Решение по дело №94/2019 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 63
Дата: 6 юни 2019 г. (в сила от 2 юли 2019 г.)
Съдия: Динко Минчев
Дело: 20193220100094
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г.Т., 6.06.2019г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на  трети юни   две хиляди и деветнадесета    година в състав:

                             `                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИНКО МИНЧЕВ

при секретаря МАРИЯНА ДИМОВА …………………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №00094 по описа за 2019г.   И  за да се произнесе взе предвид следното:

 

 Предявена е искова молба от Община Г.Т.,  със законен представител   …. срещу ЗАД „ОЗК-Общо застраховане“ ЕИК *************, представлявано от ………..  със седалище и адрес на управление гр. С. Предявено е искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата  от 4 392, 00 лв.,  представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, сумата от 1 021,14 лв. представляваща обезщетение за забава  от 21.10.2016г. до 4.02.2019г., ведно  със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се сторените по делото разноски.

В законовоустановения срок ответникът е приложил писмен отговор.   Твърди че има съпричиняване на ПТП, липсва  пряка причинно-следствена връзка между  възникналото ПТП и нанесената вреда, оспорва механизма на ПТП. Оспорва предявения иск по основание и размер. 

С исковата молба са  предявени   искове  с правно основание чл.498,ал.3 във вр. с чл.497,ал.1,т.2   от Кодекса за застраховането и по чл.86,ал.1 от ЗЗД.

От приложените  по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Видно приложеният по делото протокол за пътно-транспортно произшествие от 26.02.2016г. водачът на МПС влекач „Волво ФХ12 420“ рег.№ **************** с прикачено полуремарке с рег.№ *************, собственост на „К.“ ЕООД гр. Д., движейки се  в с. С., общ. Г.Т., в посока към с. Г., губи контрол върху МПС, напуска платното за движение вдясно като поврежда пътна асфалтова настилка от 21 метра с ширина 0, 80 м.

В издаденото наказателно постановление, влязло в законна сила, е констатирано, че водачът на МПС е навлязъл в банкета на пътя и при направен опит да се върне обратно на платното за движение, повредил пътната настилка. На водача е била наложена санкция за извършено нарушение на разпоредбата на  чл.20,ал.1 от ЗДвП.

 Собственикът на товарният автомобил има валидно сключен договор с ответника „Гражданска отговорност“, считано от 16.07.2015г. до 15.07.2016г.

Ищецът е възложител на изграждането на пътния участък, съгласно разрешение за ползване №2466 от 21.12.2015г. на ДНСК.

От приложения констативен протокол от 26.02.2016г. е установено, че след настъпилото ПТП  е разрушена асфалтова настилка със средна ширина 0,50 м. и дължина 20 метра. Разрушеният банкет на пътя е с дължина 20 метра, образувана е бразда с дълбочина от около 0, 60м./ 0,70 м., която създава изключителна опасност при повторно стъпване на превозно средство, предвид профила на пътя/ в насип с височина 1,50 м./ и създава реална предпоставка за преобръщане на МПС.

За отстраняване на причинените щети ищецът сключил договор  за строеж с предмет авариен ремонт на асфалтова настилка на посочения пътен участък, на стойност 4 392, 00 лв., която парична сума била заплатена от ищеца на   изпълнителя на пътния ремонт.

На осн. чл.380 от КЗ  с писмо изх.№ АО-02-19-10682 от 16.09.2016г.  ищецът предявил пред  ответника застрахователна претенция в размер на посочената парична сума  относно ремонтирането на пътния участък.

 Ответникът образувал ликвидационна преписка по щета №0410-190-0055/2016г по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като с писмо от 2.03.2017г., извън законовоустановения три месечен срок,  уведомил ищеца, че отказва да изплати застрахователно обезщетение.     

В показанията си свид.М., водач на товарния автомобил,   заявява, че  на посочената дата възникнало ПТП, вследствие на което била повредена  асфалтовата настилка на пътя. Произшествието било посетено от полицейски служители, които съставили протокол за ПТП.

От приложените по делото доказателства се установява, че собственикът на товарния автомобил, чийто водач е признат за виновен в извършването на административно нарушение на разпоредбата на чл.20,ал.1 от ЗДвП за възникналото ПТТ, притежава сключена с ответника задължителна  застраховка „Гражданска отговорност“ по  полица №BG 23/115001867116, валидна до 15.07.2016г.

От така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи: На осн.чл.380 от КЗ ищецът, в качеството си на собственик на повредения пътен участък от общински път, е предявил претенцията си за заплащане на застрахователно обезщетение срещу застрахователя на виновния за възникналото ПТП водач. По тази претенция не е било извършено плащане от застрахователя. Вследствие на възникналото по вина на водача на товарния автомобил ПТП върху участъка от общинския път  е била нанесена  щета в размер на стойността на аварийно- ремонтните дейности за възстановяването на участъка от пътя. Нанесената щета е в пряка причинно-следствена връзка с възникналото ПТП. Водачът, съответно собственикът на товарния автомобил, притежава валидно   сключена с ответника задължителна  застраховка „Гражданска отговорност“.  

Неоснователни са твърденията на ответника, че било  налице съпричиняване на щета, поради лошо и некачествено изпълнение на пътния участък, тъй като  тези твърдения се опровергават по категоричен начин от цитирането разрешение за ползване от ДНСК, където е посочено, че строежът на процесния пътен участък е изпълнен в съответствие с одобрените инвестиционни проекти.  

Предвид тези обстоятелства, съдът намира, че предявените  искове  по чл.498,ал.3 от  във вр. с чл.497,ал.1,т.2  от КЗ са основателни  и доказани  в претендирания размер  и следва да бъдат уважени, така както  са предявени, ведно с  присъждане на  законната лихва  върху главницата  от датата на завеждането на исковата молба.

С оглед основателността на иска основателно е искането да се присъдят сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски: юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 150, 00 лв. и държана такса  в размер на сумата от 216, 52 лв.

 Като съобрази тази фактическа и правна обстановка, съдът:

 

                                        Р           Е         Ш         И        :       

                                                           

      Осъжда „ОЗК-Общо застраховане“ ЕИК *********** представлявано от ………………….  със седалище и адрес на управление гр. С. да заплати на Община Г.Т.,  със законен представител   В. Д.-Кмет, с адрес гр. Г.Т., ул. както следва:  сумата  от 4 392, 00 лв.,  представляваща  застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди; сумата от 1 021,14 лв. представляваща обезщетение за забава  от 21.10.2016г. до 4.02.2019г., ведно  със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-18.02.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата в общ размер от 366, 52 лв. сторени разноски по делото.

  Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен  срок от съобщаването.                                                                            

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :