Номер 538416.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съдЧЖ-VI-Е
На 16.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мирослава Н. Кацарска Пантева
Членове:Нели Б. Алексиева
Диляна Г. Господинова
като разгледа докладваното от Диляна Г. Господинова Въззивно гражданско
дело № 20201100509821 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника по изпълнението А. А. Ф. срещу акта
на частен съдебен изпълнител Г.К., с който е определил размера на дължимите от длъжника
разноски за такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, постановен по изп.д. №
20199240400095 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 в КЧСИ, с район на действие СГС и
обективиран в съставеното съобщение за размер на дълга и в сметка по чл. 79 ЗЧСИ.
Длъжникът обжалва и извършеното в хода на изпълнително дело № 20199240400095 по
описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 в КЧСИ действие на съдебния изпълнител по налагане на
възбрана върху собствените му недвижими имоти, представляващи апартамент и земеделска
земя.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
По жалбата в частта, с която се обжалва акта на частния съдебен изпълнител за
определяне на размера на дължимите от длъжника разноски:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и от лице, което има право и интерес от
обжалването, какъвто е жалбоподателя, който има качеството на длъжник по изпълнението
в производството по изп.д. № 20199240400095 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 в КЧСИ.
Поради изложеното същата е процесуално допустима.
1
При съобразяване на изложените от жалбоподателя оплаквания, както и на заявеното
от него искане, се налага изводът, че той оспорва единствено размера на възложената в
негова тежест пропорционална такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, като не оспорва размера на
останалите разноски, които съдебният изпълнител е счел, че следва да му се възложат за
плащане, включително не твърди, че някои от другите начислени такси изобщо не се дължат
по изпълнителното дело или че са неправилно изчислени, както и не възразява срещу
размера на присъденото в полза на взискателя възнаграждение за защита от адвокат.
Длъжникът възразява и за това, че общият сбор на възложените му за заплащане разноски
надвишава пределните размери за това, определени в чл. 73а ГПК и на пределните размери,
до които могат да бъдат начислявани пропорционалните такси, които са определени в чл.
26б и чл 27а ТТР към ЗЧСИ.
От представените материали по изп.д. № 20199240400095 по описа на ЧСИ Г.К., с
рег. № 924 в КЧСИ е видно, че същото е образувано по молба на взискателя И.-А.Ч.Н.
срещу длъжника А. А. Ф. , за събиране на сумата, присъдена с изпълнителен лист от
21.01.2019 г., издаден по гр.д. № 15617/2018 г. по описа на Софийски градски съд, а именно
на сума в размер на 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ. В хода на това изпълнително производство като присъединени
взискатели са конституирани следните лица: - лицето И.-А.Ч.Н. за събиране на вземане
срещу длъжника А. А. Ф. за получаване на присъдена с изпълнителен лист сума в размер на
725, 32 лв., представляваща направени разноски по гражданско дело, както и за събиране на
направените в изпълнителното производство разноски от 260 лв. – адвокатско
възнаграждение и на дължими такси по Тарифата към ЗЧСИ; – лицето Р.С.С. за събиране на
вземане срещу длъжника А. А. Ф. за получаване на присъдена с изпълнителен лист сума в
размер на 25 лв., представляваща разноски, направени в гражданско производство, както и
за събиране на направените в изпълнителното производство разноски от 230 лв. –
адвокатско възнаграждение и на дължими такси по Тарифата към ЗЧСИ.
От материалите по делото и изготвената от съдебния изпълнител сметка по чл. 79
ЗЧСИ е видно, че единствената пропорционална такса, която е начислил съдебният
изпълнител, е тази по т. 26 ТТР към ЗЧСИ. Заплащането на тази такса съгласно чл. 79, ал. 1
ГПК е за сметка на длъжника. Нейният размер се определя от размера на паричното вземане,
което подлежи на събиране, като от него се изключват авансово платените такси съгласно
забележка 4 към т. 26 ТТР към ЗЧСИ. В конкретния случай вземането, върху което се
изчислява таксата трябва да се определи от размера на вземането на първоначалния
взискател, което подлежи на събиране в това производство, както и от размера на
вземанията на присъединените след образуване на делото взискатели, които също подлежат
на събиране в това производство, като таксата върху събраните суми за удовлетворяване на
присъединените взискатели следва да се начисли само от съдебния изпълнител, който
реално е събрал тези суми. С оглед на това в случая таксата по т. 26 ТТР към ЗЧСИ следва
да се изчисли върху общия размер на всички вземания, които се събират в производството
2
по изп.д. № 20199240400095 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 в КЧСИ, който е равен на
сбора от следните суми: сума в размер на 550 лв., представляваща присъдено на
първоначалния взискател вземане съгласно изпълнителния лист от 200 лв. и разноски за
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело от 350 лв.; сума в размер на 985, 32 лв.,
представляваща присъдено на първия присъединен взискател вземане съгласно
изпълнителния лист от 725, 32 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело от 260 лв.; сума в размер на 255 лв., представляваща присъдено на
първия присъединен взискател вземане съгласно изпълнителния лист от 25 лв. и разноски за
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело от 230 лв. С оглед на това размерът на
таксата по т. 26, б. „в” ТТРЗЧСИ възлиза на 163, 23 лв. без ДДС. Тази такса не надвишава
максималният размер, до който могат да достигат всички дължими в производството
пропорционални такси, който съгласно т. 27а, т. 1 ТТР към ЗЧСИ е една десета от
вземането, което подлежи на събиране, който размер в случая е 179, 03 лв. Съдебният
изпълнител е определил друг размер на дължимата такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, поради
което и обжалваният акт за определяне на разноските следва да бъде отменен за сумата над
163, 23 лв. без ДДС до размера от 179, 03 лв. без ДДС, представляваща начислена такса по т.
