Решение по дело №79/2019 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 90

гр.Поморие, 02.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

    СЪДИЯ: Димитър Димитров

 

 при участието на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 79 по описа  за 2019  г. и за  да се  произнесе, взе пред  вид  следното :

 

Производството е образувано по искова молба от Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” гр.Поморие, представлявана от управителя на ЕС М.Ч., против Л.С.Б., гражданка на Руската Федерация, с адрес в гр. Поморие.

Ищцовата ЕС твърди, че на 12.11.2014 г. е проведено общо събрание (ОС) на собствениците на самостоятелни обекти (СОС)  в процесната ЕС, с решение по т.2 от дневния ред на което е определена годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса в размер 9 евро/кв.м., дължима от всеки от собствениците.

Сочи, че на 29.06.2017 г. е проведено последващо ОС на ЕС, с решение по т.6 от дневния ред на което е определена годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса за 2017 г., в размер 5 евро/кв.м., дължима от всеки от собствениците, а с решение по т.7 от дневния ред е определена годишна вноска във фонд ремонт и обновяване в размер 2 евро/кв.м.

Твърди, че ответницата е собственик на СОС в процесната ЕС – апартамент № 193 и като такава е била длъжна да изпълни решението на ОС на ЕС за заплащане на разходите за управление и поддръжка за 2016 г. и 2017 г., както и за заплащане на вноската за фонд ремонт и обновяване за 2017 г.

Предявява иск с правно основание чл.38, ал.1 ЗУЕС, вр.с чл.6, ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ЕС сума в размер сума в размер 596.23 евро (1 166.13 лв.), представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2016 г., сума в размер 122.06 евро (238.73 лв.), представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2016 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска – 22.01.2019 г., сума в размер 552.70 евро (1 080.99 лв.), представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2017 г., сума в размер 82.29 евро (160.95 лв), представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2017 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 21.07.2017 г. до предявяване на иска – 22.01.2019 г., сума в размер 221.08 евро (432.39 лв.), представляваща вноска във фонд ремонт и обновяване на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2017 г., както и сумата 32.92 евро (64.38 лв.), представляваща обезщетение за забавено плащане на вноската във фонд ремонт и обновяване за периода от 21.07.2017 г. до предявяване на иска – 22.01.2019 г., ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от предявяване на иска – 22.01.2019 г. до окончателното им изплащане. Претендира и направените разноски по делото.

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е изпратен на ответницата, която не е открита на посочения по делото адрес, същият, заявен от нея като адрес за кореспонденция с всички държавни институции по реда на Закона за регистър Булстат, съответно адрес за връчване на чужденец по смисъла на чл.53 ГПК, поради което съдът е разпоредил връчване на съдебните книжа на този адрес по реда на чл.47 ГПК.

Съобщението до ответницата е редовно връчено на основание чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание на чл.47, ал.6 ГПК, на същия е назначен особен представител – адв.н.Д., който оспорва иска като неоснователен.

В съдебно заседание ищцовата ЕС се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв. Станимир Стоичков, който депозира писмена молба, в която сочи, че с решение № ІV-27/08.04.2019 г., постановено по в. гр. дело № 100/2019 г. по описа на ОС – Бургас, са отменени всички решения на ОС на ЕС, проведено на 29.06.2017 г., поради което исковите суми се претендират като дължими на основание решението на ОС на ЕС, проведено на 12.11.2014 г., взето по т.2 от дневния ред.

В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения му особен представител, който поддържа изложено в отговора становище за неоснователност на претенцията. 

За да разреши спора съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното:

Представен е препис от протокол от ОС на собствениците на СОС в комплекс „Феста апартмънтс Поморие” („Феста Поморие ризорт”), проведено на 12.11.2014 г., от който се установява, че с решение по т.1 от дневния ред е избран управителен съвет на ЕС в състав М. Петров Ч., Звезделина Георгиева Кьосева и Сергей Ворочалков, а с решение по т.2 от дневния ред е утвърдена годишната такса за управление и поддръжка в размер на 9 евро /кв. м. без ДДС.

Представен е препис от протокол от 12.11.2014 г., подписан от М.Ч., З.К.и Д.Р., удостоверяващ, че на информационното табло на комплекса са изложени протокола от ОС от 12.11.2014 г. и правилникът за вътрешния ред в комплекса.

Установява се от представения препис от нотариален акт № 120/12.05.2009 г., нот. дело № 499/2009 г. по описа на нотариус Гергана Недина, с район на действие – района на РС – Поморие, че ответницата е собственик на апартамент № 193 в процесния комплекс, същият с площ 74.57 кв.м., ведно с 35.97 кв. м. в идеални части от общите части на сградата.

Представен е и протокол от проведено на 29.06.2017 г. ОС на ЕС, на което с решение по т.6 от дневния ред е определена годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса за 2017 г., в размер 5 евро/кв.м., а с решение по т.7 от дневния ред е определена годишна вноска във фонд ремонт и обновяване в размер 2 евро/кв.м.

Не се спори, че с представеното по делото решение № ІV-27/08.04.2019 г., постановено по в. гр. дело № 100/2019 г. по описа на ОС – Бургас, са отменени всички решения на посоченото ОС на ЕС, проведено на 29.06.2017 г.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Ищецът заявява като основание на вземането си решение на ОС на ЕС, прието на 12.11.2014 г., поради което за да установи дължимостта на същото следва да докаже, че ответницата е собственик на посочения в исковата молба СОС, находящ се в сграда в режим на ЕС, че ОС на ЕС е взело решение, с което е определена такса за поддръжка и управление на общите части на ЕС, в сочените в исковата молба размери и че взетото решение подлежи на изпълнение съобразно чл.38 ЗУЕС.

Установява се от доказателствата по делото, че ответницата е собственик на СОС в процесната ЕС, същият с обща площ 110.54 кв.м. (74.57 кв.м. + 35.97 кв. м. и.ч. от общите части на сградата).

От представения протокол от 12.11.2014 г. се установява, че на същата дата е проведено ОС на ЕС, в която се намира СОС на ответника, по т.2 от дневния ред на което е прието решение, с което е определен размер от 9 евро /кв. м. на годишната такса за управление и поддръжка.

Протоколът от ОС е бил оповестен на 12.11.2014 г.

От доказателствата по делото не се установява съдържанието на протокола да е оспорено от ответника или от друг собственик по реда и в сроковете по чл.16, ал.9 от ЗУЕС, поради което възможността да се оспорва съдържанието на протокола в настоящото производство е преклудирана.

Не се установява решенията на ОС, проведено на 12.11.2014 г. да са оспорени по реда и в сроковете по чл.40 ЗУЕС от ответника или от друг собственик и същите да са отменени от съда, а в настоящото производство е недопустимо да се навеждат доводи за незаконосъобразност, респ.нищожност на приетите решения, включително наведените от особения представител такива.

Несъмнено по т.2 от дневния ред на събранието е взето решение за определяне на размера на паричната вноска (такса) за разходите за управление и поддръжка в комплекса за 2015 г., а решенията на последващото ОС на ЕС, проведено на 29.06.2017 г. са отменени, поради което стои въпросът дали определената с решението от 2014 г. такса е дължима и в последващите и процесни 2016 г. и 2017 г., при положение, че не са ангажирани доказателства за проведени ОС на ЕС, след това от 12.11.2014 г., с които да е определен различен размер на таксата.

По този въпрос настоящият съдебен състав изцяло споделя становището на въззивната инстанция, изразено в Решение № 1716/21.12.2018 г. по в. гр. д. № 1621/2018 г. на ОС – Бургас, съгласно което ЗУЕС не поставя изискване ОС да взема решение за размера на дължимите такси за поддръжка и управление на общите части всяка година, поради което при липса на друго решение, което да определя различен размер на таксите, претендираните суми са дължими за всяка следваща година.

Предвид изложеното и след като решенията на ОС на процесната ЕС от 12.11.2014 г., обективирани в протокол от същата дата, са влезли в сила и са станали задължителни за всички собственици на СОС в ЕС, включително и за ответника, в който смисъл изрично Решение № VІ-82/10.08.2017 г. по в. гр. д. № 794/2017 г. и  Решение № І-81/05.10.2017 г. по в. гр. д. № 797/2017 г., на ОС – Бургас, на основание влязлото в сила решение по т.2 от дневния ред на ОС ответницата е дължала сума в размер 994.86 евро, представляваща такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2016 г. за притежавания от нея СОС, която сума е изчислена съобразно площта на обекта (110.54х9евро).

Ищецът признава направено от ответницата частично плащане на задължението в размер 779.65 лв., поради което искът е установен по основание и до претендирания размер от 596.23 евро (1 166.13 лв.) и като такъв следва да бъде уважен.

Неоснователно е възражението на особения представител за недължимост на процесната сума, на основание чл.51, ал.2 ЗУЕС съгласно която не се заплащат разходи за управление и поддържане на общите части на ЕС от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в ЕС не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, тъй като извършеното частично плащане съставлява извънсъдебно признание, че ответницата не попада в хипотезата на посочената разпоредба.

По отношение на претендираното вземане за лихви върху сумата от 596.23 евро, същото в размер 122.06 евро (238.73 лв.), за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска – 22.01.2019 г., съдът намира следното.

Дължимите въз основа на решението на ОС по т.2 от дневния ред суми подлежат на заплащане в срока по чл.38, ал.1, изр.2 от ЗУЕС, 14-дневен от оповестяването, тъй като с решението не е определен срок за изпълнението му, що се касае за таксата за поддръжка за 2015 г.

За последващите 2016 г. и 2017 г., за които съдът прие, че такси се дължат въз основа на решението от 2014 г., също не е определен срок за заплащане на таксите, поради което собственикът разполага с възможност да ги заплати през цялата съответна година, за която таксата е дължима, а при липса на изпълнение задължението е изискуемо след изтичане на съответната годината, т.е от първата дата на следващата година.

Предвид изложеното ответникът е изпаднала в забава за таксата за 2016 г. на 01.01.2017 г., ето защо и с оглед основателността на иска за главницата, основателен се явява и искът за лихва в размер 122.06 евро (238.73 лв.), за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска – 22.01.2019 г.

По силата на решението на ОС от 12.11.2014 г., ответникът дължи такси за поддръжка и за 2017 г., поради което искът е установен по основание и до претендирания размер на таксата за поддръжка за тази година от 552.70 евро (1 080.99 лв.), ето защо искът и за тази сума следва да бъде уважен.

По изложените по горе аргументи за възможността собственикът да заплати таксата през цялата съответна година, за която същата е дължима и изискуемост на задължението при неизпълнение от първата дата на следващата година, претенцията на ищеца за лихва върху таксата за 2017 г. е основателна до размера от 59.42 евро (116.21 лв.), за периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска – 22.01.2019 г.

В останалата си част, за разликата над уважения размер до претендирания размер от 82.29 евро (160.95 лв.), за периода от 21.07.2017 г. до 01.01.2018 г., претенцията е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Претендираната сума от 221.08 евро (432.39 лв.), първоначално е заявена като дължима на основание решението на ОС на ЕС от 29.06.2017 г. по т.7 от дневния ред.

В хода на делото същата е заявена като дължима по силата на решението на ОС от 12.11.2014 г., по т.2 от дневния ред.

Видно от протокола от ОС от размера на вноската от 9 евро/кв.м., 2 евро/кв.м. се заделят за създаване на фонд „Ремонт и обновяване“, ето защо и след като и за 2017 г. ответникът дължи такса за поддръжка в размер 994.86 евро, а сборът от сумата, търсена от ищеца като такса поддръжка за 2017 г. – 552.70 евро и сумата, търсена като такса във фонд ремонт и обновяване за 2017 г. –  221.08 евро, не надвишава сумата от 994.86 евро, то претенцията е установена по основание и размер и за тази сума и като такава следва да бъде уважена.

По вече изложените аргументи, относно изискуемостта на таксата за поддръжка, претенцията за лихва върху сумата от 221.08 евро е частично основателна до размера от 23.76 евро (46.48 лв.) за периода от 01.01.2018 г. до 22.01.2019 г., в останалата и част, за разликата над уважения размер до предявения размер от 32.92 евро (64.38 лв.), за периода от 21.07.2017 г. до 01.01.2018 г., претенцията е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските на ищеца по делото в общ размер 1 156.78 лв., в това число заплатената държавна такса за образуване и водене на делото, адвокатски хонорар и депозит за възнаграждение на особения представител в размер , съразмерно на уважената част от иска.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Л.С.Б., гражданка на Руската Федерация, родена на ***, БУЛСТАТ *********, с адрес ***, представлявана по делото от особен представител – адв.Н.Д., да заплати на Етажната собственост  на комплекс „Феста апартмънтс Поморие”, с код по БУЛСТАТ ТСУ-2302/18.11.2014 г., с адрес гр. Поморие, ул. „Княз Борис І”, № 211, представлявана от управителя М. Петров Ч., сумата от 596.23 евро, с левова равностойност 1 166.13 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2016 г., дължима за собствения на ответницата апартамент № 193 в комплекса, сума в размер 122.06 евро, с левова равностойност 238.73 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2016 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска – 22.01.2019 г., сума в размера 552.70 евро, с левова равностойност 1 080.99 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2017 г., дължима за собствения на ответницата апартамент № 193 в комплекса, сума в размер 59.42 евро, с левова равностойност 116.21 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2017 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска – 22.01.2019 г., сума в размер 221.08 евро, с левова равностойност 432.39 лв., представляваща вноска във фонд ремонт и обновяване на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2017 г. дължима за собствения на ответницата апартамент № 193 в комплекса, както и сумата 23.76 евро, с левова равностойност 46.48 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на вноската във фонд ремонт и обновяване за периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска – 22.01.2019 г., ведно със законната лихва върху присъдените главници, считано от предявяване на иска – 22.01.2019 г., до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенциите на ищеца за лихви за разликата над уважените размери от 59.42 евро и 23.76 евро, до предявените размери от 82.29 евро и 32.92 евро, за периода от 21.07.2017 г. до 01.01.2018 г.

ОСЪЖДА Л.С.Б., гражданка на Руската Федерация, родена на ***, БУЛСТАТ *********, представлявана по делото от особен представител – адв.Н.Д., да заплати на Етажната собственост  на комплекс „Феста апартмънтс Поморие”, БУЛСТАТ ТСУ-2302/18.11.2014 г., сума в размер 1 156.78 лв. (хиляда сто петдесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :