството - небитов клиент и като такъв за него е възникнало задължение да
заплати и цената за достъп до електроразпределителната мрежа на ищеца. Излагат се
подробни, както фактически, така и правни доводи в насока основателност на предявения
иск.
При поддържане на твърдения и оспорвания в горната насока се обосновава искане за
отмяна изцяло на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.
Не се правят искания за събиране на нови доказателства.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от
насрещната страна.
Иска се потвърждава на решението, като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощник с писмено становище,
поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства и няма искане за събиране на такива.
Въззиваемата страна, чрез особения си представител, оспорва жалбата. Иска
потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Също няма искания за
1
събиране и проверка на доказателства.
Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията,
изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред РС П. е образувано по искова молба от „***” АД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. В., В. *, бул. „***“ № 258, представлявано заедно от
всеки двама от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д., чрез адв. Х. И., АК - В., с адрес за призоваване и
съобщения гр. В., бул. „***“ № 21, ет. 2, срещу Й. Н. М., ЕГН: **********, с постоянен
адрес с. М., общ. П., с правно основание чл.422 ГПК вр. с 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.86 ЗЗД – за
приемане за установено спрямо ответната страна, че дължи на ищеца „***“ АД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление в гр. В., В. *, бул. „***“ № 258, представлявано заедно
от всеки двама от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д., сумата в размер на 183,48 лева, представляваща
сбор от главници по фактури с номера: № ********** от 13.08.2020 г. на стойност 24,98
лева; № ********** от 15.09.2020 г. на стойност 29,78 лева; № ********** от 08.10.2020 г.
на стойност 33,62 лева, № ********** от 05.11.2020 г. на стойност 24,98 лева; № **********
от 15.12.2020 г. на стойност 29,78 лева и № ********** от 11.01.2021 г. на стойност 40,34
лева, дължими за неплатени мрежови услуги по горепосочените фактури на основание § 15.
(1) от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на
закона за енергетиката, във вр. с чл.29 от Правилата за търговия с електрическа енергия
клиентите, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 19,95 лева,
представляваща сбора от мораторната лихва по посочените фактури за периода от датата на
падежа на всеки един от счетоводните документи до 07.01.2022 г., за които суми има
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 181/2022 г. по описа на Районен
съд гр.П..
Твърди се в исковата молба, че претендираните от ищцовото дружество вземания са
начислени на клиентски № *** за обект, находящ се в с. К. с абонатен номер ***, с
предназначение на обекта стопанска постройка - „комплекс за отдих и басейн“, и които
вземания представляват потребена и незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност съгласно фактури, издадени през
периода 13.08.2020 г. до 11.01.2021 г., както и мораторна лихва върху главницата за периода
от падежа на всяка от посочените фактури до 07.01.2022 г.
Изтъква се, че към датата на издаване на фактурите титуляр на партидата в системата
на ищцовото дружество е било лицето А.П.П., но при извършена справка в Служба по
вписвания, Имотен регистър - В., е установено, че ответницата е собственик на процесния
обект на потребление през периода на издадените фактури. Твърди се, че правоотношението
между страните е възникнало на основание Закона за енергетиката, а законът го обвързва с
титулярството на вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно право на
ползване, като след изгубването на собствеността, доставката на електроенергия обективно
не обслужва битовите нужди на бившия собственик, а тези на новия, без значение дали
новият собственик на електроснабдения имот е „битов клиент“ или „небитов клиент“. Тъй
като ответницата Й. М. е собственик на обект с абонатен номер ***, между страните
съществува облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия. Твърди се, че
процесният обект е присъединен към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север“ АД при резервирана мощност от капацитета на
електроразпределителната мрежа в размер на 39,00 кВт.
