РЕШЕНИЕ №

                                    гр. Ловеч, 22.07.2020 година

                                        

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 563 по описа за 2019 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

                   Производството е по реда на чл.268 във връзка с чл.267 ал.2 т.5 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.  

             Административното дело е образувано по жалба на Д.В.К. с адрес: ***, против Решение № 245/08.11.2019 г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново. С оспореното решение директора на ТД на НАП Велико Търново е потвърдил като правилен и законосъобразен отказ на М. К. - публичен изпълнител при ТД на НАП В. Търново, офис Ловеч, да прекрати поради изтекла погасителна давност събирането на следните публични вземания: 1. Патентен данък по ДД № ДК61000410/31.01.2013г. в размер на 260.00 лева (главница) и лихвите към него; 2. Такса битови отпадъци по АУПВ № АУ000905/03.12.2012г. в размер на 738.44 лева (главница) и лихвите към нея и 3.Данък върху недвижимите имоти по АУПВ № АУ000903/03.12.2012г. в размер на 92.31 лева (главница) и лихвите към него.

               В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че производството по принудително изпълнение започва с образуването на изпълнително дело чрез изпращане на съобщение за доброволно изпълнение до задълженото лице, като в конкретния случай, до настоящия момент не е надлежно уведомена за образуваното срещу нея изпълнително дело. Не е даден и предвидения от законодателя 7-дневен срок за доброволно изпълнение на публичните ми задължения. Иска отмяна на Решение № 245/08.11.2019г. на Директор на ТД на НАП Велико Търново и Разпореждане изх. № С190011-137-0005722/18.06.2019г. на публичен изпълнител, с връщане преписката на компетентния орган за продължаване на процесуалните действия по законосъобразен начин.

                В съдебно заседание оспорващата поддържа жалбата на изложените в нея основания. В писмена защита излага доводи, че в 7-дневния срок за доброволно изпълнение започва да тече от деня на връчване на Съобщението за доброволно изпълнение, като в конкретния случай такъв срок не е даден, съответно не е започнал да тече и пристъпването към принудително изпълнение посредством присъединяване на нови задължения с Разпореждане на публичен изпълнител е незаконосъобразно, тъй като противоречи на разпоредбите на ДОПК.  

     Ответникът по делото - Директора на ТД на НАП Велико Търново, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева. В писмено становище  аргументира съображенията си за неоснователност на жалбата и моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно е законосъобразно.  Счита, че Разпореждане с изх. № С190011 - 137 – 0005722 от 18.06.2019г., е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната форма, като са спазени процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

                След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт, настоящият състав на съда приема за установено следното:

               В Териториална дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ - Велико Търново, офис Ловеч е образувано изпълнително дело № 11130000444/2013 година по описа на ТД на НАП Велико Търново за принудително събиране на публични вземания срещу Д.В.К., представляващи вземания за окончателен годишен патентен данък по Декларация по чл.61 Н от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ) с вх. № ДК61000410/31.01.2013 г.. в общ размер на 418.55 лева от тях главница в размер на 260.00 лева и лихва от 158.55 лева: вземания за такса за битови отпадъци по Акт за установяване на публично вземане (АУПВ) № АУ000905/03.12.2012г. в общ размер на 1419.93 лева от тях главница 738.44 лева и лихва от 681.49 лева и вземане за данък сгради по АУПВ с № АУ 000903/03.12.2012г. с общ размер на 176.68 лева от тях главница в размер на 92.31 лева и лихва от 84.37 лева.

               Издадено е Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК /на л.21 от делото/, за което няма данни по преписката да е редовно връчено.

              С Разпореждане с изх.№ С 170011-035-0212411/15.05.2017г. за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК е разпоредено частично прекратяване на производството по изпълнително дело  № 11130000444/2013 година по описа на ТД на НАП Велико Търново.

                С Разпореждане с изх.№ 0444/2013/000004/31.05.2015г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч са присъединени към образуваното вече изпълнително дело вземания на Община Ловеч / на л.54 от делото/. Разпореждането е връчено лично на оспорващата  на 09.06.2015г., според извествие за доставяне /на лист 55/, потвърдено и  в съдебно заседание, проведено на 30.01.2020 г. с изявлението на жалбоподателката, че подписа върху обратната разписка във връзка с връчването на това разпореждане е неин и че датата на връчване е 09.06.2015 година.

               С молба/възражение вх.№ С190011-000- 0276289/05.06.2019г. оспорващата е уведомила директора на ТД НАП В.Търново офис Ловеч, че задълженията са погасени по давност и моли да бъдат отписани от данъчно-осигурителната й сметка / на л.50 от делото/.

