Р Е Ш Е Н И
Е № 261120
гр. Пловдив, 03.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV граждански състав, в публично
заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Катя Янева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 18307 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищците
Н.Н.П. и С.С.П. са предявили срещу „СК Експресстрой” АД субективно съединени
осъдителни искове, както следва: 1) за осъждане на ответника на заплати на
ищцата Н.Н.П., ЕГН: **********, сумата в размер на 100 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни
болки и страдания, от ****** – В.С.П., ЕГН: **********, настъпила при трудова
злополука на ****** г. в гр. Пловдив, ведно със законната лихва от 03.11.2016
г. до окончателното изплащане на сумата, и 2) за осъждане на ответника на
заплати на ищцата С.С.П., ЕГН: **********, сумата в размер на 20 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
душевни болки и страдания, от ****** – В.С.П., ЕГН: **********, настъпила при
трудова злополука на ****** г. в гр. Пловдив, ведно със законната лихва от
03.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищците
твърдят, че на ****** г. В.П. е изпълнявал трудовите си задължения като „*****”
по трудов договор от ***** г., сключен с ответника. Същият извършвал служебните
си задължения по ремонтна работа в обект – магазин „***”, находящ се в *********.
П. взел стълба и започнал да монтира *************. Около 22:50 часа бил върху
алуминиева стълба, поставена в близост до отвора на преградна плъзгаща се врата
на складовото помещение на магазина. Той бил стъпил с двата крака върху шестото
стъпало на едно от рамената на стълбата. В момента, в който си преместил десния
крак върху седмото стъпало, стълбата се наклонила и другият му крак останал във
въздуха. П. политнал надолу и паднал на пода на помещението, където си ударил
главата и гърба. Така бил открит от друг работник в безпомощно състояние. Бил
извикан екип на спешна помощ, който откарал П. в УМБАЛ „Св. Георги” АД. Там
същият бил хоспитализиран с тежка ***** след падане от височина. Било проведено
спешно оперативно лечение, но след прогресивно влошаване на неговото състояние,
същият починал на ***** г. Като причина за смъртта била посочена *****.
На *****
г. ответникът подал декларация за трудова злополука, по която било извършено
разследване. С разпореждане на ТП на НОИ от ***** г., което влязло в сила,
злополуката била призната за трудова. Като причина за настъпване на същата било
прието: приплъзване на стълбата по пода или разклащането и под тежестта на
тялото на пострадалия, при което той загубил равновесие и паднал от нея.
Излагат
се съображения за претърпени неимуществени вреди от ищеците, доколкото В.П. бил
здрав и неговата смърт настъпила внезапно, като изненадала всички. Отношенията
между него и двете ищци били близки, като неговата смърт предизвикала шок и
променила начина на живот на ищците.
Поради
изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски по чл. 38
ЗА.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който
се излагат съображения за недопустимост на предявените искове, при условията на
евентуалност – за тяхната неоснователност. Недопустимостта на исковите
претенции се обуславя с липсата на активна процесуална легитимации на ищците,
доколкото същите не са призовани към наследяване. Относно фактите, изложени в
исковата молба, се признава, че на ****** г. е реализирана трудова злополука с В.П.
– работник при ответника, но се възразява, че същият е допуснал нарушения на
правилата за здравословни и безопасни условия на труд, което било констатирано
с Постановление на Окръжна прокуратура Пловдив, потвърдено от Апелативна
прокуратура Пловдив.
Във
връзка с неоснователността на исковите претенции се прави възражение, че същите
са погасени по давност, доколкото вземането е станало изискуемо от датата на
трудовата злополука – ******* г., а исковата молба е депозирана на 12.11.2019
г.
На
следващо място се възразява, че от страна на работника е проявена груба
небрежност, като същият, със собственото си поведение, е станал причина за
настъпването на трудовата злополука. Излагат се доводи, че работата не му е
изрично възлагане, не е избрал правилното оборудване, както и че е използвал
необезопасена стълба. Според ответника е налице съпричиняване от негова страна,
доколкото работата е извършена по негова лична преценка в нарушение на
правилата за безопасност на труда, поради което е проявена груба небрежност.
Възразява
се и срещу претендирания размер на обезщетенията за неимуществените вреди,
доколкото според ответника същият не съответства на критерия „справедливост” по
чл. 52 ЗЗД.
Поради
изложеното моли претенциите на ищците да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
По
отношение на направеното възражение за недопустимост на предявените искове,
съдът се е произнесъл с Определение № 493/10.01.2020 г., постановено по делото,
като намира, че аргументите в него не следва да бъдат преповтаряни.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от
представения трудов договор № 53/04.09.2015 г. /л.30 от делото/ и допълнително
споразумение към него /л.31 от делото/ се установява, че между страните е имало
учредено валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „*****“. Със Заповед № ***** г. на ***** на ответното дружество
/л.35/, същият бил определен за ***** на обект *****.
От представеното по делото разпореждане № *****/*****
г. /л.6-7, 129/, влязло в сила видно от известия за доставяне /л.130/ се
установява, че процесната злополука, осъществена на ****** г., при която е
починал В.С.П., е призната за трудова. Разпореждането е издадено въз основа на
Протокол № ***** г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката,
станала на ****** г. /л.131 – 142/ и приложената по делото преписка по
декларираната трудова злополука /л.117- 214/.
Видно от Удостоверения за родствени връзки на С.П. и
Н.П. /л.8-9/, починалият работник В.П. се намира в родствени връзка с ищците,
както следва: *** на С.П. и *** на Н.П..
Установява се от приложената застрахователна полица
„трудова злополука” /л.38-39/, че между ответника и ЗК „Олимпик” е учредено
застрахователно правоотношение по повод задължителна застраховка „трудова
злополука” на работниците за периода 13.07.2016 г. – 12.07.2017 г., като между
застрахованите бил и работникът В.П.. От приложеното по делото Заявление от
ищците до ЗК „Олимпик” /л.124/ се установява, че от същите е отправена
претенция за заплащане на обезщетение по договор за застраховка, но не са
представени доказателства за произнасяне на застрахователната компания.
По делото е приобщено и Досъдебно производство № *****
г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Пловдив, което е
приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство от
12.03.2019 г., с което е констатирано от наблюдаващия *****, че не е налице
престъпление по чл. 134 ал.1 т.1 НК. Постановлението е потвърдено с
Постановление от **** г. на ***** от Апелативна прокуратура Пловдив. Досежно
същите следва да се посочи, че макар и съставени от длъжностно лице, обвързват
съда единствено досежно обстоятелство налице ли е или не престъпление, но
неговите правните и фактическите изводи, макар и да са обективирани в официални
документи, не обвързват съда, доколкото в тази част представляват диспозитивен
документ.
По делото е изготвено заключение по допусната
съдебномедицинска експертиза /л.230 – 231/. Вещото лице констатира, че от
представената документация се установява, че причината за смъртта на В.П. е
тежка *****, изразяваща се в счупване на покрива и основата на черепа, контузия
на мозъка, вътречерепен кръвоизлив и настъпилите в резултат на това оток на
мозъка и вклиняване на мозъчните структури, което е и непосредствената причина
за смъртта, тъй като е състояние, несъвместимо с живота. Описаните увреждания
са в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет, отговарят по време и начин
да са причинени, както сочат данните по делото – при падане от височина и са в
пряка причинна връзка с настъпилия инцидент и е последвала смърт. Съдът
кредитира изготвената по делото експертиза като компетентно изготвена, с
необходимите знания и умения. В тази връзка следва да се посочи, че основното
оспорване от страна на ответника е във връзка с твърдения за настъпил инфаркт
или инсулт, който да е провокирал липсата на реакции от работника. Съдът намира
наведеното възражение за неоснователно, доколкото в своя непосредствен разпит
пред съдебния състав вещото лице многократно посочи, че ако би имало такава
хипотеза, то несъмнено същото би било отразено в документацията от бърза помощ
и тази при престоя в болничното заведение, а такива данни в същите не са
налице. Поради изложеното съдът намира за несъмнено установено, че не инфаркт
или инсулт са причината за настъпване на злополуката, които възражения е
следвало да бъдат наведени в производството по установяване на трудова
злополука, доколкото към настоящия момент е налице влязъл в сила
административен акт, който установява причините за настъпване на смъртта.
Доколкото същият е подлежал на пряк съдебен контрол, то съдът е в невъзможност
да осъществи преценка за неговата законосъобразност.
По делото е приета и съдебна строително-техническа
експертиза, като от заключението на вещото лице се установява, че пострадалият
е извършвал работа на височина, без да използва колективно предпазно средство -
строително скеле, работна площадка, подвижна платформа, както и средства за
индивидуална защита – каска, специално работно облекло и обувки, защитен колан.
Използвал е неподходящо оборудване - двураменна преносима стълба, поставена
върху гладка и хлъзгава основа, нестабилна или неподходяща за работа на
височина. Същият по своя инициатива е започнал работа, при която не му е била
възложена за изпълнение от работодателя. Предприел е действия по извършване на
СМР без да притежава необходимата квалификация и необходимия документ за
правоспособност, разрешаващ да упражнява такава дейност. Не е преустановил
незабавно работата и не е уведомил непосредствения си ръководител или неговите
заместници за ситуацията, която има основателна причина да счита, че има
опасност за неговия живот и здраве. Не се е погрижил за здравето и
безопасността си в съответствие с квалификацията си и инструкциите за работа.
Вещото лице е посочило, че работникът е длъжен да извършва тази работа, която
му е възложена и за която е инструктиран. Пострадалият е изпълнявал работа
извън обхвата на задълженията му по длъжностна характеристика, отклонил се от
работата си на „*****” и в момента на злополуката е изпълнявал длъжността на „*****”.
Пострадалият е предприел действия по монтаж на окачен таван в складово
помещение на магазин *** ***, които не влизат в трудовите задължения на *****
на обекта и без да има изрично разпореждане за това от работодателя си. Техническото
ръководство на обекта съгласно нормативната уредба и длъжностната му
характеристика изискват дейност по организацията, реализацията и контрола на
извършваните СМР при спазване на изискванията за здравословни и безопасни
условия на труд, но не и осъществяване лично от него на конкретни специални
операции. Посочва, че е забранено изпълнението на СМР на височина по начин, неосигуряващ
безопасността срещу падане от височина на извършващите тези работи лица. Допустимо
е да се използват за работа на височина преносими стълби, само за извършване на
леки краткотрайни операции от застанало на стълбище лице. Стълбите се използват
само тогава, когато при правилното им използване е изключено падането или
изместването им. При хлъзгав под двураменните стълби допълнително се осигуряват
с помощта на втори човек чрез ръчно придържане на някои от рамената на стълбата.
Забранява се заемане от лицето, извършващо работна операция от стълба, на
положения, които могат да я изведат от положение на равновесие. Движение и
работа по стълба се извършва внимателно, без люлеене и други подобни действия,
които биха довели до падане на цялата стълба. Лицето, намиращо се върху стълба,
не следва да се наклонява по начин, който би довел до обръщане на стълбата. При
изкачване и слизане по стълбата и при работа върху стълба, използващият трябва:
1. да бъде обърнат с лице към нея; 2. да използва подходящо закопчано работно
облекло и подходящи обувки, осигуряващи го срещу подхлъзване; 3.да е с незаети
ръце; 4. да ползва двете си ръце, когато се държи за стълбата, а не за страните;
5. Работещият да може по всяко време да се захваща здраво и да има сигурна
опора; 6. изкачване и сваляне на материалите става чрез директно подаване от
друг работник. Не се разрешава работа с преносими стълби от лица, които нямат
необходимите лични защитни средства. Предпазни колани, закрепени към здрава и
сигурна конструкция да подават всички работници и специалисти, които при работа
на височина са изложени на опасност от падане. Съгласно изискванията на Правилника
за извършване и приемане на строителни и монтажни работи /облицовъчни работи/,
монтаж и демонтаж на окачени тавани се изпълнява от скеле или работна площадка
с трайни означения и надписи за допустимите натоварвания. Работа на височина –
„на височина” и „от височина” е височина, по-голяма от 1,5 м., мерено от пода
