Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 03.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 3056 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по обективно съединени искове с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ (отм.) и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В Плевенският районен съд е
постъпила искова молба от ***, със седалище и адрес на управление *** против С.З.Х.
с ЕГН **********,***, в която се твърди, че на 26.04.*** в ***настъпило
ПТП – управлявайки л.а. ***, ответника С.Х. не обезопасил прикаченото към
автомобила ремарке ***, вследствие на което същото се откачило и ударило
правомерно движещ се насреща лек автомобил ***с водач ***. Твърди се, че към
датата на произшествието по отношение на
управлявания от ответника автомобил и ремарке не е имало сключен договор
за застраховка ***Излага се, че към същия момент по отношение на описания
по-горе лек автомобил ***е имало сключен договор за застраховка ******по
застрахователна полица №***, сключена с ищеца, със срок на валидност от
19.11.2014г. до 18.11.*** Излага се, че във връзка с настъпилото ПТП била
образувана щета №***, по която застрахователя заплатил застрахователно
обезщетение за възстановяване на причинените
имуществени вреди по застрахования автомобил в размер на 2 454,10лв.
Навеждат се доводи, че съгласно чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ с плащане на
застрахователното обезщетение застрахователя встъпил в правата на увреденото
лице срещу причинителя на вредата. Претенцията била заявена към ответника,
който в резултат на нарушение на правилата за движение по пътищата относно
обезопасяване на ремарке, както и поради факта, че автомобилът не е притежавал
задължителна застраховка *** на автомобилистите, причинил ПТП. Като следствие
от изложеното отправя искане за
постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати в полза
на ищеца сумата от 2 454,10лв., представляваща заплатено застрахователно
обезщетение и сумата от 980,74лв., представляваща мораторна лихва ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане.
Ответникът е депозирал писмен отговор в предоставения му срок по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции по размер.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства прие за
установено от фактическа и правна страна следното :
Установява се от представения препис
на застрахователна полица ***от 17.11.2014г., че между ищеца ***и трето за
спора лице – ***, бил сключен договор, по силата на който е застрахован автомобил
***с рег***, с покритие ***и срок на действие на застраховката за периода от 19.11.2014г.
до 18.11.***
Безспорно е между страните и се
установява от представения препис на Протокол за ПТП №***, че на посочената
дата в ***е възникнало пътно-транспортно произшествие между застрахования
автомобил ***с рег***, управляван от ***и управляван от ответника С.З.Х. лек
автомобил *** с рег.№ *** с прикачено към него ремарке.
Не се спори между страните и е видно от приложената справка
от *** за сключена застраховка ***, че към момента на настъпване на ПТП не е
имало такава за управлявания от ответника автомобил. Договор за застраховка е
бил сключен същия ден, но в час след реализиране на произшествието.
От приложената преписка по заведена
при застрахователя претенция по щета №*** се установява, че представител на
собственика на застрахования автомобил е депозирал в деня следващ настъпване на
произшествието заявление за изплащане на застрахователно обезщетение.
Специалисти при ищеца са изготвили опис на уврежданията и с възлагателно писмо
от 29.04.*** е било възложено на ***да изготви оферта за ремонт на увредения
застрахован автомобил. Такава е била изготвена с изх.№***и предложено със
същата уврежданията за се отстранят срещу сумата от 2 454,10лв.
От представения препис на фактура № ***, изд. от ***се
установява, че за действително извършения ремонта на пострадалия при процесното
ПТП автомобил са били направени разходи в размер на 2 454,10лв. Не се
спори, че сумата е била заплатена от застрахователя ***и това е видно от
приложения препис на платежно нареждане от 29.07.***
В о.с.з. на 24.09.2019г. е изслушано заключението по
допуснатата авто-техническа експертиза, допусната от съда. Експертът е дал
заключение, че според приложените писмени доказателства, процесното ПТП се е
осъществило, като прикаченото към управлявания от ответника лек автомобил
ремарке се е откачило в движение и е ударило правилно движещия се в насрещната
пътна лента автомобил ***с рег.№ ***. Вещото лице е дало заключение за наличие
на причинно-следствена връзка между произшествието и причинените на
застрахования автомобил увреждания, които са били описани от застрахователя.