                С Разпореждане с изх. № С 190011-137-0005722/18.06.2019г.    по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч публичният изпълнител е приел, че задълженията по следните изпълнителни основания: Окончателен годишен патентен данък по Данъчна декларация № ДК 61000410/31.01.2013 на Община - община Ловеч; Такса смет по Акт за установяване на публично вземане № АУ 000905/03.12.2012 на Община - община Ловеч; Данък сгради по Акт за установяване на публично вземане № АУ000903/03.12.2012 на Община - община Ловеч, не са погасени по давност, тъй като са присъединени към ИД с Разпореждане за присъединяване от 31.05.2015г., което прекъсва давността и започва да тече нов 5-годишен давностен срок от 01.01.2016г., който не е изтекъл към настоящия момент, и не прекратява ИД поради изтекла погасителна давност на процесните вземания. 

               Срещу разпореждането е била подадена жалба /вх. № 13711/01.11.2019г./ пред директора на ТД на НАП-гр. В.Търново /на л.45/.

               По жалбата е изразено становище № С 190011-180-0005231/04.11.2019 г. от публичния изпълнител, че по ИД не са налице основания, които да спират давността и жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение /л.44/.

                На 08.11.2019 г. директора на Териториална дирекция за приходите Велико Търново е издал оспореното в настоящото производство Решение по жалба срещу действията на публичен изпълнител № 245, с което е оставил без уважение жалба с вх. № 13711/01.11.2019г. по описа на НАП В.Търново, офис Ловеч и потвърдил Разпореждане с изх. № С 190011-137-0005722/18.06.2019г. на публичния изпълнител при ТД на НАП Велико търново офис Ловеч, като правилно и законосъобразно /л.15/.

               Решението е връчено с известие за доставяне на дата 18.11.2019г., а жалбата срещу него е подадена в деловодството на съда на 25.11.2019г.

              При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

              Жалбата е подадена срещу административен акт подлежащ на съдебен контрол, от лице с надлежна легитимация и правен интерес, в определения от чл.268, ал.1 от ДОПК преклузивен срок. Депозирана е пред компетентния да разгледа спора съд по местонахождението на ТД на НАП публичния изпълнител, чието действие се обжалва. Горното налага извода за нейната допустимост.

               Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:           

               В рамките на служебно извършена проверка съдът установи, че оспореното Решение по жалба срещу действията на публичен изпълнител № 245 от 08.11.2019 година представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган /от титуляра на длъжността /според приложената на лист 22 по делото Заповед № 132/15.02.2016 г. на изпълнителния директор на НАП/ и в кръга на законоустановените правомощия на териториален директор по чл.268 от ДОПК. Решението е издадено след проведено задължително производство по обжалване на отказа на публичния изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново офис Ловеч, в писмена форма и съдържа посочените в чл.59, ал.2 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК реквизити, включително изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, мотивирали териториалния директор на ТД на НАП – гр.Велико Търново да остави без уважение жалба с вх. № 13711/01.11.2019г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново, офис Ловеч, подадена от Д.В.К., срещу Разпореждане с изх. № С 190011-137-0005722/18.06.2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, дирекция „Събиране” отдел „Публични вземания”. Обжалваното пред административния орган Разпореждане с изх. № С 190011-137-0005722/18.06.2019г. на публичния изпълнител при ТД на НАП Велико търново офис Ловеч, е издадено от компетентен орган-публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП-гр. В.Търново, определена съгласно чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл.12, ал.4, т.1 и чл.226, ал.1 от ДОПК във вр. с чл.171 от ДОПК, и в съответната форма.

                При извършената проверка съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл.266 и чл.267 от ДОПК, като в хода й не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила.

               Съдът приема, че обжалваното решение и потвърденият изричен отказ на публичния изпълнител да приложи института на погасителната давност са материално законосъобразни, по следните съображения:

                Погасителната давност по отношение на публични държавни вземания, каквито са тези за данъци и такси, по аргумент от чл.162 ал.2 т.1 и т.3 от ДОПК, както и вземанията за лихви по тях, съгласно чл.162 ал.2 т.9 от ДОПК се подчинява на общия режим на погасителната давност, предвиден в ДОПК. Съобразно нормата на чл.171 ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по - кратък срок. Съгласно ал.2 от посочената разпоредба с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността.

                Погасителната давност /по вид обща и абсолютна, като срок, съответно 5 и 10 годишна и последици – погасяване на правото на принудително изпълнение/ е материалноправен институт. Поради това, следва да се приложи тази материалноправна разпоредба, която е в сила към момента на възникване на спорното правоотношение, т.к. липсва изрична правна норма в противна насока. Според приложимия по време закон – ДОПК, материално правната норма, която определя срока на погасителната давност е тази на чл.171 от ДОПК, съгласно която публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Нормите предвиждащи спирането и прекъсване на давността са процесуалноправни и също се намират в ДОПК. Съгласно чл.172 ал.1 от ДОПК, давността спира: 1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.               Съгласно чл.172 ал.2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. Съгласно ал.3 на чл.172 от ДОПК, от прекъсването на давността започва да тече нова давност. При спирането периодът на спиране не се включва в срока на давността - с него тя се удължава, докато при прекъсване на давността - започва да тече нова давност.

              Действията по принудителното изпълнение са уредени в раздел ІV на глава 25 „Принудително изпълнение” на ДОПК - чл.220 и следващите и включват: образуване на изпълнително дело (съответно присъединяване на вземане за събиране по вече образувано такова, извършено и обективирано в нарочен акт на публичния изпълнител - разпореждане), изпращане на съобщение за доброволно изпълнение, налагането на запор и вписването на възбрана, присъединяването на публични вземания.

               Разпореждането за присъединяване на публичен взискател на основание чл.217 от ДОПК, е едно от основанията за прекъсване на погасителната давност, тъй като се приравнява на действия по образуване на изпълнително дело по повод на конкретното задължение. Текста на чл.217, ал.1 от ДОПК съдържа правното основание, даващо право на публичния взискател да иска присъединяване към вече образувано изпълнително дело срещу същия длъжник. Като при разглеждане на искането за присъединяване публичния изпълнител изследва единствено дали е налице годен изпълнителен титул, приложен към заявлението за присъединяване.

               По отношение на вземането на длъжника за неплатени в срок публични задължения по Декларация по чл.61 Н от ЗМДТ с вх. № ДК61000410/31.01.2013г., предвид приложимата нормата на общата погасителна давност предвидена в чл.171, ал.1 от ДОПК, в случая, давността за събиране на задълженията е прекъсната с Разпореждане за присъединяване с изх. № 0444/ 2013/ 000004/31.05.2015г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч, връчено лично на оспорващата  на 09.06.2015 г. От прекъсване на давностния срок през 2015г., започва да тече нов 5 - годишен давностен срок считано от 01.01.2016 г., който следва да изтече на 31.12.2020 година. Предвид нормата на чл.172, ал.2 изр.1, предл. 2 от ДОПК давността е прекъсната, преди изтичането на срока по чл.171, ал.1 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.3 от ДОПК от прекъсването започва да тече нов давностен срок, който към настоящия момент не е изтекъл.

              По вземането вземането за неплатени в срок публични задължения на такса за битови отпадъци по АУПВ № АУ000905/ 03.12.2012г. следва да се съобрази приложимата нормата на общата погасителна давност предвидена в чл.171, ал.1 от ДОПК, както и обстоятелството, че давността за събиране на задълженията е прекъсната  с АУПВ и с Разпореждане за присъединяване с изх.№ 0444/2013/ 000004/31.05.2015г. Следователно от прекъсване на давностния срок през 2015г., започва да тече нов срок считано от 01.01.2016г., който изтича на 31.12.2020 година.

                Нормата на общата погасителна давност предвидена в чл.171, ал.1 от ДОПК е приложима и по вземането за неплатени в срок публични задължения за данък сгради по АУПВ с № АУ 000903 /03.12.2012г., като давността за събиране на задълженията е прекъсната с АУПВ и с Разпореждане с изх.№ 0444/2013/000004/31.05.2015г. и от прекъсване на давностния срок през 2015г., започва да тече нов срок, считано от 01.01.2016г., изтичащ на 31.12.2020 година.

               Фактическата установеност, сочи, че в случая за процесните задължения не е приложима разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК, определяща, че с изтичането на 10 - годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността.

                Доколкото разпореждането за присъединяване е издадено от публичния изпълнител в хода на започнато принудително изпълнение и се  касае  за действие по принудително изпълнение, на основание чл.172 ал.2 от ДОПК давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност. Издаването на разпореждане за присъединяване е произвело правния ефект на прекъсване на погасителната давност за вземането, тъй като е действие по изпълнението, което на основание чл.172 ал.2 от ДОПК прекъсва давността. При това положение и след като към настоящият момент не е изтекъл 10-годишният абсолютен давностен срок по чл.171 ал.2 от ДОПК, приложим в случаите на прекратяване и спиране на давността, процесните задължения не са погасени по давност, както правилно е приел административния орган.

              По изложените съображения, настоящият състав намира, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, а подадената против него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

              При този изход на спора, предвид своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съобразно фактическата и правна сложност на делото, определено по реда по реда на чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

              Мотивиран така и на основание чл.268, ал.2 от Данъчно-процесуалният кодекс, Административен съд – Ловеч, четвърти състав

              РЕШИ:

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.К. с адрес: ***, против Решение № 245 от 08.11.2019 година на директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ - Велико Търново, с което е оставил без уважение жалбата й с вх. № 13711/01.11.2019 г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново, офис Ловеч и потвърдил Разпореждане с изх. № С190011 - 137 – 0005722 от 18.06.2019 година, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч, като правилно и законосъобразно.

                ОСЪЖДА Д.В.К. с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на  Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – град Велико Търново разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.

             На основание чл.268, ал.2 от ДОПК, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                 Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.137 от АПК.

 

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: