РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“
състав в откритото съдебно заседание на 17.06.2021 г. в състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове: Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 8647/ 2020 г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Д.С.Н., ЕГН **********
срещу Решение 78498 от 29.04.2020г., постановено по гр. д. № 42774/2018г. по описа
на Софийски районен съд, 153 с-в, с което са уважени срещу жалбоподателя, предявените
от Етажната собственост на адрес гр. София, ул. „******, чрез управителя Н.М.Г.искове по чл.
422 ГПК за сумата от 3000,00 лв., представляваща предоставени за съхранение в
качеството на управител и невъзстановени средства събрани от етажните
собственици и сумата 531.00 лв. неотчетени и невнесени от ответника разноски в
касата на Етажната собственост, събрани от трето лице („Софарма имоти“)
В жалбата се правят оплаквания за недопустимост на заповедното
производство и на исковото такова с аргумент, че управителя не може да
преддствлява етажните собственици, защото сумите принадлежат именно на тях.
Отделно с епосочва, че претенцията била предявена пред
съда преди да влезе в сила решението на ОС на ЕС, което също водело до
недопустимост.счита, че решението на ОС на ЕС е влязло в сила едва на
16.11.2017г. и нямало изискуемост преди тази дата и нямало основание за
издаване на заповед за изпълнение.
Посочва, че няма доказателства ответника да е уведомен
за решението на ОС на ЕС, защото нямало доказателства, че сочения в делото
електронен адрес е негов.
Въззиваемата ЕС чрез управителя оспорва жалбата и иска
потвърждаване на решението.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си
и претендират разноски..
СГС при
проверка по чл. 269 ГПК намира
решението за валидно и допустимо. Несъстоятелна
е тезата за недопустимост на исковото производство. Даже да е било недопустимо
издаване на заповед за изпълнение в случая това не се отразява на допустимостта
на иск по чл. 422 ГПК, защото веднъж издадена заповедта не подлежи на
обжалване, а преценката на исковия съд за допустимостта на иска включва
проверка дали има издадена заповед, за какви суми и периоди съответно дали те
съвпадат с тези по искова молба, дали има подадено възражение в срок,
респективно дали е налице хипотеза по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и дали исковата
молба е редовна. Исковия съд не проверява дали е било допустимо издаване на
заповед от гледна точка на изискванията за изискуемост на вземането по
заповедта - тази преценка той прави при произнасянето си по съществуване на
спорното право, тоест по същество на делото.
Отделно чл. 23 от ЗУЕС изрично предвижда представителна
власт на управителя спрямо етажните собственици, когато се касае за искове от
ЕС срещу някои от собствениците за суми, произтичащи от задълженията им по
ЗУЕС. В случая бившия управител е и член на тази ЕС и следователно няма пречка
при неизпълнение на задължението му по чл. 23, ал. 6 от ЗУЕС да върне
получените суми след като вече не е управител искът за тези суми да се предяви
от действащият управител. Още повече в представения протокол от ОС на ЕС на
16.10.2017г. е налице изрично оправомощаване на управителя да предяви иск срещу
настоящият ответник.
По отношение на правилност на решението СГС е
ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
От фактическа страна няма спор между страните, че
въззивника ответник е получил сумите в качеството си на управител на ЕС. От
протокола от ОС на ЕС от 16.10.2017 се установява, че на това събрание е приета
оставката му.
При това положение по изрична разпоредба на чл. 23,
ал. 6 от ЗУЕС (която разпоредба е правилната квалификация на иска) за него
възниква задължението да върне всички суми, които са му предоставени за
съхраняване или да отчете за какво е разходвал сумите.
Приемането на сумата от 3000,00 лева от ответника е
установено с неоспорения протокол от заседание
на управителния съвет на 01.06.2017 г. , което е станало в изпълнение на решение
на ОС на ЕС от 22.05.2017г.
Изобщо не необходимо нарочно решение на ОС на ЕС,
задължаващо го да върне сумите. Задължението възниква по силата на закона с
отпадане на качеството му на член на УС на ЕС и е веднага изискуемо. Решението
на ОС за даване на срок всъщност има роля на покана, която има отношение към
изпадане в забава, но не и за изискуемост на вземането на ЕС към ответника.
Следва да се има предвид и че решенията на ОС на ЕС
могат да бъдат изпълнявани даже да са оспорени по реда чл. 40, което на още
по-силно основание води до извод за неоснователност на оплакванията в жалбата,
касаещи влизането в сила на решението по процесния протокол от ОС на ЕС.
Не се спори и че е загубил това качество на ОС на
16.10.2017г.
При тези факти и липсата на твърдения и доказателства
да възстановил сумите правилно исковете са уважени и решението следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски за
въззивното производство има само въззиваемата ЕС в размер на 200,00 лева
депозит за особеният представител
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение 78498 от 29.04.2020г., постановено по гр. д. №
42774/2018г. по описа на Софийски районен съд, 153 с-в,
ОСЪЖДА Д.С.Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА Етажната собственост на адрес гр. София, ул. „******, чрез управителя Н.М.Г.сумата от
200,00 лева разноски за възнаграждение на особен представител във въззивното
дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.