№ 17
гр. Плевен, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
при участието на секретаря ИГЛИКА ИВ. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно
наказателно дело № 20214430201187 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е жалба от К. М. В. от ***, с ЕГН ********** против НП №
21-0938-000966 от 12.05.2021г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор
„Пътна полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП са наложени
административни наказания: глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Твърди се, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
поради което се моли неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от процесуалния му представител адв. КР. В. от ***, който
излага подробни съображения за незаконосъобразността на атакуваното
наказателно постановление и моли за неговата отмяна.
Ответникът по жалбата – *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор
„Пътна полиция“-Плевен, редовно призован, изпраща представител – юрк. Г.
АЛ., която не ангажира становище по съществото на жалбата. В същото моли
1
за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по
делото доказателства и Закона, констатира следното:
ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ
ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 14.03.2021г. жалбоподателят К. М. В. управлявал в гр. Плевен МПС –
лек автомобил марка „БМВ 530Д Х Драйв“ с рег. № *** /като ползвател/,
собственост на „***“ ЕООД. В 10:35 часа в ж.к. „Дружба“ на бул. „България“
срещу бл.115 с посока на движение към улица „Трети март“ длъжностни лица
при Сектор „Пътна полиция“-Плевен към ОД на МВР-Плевен – свидетелите
Л. ХР. Ц., Р. ИЛ. ИЛ. и ЕМ. Г. Р. извършили проверка на жалбоподателя В..
По време на проверката водачът на горепосоченото ППС /жалбоподателят В./
отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните
аналози с техническо средство „ДРЕГЕР ДРУГ ТЕСТ 5000“ с фабричен №
***. Издаден бил талон за медицинско изследване с № ***, с 8 бр.
холограмни стикери за сигурност и валидност за пробата, от които 7 бр. били
връчени на водача с № ***.
За констатираното нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП длъжностните
лица съставили АУАН № 966 /бл. № 910323/ от 14.03.2021г.
Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта, подписал го и
записал като възражения, че отказва да бъде тестван, тъй като в момента на
проверката не е управлявал автомобила. В законоустановения тридневен срок
жалбоподателят се възползвал от правото си и депозирал и писмено
възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Л. ХР. Ц., Р. ИЛ. ИЛ., ЕМ. Г. Р. и Ч.К. П., както и издадения въз
основа на снетите обяснения АУАН № 966 /бл. № 910323/ от 14.03.2021г. на
л.6; НП № 21-0938-000966 от 12.05.2021г. на л.7; талон за медицинско
изследване с № *** на л.8; протокол за извършена проверка за употреба на
2
наркотични вещества или техните аналози на л.9; справки на ОД на МВР-
Плевен ведно със сведения на л.11-19; писмо рег. № 1772р-5491/08.04.2021г.
на ***а на Първо РУ-Плевен; възражение от К. М. В. срещу АУАН на л.36-39;
заповед на АНО на л.41-42 и справка за нарушител/водач на л.43-53 от
делото, както и от изслушаните и изгледани записи от боди камерите и от
камерата на патрулния автомобил обективирани в съответните ВДС /CD със
записи от камери /л.20-21/.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
При извършена служебна проверка на приложените към преписката
АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните
длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди, в
сроковете предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните
реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН
така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено. Нарушението е описано в достатъчна
степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал какво
точно нарушение му е вменено. В НП са посочени и данни позволяващи
индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен – посочени са три
имена, ЕГН, адрес, както и процесното ППС, които данни безспорно
позволяват да се индивидуализира жалбоподателя.
Досежно нарушението:
Жалбоподателят К. М. В. е привлечен към административнонаказателна
отговорност за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, съгласно която „Водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
3
срок от две години и глоба 2000 лв.“.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намери, че
жалбоподателят е извършил състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП,
тъй като на 14.03.2021 г. в 10:35 часа в гр. Плевен, ж.к. „Дружба“, ул.
„България“ срещу бл.115, с посока на движение ул. „Трети март“, е
управлявал горецитираното МПС, като при проверка от страна служители на
СПП-Плевен същият е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Това е видно от категоричните показания на свидетелите Ц., И., Р. и
П., ценени от съда като обективни и логически последователни. Така от
детайлните показания на свидетеля И. се установява местоработата му като
*** на Отделение в Първо РУ - Плевен, както и че на въпросната дата с
колегите си Е.Р. и Ч. П. изпълнявали трудово постова дейност по
предварително утвърден график. В часа, в който е описан в акта извършвали
обход на ж.к. „Дружба“ по ул. „Трите бора“. На кръстовището с бул.
„България“ пред тях преминал лек автомобил „БМВ“, с рег. номер, който е
описан в акта и управляван от лицето К.В., който познавал от изпълнение на
служебните си задължения и извършвани проверки от него преди това. В
автомобила според показанията на И., В. бил сам. От показанията на св. И. е
видно още, че имали информация с колегите му, че водачът е с отнето
свидетелство, поради което предприели проверка. За целта тръгнали след
автомобила, движещ се в посока ул. „Трети март“. Срещу бл. 115 по същата
улица, по бул. „България“ водачът по предположение на свидетеля ги
забелязал, че се движат зад него, отбил вдясно на спирката и спрял. Тогава св.
Ч. П., който бил водач на служебния автомобил спрял успоредно на
автомобила на водача, а св. Р. през прозореца му се представил и поискал
свидетелство за управление. Тогава водачът представил свидетелството за
управление, а те изместили служебния автомобил зад неговия, с цел
освобождаване на движението. Отново от подробните показания на св.И. се
установява, че изискали от водача талон за регистрация като както той, така и
свидетелството за управление видно от извършените непосредствено
служебни справки, били напълно редовни. Свидетелят И. си спомня още, че
тъй като от справката излизало, че свидетелството за регистрация на
автомобила е отнето, а В. предоставя такова, следвало да установят кое е
истина и кое не е, поради което извикали за съдействие екип на КАТ който да
4
направи справка и в тяхната система. Следи пристигане на екипа и
извършване на справката било установено, че свидетелството за регистрация
е върнато и също е редовно. От показанията на св.И. е видно че колегите му
от КАТ предприели проверка на водача за употреба на наркотични вещества,
тъй като в системата водачът бил регистриран като лице употребявало
наркотични вещества и спирано под влиянието на наркотици, като водачът
отказал тази проба, а св.Ц. съставила АУАН. Свидетелят И. е категоричен, че
ж-лят не е бил задържан, а само присъствал докато протече проверката, а
патрулният автомобил бил с пуснат светлинен сигнал. Твърди, че както боди
камерите така и тази на патрулния автомобил са били постоянно включени.
Показанията на св.И. се подкрепят напълно от тези на св.Е.Р. и Ч. П.. Така от
показанията на св.Р. е видно че били спрели на въпросната дата със
служебния автомобил, управляван от св.Ч.П. на ул. „Трите бора“ и пред тях на
бул. „България“ преминал автомобил „БМВ“, бял на цвят, в който имало само
един човек – водачът. Твърди, че не познава лицето, но чул от колегите си в
автомобила, че имало данни, че е бил с отнето СУМПС, след употреба на
наркотични вещества и това наложило да проверят автомобила и лицето.
След подаден светлинен сигнал, до намираща се в близост автобусна спирка
спрели автомобила, като те спрели до него. Св.Р. твърди, че се представил на
лицето и му поискал свидетелство за управление, като същият им го
представил. Отново от показанията на свидетеля се установява че доколкото
имали информация в системата че автомобилът е бил спрян, заради неплатена
глоба и с отнет талон, а той представил такъв, това наложило да извикат
служители на КАТ, които чрез тяхната система да извършат проверка, с оглед
отстраняване на несъответствието. След пристигане на екипа се установило
че документите са изрядни, като лицето било извикано от екипа на КАТ за
проба за наркотични вещества, след което бил извикан втори екип на КАТ,
понеже първият нямал тест за проба на наркотични вещества и лицето след
проведен телефонен разговор, отказал да даде проба, след което му бил
съставен акт. Свидетелят П. преповтаря в разпита си изцяло показанията на
колегите си – свидетелите Е.Р. и Р.И., като сочи, че той управлявал служебния
автомобил, а лицето К.В. на въпросната дата бил сам в процесния автомобил
и управлявал същия. От показанията на св.Л.Ц. се установява, че на
посочените дата и час в акта, който написала саморъчно била част от екип
извикан за съдействие от служители от Първо районно на бул. „България“ за
5
извършване на справка, като било установено че автомобилът не е бил спрян
от движение каквато информация била налице първоначално. След това
видно от показанията на свидетелката решили да тестват ж-ля В. за употреба
на наркотици и наркотични вещества, на което той направил отказ и му бил
изготвен акт и издаден талон за медицинско изследване с 8 бр. холограмни
стикери. Свидетелката Ц. установява споделеното и от колегите, които спрели
първоначално автомобила че именно той бил водач на автомобила и
съставила акта по техни данни. Сочи още че когато пристигнала, В. бил
седнал в автомобила сам на мястото на водача. Както беше посочено и по –
горе, съдът оцени с доверие показанията на четиримата свидетели
полицейски служители като обективни и логически последователни. Те са
депозирани под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване и
съдът няма основание да не им даде вяра. Няма в тази връзка данни които да
сочат предубеденост или заинтересованост от изхода на делото от страна на
полицейските служители. Показанията на четиримата свидетели се
подкрепят напълно от съставения АУАН чиято презумптивна доказателствена
сила не е опровергана, както и от описаните по-горе писмени и веществени
доказателства, чието съдържание не е оспорено. Действително по неизяснени
причини не е представена частта от запис от патрулния автомобил, сочеща
момента на управление на процесния автомобил от страна на К.В., но
причините да не е бил съхранен и съответно изпрател на съда могат да са
различни и не водят непременно до лична ангажираност на някого да го
унищожи, каквито възражения бяха изтъкнати. Т.е. липсата на тази част от
записа не води автоматично до опровергаване показанията на свидетелите,
съответстващи както помежду си така и на останалите доказателства по
делото нито като цяло, нито в частта им че именно ж-лят К.В. е бил водач на
автомобила на въпросната дата и място.
Актът за установяване на административното нарушение е съставен в
присъствието на жалбоподателя, съобразно изискванията на закона, предявен
е на същия, за да се запознае със съдържанието му и е подписан от него с
възражението че в момента на проверка не е управлявал автомобила. Както в
акта, така и в наказателното постановление това нарушение и
обстоятелствата, при които то е извършено, са описани пълно и ясно, като
фактическите констатации се подкрепят от събраните по делото
доказателства. С оглед на това, съдът приема, че жалбоподателят е извършил
6
вмененото нарушение, поради което правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
С НП № 21-0938-000966 от 12.05.2021г. на *** Сектор към ОД на МВР-
Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен на жалбоподателя К. М. В. са
наложени административни наказания на основание чл.174, ал.3, пр.2 от
ЗДвП: глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца.
Относно наказателното постановление в частта му досежно размерите
на наложените наказания, съдът намира така наложените наказания за
съобразени с целите на административното наказание, посочени в чл.12 от
ЗАНН, както и с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, кат същите са
определени в абсолютни размери.
Предвид гореизложеното съдът намира, че при издаването на АУАН и
НП не са допуснати процесуални нарушения, ограничаващи правото на
защита на жалбоподателя, същият да научи за какво е наказан, поради което
подадената жалба от К. М. В. против Наказателно постановление НП № 21-
0938-000966 от 12.05.2021г. се явява неоснователна, а обжалваното
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0938-000966 от
12.05.2021г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-
Плевен, с което на жалбоподателя К. М. В. от ***, с ЕГН ********** за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП
са наложени административни наказания: глоба в размер на 2000 /две хиляди/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред
Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията за постановяването му от страните.
7
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8