РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Пловдив, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Марина В. Белчева
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600349 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на гл. 33 НПК.
С определение № 2430/05. 04. 2022 г. по ЧНД 1530/2022 г.
Пловдивският районен съд, 14 н. с., е групирал наложените наказания на С. И.
М. по НОХД 18/2017 г. на РС Карлово; НОХД 4019/2019 г. на РС Пловдив, 26
н. с.; НОХД 144/2019 г. на РС Момчилград и НОХД 4360/2020 г. на РС
Пловдив, 14 н. с., като му е наложил едно ОБЩО най-тежко наказание от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. В ЗИНЗС е определил първоначален
СТРОГ режим на изтърпяване на така наложеното общо най-тежко наказание.
Приложил е разпоредбата на чл. 25 ал. 2 НК и на основание чл. 23 ал. 3
НК е ПРИСЪЕДИНИЛ и наложеното по НОХД 144/2019 г. наказание ГЛОБА
в размер на 800 лева.
Със същото определение съдът е постановил на основание чл. 68 ал. 1
НК наложеното наказание по НОХД 3391/2012 г. на РС Пловдив, 26 н. с., в
размер на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
1
да бъде изтърпяно ИЗЦЯЛО и ОТДЕЛНО.
На основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. Б ЗИНЗС е определил първоначален
СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието.
Приложил е и разпоредбата на чл. 25 ал. 2 НК и за осъждането по НОХД
3391/2012 г. на РС Пловдив.
В срока по чл. 421 ал. 3 НПК е направено искане за възобновяване от
осъдения с доводи, че извършеното групиране на наказанието е неправилно.
Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено
следното:
ИСКАНЕТО Е ОСНОВАТЕЛНО.
Към искането за групиране на наказанието е било приложена справка за
съдимост по отношение на осъдения С. М.. В нея е отбелязано, че наказанието
по НОХД 18/2017 г. е изтърпяно на 20. 07. 2021 г.; наказанието по НОХД
4019/2019 г. също е изтърпяно на 20. 07. 2021 г. и наказанието, наложено по
НОХД 144/2019 г. също е изтърпяно на 20. 07. 2021 г. и осъденият е бил
освободен условно предсрочно за остатъка от неизтърпяната част от
наказанието определеното общо най-тежко наказание от 1 г. и 8 м., с остатък
от 5 месеца и 14 дни.
В същата справка за съдимост е отразено, че наказанието по НОХД
3391/2012 г. е изтърпяно на 07. 07. 2020 г.
Първоинстанционният съд е получил от ГД „Изпълнение на
наказанията“ справка, в която е посочено, че наказанието по НОХД 3391/2012
г. на РС Пловдив в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода е
изтърпяно на 07. 07. 2020 г. От същата дата С. М. е започнал да изтърпява
общо наказание в размер на 1 година и 8 месеца, определено му по НОХД
18/2017 г. на РС Карлово, НОХД 4019/2019 г. на РС Пловдив и по НОХД
144/2019 г. на РС Момчилград, като е освободен от затвора на 20. 07. 2021 г.
на основание чл. 70 НК с остатък 5 месеца и 14 дни.
Групирайки наказанията по НОХД 18/2017 г. на РС Карлово; НОХД
4019/2019 г. на РС Пловдив; НОХД 144/2019 г. на РС Момчилград и НОХД
4360/2020 г. на РС Пловдив Пловдивският районен съд е наложил едно общо
2
най-тежко наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Очевидно, имайки предвид справката за съдимост и получената справка от
ГД „Изпълнение на наказанията“. С определението е приспаднато на
основание чл. 25 ал. 2 НК времето, през което осъденият е търпял наказание
„по което и да е от влизащите в съвкупността дела, а именно от 07. 07. 2020 г.
до 20. 07. 2021 г. и от 14. 03. 2022 г. до влизане в сила на определението“.
След като е постановил на основание чл. 68 ал. 1 НК наложеното
наказание по НОХД 3391/2012 г. на РС Пловдив в размер на ЕДНА ГОДИНА
и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да се изтърпи изцяло и
отделно от наложеното едно общо най-тежко наказание от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, съдът също, на основание чл. 25 ал. 2
НК, е приспаднал времето, през което осъденият е изтърпял изцяло това
наказание за периода от 08. 02. 2019 г. до 07. 07. 2020 г.
При приспадане времето, през което осъденият е търпял наказание по
делата влизащи в съвкупността, Пловдивският районен съд е пропуснал да
изясни един важен въпрос по отношение приложението на тази норма. Той е
зачел като изтърпяна част от наказанието времето от 07. 07. 2020 г. до 20. 07.
2021 г. и времето от 14. 03. 2022 г. до влизане в сила на определението.
Поради непълната справка обаче за изтърпяната част от наказанията по
НОХД 18/2017 г.; НОХД 4019/2019 г.; НОХД 144/2019 г., по които е
отразено, че след приложените правила на съвкупността наказанието от
ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА е изтърпяно, е налице разминаване във
времето, за което осъденият е изтърпявал наказанието и времето, отразено
като остатък от 5 месеца и 14 дни, за които той е бил освободен предсрочно
условно. Получава се така, че изтърпяната част от наказанието от ЕДНА
ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА, което е зачетено е в размер на 1 година и 13
дни, а осъденият е освободен с остатък 5 месеца и 14 дни. Този въпрос е
следвало да бъде изяснен от първоинстанционния съд, а именно на какво се
дължи разликата от 2 месеца и 16 дни, за които в пледоарията си пред
настоящата инстанция прави възражения, че не са били коректно зачетени от
РС при постановяване на атакуваното определение относно осъдения С. М..
Впрочем, в настоящото касационно производство този извод се
потвърждава, тъй като и Пловдивският апелативен съд изиска справка и от
представената такава от Затвора * действително се установява, че зачетеното
3
време /отразено е единствено НОХД 144/2019 г., но очевидно се касае за
преди това групираните наказания в общ размер на 1 година и 8 месеца/ е 1
година и 13 дни. Първоинстанционният съд е следвало преди да постанови
своето определение да изиска подробна справка и да изясни на какво се
дължи разминаването /ако такова действително съществува/ между общия
срок на наложеното наказание, зачетената част и остатъка, за който осъденият
е бил освободен предсрочно условно, за да може да се прецени и доколко
основателни са възраженията му в тази насока.
Определението на Пловдивския районен съд е било обжалвано пред
Пловдивския окръжен съд и по тази жалба е образувано ВЧНД 716/2022 г. Тя
е свързана единствено с възражение относно определения режим на
изтърпяване на наложеното наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА. Производството е по реда на гл. 21 НПК и въззивният съд е
бил длъжен да провери изцяло правилността на атакуваното определение по
силата на чл. 314 ал. 1 НПК, независимо от основанието, посочено от
защитата.
Това не е сторено в хода на въззивното производство, понеже в
проведеното съдебно заседание на 31. 05. 2022 г. въззивната жалба е била
оттеглена. Пловдивският окръжен съд обаче е допуснал съществено
процесуално нарушение в случая, тъй като видно от съдебния протокол, след
даване ход на делото и докладване на постъпилата въззивна жалба, е
направено изявление единствено от назначения служебен защитник на
осъдения, с което той е оттеглил въззивната жалба. Въззивният съд се е
произнесъл с определение, с което е прекратил производството по ВЧНД
716/2022 г., без да се съобрази с императивната разпоредба на чл. 324 ал. 2
НПК, според която защитникът не може да оттегли жалбата си, без
съгласието на подсъдимия. В случая такова съгласие не е поискано и
съответно не е дадено, според съдебния протокол.
Поради това Пловдивският апелативен съд счита, че в случая е
допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 1 т.
2 вр. ал. 3 т. 1 НПК, поради което е необходимо да се отмени по реда на
възобновяване определението на Пловдивския окръжен съд по ВЧНД
716/2022 г., с което е прекратено производството по делото и делото да се
върне за ново разглеждане от друг състав.
4
При новото разглеждане на делото е необходимо, в съответствие със
задълженията, предвидени в нормата на чл. 314 ал.1 и 2 НПК, да се изиска
нова справка по отношение изтърпяната част от наказанията по НОХД
18/2017 г. по описа на РС Карлово; НОХД 4019/2019 г. на РС Пловдив; НОХД
144/2019 г. на РС Момчилград и НОХД 4360/2020 г. на РС Пловдив.
Справката да бъде поискана от Затвора гр. *, където в момента С. М.
изтърпява наказанията си лишаване от свобода. Да се изясни разликата, ако
такава се установи, в срока, който е зачетен от наложеното общо най-тежко
наказание, направено в предходно групиране в размер на 1 година и 8 месеца,
каква точно е изтърпяната част от това наказание и той се съпостави със
срока от 5 месеца и 14 дни, за който осъденият е бил освободен условно
предсрочно.
Въз основа на тези изяснени обстоятелства съответно да се обсъди
доколко възражението на С. М., свързано с необходимост от зачитане на
допълнителен срок по това наложено и изтърпяно вече наказание е
основателно и се изложат убедителни съображения за това.
Ето защо съдът и
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването протоколно определение №
709/31. 05. 2022 г. по ВЧНД 716/2022 г., по описа на Пловдивския окръжен
съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския
окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5