РЕШЕНИЕ
гр. Кюстендил, 15.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито заседание от двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ-мл. съдия
С участие на секретаря В. Здравкова като разгледа докладваното от младши съдия Василев в. гр. д. №66/2021 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Б.Г.Н., чрез
адв. В. П. и насрещна въззивна жалба от Д. Б. П., чрез адв. Сл. Л. и двете жалби срещу решение
№260167/27.11.2020г., постановено по гр. д. №1305/2020г. по описа на Районен
съд – Кюстендил.
С
оспорвания първоинстанционен съдебен акт е дадено разрешение, заместващо
съгласието на бащата, дъщеря му Н.Н.да пътува придружавана от майка си – Д.П.,
или упълномощено от нея лице, извън пределите на България до държавите членки
на ЕС, както и до Великобритания, Република Сърбия и Република Северна
Македония за срок от 2 години без ограничение в броя на пътуванията.
Н. обжалва решението на КРС в частта, с
която е дадено разрешение дъщеря му Н. да пътува в Република Сърбия и Република
Северна Македония за срок от 2 години без ограничения в броя на пътуванията, а
алтернативно иска решението да бъде изменено като разрешението за пътуване на
детето да не касае дните, които са определени за лични контакти между бащата и
детето, както и относно учебните дни. В обжалваната част решението не било
съобразено с интересите на детето, било неправилно и необосновано. Не били
доказани целта и необходимостта от пътувания до Република Северна Македония и
Република Сърбия. Последното било поискано, според жалбоподателя, за да може
майката да ходи при новия си партньор. Не намира, че евентуално разрешение
детето да пътува до Република Северна Македония щяло да е в противоречие на
неговото физическо и психическо здраве, както и емоционално състояние и успеха
му в училище. На тази база се иска отмяна на атакуваното решение или
изменението му в посочения смисъл.
В законоустановения двуседмичен срок е депозиран
писмен отговор от П.. Въззивната
жалба била неоснователна. Липсвало мотивиране и доказателства на жалбата в
частта й, с която се искало отмяна на решението относно даденото разрешение за
пътуване на детето до Република Северна Македония и Република Сърбия. В
мотивите на решението на КРС правилно било отразено, че това искане било
провокирано от влошените отношения между родителите, а не защото реално
съществува риск за Н.. Националността на новия партньор на майката не бил достатъчен довод, за да се променят
параметрите на даденото разрешение. Нямало индиции, че детето щяло да промени
местожителството си. Сочи се, че бащата на детето също имал нова партньорка, с
която детето общувало в периода за лични контакти между двамата. Със заповед на
министъра на здравеопазването за периода от 29.01.2021 г. до 30.04.2021 г. била
въведена забрана за влизане на територията на Република България. Съгласно
същата редът за влизане в България от Република Северна Македония и Република
Сърбия бил идентичен и се изисквало представяне на документ, удостоверяващ
отрицателен резултат за COVID-19 на желаещия да влезе в страната си,
като тестът следвало да бъде направен не по-рано от 72 часа преди влизане в
страната ни. По отношение на алтернативното искане за ограничаване пътуванията
в дните определени за лични контакти с бащата и извън учебния период се сочи,
че е правилно позоваването от КРС на практика на ВКС, в която било отразено, че
следва да се защитава интереса на детето за придвижване, пътуване, опознаване
на различни култури. Сочи се, че евентуалното затрудняване на личните контакти
на бащата с детето, доколкото съставляват бъдещи несигурни събития не могат да
бъдат аргумент за отказ детето да пътува в чужбина. На тази база се твърди, че
въззивната жалба на Н. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С насрещна въззивна жалба от П. се атакува първоинстанционното
решение в частите, с които даденото разрешение за пътуване на детето до
посочените държави и ЕС, тъй като не било посочено в решението считано от коя
дата започва да тече двугодишния срок. Иска се постановяване на решение, с
което срокът на даденото разрешение да бъде до 03.06.2024 г. С исковата молба
бил посочен именно този период на разрешение. В съдебно заседание бил
представен паспорт на Н., видно от който било, че същият бил валиден до
03.06.2024 г. Сочи се, че определеният от съда срок на дадено разрешение за
пътуване щял да изтече преди срокът, фиксиран в международния паспорт на
детето. Неоснователно КРС се бил позовал на решение на ВКС, тъй като детето,
което касаело цитираното решение било на 6 години и ВКС определило разрешението
за пътуване да е вместо до навършване на пълнолетие да е за срок от 4 години,
считано от датата на обявяване и влизане на решението в сила. В настоящият
случай исканото разрешение за Н. бил до 03.06.2024 г., а не до настъпване на
нейното пълнолетие. Коментира се, че с оглед пандемичната обстановка било
възможно разрешеният период от две години да изтече, без да било възможно
пълноценното му използване с оглед различните ограничения за пътуване. В друго
цитирано от КРС решение на ВКС били диференцирани различни периоди и държави, в
които детето да можело да пътува, без ограничение в броя на пътуванията. В
следващо цитирано решение от КРС даденото разрешение за пътуване било
безсрочно. Отново се изтъква, че в решението
на КРС липсва упоменаване в диспозитива дали срокът на разрешението започва да
тече от постановяване на решението или от влизането му в сила.