26 ТТР към ЗЧСИ.
В чл. 73а, ал. 1 ГПК е предвидено, че сборът от всички такси по изпълнението за
сметка на длъжника в едно изпълнително производство не може да надвишава определени
размери, като съгласно т. 6 от тази разпоредба за задължения в размер от две до три
минимални работни заплати таксите по изпълнението не могат да надвишават сумата от 90
на сто от минималната работна заплата. Минималната работна заплата за 2020 г. е в размер
на 610 лв., с оглед на което и предвид размера на вземането, което подлежи на събиране по
процесното изпълнително дело, който е над две минимални работни заплати, трябва да се
заключи, че максималният размер на таксите, които съдебният изпълнител може да възложи
в тежест на длъжника по процесното дело е 549 лв. /90 % от 610 лв./. Към момента този
максимален размер на таксите, възложени за заплащане от длъжника по по изп.д. №
20199240400095 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 в КЧСИ, не е достигнат, поради което
актът на съдебния изпълнител за определяне на разноските не нарушава тази разпоредба.
Съдебният изпълнител е длъжен до приключване на производството във всеки един момент
да следи за спазване на ограничението, предвидено в чл. 73а, ал. 1, т. 6 ГПК.
Предвид изложеното актът на съдебния изпълните за определяне на разноските,
които се възлагат в тежест на длъжника А. А. Ф. следва да бъде отменен в частта, с която в
негова тежест е възложено заплащане на такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ за сумата над 163, 23
лв. без ДДС до размера от 179, 03 лв. без ДДС.
По жалбата в частта, с която се обжалва действието на частния съдебен
изпълнител по налагане на възбрана на собствения на длъжника недвижим имот:
3
В чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са посочени изпълнителните действия,
които подлежат на обжалване от длъжника. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК
длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това,
че не е уведомен надлежно за изпълнението. Отделно от това в чл. 435, ал. 3 ГПК е
предвидена възможност за длъжника да обжалва и постановлението за възлагане, но само
поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или
имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
При съобразяване на посоченото в подадената жалба следва да се приеме, че в случая
длъжникът А. А. Ф. обжалва действието на съдебния изпълнител, извършено в хода на
изп.д. № 20199240400095 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 в КЧСИ по налагане на
възбрана върху собствените му недвижими имоти. Това действие обаче не е сред тези, които
са посочени в чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което неговото самостоятелно обжалване от
длъжника по изпълнението е недопустимо. Доколкото с действието на съдебния изпълнител
по налагане на възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот, всъщност
изпълнението се насочва върху конкретно определена вещ, то неговото обжалване е
допустимо съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК, но само с доводи за несеквестируемост на
имота, към който е насочено изпълнението, каквито в подадената от А. А. Ф. няма
изложени. Ето защо в случая следва да се заключи, че за длъжника липсва законоустановено
право за обжалване на оспореното от него действие по изпълнението при изложените в
жалбата оплаквания за неговата незаконосъобразност. Това прави подадената жалба
недопустима и като такава тя следва да бъде оставена без разглеждане.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ акта на съдебния изпълнител, постановен по изп.д. № 20199240400095 по
описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 в КЧСИ, с район на действие СГС и обективиран в
съставеното съобщение за размер на дълга и в сметка по чл. 79 ЗЧСИ, с който се определят
разноските по изпълнението, които се възлагат в тежест на длъжника, в частта, с която е
определено, че в тежест на длъжника А. А. Ф. се възлагат разноски за начислена такса по
т. 26 ТТР към ЗЧСИ за сумата над 163, 23 лв. без ДДС до размера от 179, 03 лв. без
ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, подадена от А. А. Ф. , с която се обжалва
действието на съдебния изпълнител по налагане на възбрана върху собствени на това лице
недвижими имоти, представляващи апартамент и земеделска земя, което е извършено в хода
на изпълнително дело № 20199240400095 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 в КЧСИ.
Решението в частта, с която подадената жалба е оставена без разглеждане като
недопустима, подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
4
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5