Твърди се, че процесния период е съществувало облигационно правоотношение по
продажба на ел. енергия и по осъществяване на достъп до електроразпределителната мрежа,
с цел снабдяване с ел. енергия при общи условия, за обект с абонатен номер ***,
присъединен при резервирана мощност от 39,00 кВт, намиращ се в с. К. 16, за което са
издадени фактури № ********** от 13.08.2020г. на стойност 24,98 лв., № ********** от
15.09.2020 г. на стойност 29,78 лв., № ********** от 08.10.2020 г. на стойност 33,62 лв.
Изтъква се, че съгласно разпоредбите на Правилата за търговия с електрическа
енергия клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, са задължени да
заплащат на крайния снабдител цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
същата, за достъп и пренос по електро-разпределителната мрежа и други мрежови услуги за
2
съответния ценови период, като мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставената мощност в местата за измерване.
Посочено е, че при потребление за небитови нужди, каквото е осъществявано в обект
с абонатен номер ***, през периода посочен в процесните фактури е предоставяна
непрекъснато услугата достъп до електроразпределителната мрежа на обекта, който се
стопанисва от ответницата, цената на която се дължи на крайния снабдител независимо от
потреблението на ел. енергия. Цената за достъп до електроразпределителната мрежа на
небитови потребители - абонати е определена с Решение Ц-29 от 01.07.2020г. на ДКЕВР в
размер на 0.2053 лв. /кW/ден /.
Считано от 01.10.2020г. с последното изменение на чл.94а от ЗЕ се сочи, че от кръга
клиенти на крайния снабдител отпаднали всички небитови клиенти, независимо от нивото
на напрежение, на което са присъединени. Изтъква се, че ответницата няма сключен договор
с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени за процесния обект нито
към 01.10.2020 г., нито към настоящия момент, както и не е налице и сключен типов
договор по § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) Поради
тази причина обектът с абонатен номер *** служебно е преминал от „***“ АД, в качеството
му на краен снабдител, на свободен пазар с доставчик „***“ АД, в качеството му на
търговец на свободен пазар.
По силата на ЗЕ се твърди, че ответната страна, като собственик на процесния имот, е
станала страна по спорното правоотношение с въззивната страна и като такова дължи цена
за достъп до електроразпределителната мрежа за прецосения период, като се поддържа от
въззивника, че в случая въззиваемата страна е небитов клиент и като такъв дължи и цената
за достъп, което е вид мрежова услуга.
В отговора в срока по чл.131 ГПК, особения представител на ответната страна,
оспорва иска по основание и по размер.
Оспорва се твърденето за наличие на валидно облигационно правоотношение между
страните. Твърди, че се касае до обектът е на етап „Груб строеж“ , откритата партида на
името на стария собственик е временна такава, с оглед строителството на обекта и
необходимостта от ел. енергия за изграждането му, същата е за битови нужди, както и че от
2002 г. до настоящия момент няма потребление на ел. енергия в обекта. Сочи, че за
откриването на нова партида за снабдяването на обекта с ел. енергия, която следва да е с по-
висока мощност от 39 квт, е нужна съответната документация, както и документ за
завършено строителство и съответно издаване на удостоверение за въвеждане в
експлоатация на обекта /съгласно ЗУТ/, и едва след одобрението на тези документи се
сключва съответният договор за достъп и захранване с ел. енергия на обекта. Оспорва
обстоятелството, че ответницата има качеството на „небитов клиент“ по смисъла на
параграф 1 т.33а от ПЗР към ЗЕ, тъй твърди, че откритата на името на предишния
собственик временна партида е партида за „битов клиент“, а от приложената по делото
справка за фактури и плащания за период 13.08.2018 г. до 13.08.2021 г. няма издадени
фактури на името на А.П.П., нито е налично потребление на ел. енергия за целия период от
13.08.2018 г. до 11.01.2021 г., когато е закрита партидата по молба на А.П.. Сочи, че
ответницата няма подписани договори с доставчик на ел. енергия, поради обстоятелството,
че обектът не е въведен в експлоатация и не е ползвател на ел. енергия. Поради изложеното
счита, че за ответницата не съществува задължение да заплати така съставените фактури за
предоставена услуга достъп до електропреносната мрежа за процесния обект, както и
начислените лихви.
С обжалваното Решение № 107/06.04.2023г. предявеният иск е отхвърлен изцяло като
неоснователен.
Вземането се основава на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК № 96/17.02.2022г., издадена по ч.гр.д.№ 181/2022 год. по описа на Районен съд-П., с
която е разпоредено на вззиваемата страна, като длъжник – Й. Н. М., ЕГН: ********** от
с.М., общ.П., да заплати на кредитора „***“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление в гр. В., В. *, бул. „***“ № 258, представлявано заедно от всеки двама от П.С.С.,
Я.М.Д. и Д.К.Д., сумата в размер на 183,48 лева, представляваща сбор от главници по
3
фактури с номера: № ********** от 13.08.2020 г. на стойност 24,98 лева; № ********** от
15.09.2020 г. на стойност 29,78 лева; № ********** от 08.10.2020 г. на стойност 33,62 лева,
№ ********** от 05.11.2020 г. на стойност 24,98 лева; № ********** от 15.12.2020 г. на
стойност 29,78 лева и № ********** от 11.01.2021 г. на стойност 40,34 лева, дължими за
неплатени мрежови услуги по горепосочените фактури за периода от 13.08.2020г. до
11.01.2021г. за обект с абонатен № ***, с адрес: с.К. № 16, с клиентски № ***, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 19,95 лева, представляваща сбора от
мораторната лихва по посочените фактури за периода от датата на падежа на всеки един от
счетоводните документи до 07.01.2022г.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК,поради което
на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си по реда на
чл.415,ал.1,т.2 от ГПК.Съобщението за това е връчено на заявителя на 05.05.2022г., а
установителният иск е предявен на 06.06.2022г. /по куриер с дата на изпращане –
03.06.2022г., видно от датата на куриерската пратка за изпращане до РС П./. Следователно,
искът е предявен в указания едномесечен срок.
Приети като доказателства по делото са фактури с номера, както следва: фактура №
********** от 13.08.2020 г. за периода от 26.06.2020г. до 26.07.2020г. за сумата от 24,98
лева, за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност; фактура №
********* от 15.09.2020г. за периода от 27.07.2020г. до 26.08.2020 г. за сумата от 29,78 лева,
за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност; фактура №
********** от 08.10.2020г. за периода от 27.08.2020г. до 30.09.2020г. за сумата от 33,62
лева, за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност; фактура №
********** от 05.11.2020г. за периода от 01.10.2020г. до 26.10.2020г. за сумата от 24,98
лева, за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност; фактура №
********** от 15.12.2020г. за периода от 27.10.2020г. до 26.11.2020г. за сумата от 29,78
лева, за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност и фактура №
********** от 11.01.2021г. за периода от 27.11.2020 г. до 07.01.2021г. за сумата от 40,34
лева, за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност, като всичките
фактури са издадени за обект в с.К., а като задължено лице е посочен А.П.П. от гр.Г..
Не е спорен фактът, че за процесния период няма потребление на дневна и нощна
ел.енергия - справка за потреблението през последните 12/24/36 м, издадена на името на
А.П.П. - л.26 от делото. Същото обстоятелство се установява и от извлечение за фактури и
плащания за период /л.27-28 от делото/.
От приложените по делото справки чрез отдалечен достъп по данни за
физическо/юридическо лице за всички служби по вписвания, съответно за А.П.П. и Й. Н. М.
се установява, че на 29.01.2019 г. в Служба по вписванията - Г. е отразено прехвърляне чрез
Покупко-продажба на недвижим имот, с продавач А.П.П. и купувач Й. Н. М. на Поземлен
имот, площ по док. 1380 кв.м, заедно с построената в груб строеж сграда с площ 170 км.м -
Комплекс за отдих и басейн, в с.К., общ.Г..
Като доказателство по делото е прието и писмо от Община Г., от което се установява,
че няма промяна в етапа на завършеност на сграда със застроена площ от 170 кв.м,
представляваща „Комплекс за отдих и басейн“, построена в УПИ IX-99 от кв.2 по
регулационния план са с.К., общ.Г..
От Констативен протокол № 5617738 от 07.01.2021г. се установява, че след
постъпило заявление от клиент А.П.П., на обект в с.К. е демонтирано СТИ.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при
изготвяне на процесните фактури и изчисляване на дължимите суми са взети предвид
цената от 0,02053 лв./кW/ден, без ДДС, определена от Комисията за енергийно и водно
регулиране /т.6.3 от Решение № Ц- 29/01.072020 г. В счетоводството на ищеца „***“АД,
всяка една от посочените в исковата молба данъчни фактури - : фактура № ********** от
13.08.2020 г. за периода от 26.06.2020г. до 26.07.2020г. за сумата от 24,98 лева, за достъп до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност; фактура № ********* от
15.09.2020г. за периода от 27.07.2020г. до 26.08.2020 г. за сумата от 29,78 лева, за достъп до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност; фактура № ********** от
4
08.10.2020г. за периода от 27.08.2020г. до 30.09.2020г. за сумата от 33,62 лева, за достъп до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност; фактура № ********** от
05.11.2020г. за периода от 01.10.2020г. до 26.10.2020г. за сумата от 24,98 лева, за достъп до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност; фактура № ********** от
15.12.2020г. за периода от 27.10.2020г. до 26.11.2020г. за сумата от 29,78 лева, за достъп до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност и фактура № ********** от
11.01.2021г. за периода от 27.11.2020 г. до 07.01.2021г. за сумата от 40,34 лева, за
достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност - са отразени като
задължения за плащане от страна на ответника на мрежови услуги в общ размер на 183,48
лева, като по всяка от тях няма отразено плащане.
Общият размер на дължимата мораторна лихва по всяка една от процесните данъчни
фактури за периода от датата на настъпване на изискуемостта /падежа/ до 07.01.2022 г. е
20,01 лева.
Мощността предоставена от „***“ АД гр.В. за електроснабден имот, находящ се в
с.К., общ.Г. с абонатен номер 01066403019 е 39 kW/h, определена на база параметрите на
предпазител МАП 3 х 63 А.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което
е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС/.
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя,
изложени във въззивната жалба относно правилността му в оспорваната част на
поддържаните в жалбата основания.
Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1
от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - за
установяване на паричното вземане са допустими, тъй като е налице правен интерес от
предявяване на исковете, което се доказа от приложеното ч.гр.д. № 181/2022г. по описа на
Районен съд – П., по което срещу ответника е издадена Заповед № 96/17.02.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за
което кредиторът е уведомен със съобщение по реда на чл.415 ГПК. Исковата молба за
установяване на вземането по заповедта за изпълнение е подадена в преклузивния
едномесечен срок по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за спазването на който съдът следи
служебно, съгласно т. 5а от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
По същество – жалбата е неоснователна, по следните съображения:
В тежест на жалбоподателя като ищец по предявения положителен установителен
иск е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на парично
задължение, неговия размер, наличиенто на облигационна връзка между страните и
основанието, на което правото е възникнало, също така дали ответната страна е битов или
небитов клиент на дружество.
Основният спор е фактически – относно това дали въззиваемата страна има
качеството на битов или небитов клиент на ищцовото електроразпределително дружество.
Неоснователно е оспорването от въззиваемата страна, че не е страна по твърдяното
спорно материално правоотношение. Такава облигационна връзка в случая възниква по
силата на специалния закон – ЗЕ.
