О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 260339 15.03.2021г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, II-ри състав
на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година
в закрито съдебно заседание в следния съдебен състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
при секретаря : Катерина Маджова
като разгледа докладваното от съдията- докладчик Златев
частно гражданско дело № 1126 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на
основание чл.413, ал.2 от ГПК.
Настоящото въззивно
дело е образувано по повод постъпила в законния 1- седмичен срок частна жалба от
“Ю.”- ЕООД, *** против Разпореждане № 260161/15.01.2021г., поставено
по ч.гр.д.№ 5045/2020г. по описа на РС- Ст.Загора, с
което е било отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл.410 от ГПК за
вземането, представляващо договорна неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент в размер на 39, 51 лв. Ч.жалбоподател счита, че
първоинстанционният акт е неправилен, незаконосъобразен и преграждащ
по-нататъшното развитие на производството, като оспорва становището на РС, че
претендираната неустойка била необосновано висока, и основанието на която се
претендира представлява неравноправна клауза. Твърди,че неустойката е в размер
само на три месечни абонаментни такси и е в унисон с препоръчаните от КЗП
условия за начисляване на неустойките. Не споделя изводите на РС, че клаузата
противоречала на ЗЗП и била нищожна. Сочи, че изводът на РС бил неправилен и
противоречал на обстоятелствата по делото. Моли настоящия въззивен съд да
отмени обжалваното Разпореждане и да постанови съдебен акт, с който да разпореди
издаването на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за процесната сума
срещу длъжника.
Настоящият въззивен съд, като обсъди направените в ч.жалба оплаквания, намери за установено следното :
Производството по делото е било образувано пред РС- Ст.Загора по писмено
заявление на “Ю.”- ЕООД, *** срещу длъжника му Д.Г.Б. от *** за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумата от 39, 51 лв., представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договори. Посочено е, че вземането произтичало от
неизпълнение на задълженията на абоната- длъжник по договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, сключени с “Българска телекомуникационна
компания”/БТК/- ЕАД, който не бил заплатил в срок
издадените му фактури за потребените от него електронни съобщителни
услуги за период на потребление от 08.07.2017г. до 07.12.2017г. включително. Неизпълнението
на задълженията обусловило правото на мобилния оператор да прекрати договорите
и да претендира неустойка, като в текста на самото заявление изрично е упоменато,
че нейният размер е не повече от трикратния размер на месечните абонаменти за предоставените
услуги. С последващ договор за цесия от 01.10.2019 г. вземането е било
прехвърлено спрямо длъжника на “Ю.”- ЕООД от страна на “С.Г.Г.”- ЕАД, което също е придобило правата на кредитора чрез цесия от страна на БТК-
ЕАД. Направено е искане за присъждане на
разноски в първоинстанционното производство в размер на 25 лв. за държавна
такса и 180 лв. за адвокатско възнаграждение. С обжалваното Разпореждане РС е отхвърлил
заявлението, с което се претендира неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, като е приел, че искането излиза извън рамките на присъщите на
неустойката обезщетителна и обезпечителна функция, както и, че се превръща в
необоснована санкция за длъжника, с която се цели неоснователно обогатяване на
кредитора.
При така установените факти, настоящият въззивен състав намира от правна
страна следното :
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения
срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество ч.жалба е основателна, тъй като съгласно разпоредбата
на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна
страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК; да не противоречи на закона или добрите нрави; да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител
и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на
Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на
територията на Р България съгласно чл.411, ал.2 от ГПК. В случая заявителят твърди, че поради неплащане от
длъжника в срок издадените му фактури за
потребените от него електронни съобщителни услуги, сключените с него договори
за предоставяне на далекосъобщителни услуги са едностранно прекратени от
заявителя, по вина на длъжника, поради което същият му дължи уговорените от
договора неустойки в размер на три стандартни месечни абонаменти, както и в
случай на предоставено оборудване, потребителят се задължавал да го върне в
30-дневен срок от датата на прекратяване на споразумението в добър търговски
вид. Едностранното прекратяване на действието на тези договори, поради
виновното им неизпълнение на длъжника, преди изтичане на срока им на действие, представлява
всъщност разваляне на същите. С оглед характера на уговорените в тях насрещни
престации за продължително изпълнение на заявителя(по предоставяне на далекосъобщителни услуги)
и за периодично изпълнение на длъжника (за ежемесечно
плащане на месечни абонаменти такси), развалянето
има действие единствено и само занапред съгласно чл.88, ал.1 от ЗЗД.
Неустойката представлява договорна клауза, с която се уговаря, че в случай на
виновно неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава да
престира на кредитора имуществено благо, като тя е специфична форма на
договорната отговорност и се дължи независимо от наличие на вреди и независимо
от техния размер. Страните могат да уговарят свободно вида и размера на
неустойката, стига обаче тази клауза да не противоречи на императивни норми на
закона и на добрите нрави. Ограничението се отнася както за гражданските, така
и за търговските сделки по аргумента на чл.288 от ТЗ. Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения, и ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, неустойката
следва да се приеме за нищожна.
В настоящия случай
се претендира уговорена неустойката за разваляне на договор поради неизпълнение
на същинско задължение на длъжника по него, която по характер е резулаторна, а
не компенсаторна. Компенсаторна тя би била, ако се претендира неустойка в
размер на всички месечни абонаменти такси до края на срока на договора, а в конкретния
случай се претендира само неустойка в размер на три такива месечни такси. РС е
имал предвид такива случаи, при които се претендира неустойка вместо
изпълнение, когато неустойката се равнява на имуществена облага, която кредиторът
би получил, ако договорът не е бил развален, затова те са неотносими. Не може
да се приеме, че неустойката в размер на само тези претендирани общо 3- месечни
абонаментни такси излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, нито, че накърнява добрите нрави. Обстоятелството, че
размерът й се определя от размера на абонаментните такси, не означава,че
операторът получава нещо, без да е предоставил услуга.Според разпоредбата на
чл.9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, като
автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора се отнася и до начина, по който се изчислява размерът на неустойката.
Именно принципът на справедливостта в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес, а законът в
случая признава правото на кредитора да търси неустойка при разваляне на
договор поради неизпълнение на същинско задължение на длъжника.
Предвид тези
съображения въззивният съд намира,че атакуваното Разпореждане, с което
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 39, 51 лв. е било
отхвърлено, е неправилно и следва да бъде отменено, като делото следва да се върне обратно на РС- Ст.Загора,
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по заявлението на “Ю.”- ЕООД по реда на чл.410 от ГПК
срещу длъжника Д.Г.Б. за неустойка в размер на 39, 51 лв. по фактура №********** от 08.01.2018г. за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от 28.04.2017г.
Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на по-
нататъшно обжалване пред по- горен съд.
Ето защо воден от
горните мотиви и на осн. чл.413, ал.2 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора
О П Р Е Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 260161/15.01.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 5045/2020г. по описа на РС- Ст.Загора, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявлението на “Ю.”- ЕООД по чл.410 от ГПК срещу Д.Г.Б.
за неустойка в размер на 39, 51 лв. по фактура
№ **********/08.01.2018г. за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 28.04.2017г.
ВРЪЩА делото на РС- Ст.Загора за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :