Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Плевен, 10.05.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в съдебно заседание при закрити врата на
10.05.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия
НИКОЛОВА гр.д.№1400 по описа
за 2016 г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.8 т.1 и сл. от ЗЗДН.
Делото е образувано въз основа на депозирана молба от Д.П.Л., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:*** ***” №*** против К.Л.Л., постоянен адрес:***, настоящ aдрес: ***, в която се твърди следното: страните са съпрузи, десет години след сключване на брака ответникът започнал да проявява насилие спрямо молителката, често биел и детето им; злоупотребява с алкохол и става агресивен към молителката.
Твърди се, че молителката работи като шивачка в „***” ЕООД ***. Получава около 450 лева, от които повече от половината ответникът й взима и тя не разполага с достатъчно средства.
На 21.02.2016 г. около 20:30 часа след като започнала да мие съдовете, ответникът започнал да я обижда и да проявява грубо отношение спрямо молителката.Бил употребил алкохол и тя, с действията си го изнервяла.Обиждал я с думите „ боклук” и „ курва”, псувал я. Молителката го молила да престане, но той я хванал за косата и с юмрук я ударил в тила, бутал я с кухненски стол. Молителката излязла на терасата и силно уплашена започнала да вика за помощ.Успяла да избяга от жилището и била приютена от съседите. Сигнализирана била полицията, но когато органите на реда пристигнали, ответникът вече бил напуснал жилището. На другия молителката подала жалба в Прокуратурата и Първо Районно управление. Същият ден съпругът й се върнал около 15:00 часа, като нощта бил прекарал в жилището на сина им.
На 23.02.2016 г. К. *** отново започнал да се държи грубо. Казал, че не желае да напусне жилището. Молителката се обадила на телефон 112 и ответникът бил изведен от полицията от жилището. Малко по-късно същата вечер в дома на молителката нахлула сестрата на съпруга й и със същата имала разправии относно отношенията им.
Молителката твърди, че е обект на системно психическо и физическо насилие, под постоянен стрес е и това създава риск за физическото и психичното й здраве. Изпитва страх за живота си.
Сезирала е съда с искане за прилагане на мерки по чл.18 от ЗЗДН срещу К.Л.Л., както следва:
- на основание чл.5, ал.1 т.1 от 33ДН - да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея;
- на основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН да бъде изведен от жилището й на адрес: *** ***” №***;
- на основание чл.5, ал.1, т.З - забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата- ***, „***” ЕООД;да не доближава местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, при условия и срок определени от съда;
- на основание чл.5, ал.1, т.5 - да посещава специализирани програми за извършители на насилие в Център „Отворена врата” / *** ул.”Г. Бенковски” 4/;
- на основание чл.5, ал, 1, т. 6 - насочване на пострадалото лице към програми за възстановяване.
Издадена е заповед за незабавна защита.
В о.с.з. молителката се явява,
поддържа молбата си. Заявява, че от момента на подаването на молбата за
защита не е притеснявана от ответника -
не я търси по телефон, не я посещава в дома й или на работното й място.
Заявява, че същият я тормозил психически
и физически от години, особено след
употреба на алкохол. Твърди също така,
че за проблемите със съпруга си не е споделяла с никого, освен
: с неговата сестра, с която в момента не са в добри отношения, т.к. тя била на страната на
ответника; със съпругата на брат си, но последната била възрастна и болна и не
желаела да се обременява и с нейните проблеми. Молителката заявява, че скандалите
в семейството са били чувани често от съседите, но на никого не се е оплаквала
- за отразения в молбата през м.февруари случай, молителката твърди, че именно
съседите повикали полиция и благодарение на тяхната намеса успяла да
накара ответника да напусне дома
й, находящ се в ***, който е неин наследствен имот.
Ответникът по молбата К.Л.Л. не е открит за връчване на съдебните книжа /вкл. чрез
полицейските органи/, поради което на същия е назначен особен представител - адв.Б.К. от Плевенска адвокатска колегия. В о.с.з. особеният представител заявява, че молбата се явява частично основателна, но не
следва да се определят мерки за твърде дълъг срок.
Съдът, като взе предвид
доказателствата по делото, изложеното от молителката и липсата на лично изразено становище от
страна на ответника по молбата, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По реда на този закон се търси
временна защита /изключая мярката по чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН/. Съгласно чл.2 от Закона за защита срещу домашното насилие такова е всеки
акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена
връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. Защита по този
закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от:1.
съпруг или бивш съпруг;
2.
лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство;
3.