или терена. При извършване на строително-монтажни и ремонтни дейности, когато също
се извършват на височина, се използват колективни предпазни средства -
строителни скелета, работни площадки, подвижни платформи и други, както и лични
предпазни средства за защита. Колективните средства за защита са с предимство пред
личните. Техническият ръководител е длъжен да планира и организира използването
им. Технически мерки и изисквания по Закона за безопасните условия на труд за
колективни предпазни средства са: ограждане с парапети и бордова дъска на
работните площадки, поставяне на знаци по безопасност на труда и такива, оказващи
товароносимостта. Нормативно изискване е състоянието на колективните предпазни
средства да се проверява от ****** и бригадира непосредствено преди тяхната
експлоатация и редовно през определени интервали от време. Ежедневно, при започване
използването на скелето се извършва проверка по изправността му от ******, като
се документират направените констатации. При констатиране неизправности, не се
започва работа. Когато неизправността се установи по време на работа, тя се
преустановява. Лично предпазно средство е всяко приспособление, екипировка,
проектирано да се носи или използва от работещия, за да го предпазва от една
или повече възможни опасности, заплашващи неговото здраве и безопасност при
работа. Личните предпазни средства осигуряват защита и съответстват на
рисковете, които трябва да предотвратяват, а именно: работници, извършващи
работа на височина, трябва да ползват защитни каски; специално работно облекло
и обувки против подхлъзване и падане. При липса на предпазен парапет,
работникът е длъжен да използва предпазен колан, с който се привързва към
конструктивния елемент или към самото скеле преди започване на работа. Личните
предпазни средства за защита срещу падане от височина защитават работниците
срещу риск от падане, намаляват до минимум височината на падане и последствията
за паднали работниците. Те осигуряват и безопасни спасителни операции. Личните
предпазни средства при работа на височина предпазват главата, горните и долни
крайници, торса, корема и вътрешните органи. Използването от работника на лични
предпазни средства по време и място на злополуките биха намалили или избегнали
значителна степен телесните увреждания. Колективните и лични предпазни средства
се осигуряват от работодателя съобразно изпълняваната работа, а работникът е
длъжен да ги използва като спазва техническите и технологични правила за
изпълнение на СМР, както и правила за здравословни и безопасни условия на труд.
Извършването на обекта дейност - монтаж на окачени тавани, съставлява източник
на повишена опасност. Това е така, защото трябва да си изпълнява на височина
по-голяма от 1,5 м. от пода, при което съществува риск от падане. Регламентирана
е в наредба № 2/22.03.2004 година за здравословните и безопасни условия на труд,
както и с правилата за извършване на строително-монтажни работи и всяко своеволие
и лекомислено отклонение от предвидените изисквания при извършването й, може да
доведе до опасност за живота и здравето на работниците и другите лица.
По делото са разпитани двама свидетели – В.О. – Г. и
К.К.Ч..
Свидетелката Г. посочва, че познава В.П. и ищците от
тридесет и девет години, доколкото е била техен съсед. Един ден ищцата С.П. се
обадила на свидетелката Г. и й споделила, че нейният брат е в кома и
състоянието му е много тежко. Доколкото същата се намирала в *****, тя казала
на св., че ще се прибира на следващия ден за **********. Свидетелката посочва,
че е присъствала на погребението на В.П.. Излага, че семейството било много
сплотено, винаги се събирали по празници, като не е имало конфликти между тях.
Смъртта на П. се отразила много тежко психически на неговата *****. Те
престанали да общуват с хората, не приемали гости и не посещавали техни съседи.
Тяхното поведение се характеризирало с нервност, тревожност и нежелание да
общуват с останалите хора. Ищцата Н.П. не била адекватна, изпадала в паника,
защото не знае къде отива. Св. Г. посочва, че В. често посещавал своята ***.
Св. Ч. бил ****** при ответника. На ****** г.
получил обаждане от ****** на „***”, на който работел В.П., се случил инцидент
и била повикана линейка. При разговор с работниците, които се намирали на
място, му споделили, че П. паднал от стълба. На същия било възложено изграждане
на гипсокартонно куфарче и подмяна на плочки в търговската зала. Инцидентът се
случил в **************, който е отделна зала от търговската и се намирал на 50
м. от мястото, където П. следвало да работи. Той следвало да води изпълнението
и да следи за безопасното преминаване на нощното изпълнение. Демонтажът и
повторният монтаж на окачения таван била отделна поръчка и нямала общо с
дейността, която следвало да се извърши през нощта. В екипа, който се намирал
там, нямало лице, което да разполага с достатъчно знания, за да възстанови
тавана. На следващия ден, свидетелят изпратил работници, за да проверят
състоянието на В.П. след инцидента, като получил информация, че същото не било
добро, както и че следвало да му се осигури кръв. Поради тази причина
свидетелят предоставил кръв. При посещение в болницата, видял, че там се намира
единствено съпругата на В.П. – С.. Следващите дни свидетелят контактувал
единствено със ****** на В.П., като на нея й било изплатено дължимото трудово
възнаграждение на нейния съпруг. През периода на работа, следвало „***” да
извърши инструктаж, което не било осъществено. Процесната вечер нямало
предоставена стълба, доколкото нямало поставена задача във връзка с
използването й. От В.П. била използвана стълба, собственост на „***”.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като
обективни, преки, непосредствени и съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от правна
страна следното:
За да възникне имуществена отговорност на
работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука
работник или служител неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез
пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални
предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни
последици – болки и страдания и 3) причинно-следствена връзка между злополуката
и причинените вреди, т. е. причинените болки и страдания да са закономерна,
естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка
или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в
интерес на предприятието. Имуществената отговорност на работодателя за
обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган
или друг негов работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200,
ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при
виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят
следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена отговорност
само при умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т.
нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния
резултат при тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е използван термина
„груба небрежност”) отговорността на работодателя може само да бъде намалена.
При обсъждане на въпроса за
ангажиране на имуществената отговорност на работодателя, следва на първо място
да се обсъди материалноправната легитимация на ищците в настоящото
производство, в която връзка е направено възражение от ответната страна.
Действително, спорен се явява въпросът дали имуществената отговорност на
работодателя при трудова злополука почива на правилата на деликтната
отговорност или договорната отговорност. Преобладаващо е становището в
съдебната практика, че кръгът на легитимираните лица да получат обезщетение при
смърт на близък при трудова злополука, следва да бъде определен по правилата на
обезщетяване при деликтната отговорност – първоначално съобразно очертания кръг
с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., а след
това разширен с Тълкувателно решение № 1/ 21.06.2018 г. по т.д. № 1/ 2016 г.
ОСНГТК /така Решение № 115 от
15.11.2018 г. по гр. д. № 4455 / 2017 г. на ВКС, 3 ГО, Решение № 183/
01.07.2011 г. по гр.д. № 719/ 2010 г. на ВКС, 4 ГО, и в Решение № 499/
09.01.2012 г. по гр.д. № 1577/ 2010 г. на ВКС, 4 ГО/. Именно посоченото се
споделя и от настоящия съдебен състав, поради което съдът приема, че ищците се
явяват метариално легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие на настъпила смърт на техен близък – син, респ. брат, от трудова
злополука.
Фактът на настъпилата смърт и обстоятелството, че тя е настъпила по
повод изпълнение на трудовите задължения на ищеца в ответното дружество се
установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателствени
средства, а именно: разпореждане № *****/***** г. от което се установява, че
процесната злополука, осъществена на ****** г., при която е починал В.С.П., е
призната за трудова, Протокол № ***** г.
за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на ****** г.,
както и приложената по делото преписка по декларираната трудова злополука. В тази връзка неоснователно се явява
възражението, че работодателят няма отношение с настъпилата смърт на работника П..
Относно характера на злополуката е постановено разпореждане на административен
орган – ТП на НОИ, в специално производство, инициирано именно от ответника,
като административният акт, с който производството е приключило е подлежал на
обжалване от страните по настоящето производство и следователно по аргумент от
чл.17, ал.2 ГПК гражданският съд не може да осъществява косвен контрол за
материалната му законосъобразност. Също така от заключението на допусната и
приета съдебномедицинска експертиза, която съдът възприема изцяло като
обективна, компетентно и безпристрастно изготвена, се установява, че
черепно-мозъчната травма, вследствие на падането, е причината за настъпилата
смърт. В тази връзка вече бе посочено защо не се възприема възражението на
ответника за настъпила смърт, вследствие на инфаркт или инсулт.
От изложеното следва, че
всички юридически факти, включени в хипотезиса на чл. 200, ал. 1 КТ, бяха
установени в настоящото производство, поради което искът за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява доказан по своето
основание.
Тъй като обезщетението за неимуществени
вреди е заместващо, а не компенсаторно, законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД
правната възможност на съда по справедливост да определи заместващата парична
престация, която работодателят дължи на работника като обезщетение за
изживените болки и страдания, които са закономерна последица от уврежданията,
настъпили при трудова злополука. При обсъждане размера на паричното обезщетение
съдът следва да прецени естеството и интензивността на отрицателните
изживявания на пострадалия, както и възрастта на починалия, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди, ръководейки се от обществения критерий за справедливост
към момента на възникването на правото на обезщетение, в която насока е и ППВС №
4/1968 г. Също така, при смърт, неимуществените вреди на най-близките родственици
на лицето, се предполагат предвид житейския аспект на установените отношения
между починалия и ищците. В такава хипотеза единствено техният размер подлежи
на доказване.
В настоящия случай се касае за
човек в работоспособна възраст, без придружаващи заболявания, в много близки
родствени отношения с ищците – едната се явява негова ****, а другата – негова ****.
От разпитания по делото св. – Г., се установи, че починалото лице
регулярно е поддържало контакт със своята *** и ***, като между тях са били
установени отношения на разбирателство и взаимна помощ. При определяне на
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата Н.П.,
съдът съобрази, че загубата на нейното дете й е подействало особено травмиращо,
като се е наложило същата да посети и психолог. Предвид изложеното съдът
намира, че обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищцата Н.П. в размер
на претендираните 100 000 лева се явява обосновано. Същото се отнася и за
претендираното обезщетение в размер на 20 000 лева от *** на починалото
лице – С.П., която макар да не живее на територията на ********* е поддържала
близка връзка със своя брат и в момента, в който е разбрала, че с нейния брат
се е случило нещо, е пристигнала при него.
Въпреки изложеното, съдът намира,
че работодателят установи своето възражение за проявена груба небрежност от
страна на работника – В.П. . Същата се изразява в неполагане
на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия - при проявена от работника липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност. Така, съобразно приетата по делото съдебнотехническа
експертиза, при извършваната от ищеца работа същият не е използвал както
колективно предпазно средство, така и индивидуално такова, използвал е
неподходящо оборудване – двураменна стълба, поставена върху хлъзгав под,
предприел е действия по СМР, без да притежава необходимата квалификация,
излязъл е отвъд рамките на възложената му функция, не е спазил Правилника за
извършване и приемане на строителни и монтажни работи, както и техническите
изисквания на ЗБУТ.
От изложеното следва, че
работникът, проявявайки груба небрежност е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат. Поради тази причина съдът намира, че така определените
обезщетения следва на основание чл. 201 ал.2 КТ да бъдат редуцирани поради
допусната груба небрежност от страна на работника. Предвид множеството
нарушения при извършваната от него дейност, съдът намира, че обезщетенията за
заплащане на неимуществени вреди следва да бъдат намалени с 50 %, като на
ищцата Н.П. следва да бъде присъдена сумата в размер на 50 000 лева, а на
ищцата С.П. – сумата в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва
върху двете обезщетения от 03.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
Неоснователно се явява
направеното възражение, че исковите претенции на Н. и С. П.и са погасени по
давност. Действително, съобразно нормата на чл. 358 ал.1 т.3 КТ, доколкото
настоящият спор се явява трудов, приложима е тригодишната давност. Тригодишният
давностен срок за погасяване на обезщетение по чл. 200 КТ за вреди, причинени
от трудова злополука, обаче започва да тече от деня, в който злополуката е
призната за трудова. Изложеното следва от обстоятелството, че наличието на
влязъл в сила индивидуален административен акт за установяване на трудовата
злополука е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя по чл. 200 КТ. Едва когато разпореждането за признаване на
злополуката за трудова, правото, предмет на предявения иск, е могло да бъде
упражнено, респ. от този момент тече тригодишният давностен срок /така Решение № 336/23.11.2012 г. по гр. д. №
303/2012 г. на ВКС, 3 ГО/.
В настоящия случай Разпореждането
за признаването на злополуката за трудова е издадено на ***** г. и е връчено на
ответника на ***** г., респ. същото е влязло в сила на 20.01.2017 г., а
исковата претенция е предявена на 12.11.2019 г., преди изтичането на
тригодишния давностен срок.
По разноските:
При този изход на спора, правно
на разноски имат и двете страни.
Доказателства за такива не са
представени от ищците, доколкото същите са освободени от заплащане на такси и
разноски в производството. Следва да бъде определено и възнаграждение за
процесуално представителство от един адв. по чл. 38 ЗАдв. в размер на 3530 лева
за ищцата Н.П. съобразно чл. 7, ал. 2 т.5 от Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, и в размер на 1130 лева за ищцата С.П. съобразно
чл. 7, ал. 2 т.4 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, но което следва да намалено, доколкото не се уважава пълния
размер на исковата претенция. Поради изложеното на Адвокатско дружество „*******“
следва да бъдат присъдени следните възнаграждения: сумата от 1765 лева за
осъществено процесуално представителство на ищцата Н.П., и сумата в размер на 565
лева за осъществено процесуално представителство на ищцата С.П., съразмерно на
уважената част от предявените субективно съединени искове.
На ответника също следва да бъдат
присъдени разноски на основание чл. 78 ал.3 ГПК. Съобразно представения списък
за разноските, извършените от ответника разноски възлизат на 6457 лева, като
съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции, на същия следва да се
присъди сумата в размер на 3228,50 лева.
Доколкото ищците са освободени от
заплащане на държавни такси, на основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати и сумата в размер на 2400 лева, представляваща дължима
държавна такса, и 50 лева – разноски по назначената СМЕ, в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив, съразмерно на уважената част
от исковите претенции.
Така мотивиран, Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОСЪЖДА
на основание чл.
200 ал.1 КТ СК „Експресстрой“ АД,
ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.П.,
ЕГН: **********, сумата в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени от смъртта на В.С.П., ЕГН: **********, син на ищцата, настъпила
вследствие на претърпяна
трудовата злополука на **** г., установена с
Разпореждане № *****/***** г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Пловдив, ведно със законната лихва върху тази
сума от 03.11.2016 г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдения размер от 50 000
лева до пълния претендиран от 100 000 лева поради проявена груба
небрежност от работника В.С.П., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА
на основание чл.
200 ал.1 КТ СК „Експресстрой“ АД,
ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на С.С.П.,
ЕГН: **********, сумата в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени от смъртта на В.С.П., ЕГН: **********, брат на ищцата, настъпила
вследствие на претърпяна
трудовата злополука на **** г., установена с
Разпореждане № *****/***** г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Пловдив, ведно със законната лихва върху тази
сума от 03.11.2016 г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдения размер от 10 000 лева
до пълния претендиран от 20 000 лева поради проявена груба небрежност от
работника В.С.П., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.6 ГПК СК „Експресстрой“ АД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ сумата в размер на 2400 /две
хиляди и четиристотин/ лева, представляваща дължима държавна такса, и 50
/петдесет/ лева – разноски по назначената СМЕ, в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд Пловдив, съразмерно на уважената част от
исковите претенции.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78 ал.1 ГПК СК „Експресстрой“ АД,
ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на
Адвокатско дружество „Е.И. и П.Д.“, Булстат: ******, с номер от единния регистър
на адвокатските дружества: ******, сумата в размер на 1765 лв. /хиляда
седемстотин шестдесет и пет лева/ за осъществено процесуално представителство
на ищцата Н.Н.П., ЕГН: **********, по чл. 38 ЗА, и сумата от 565 /петстотин шестдесет
и пет/ лева за осъществено процесуално представителство на ищцата С.С.П., ЕГН: **********,
по чл. 38 ЗА, съразмерно на уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78 ал.3 ГПК Н.Н.П., ЕГН: **********, и С.С.П., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на
СК „Експресстрой“ АД, ЕИК: *********, сумата в размер на 3228,50 лв. /три
хиляди двеста двадесет и осем лева и петдесет стотинки/, представляваща
разноски в настоящото производство съразмерно на отхвърлената част от исковите
претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Катя Боева
Вярно с оригинала!
КЯ