По материалния въпрос, кой е длъжник по вземането за цена на доставена
5
електрическа енергия за битови нужди, съгласно ЗЕ е допуснато касационно обжалване и с
Решение № 205/28.02.2019г. по гр.д.№ 439/2018г. Съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката кой дължи цената на доставената електрическа енергия за битови нужди в
периода след прехвърляне на собствеността върху имота – старият или новият собственик,
когато за същия имот няма сключен договор за електроенергия за битови нужди между
крайния снабдител и ползвател на договорно основание, съгласно Закона за енергетиката, е
разрешен в полза на собственика - преобретател, респ. на носителя на ограниченото вещно
право, като в тази насока е и съдебната практика. При действието на Закона за
енергетиката, когато правото на собственост върху електроснабден имот е прехвърлено,
старият собственик на имота, на когото е била доставяна електрическа енергия за битови
нужди, не дължи цената на доставената енергия за периода, който следва изгубването на
собствеността. Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ длъжник на цената е новият собственик, без
значение дали е битов или небитов клиент по смисъла съответно на § 1, т. 2а или т. 33а от
ДР на ЗЕ. Отговорът не обхваща хипотезите, в които имотът е предоставен за ползване по
силата на договорно отношение от стария, респективно от новия собственик на имота, а
между ползвателя на договорно основание и крайния снабдител е сключен договор за
продажба на електроенергия за същия имот /така Решение № 205/28.02.2019г. по гр.д.№
439/2018г. , 3 г.о., ГК/.
В тази насока е и извършеното нормативно тълкуване с ТР № 2/ 17.05.2018 г. по
тълк.д. № 2/ 2017 г. ОСГК на ВКС., според което, ЗЕ свързва качеството на длъжник на
цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството на собственик на
имота, съответно с качеството на носител на ограниченото вещно право на ползване, когато
за същия имот няма сключен договор между ползвателя на договорно основание и
доставчика на топлинна енергия. Спорното правоотношение по настоящото дело
(лихвоносното вземане по издадената заповед за изпълнение) също намира правната си
уредба в Закона за енергетиката, който регламентира и правоотношението за продажба на
електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно
регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично
известни общи условия. Продавач на доставената електрическа енергия е крайният
снабдител (субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ), а купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92,
вр. чл. 97 – 98а ЗЕ). Легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ е в § 1, т. 2а от
Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ. Тя се отнася и за
правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея Законът свързва качеството
на длъжник на цената с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно
право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е „за
собствени битови нужди“, а друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната
свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената
електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва
електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право
на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за
същия имот. Даденият отговор не визира тези хипотези, а извършеното нормативно
тълкуване с ТР № 2/ 17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/ 2017 г. ОСГК на ВКС го предопределя.
След прехвърлянето на собствеността длъжник по вземането е новият собственик на имот.
За отговора е без значение, дали новият собственик на електроснабдения имот е „битов
клиент“ или „небитов клиент“ по смисъла на чл. 1, т. 2а, респ. на т. 33а от ДР на ЗЕ. Чл. 97,
ал. 1, т. 4 ЗЕ и двете дефинитивни разпоредби го сочат като длъжник по вземането. Случаят
е на законово заместване на страната в правоотношението по визираната от закона сделка.
Правоотношението възниква въз основа на ЗЕ, а законът обвързва ответната страна като
страна по него с титулярството на правото на собственост.
В тази връзка оспорването на въззиваемата страна, че не е страна по спорното
материално правоотношение е неоснователно, доколкото възникването на качеството й на
страна става по силата ЗЕ с прехвърлянето на имота, в случай, че същият е бил свързан
фактически с електроразпределителната мрежа на въззивника и в случай, че предходния
преобретателя / продавача/ е имал открита партида. За този факт не се спори, както и не е
спорно, че считано от 0.01.2021г., видно от Констативния протокол от тази дата
отчуждителя на имота /Продавача/ – А.П. е подал молба и на посочената дата с протокола е
установено демонтиране на средството за търговско измерване от обекта на въззиваемата
6
страна. Този факт също установява възникването на материалното правоотношение между
страните по спора по силата на закона с факта на прехвърляне на процесния имот на
въззиваемата Й. М. от А.П. на 29.01.2019г. /видно от справката от Агенцията по
вписванията/.
При горния правен извод съществен въпрос по делото е дължи ли ответникът
заплащането на цена за мрежова услуга "достъп до разпределителната мрежа" в
претендирания размер, след като ел. енергия не му е била доставяна дори според отчетите
на ищцовото дружество и предвид оспорването от ответната страна, че дължи такса за
достъп, като поддържа твърдението, че не е небитов клиент, в който случай таксата за
достъп се дължи независимо дали до обекта е имало реално доставяне и потребление на
ел.енергия от абоната.
Отношенията във връзка със заплащането на цена за достъп до мрежата се уреждат от
Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, приети от ДКЕВР, обн. ДВ, бр. 66 от
26.07.2013 г. Съгласно чл. 28, ал. 1 от същите, битовите и небитовите крайни клиенти на
крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на
крайния снабдител, а съгласно чл. 29, ал. 1 мрежовите услуги се заплащат от клиенти и
производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в
съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата
на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. В
конкретния случай въззивника поддържа, че е налице основание за начисляване на цена за
достъп до ел.до електроразпределителната мрежа с оглед на предназначението на обекта,
който е закупен през м.01.2019г. от ответника, а именно – според справката от Агенцията по
вписванията става дума за поземлен имот от 1380 кв.м., ведно с посторената в груб строеж
сграда с площ от 170 кв.м., представляващ комплекс за отдих и басейн в с.К., община Г..
Съгласно т. 8 ДР на ПТЕЕ „мрежови услуги" са достъп, пренос и системно
управление. Понятието „достъп“ е легално определено в пар.1, т.15 ДР на ЗЕ като право за
използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа
енергия срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба. Съгласно чл. 33 и
сл. от Наредба 6/2014г. предоставената мощност се заявява от клиента в искането за
проучване на условията за присъединяване на база на необходимите за ползване в обекта
приемници на електрическа енергия. Предвидени са две хипотези, при които се дължи
заплащане на мрежови услуги: използвана/ отдадена ел. енергия и/ или предоставена
мощност. Конкретният случай не попада в нито една от изложените хипотези. Установи се и
за този факт няма спор между страните, че през процесния период ел. енергия в обекта,
собственост на ответника, не е консумирана. От друга страна, не се установи обектът на
ответника да е бил присъединен към електроразпределителната мрежа и доколкото ищецът
не е ангажирал доказателства в обратната насока този извод не следва да бъде хипотетичен
само въз основа на факта, че в процесният период в имота е имало поставен електромер. При
това положение се налага изводът, че липсва основание за начисляване на цена на достъп до
електроразпределителната мрежа за процесния период, поради което претенцията на
ищцовото дружество се явява изцяло неоснователна. Съгласно разясненията, дадени в
решение №227/ 2013 на ВКС, I I т. о., според които „цената за достъп до и цената за пренос
по електроразпределителната мрежа отразяват в т. ч. разходите, свързани с диспечиране,
подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други
административни случая ответникът нито е ползвал ел. енергия, нито е разполагал с реална
възможност да му бъде предоставена мощност в мястото за търговско измерване, което
изключва приноса му в разходите по управление и поддръжка на разпределителната мрежа
и води до отпадане на отговорността му за заплащане на съответните мрежови услуги. Само
на това основание искът е неоснователен. Въпреки изрично дадени от първоинстанционният
съд указания жалбоподателят не е представил доказателства за това предходния
преобретател на имота за какви нужди е заявил откриване на партида.
По основния спорен въпрос обаче – това какъв абонат е въззиваемата страна – битов
или не, доказателствената тежест е на въззивника. Пълно и главно тази страна не установи,
че въззиваемата страна е небитов клиент и като такъв дължи такса за достъп, независимо то
това, че за процесния период е липсвало реално потребление на ел.енергия, по следните
7
съображения:
Продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител (субектът по чл.
94а, респ. по чл. 95 ЗЕ), а купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ).
Легалната дефиниция на понятието "битов клиент" е дадена в § 1, т. 2а от Допълнителните
разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.); на ЗЕ. Тя се отнася и за правоотношението
по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Съгласно § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ
„ Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди, а според § 1, т.33а от ДР на ЗЕ „Небитов клиент" е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за небитови нужди.
Определяне на вида на нуждите е фактически и не зависи автоматично, както от
качеството на субекта, собственик или ползвател на имота – дали е физически или
юридическо лице, нито се определя еднозначно само по данни от предназначението на
имота, така както поддържа тезата си въззивната страна.
С решение № 273/ 06.10.2014г., постановено по гр.д.№ 693/20154г. на ВКС, 4 г.о., ГК
е допуснато касационното обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3
от ГПК, по материалноправния въпрос по приложението на т. 42 и т. 43 (в редакцията от ДВ,
бр. 74/2006 г., сега - отменени) на § 1 от ДР на ЗЕ, а именно – по какъв критерий се определя
дали юридическите лица са потребители на електрическа енергия за битови или за
стопански нужди. Макар произнасянето по този въпрос да касае отменени текстове на ЗЕ,
принципните постановки от него могат да се ползват за преценка на фактическите критерии,
които следва да се ползват, за да се направи извода дали един клиент е битов или небитов. В
цитираното решение е постановено, че законодателят е използвал три критерия при
дефиниране и разграничаване на понятията „потребител на електрическа енергия за битови
нужди” и „потребител на електрическа енергия за стопански нужди”, а именно: 1) вида
правен субект (физическо или юридическо лице); 2) нуждите, за които той ползва/купува
електрическа енергия (битови – за домакинството си, или стопански – за осъществяване на
стопанска дейност); 3) дали е или не е на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Видно и от самите понятия „потребител на електрическа енергия за битови нужди” и
„потребител на електрическа енергия за стопански нужди”, основният от трите посочени
критерия, е вторият от тях – нуждите, за които се ползва/купува електрическата енергия.
В случая вида на ответната страна, като потребител е на физическо лице. Само по
себе си този критерии не е достатъчен, като към него следва да се съобрази и нуждата, за
която се ползва/купува електрическата енергия. При липса на данни за последното по делото
само от предназначението на обекта, предмет на продажба, не може да се прави
фактическият извод, че се въззиваемата страна е небитов клиент по см. на §1, т.33а от ДР на
ЗЕ. Дали енергията е за небитови нужди следва да се преценява съгласно нуждите, които ще
се задоволяват със закупената ел.енергия за обекта, а не само от предназначението на обекта,
за който се закупува. Обстоятелството, че въззиваемата страна е собственик на груб строеж,
комплекс за отдих и басейн, само по себе си не е равносилно на осъществяване на търговска
дейност или упражняване на професионална такава, като няма данни дали и как този обект
функционира.
Отделно от това, нуждата, за която се ползва закупуваната ел.енергия следва да се
установи към процесния период, а не изводи за това да се правят от предходни периоди.
Доказателства относно този факт, въпреки изрично указаната доказателствената тежест, не
се установиха пълно и главно от жалбоподателя.
С оглед неоснователност на иска за главница, неоснователна се явява и акцесорната
претенция за установяване дължимостта на лихва за забава в размер от 19,95 лева,
представляваща сбора от мораторната лихва по процесните фактури за периода от датата на
падежа на всеки един от счетоводните документи до 07.01.2022 г.
При изцяло съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на първата
инстанция, решението следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора, въззиваемият има право на разноски, но от тази страна не
8
са поискани и доказани, поради което съдът не присъжда такива.
Водим от горното и на основание чл. 271 ГПК, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 107/06.04.2023г., постановено по гр.д.№ 771/2022г. по
описа на РС П..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9