В
съдебно заседание се явява адв. Л. – процесуален представител на П.. Иска
оставяне без уважение на въззивната жалба на Н.. Разрешението за пътуване не
можело да се цени като опасно за емоционалното, физическото и психологическото
състояние на детето. Акцентира се, че бащата също, подобно на майката, имал
нова партньорка в живота. Сочи се, че родителят чийто режим на лични контакти
можел да бъде нарушен имал процесуални възможности за защита в насока на
твърдението във въззивната жалба, че пътуванията на детето могат да осуетят
срещите между бащата и дъщеря му. Иска се срокът на разрешението за пътуване да
бъде до 03.07.2024 г., тъй като дотогава бил валиден задграничния паспорт на
детето. Иска се присъждане на разноски.
В съдебно заседание е изслушан социален
работник Г. от ДСП- Кюстендил, отдел „Закрила на детето“. Становището й е, че е
в интерес на детето да не се ограничава възможността му да пътува в посочените
държави.
От
фактическа страна съдът намери следното:
По време на брака между Д.П. и Б.Н. е
родена Н.Б.Н., ЕГН:********** /виж удостоверение за раждане на л.3 от
първоинстанционното дело/. Бракът между родителите е прекратен с решение
№975/18.11.2019 г., постановено по гр. д. №1555/2019 г. по описа на Районен съд
– Кюстендил /л.4-6/. Със същото е определено родителските права по отношение на
Н. да се упражняват от майката Д.П., като местоживеенето на детето е определено
да в жилището на майката. Определен е режим на лични контакти, съгласно който
бащата ще взима детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 19 ч. в петъчния ден до 16 ч. на неделния ден с преспиване. Малолетната Н. има валиден задграничен
паспорт, който е изваден с цел детето да може да пътува до Чехия, където е
работел баща му. След установяването на Б.Н. на работа в България детето не
пътувало извън България с няколко изключения. Бащата след развода оттеглил
съгласието си детето му да пътува с майка си в чужбина в негово отсъствие. Н. е изслушан пред районния съд, като е
споделил, че причина да оттегли съгласието си е, че се притеснява за детето,
доколкото майката пътува при приятеля си в Северна Македония. Допълнил е, че
няма притеснения дъщеря му да пътува до други държави.
Социалните работници от отдел
„Закрила на детето“ - Кюстендил – младши експерт М.П.и социален работник Г.Г.,
изслушани пред двете съдебни инстанции сочат, че при гарантиране защитата на
детето е в негов интерес то да пътува в чужбина.
От правна
страна съдът намери следното:
Жалбите са подадени в срок, от надлежни страни и
след заплащане на дължимата държавна такса, процесуално допустими са, поради
което съдът пристъпи към разглеждане на тяхната основателност. Атакуваното
решение е валидно и допустимо.
Съгласно
нормата на чл. 269, изр. второ от ГПК въззивният съд е ограничен в преценката
си за правилността на първоинстанционния акт от доводите във въззивната жалба.
Предявен е иск с правно основание чл. 127а,
ал. 2 от Семейния кодекс. Производството представлява спорна съдебна администрация.
Както се сочи в Тълкувателно решение №1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д.
№ 1/2016 г., ОСГК „Ограниченията при
пътуване на ненавършилото пълнолетие дете следва да се определят в резултат на
пълно и задълбочено изследване на отношенията между родителите и децата и на
отражението на промяната върху интересите на детето (напр. от стабилност и
сигурност, от близка връзка с родителя, при когото детето живее, но и от
разумен режим на лични отношения с другия родител и неговото семейство и
др.)“., но и „Решението на съда следва да
е в съответствие с най-добрия интерес на детето, с участието на детето, при
зачитане на неговото мнение и с оглед специфичните му нужди. Когато родител се
противопоставя на пътуването на детето в чужбина, съдът трябва да подложи на
преценка действителните мотиви на този родител и дали те са свързани с интересите на детето, или произтичат от
нагласите му към другия родител или от конфликти между двамата.“ В настоящия
случай съдът не констатира съществуването на обективни рискове за физическо,
емоционално и психическо здраве на малолетната Н. в случай, че същата пътува с
майка си или с упълномощено от нея лице
до държавите, изброени в исковата молба. Както правилно отбелязва и районният
съд в мотивите си от изслушването на бащата пред КРС се установява единствено
критичното му отношение, за това че бившата му съпруга се е обвързала с лице, жител на Република
Северна Македония. Липсват основателни доводи във въззивната жалба на Н. с
какво евентуалното разрешение детето му да пътува извън пределите на страната
ще накърни здравето на дъщеря му. Относно оплакването на въззивника, че не е в
интерес детето му да пътува следва да се посочи нормата на чл.35, ал. 1 от Конституцията на Република България, че всеки български гражданин има право да
пътува в рамките и извън пределите на страната. Отделно от това основно човешко
право е свободата му да пътува, опознава други култури и да разширява
светогледа си и познанията си. Единствено националността на новия партньор на
майката не е аргумент, водещ на извода, че това предизвиква рискове за здравето
на детето. Обстоятелството дали при завръщане на лица от Република Сърбия за
тях е необходимо представяне на PCR-тестове,
единствено сочи, че именно тази държава не е рискова, не се наблюдава по-голяма
заболеваемост, отделно от това тези изисквания се променят динамично и не могат
да бъдат ориентир, за това какъв кръг на определяеми държави да обхваща
съдебното разрешение.
По оплакването в насрещната жалба за
началния период на съдебното разрешение - настоящият акт няма характер на такъв
с предварително изпълнение, поради което важи общият принцип, че решението
произвежда действие от влизането си в сила. В настоящия случай това е датата на
постановяване на въззивния акт, тъй като същият е необжалваем.
По оплакването за увеличаване на
периода, през който детето да може да напуска пределите на страната: доводът е
основателен и съдът ще постанови разрешението да трае до изтичане на
валидността на задграничния паспорт – до 03.06.2024 г. двегодишния срок за заместващо съгласие,
определен от районния съд, считано от влизане в сила на настоящото решение не
се различава драстично от поискания срок. Фактическото удължаване на срока ще
бъде с около една година. Този срок не може да се оцени като неразумно дълъг
или неприемлив, тъй като обхваща времетраене от три години и касае държави, с
които Република България има трайни външнополитически отношения. Наред с това,
както се посочи по-горе, липсват каквито и да е основателни аргументи, водещи
на преценката за съществуващ риск за здравето и психическото състояние на
детето. Единственият довод, че разрешението детето да пътува до Северна
Македония, е на база връзката между майката и новия и приятел, сочи на
несъгласието на бившия й мъж за новата връзка, а не и до действителни или
потенциални вреди за детето. Правото му да пътува, включително извън пределите
на страната е конституционно скрепено, а и въведено в редица нормативни актове
на Европейския съюз, освен това и в Конвенцията за правата на детето на ООН. От
друга страна периодът на даденото разрешение ще съвпадне с периода на валидност
на задграничния паспорт на детето, т.е. няма да е налице документална пречка
детето заедно с майка си или упълномощено от нея лице, да се възползва от правото
си да посещава цитираните държави.
Наред с останалите доводи, изводите на
съда – да даде разрешение, заместващо съгласието на бащата, е в унисон със
становището на социалните служители, които изразяват позиция в насока, че е в
интерес на детето, при липса на явни рискове за здравето му, същото да пътува
сред изброените в исковата молба държави.
На база изложеното КОС ще отмени решение №260167/27.11.2020 г., постановено по гр. д. №1305/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил в частта относно срока, за който се дава разрешение за пътуване на Н. Н., като същият ще бъде определен до 03.06.2024 г.
По
разноските:
На
основание чл. 78 от ГПК, с оглед изхода на делото, направеното искане за
присъждане на разноски и представеният списък за разноски по чл. 80 от ГПК от
адв. Л., то съдът ще постанови осъждане на Б.Н., който да заплати разноски за
въззивната инстанция на Д.П. в размер на 330 лв.
По
обжалваемостта:
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК
решението не подлежи на обжалване.
Водим от горното, съставът на Окръжен съд – Кюстендил,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260167/27.11.2020 г., постановено по гр. д. №1305/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, в частта относно срока на даденото разрешение за пътуване на Н.Б.Н., ЕГН:********** като вместо него постановява:
ОПРЕДЕЛЯ срок за даденото разрешение,
заместващо съгласието на бащата, дъщеря му Н.Б.Н., ЕГН:**********, да пътува
придружавана от своята майка и законен представител Д.Б.П., ЕГН:**********,
двете с адрес: ***, или упълномощено от нея лице, извън пределите на Република
България до държавите–членки на Европейския съюз, Великобритания, Република
Сърбия и Република Северна Македония, до
03.06.2024 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№260167/27.11.2020г., постановено по гр. д. №1305/2020г. по описа на Районен
съд – Кюстендил в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Б.Г.Н., ЕГН: **********, адрес: *** да плати на Д.Б.П., ЕГН:**********, адрес: ***, сума в размер на 330 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.