Р Е Ш Е Н И Е
№ 369
гр. Нови Пазар,
28.11.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Нови пазар в публичното си заседание на двадесет и втори ноември две хиляди
и седемнадесета година, в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ГАЛИНА НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР
: ВАЛЕНТИНА ВЕЛИКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 1007 по описа на НПРС за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът
„Гаранционен фонд“ гр. С. е предявил иск с правно основание - чл. 558, ал.7
вр. чл. 557, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането (чл. 288а,
ал.3 от КЗ отм. във вр.с чл. 288,
ал.12 от КЗ отм.), вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът сочи, че е изплатил обезщетение по щета № *** г. за щети, описани от ДЗИ в размер на 1132,94лв. за увредено при ПТП, настъпило на *** г. МПС, л.а „***“ № *** (МПС2), собственост на Г.И.П..
Виновен за ПТП-то бил ответникът С.Е.С. ***, който е управлявал МПС, без „***“ с ДК № Н***, собственост на Е.С. С.,*** поради неспазване на необходимата дистанция и блъснал отзад МПС2 и причинил материални щети. Ответникът управлявал МПС-то без да е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часа на ПТП-то.
Ищецът сочи, че с регресна покана № 64/30.01.2012 г. е поканил длъжникът да възстанови щетата, но същия не е изпълнил задължението си до датата на завеждане на иска.
Поради горното ищецът моли съда да осъди ответника С.Е.С. *** да му възстанови платеното обезщетение в
размер на 1032,94лв., представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение
за имуществени вреди, описани от ДСИ, остойностени при и изплатени по ПТП щета № *** г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
Ответникът в рамките на законоустановения срок по
чл.131 от ГПК е представил писмен отговор, с който прави възражение за изтекла
погасителна давност за вземането на ищеца.
В съдебно заседание ответникът, чрез своя процесуален
представител сочи, че ако искът не е недопустим поради изтекла давност, то
същия се явява неоснователен, т.к липсва тъждественост между името в исковата
молба и посоченото в протокола за ПТП, както и е налице различие в
претендирания размер на щетата, която съгласно обстоятелствената част на
исковата молба е в размер на 1132,94лв., а в петитума е посочено 1032,94лв.
Освен това сочи, че ответникът не е получил лично изпратената регресна покана.
Моли искът да се отхвърли като неоснователен.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от
фактическа и правна страна следното:
На *** г. в 08,15ч. в гр. В., бул. „***“ пред дом № 34 е настъпило ПТП с участник № 1 МПС л.-а „*** с рег. № Н ***, собственост на Е.С. С. от гр. К. и с водач С.Е.С. *** в ПТП е л.а „***“ с рег.№ ***, собственост на Г.Д.П. от гр. Д. и с водач същото лице. В резултат на ПТП –то са настъпили видими щети на МПС № 1- деформация по предната част; теч, 1 бр.аербег, а на второто МПС, участник №2 – деформация по задната част.
На 16.07.2012г. участник №2 и собственик на описаното с него МПС л.а „***“ с рег.№ ***, Г.Д.П. от гр. Д. е уведомил Гаранционен фонд за причинените му имуществени вреди и е поискал тяхното обезщетяване въз основа на експертна оценка на щетите.
Приложена е на л.5 от делото справка от база данни на Информационен център към Гаранционен фонд относно наличието на сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ към датата на ПТП-то – 14.07.2012 г. за автомобилът, причинил увреждането, т.е за л.а д рег. № Н ***. От справката се установява, че за този автомобил застраховката е прекратена на 08.06.2012 г.
Въз основа на това заявление е изготвена от гаранционен фонд доклад по щета № *** г., съгласно който нанесените щети са на стойност 1132,94лв. и 17 лв. са разходите по ликвидация или общо сумата за предявяване по регрес е 1149,94лв. Към доклада за щетата е приложена и заключителна техническа експертиза по щета № *** г., съгласно която размерът на щетата е 1132,94лв. Приложена е и техническа експертиза по щетата, установяваща наличието на такава в размер на 1132,94лв.
По делото е приложено и копие от платежно нареждане на името на лицето Г.Д.П. за сумата от 1132,94лв., с посочено основание – обезщетение по щета № ***, което е от дата 10.12.2012 г.
По делото е приложено писмо с обратна разписка изпратено от ищеца до ответника на адрес в гр. К., ул. „***“ № 14, с изх. № ГФ-РП-*** г., с което е уведомен ответникът за изплатено от Гаранционния фонд обезщетение в размер на 1149,94лв. на лицето Г.Д.П. от гр. Д., и което на основание чл. 288, ал.12 от Кодекса за застраховането, адресата на писмото следва да плати в едномесечен срок от получаване на поканата по сметка на гаранционния фонд. Посочена е банкова сметка ***.
Обратната разписка, съгласно посоченото върху нея е получена на 05.02.2013 г. от „съсед Тодоров“.
От така описаните факти, съдът намира от правна страна, че искът на
ищеца за възстановяване на платеното от него обезщетение за причиненото от
ответника ПТП и щета в размер на 1132,94лв. не е погасен по давност, доколкото
датата на извършване на плащането от застрахователя на увреденото лице,
собственик на увреденото МПС, Г.Д.П. от гр. Д. е
извършено на 10.12.2012 г. и съгласно чл. 378, ал.6 от настоящия Кодекс за
застраховането давност за регресен иск, какъвто е настоящия от застрахователя
спрямо причинителя на вредата се погасява в срок 5 години, считано от датата на
извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице. В действителност отменения и действал към
датата на настъпване на ПТП-то Кодекс за застраховането (Обн., ДВ, бр. 103
от 23.12.2005 г.) в чл. 288, ал.1, т.2 от КЗ липсва посочен срок за предявяване
на регресните претенции на Гаранционния фонд спрямо третото лице, причинител на
щетата, но съгл. § 31 от новия
КЗ, Обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.е посочено, че за давността, която е
започнала да тече при действието на отменения Кодекс за застраховането,
се прилагат чл. 378, ал.
1 – 6
и 8
и чл. 379.
Следователно началният срок за претендиране на застрахователното обезщетение, изплатено от Гаранционния фонд спрямо причинителя на щетата започва да тече от 10.12.2012 г. и изтича на 10.12.2017 г. Исковата молба на ищеца е заведена на 21.08.2017 г., което прави предявената искова претенция за предявена в законоустановения срок, поради което за нея не е изтекла погасителната давност.
За възстановяване на щетата, причинена от ответника ищецът съгласно правата си по чл. 213, ал.1 от КЗотм. е изпратил писмена покана до ответника да възстанови изплатеното обезщетение в двуседмичен срок. Поканата в действителност не е получена от ответника лично, според посоченото на обратната разписка, а е получена от съсед на адресата – ответник, с име „Т.“. Това обаче не води до наличие на процесуално нарушение, още повече, че новия КЗ не изисква изпращането на писмена покана до длъжника по регресната претенция. Подаването на исковата молба преди изтичането на крайният давностен срок за претендиране на изплатеното от Гаранционния фонд обезщетение от виновното за настъпилото ПТП лице има характер на отправена такава покана. Съдът намира за неоснователни възраженията на представителя на ответника относно липсата на надлежно уведомяване на длъжника за изплатеното обезщетение, което той трябва да възстанови на гаранционния фонд. Това би имало значение, ако при действието на отменения КЗ, кредиторът, Гаранционния фонд бе пристъпил към снабдяване с изпълнителен лист, ако длъжникът не плати посочената в писмената покана сума в едномесечен срок от получаването й, съгл. чл. 288, ал.14 от КЗ (отм.). Настоящия КЗ не предвижда такава възможност, а отправянето на покана за доброволно плащане има правно значение за застрахователя в случаите, когато той претендира лихва за забава върху претендираната сума, която съгл. чл. 378, ал.-6, изр.2-ро от КМ започва да тече от поканата за плащане към причинителя на вредата. Видно от посоченото в исковата молба по настоящето дело ищецът не претендира лихви върху претендираната сума за времето до предявяване на иска, а само такива от завеждане на исковата молба. Предвид на горното, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, свързани с ненадлежното получаване на писмената покана за доброволно плащане.
Останалите писмени доказателства по делото установяват по несъмнен начин, че към датата на настъпване на ПТП-то – *** г. ответникът С.Е.С., като ползвател на л.а с рег. № Н***, е нямал валидна към тази датата задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите. От протокола за ПТП № ***г. се установява, че вина за настъпилото ПТП има МПС 1 – л.а с рег.№ Н ***, т.к не спазва дистанция и блъска МПС 2- л.а с рег. № ТХ ***. Безспорно е установено, че причинените материални щети на пострадалото МПС – л.а с рег. № ТХ *** са в размер на 1132,94лв., които са изплатени на собственика на увреденото МПС Г.Д.П. от гр. Д. с платежно нареждане от 10.12.2012 г.
Всичко това установява наличието на деликтно поведение от страна на ответника, което е в пряка причинна връзка с увреденото МПС и причинените му вреди, поради което и на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД виновното лице следва да ги обезщети. Съдът приема, че протоколът за ПТП и приложените към застрахователната преписка на Гаранционен фонд документи – техническа експертиза по щета № 11 0572, заключиотелна техническа експертиза и доклад за щета, установяват деликта и причинната връзка с вредите.
В резултат на това и на основание чл. 288,
ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ(отм.) за Гаранционен фонд е възникнало
задължението да изплати по застраховката „Гражданска отговорност“ обезщетение
за имуществени вреди, настъпили от виновно причиненото от ответника ПТП.
Доказано е по делото, че ищецът е заплатил на собственика на увредения автомобил
обезщетение в размер на 1132,94лв.на 10.12.2012 г. Последица от изпълнението на
това законово задължение е, че Гаранционен фонд встъпва в правата на увреденото
лице до размера на платеното, съгласно действалата
към момента на плащането норма на чл. 288,
ал.12 от КЗ, а съгласно сега действащия КЗ по чл. 558, ал.7 вр. чл.
557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ.
По отношение на размера на дължимото обезщетение следва да се отбележи, че законът се интересува от стойността на вредите по средната им пазарна стойност към момента на настъпването им, а това обстоятелство е доказано с цененото от съда заключението по приложената техническа експертиза на щета № 11-0572 от 18.07.2012 г., която е в размер на 1132,94лв.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба ищецът е посочил размерът на причинената щета от 1132,94лв., но в петитума на исковата си молба е заявил претенция само за сумата от 1032,94лв. С разпореждането за образуване на делото и размяна на съдебните книжа, съдът е приел, че приетия от ищеца иск е за сумата от 1132,94лв., видно от посоченото в разпореждането от 23.08.2017 г. С изготвения по делото проектодоклад от 31.10.2017 г. и надлежно вписан в съдебния протокол, съдът е приел, че размерът на исковата претенция е също 1132,94лв. Преди последното по делото съдебно заседание представителят на ищеца, адв. К.В. е заявила, че претендира иск в размер на 1132,94лв. От всичко това съдът намира, че независимо от посоченото в първоначалният петитум на исковата молба, че се претендира сума от 1032.94лв., вместо 1132.94лв., то за ответникът още от самото начало и първоначална размяна на книжата, а в последствие и с приемането на доклада по делото е било ясно, че спрямо него е заявена претенция в размер на 1132.94лв., което личи и от съдържанието на писмения отговор на исковата молба, подаден от представителя на ответника. Съдът намира, предявения от ищеца иск за сумата от 1132,94лв.е напълно основателен и доказан и следва да се уважи.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото за държавна такса в размер на 50 лв.и за възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 309,31лв., които се дължат на основание чл. 78, ал.7 от ГПК. Общия размер на разноските е 359,31лв.
Мотивиран от горното и на
основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
на основание чл. 558, ал.7 вр. чл.
557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ от Кодекса за застраховането (чл. 288,
ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ отм.), С.Е.С. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд гр. С., ул.
„***“ № 2, представлявано от изп.директори Б. И. М. и С. Г. С. и от адв. К.В.
от АК Т., сумата от 1 132,94лв.(хиляда
сто тридесет и два лева и деветдесет и четини стотинки), ведно със законната
лихва от 21.08.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, С.Е.С.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Е.С.
с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 359,31лв.(триста
петдесет и девет лева тридесет и една стотинки).
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страната.
Районен
съдия :.........................................
Галина
Николова