Установява се от експертното заключение, че вещото лице е направило проверка в
автосервиза, извършил ремонта на автомобила – ***и е установило, че според
съставените счетоводни документи разходите за ремонтните дейности се определят
в размер на 2 045,08лв. без ДДС. При изслушването му в съдебно заседание,
експерта пояснява, че такъв е размера и на реалните пазарни цени за подобен
ремонт.
В о.с.з. на 25.11.2019г. е изслушано заключение по
допусната от съда допълнителна САТЕ. От същото се установява, че размерът на
застрахователното обезщетение, определено по правилата на Наредба
№49/16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки ГО на
автомобилистите и злополука на пътниците в средствата за обществен превоз,
както и по правилата на отменената Наредба №24/2006г., се определя на
1 150,58лв.
Съдът кредитира и двете експертни заключения, които дават
отговор на различни въпроси. Същите са изготвени от експерти, разполагащи с
необходимите специални знания, при липса на основания за съмнение в тяхната
обективност и безпристрастност. Въпрос по съществото на спора е кой от
вариантите на определяне на дължимото обезщетение е приложим в конкретния
случай.
По делото е приложен препис на
регресна покана, изходяща от ищеца с №***и
адресирана до ответника. Не са налице доказателства обаче, че същата е била
връчена на ответника.
Представена е и регресна покана, изходяща от ищеца с №***,
за която от приложеното копие на обратна разписка се установява, че е била
връчена на 22.01.2019г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.213,
ал.1 от КЗ (отм.) с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Когато вредата е причинена от водач на
моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка ***на
автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в
правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само
за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната
сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени
от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по
задължителна застраховка ***на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение
на основание чл. 268 от КЗ
(отм.). В случая е безспорно между страните, че към момента на настъпване на
процесното ПТП не е имало сключен договор за застраховка ***по отношение на
управлявания от ответника лек автомобил, поради което претенцията на ищеца е
насочена изцяло срещу делинквента.
Съдът намира, че от събраните в
настоящото производство писмени доказателства се установи наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка ***между ищеца ***и и ***с
предмет автомобил ***с рег***.
Установи се също така настъпване на
уговорено застрахователно събитие, рискът за което се е носел от застрахователя
по сключения договор за застраховка ***.
Установи се е и изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 2 454,10лв., с което
застрахователя е встъпил в правата на увреденото лице срещу причинителя на
вредата.
Съобразявайки събраните
писмени доказателства, както и обсъденото заключение по АТЕ, изслушано в о.с.з.
на 24.09.2019г., съдът приема, че е налице противоправно деяния на ответника С.З.Х..
Според разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП участниците в движението не
трябва с поведението
си да създават
опасности и пречки за движението, не трябва да поставят
в опасност живота и здравето на хората и да причиняват
имуществени вреди. В случая безспорно се установи,
че ответника е нарушил тази разпоредба и като водач на лек автомобил не е обезопасил
прикаченото към него ремарке, създавайки ситуация, в която е бил увреден друг
автомобил, участващ в движението.
При установеното противоправно поведение, вината на
делинквента се предполага, съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Съдът счита, че въз основа на изслушаното в о.с.з. на
24.09.2019г. експертно заключение, може да се приеме, че уврежданията по
застрахования автомобил, които са били констатирани от застрахователя след
произшествието и са били отстранени в сервиза, извършил ремонта, се намират в пряка
причинна връзка с процесното ПТП.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
причинените на застрахования автомобил вреди, съдът съобрази, че в случая
извършения за отстраняването им ремонт е бил направен в автосервиз и застрахователя
е изплатил стойността на ремонта, съгласно издадена фактура. В такъв случай,
както приема съдебната практика е дължима действителната стойност на вредата,
съгласно издадената и изплатена фактура – в този смисъл са решение №153 от
22.12.2011г. на ВКС по т.д.№896/2010г., I т.о., решение
№52 от 08.07.2010г. на ВКС по
т.д.№652/2009г., I т.о., Решение №209 от 30.01.2012г. на ВКС, по т.д.№1069/2010г.,
II т.о. и др. При
това, според цитираната съдебна практика, Методиката по Наредба №
24/08.03.2006 г. на КФН (отм.), респективно Наредба
№49/16.10.2014г. не намира приложение при определяне на обезщетението, а релевантен за
размера му е действителният
размер на вредата, определен на база представените разходни
документи за действително извършения ремонт за възстановяване на автомобила в състоянието преди
увредата. Това е
валидно както за обезщетението по чл.226 КЗ (отм.), така и при определяне на
обезщетението по предявен иск по чл.213 КЗ (отм.).
С оглед горното, съдът приема, че дължимото от ответника
обезщетение се изчислява на 2 454,10лв.
Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният иск с
правно основание чл.213, ал.1 от КЗ (отм.) се явява изцяло основателен и
доказан и следва да бъде уважен като такъв. Върху главницата следва да се
присъди и законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 02.04.2019г.
до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал и обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД за
забавено плащане на главницата за периода от 26.04.*** до датата на предявяване
на иска. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на увредения, но това само по себе си не поставя длъжника в забава, тъй
като няма определен от закона или страните по спорното правоотношение срок за
изпълнение на паричното задължение. Поради това длъжникът изпада в забава по
правилото на чл.84 от ЗЗД след покана /в
този смисъл и Решение № 86 от 10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 467/2011 г., I т.
о., ТК/. Съдът счита, че от събраните доказателства не може да се направи извод
за връчване на поканата, изходяща от ищеца на 12.03.2016г. Установи се
връчването на покана на 22.01.2019г. Със същата е бил предоставен седмодневен
срок за плащане на търсеното от застрахователя обезщетение, поради което
ответника е изпаднала в забава след изтичане на този срок – на 30.01.2019г. За
периода от тази дата до завеждане на исковата молба размерът на законната лихва
върху дължимата главница от 2 454,10лв. се изчислява на 42,95лв., при
използване на лихвен калкулатор на ***на интернет адрес ***. С оглед на това
претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява основателна и доказана до размера на
сумата от 42,95лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата от 2 454,10лв. за периода от 30.01.2019г. до 02.04.2019г. и
като такава следва да бъде уважена, а в останалата част до пълният й размер от 980,74лв.
и за периода от 26.04.*** до 29.01.2019г. следва да се отхвърли като
неоснователна и недоказана.
По исканията на страните за разноски: Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 148,16лв., за вещо лице в размер на 200лв. и за юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП в размер на 100лв. или общо 448,16лв. С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника му дължи разноски в размер на 327,16лв. Ответникът е направил разноски в размер на 180лв. за вещо лице. Не са налице доказателства по делото за заплащане на адвокатско възнаграждение Според приложения по делото договор за правна защита и съдействие, договореното адвокатско възнаграждение е следвало да се плати в брой. Както е прието в т.1 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, в случаите, при които е договорено заплащане в брой и то е било действително сторено, факта на плащане следва да е отразен изрично в сключения договор за правна защита и съдействие и тогава той ще има характер на разписка. В случая е отбелязан единствено начин на плащане, но не е удостоверено да е било извършено такова. Поради това съдът не съобразява разноски на ответника за адвокатско възнаграждение. От действително сторените от него разноски за вещо лице ищеца му дължи част от тях – в размер на 48,60лв., съразмерно отхвърлената част от иска. При тези обстоятелства, съдът счита, че по компенсация ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 278,56лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.), С.З.Х. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на З.К. „У.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2 454,10лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица №***/***и по щета №***/***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.04.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, С.З.Х. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на З.К. „У.” АД, ЕИК *** сумата от 42,95лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 2 454,10лв. за периода от 30.01.2019г. до 02.04.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 980,74лв. и за периода от 26.04.*** до 29.01.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК С.З.Х. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на З.К. „У.” АД, ЕИК *** сумата от 278,56лв., представляваща деловодни разноски съразмерно уважената и отхвърлена част от исковете, по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :