№ 2004
гр. Варна, 25.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско
дело № 20253100500466 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.423 от ГПК и е образувано по
възражение на С. Димитров К.. ЕГН **********, чрез адв. Т. против Заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК
№1293/05.03.2020г.. издадена по ч.гр.д.№3057 по описа за 2020г. на Районен
съд Варна, в полза на “ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
гр.София.
С възражението се поддържа, че възразяващият длъжник е узнал за
издадената заповед за изпълнение на 02.01.2025г. при получаване на
трудовото си възнаграждение в счетоводството на работодателя. След
поискване съдебният изпълнител е изпратил на ел. поща на работодателя на
ответника запорно съобщение, без същото да е връчено официално.
Твърди, че заповедта за изпълнение не му е връчена. На длъжника не е
връчвана и покана за доброволно изпълнение по изп. дело. Въз основа на
изложеното настоява за приемане на възражението по реда на чл. 423,ал. 3 от
ГПК. Заедно с възражението молителят е направил доказателствени искания
във връзка с установяване спазване на срока за подаване на възражението
Насрещната страна-заявител в заповедното производство “ЕОС
Матрикс“ ЕООД, поддържа становище за недопустимост на възражението,
доколкото възразяващият длъжник не посочва датата на узнаване на
заповедта. Счита, че преклузивният срок за подаване на възражението не е
спазен. По същество на искането акцентира, че заповедта е връчена при
спазване на процесуалните правила. Самото връчване е удостоверено с
разписка от 26.08.2020г., която не е оспорена. Настоява за отхвърляне на
възражението.
1
За да се произнесе по допустимостта на възражението съдът съобрази
следното:
Възражението е подадено от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес, пред надлежния съд, в изискуемите от закона форма, съдържание и
приложения.
От показанията на свидетелката Снежана Желязова, който се
кредитират от съда като последователни, логични и изградени на база лични
възприятия, се установява, че датата на узнаване от длъжника за процесната
заповед за изпълнение е 02.01.2025г. На тази дата, счетоводителят на
дружеството е уведомила възразяващия длъжник за получено запорно
съобщение. Свидетелката е присъствала на уведомяването. От приобщеното
изп. дело № 216 по описа на 2022г. на ЧСИ Станислава Янкова не се
установява на длъжника изобщо да е връчвана покана за доброволно
изпълнение. Ето защо при липса на други доказателства, които да
опровергават изнесените от свидетеля обстоятелства, съдът приема, че
длъжникът е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение най-късно
на 02.01.2025г. Възражението, по което е образувано настоящото
производство е подадено на 10.01.2025г., т.е. в нормативно предвиденият
едномесечен срок. По изложените съображения и тъй като заявителят не е
провел успешно насрещно доказване за по-ранен момент на узнаване от
длъжника за процесната заповед, съдът намира, че подаденото по реда на
чл.423 от ГПК възражение от С. Т. К. против заповед за изпълнение на
парично задължение издадена по ч.гр.д.№3057/2021г. на Районен съд Варна, е
допустимо и следва да се разгледа по същество.
Разгледано по същество възражението е неоснователно, като
съображенията за това са следните:
В производството по чл. 423 от ГПК съдът се произнася само относно
въведените в преклузивния едномесечен срок доводи относно пороците по
връчване, очертаващи основание по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК. Производството
е извънинстанционен способ за възстановяване на срок за оспорване на
заповедта за изпълнение, поради което и последващото разширяване на
предмета му с нови възражения, противоречи на изискването за правна
сигурност и на концентрационния принцип в гражданския процес. Ето защо
възраженията, обосноваващи други хипотези на чл. 423 от ГПК/
невъзможност за узнаване, липса на обичайно местопребиваване на страната и
т.н/, направени след този едномесечен, не подлежат на разглеждане от съда. Да
се приема противното, би означавало да се игнорира преклудиращото
действие на срока.
Въз основа на заявление на „Еос Матрик“ ЕООД срещу длъжника С. Т.
К. е издадена заповед за изпълнение № 1293/5.03.2020г. по ч.гр.д.
№3057/2020г. по описа на ВРС.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 26.08.2020г. чрез
работодателя „Ест Джи Груп“ ЕООД, съгласно актуална справка за трудовите
2
договори на С. Т. К. към 7.08.2020г. Съобщението е получено от управителя
Д.Х. срещу подпис и задължение да предаване на адресата. Преди да
постанови връчване чрез работодателя, заповедният съд е констатирал
неуспешно връчване на книжата на постоянния и настоящ адрес на длъжника.
Вписания в регистрите за гражданско състояние адрес на длъжник не
съществува, видно от справка, изискана от общинската администрация/л.
32/.Ето защо и след изчерпване реда по чл. 47, ал. 1 от ГПК, съдът
законосъобразно е постановил връчване по месторабота (чл. 47,ал. 3 от ГПК).
С депозираното по реда на чл. 423 от ГПК възражение длъжникът само
общо е възразил, че заповедта не е му връчена. Заинтересованата страна не е
оспорила обаче ползващото се с материална доказателствена сила
удостоверяване от длъжностното лице на обстоятелства по връчването, нито
истинността на изявлението на лицето, получило съобщението за адреса. Не са
наведени твърдения за това, че съобщението не е предадено на адресата.
Връчването чрез работодател поначало е допустимо след изчерпване реда по
чл. 47,ал. 1 от ГПК, като други допълнителни изисквания не са предвидени.
Достатъчно е съобщението да се връчи на представител на работодателя, като
в съобщението се отрази задължение за предаване на адресата. Тези
изисквания са спазени. Дали съобщението е действително предадено на
адресата е без значение за преценката за редовността на връчването.
Твърдение за невъзможност за своевременно узнаване за връчването
(чл.423,ал. 1 , т . 3 от ГПК) не въведено в процеса.
По изложените съображения, съдът намира, че по делото не се доказаха
твърденията за нередовна процедура за връчване на Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК №1293/05.03.2020г. издадена
по ч.гр.д.№3057/2020г. Възражението следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение на С. Димитров К.. ЕГН **********, чрез адв.
Т. против Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от
ГПК №1293/05.03.2020г. издадена по ч.гр.д.№3057 по описа за 2020г. на
Районен съд Варна, в полза на “ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище гр.София.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4