лице, от което има дете;4. възходящ;5. низходящ;6. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2009
г., в сила от 22.12.2009 г.) лице, с което се намира в родство по съребрена
линия до четвърта степен включително;7. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила
от 22.12.2009 г.) лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до
трета степен включително;8. настойник, попечител или приемен родител;9. (нова -
ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) възходящ или низходящ на
лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;10. (нова - ДВ,
бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) лице, с което родителят се намира
или е бил във фактическо съпружеско съжителство. Молителката твърди, че
ответникът по молбата е неин съпруг, с когото живяла в жилището на ул.К.Великов
до 21.02.2016год. Твърди, че отношенията й с ответника били проблемни от
дълги години, но търпяла неговото
отношение и не споделяла с близки , познати , приятелки или колежки. Твърди, че
в момента й стига това, че вече не съжителства с ответника в едно домакинство,
а в миналото не е правила опити да се разведе, нито пък възнамерява да стори
това за в бъдеще. Заявява, че й е
достатъчно това, че ответникът живее
другаде, но се страхува за живота си, т.к. има съмнения, че ответникът е
склонен да посегне /макар и не пряко/ на живота й. С оглед твърденията си и
исканията за защита, молителката е представила декларация по чл.9 от ЗЗДН, Доклад от център „Отворена врата“, медицинско
направление от 22.02.2016год. Заявява, че
след последния скандал със съпруга си не е имала възможност да се снабди
с медицинско свидетелство, т.к. тогава нямала пари / ответникът й взимал всички
пари/. В случая се касае до отношения
между страните, които очевидно не са ставали достояние на широк кръг лица.
Видно е, че молителката /от страх и/или от неудобство/ не е споделяла за
проблемите си. Заявява, че не е имала подкрепа от никого от семейството си.
Заявява, че сестрата на ответника я
посъветвала „да търпи“, а със собствения си син не поддържа контакти, т.к. заявява, че той е взел
страната на баща си /на ответника/; заявява, че той също я тормози и
понастоящем е с много променен характер /в отрицателен смисъл/.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема, че следва
да се наложат мерките по чл.5 ал.1 т.1 и
т.2 от ЗЗДН. Мярката по т.2-ра следва да се наложи за срок от 18 месеца - това
е максималният срок, предвиден в закона.
Съдът съобрази и обстоятелството,
че след образуване на делото ответникът
не е упражнявал тормоз спрямо ищцата, не я е посещавал в жилището, на работното
място, нито пък молителката е притеснявана извън дома си от него. Що се отнася
до твърденията й, че има сериозни опасения за това, че ответникът би могъл да накара някого да й
стори нещо лошо, „да й вземе жилището“ и
т.н., то това са все твърдения за възможни проблеми, които не биха били решени
в рамките на защитата, която се търси по реда на този закон в настоящия процес.
При нужда молителката има възможност да потърси
защита на правата си по
предвидения в закона ред от съответните институции и държавни органи,респ. да
се консултира с лица ,притежаваща нужната компетентност и при условията,
визирани в закона.
При този изход на процеса и на
основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ПлРС Държавна такса в размер 30лв. , разноски за адвокат в размер 300лв. и глоба в минимален размер - 200лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА
МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.5 ал.1 от Закона за закрила срещу домашното
насилие по отношение
Д.П.Л.,
ЕГН **********, живуща на адрес ***, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА
на основание чл.18 ал.1 вр. чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН К.Л.Л., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес:***, ДА
СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо Д.П.Л., ЕГН **********,
живуща на адрес ***.
ОТСТРАНЯВА
на основание чл.18 вр. чл.5 т.2 от ЗЗДН К.Л.Л., постоянен и
настоящ адрес:***, от съвместно обитаваното с молителката жилище, находящо се в ***, ***, за срок от 18/осемнадесет / месеца.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложената мярка за
закрила.
ЗАПОВЕДТА
на основание чл.21 ал.1 да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на
ответника.
СЪГЛАСНО чл. 21. (1)
Полицейските органи следят за изпълнението на заповедта, когато с нея е наложена
мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3.
СЪГЛАСНО
чл.21 ал.3 при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган,
констатирал нарушението, задържа
нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА
на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН К.Л.Л.,ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Плевенски районен съд Държавна такса в размер 30лв., разноски по делото за особен представител в размер 300лв., а на основание чл.5 ал.3
от ЗЗДН го ОСЪЖДА ДА ЗАПЛАТИ глоба в
размер на 200лв.
ПРЕПИС от решението и заповедта ДА СЕ ИЗПРАТИ на основание чл. 16 ал.3
от ЗЗДН на РУП по местоживеенето на
молителката и на ответника по молбата, препис от решението да се връчи на
страните.
Решението може да се обжалва пред чрез
Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в 7-мо дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :