ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 162
гр. Велико Търново , 17.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Христо Томов
като разгледа докладваното от Христо Томов Частно наказателно дело №
20214100200228 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и следващите от НПК.
С постановление от 15.04.2021 година, Окръжна прокуратура гр. В.Търново е
прекратила досъдебното производство под № 30/2020 г. по описа на ОСлО в
ОП-В.Търново и прокурорска преписка с вх. № 3717/2019 г. по описа на
прокуратурата, водено за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.
Срещу този прокурорски акт е подадена жалба от Е. С. П. от гр. В Т, ул. „Г Б"
№, вх. , ет., ап. , като пострадала и внучка на починалата, имаща материална
легитимация да иска конституиране, по повод настъпилата смърт на Т С П.. В нея се
прави оплакване, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се
още, че то е немотивирано, противоречиво и неразбираемо по отношение на
назначената и извършена съдебно медицинска експертиза /СМЕ/.
Анализът на възраженията сочи, че по съществото си те представляват
несъгласие и бележки досежно и със събраните доказателства, основно с изготвената
по досъдебното производство под № 30/2020 г. съдебномедицинска експертиза по
писмени данни, както твърдения за непълнота на доказателствения материал, и за
допуснати нарушения от страна на медицинския персонал в МБАЛ - П и МОБАЛ - В Т,
съответно за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на наказателното
производство.
1
От страна на жалбоподателката са направени твърдения, че вина и отговорност
за влошаване на състоянието на пострадалата и нейна баба Т СП. основно има
медицинския персонал от МБАЛ - П, който е извършвал и осъществявал
първоначалния диагностично - лечебен процес върху пациента П.. Позовава се на
обстоятелството според нея, че било известно това лечебно заведение да разполага със
скенер, каквито изследвания обаче изобщо не били назначени на пострадалата, като
лекарите се ограничили единствено до
нейното хоспитализиране и пасивното наблюдение. Наведени са твърдения за
неустановена диагноза през целия период на хоспитализацията в МБАЛ - П, като при
това били поставяни различни диагнози вместо да бъдат извършени всички възможни и
подходящи диагностични дейности, не били търсени причините за състоянието, а се е
реагирало само на текущи симптоми. Съответно действията на лекарите не били
адекватни и своевременни според жалбоподателката, не била поставена своевременно
правилната диагноза „остър перитонит“, която изисквала провеждане на операция
незабавно, а не както се посочва, след повече от 35 часа, което от своя страна довело до
утежняване състоянието на пациента. Неправомерно болната била оставена без
достатъчно и адекватно наблюдение, което навежда на извод за немарливост при
изпълнение на присъщите за лекарската професия служебни задължения, немарливост
довела до сериозни и непоправими вреди за здравето и оттам - за живота. Неправилна
била и преценката на лекуващия екип на и за състоянието на пациентката преди
нейната хоспитализация в МОБАЛ - В Т, тъй като в противен случай резултатът не би
трябвало да е летален, или в случай, че е съществувал риск, то същата е следвало да
бъде в реанимация за активно наблюдение, нови изследвания и интензивно лечение.
Следователно, нито лекарската преценка, нито предприетите чак на 30.10.2019 г. от
лекарите в МБАЛ - П действия са били адекватни на действителното здравословно
състояние на починалата. Невярно и манипулативно било вписването в
документацията, че пациентката Т С П. имала бъбречни камъни през 2018 г., като на
посочената в документацията дата същата дори не се намирала на територията на
Република България, а била в чужбина, поради което е нямало как да са извършвани
прегледи и изследвания, тоест налице е според изнесеното, невярно документиране.
Недоказано било и съмнението на д-р Б, че пациентката е получила инфаркт в МБАЛ -
П.
Изтъкнато е още в жалбата, че в разглеждания случай е налице бездействие на
медицинския персонал в МБАЛ - П, и основно на д-р Т Д С лекар в хирургично
отделение, който напуснал при странни обстоятелства предишната си месторабота в
гр. С. Не били разчетени правилно резултатите от извършените изследвания и това
именно довело до липсата на правилно поставена диагноза.
2
В обобщение на направените бележки и възражения е прието от Е. С. П., че
разследването не е водено с необходимата пълнота, задълбоченост и всестранност,
което е оставило делото неизяснено от фактическа страна.
Нарушена е била процедурата по допускането на експертизата и възлагането
без изпращане писмо до директора на МБАЛ „Л" - С, както и за исканите от там
специалисти. Оспорва се компетентността на вещите лица, останалите двама хирурзи
извън определената доц. М Г, тъй като само тя била включена в списъка за вещи лица
на СГС, включително и заради това, че са поискани други специалисти, извън
специалностите на назначените, обстоятелство останало неуважено от разследващите.
Според П. обжалваният акт се явява и необоснован, като постановен от една страна -
при непълнота на събраните доказателствата, а от друга - в противоречие със
събраните такива. Моли съда да отмени постановлението и върне делото на прокурора
със задължителни изрични указания за продължаване на наказателното
производство,извършване на нови процесуално следствени действия и събиране на
нови доказателства чрез назначаване на нова съдебно медицинска експертиза от
необходимите подходящи специалисти, които сама посочва. По нататък в жалбата се
излагат аргументи съобразно вижданията на Е. С. П., която от своя страна твърди, че
разследваното не е извършено с необходимата прецизност и задълбоченост, като при
него не са събрани необходимите доказателства, свързани с лечението на починалата
баба, както от страна на личния лекар д-р М К Д, така и от оказаната спешна помощ от
екип на ЦСМП описана във Фиш, амб. лист № 5169 от д-р Т. При проведеното
разследване и назначената СМЕ е останало неизяснено качеството на оказаната спешна
помощ и лечение в „МБАЛ - П" с лекуващ лекар д-р Т С и д-р Х Х - н-к на
”Хирургично отделение", както и на проведеното такова хирургическо лечение в
МОБАЛ „Д-р Ст. Ч" АД гр. В Т, съответно и на терапията в следоперативния период.
Сочат се конкретни възражения, включително и по извършената и оспорена
експертиза, както и това че поставените задачи в нея не били довели до изясняване
най-важните въпроси, свързани с оказаната медицинска помощ от личния лекар д-р М
К Д, от спешния екип на ЦСМП д-р Тошева, от лекарския екип в „МБАЛ - П", който
първоначално е приел пациентката, назначил изследвания и организирал, съответно
извършил хоспитализирането. Не било ясно след пристигането на ТС П. в спешния
кабинет на „МБАЛ - П", кой лекар конкретно какво е извършил във връзка е
определената ѝ работна диагноза „панкреатит".
Изразява се и съмнение в качеството на оказаната медицинска помощ, която
изобщо не е била предмет на разследването в посочените по-горе лекари, структури и
лечебни заведения. Споделя се от жалбоподателката, че всичко е проведено и
извършено формално, едностранчиво, без изясняване на фактическата обстановка, без
да са преодолени противоречията, както между свидетелите, така и без да са разпитани
всички лекари, участвали в лечението на починалата, а в случаите когато са проведени
3
такива разпити - същите страдали от формализъм, проведени без задаване на
конкретни въпроси, свързани с оказаната от тях медицинска помощ и без да се
констатират/преодоляват несъответствията и противоречията между лекуващите
лекари.
Е. С. П. оспорва заключенията на вещите лица по отделните пунктове от
медицинската експертиза, като твърди противно на установеното, че пострадалата Т С
П. няма хронична калозна язва на стомаха, левокамерна недостатъчност, хронична
обструктивна белодробна болест, нито пък бъбречно - каменна болест, т.е. няма според
нея никаква доказателствена информативна сила, отговореното от експертите по първи
въпрос. Жалбоподателката прави опит да опровергае и останалите заключения и
направени изводи от трите вещи лица доц. д-р М М Г, д.м. - специалист по съдебна
медицина и деонтология, доцент по съдебна медицина и вещо лице по списъка на СГС
и CAP, доц. д-р РП Г, д.м. - специалист по хирургия, Началник на хирургична клиника
и хирург при МБАЛ “Л”, доцент по хирургия при МФ на СУ „Св. К О“ и д-р В И М -
специалист по хирургия, хирург при МБАЛ “Л” и асистент по хирургия при МФ на СУ
„Св. К О“.
Съдът след като взе предвид законосъобразността на постановлението,
събраните доказателствата по делото и съобрази оплакванията на жалбоподателката,
намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в указания от закона срок и от
лице имащо права по реда на чл. 243, ал. ал. 4 от НПК, като такова явяващо се
низходящо до втора степен на пострадалата и починала Т С П., и това е така съобразно
Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК. В този аспект и настоящият
съдебен състав е задължен да се произнесе по обосноваността и законосъобразността
на постановлението за прекратяване на наказателното производство, в изпълнение на
което свое задължение той не се счита за предубеден..
Съдът констатира, че трябва да се произнесе по жалбата на материално
легитимираното, явяващо се низходящо до втора степен на пострадалото/починало
лице, тъй като тя е подадена в срок и от материално и процесуално легитимирано
лице.
Разгледана по същество жалбата обаче се явява неоснователна.
От материалите по делото е видно, че досъдебното производство е образувано с
постановление на Окръжна прокуратура - В Т от 05.03.2020 г. за това, че на 30.10.2019
г. в ОАРИЛ на МОБАЛ „Д-р С Ч“ АД, гр. ВТ, е причинена смъртта на Т С П. от с. К,
обл. ВТ, поради незнание или немарливо изпълнение на правнорегламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност и с оглед на извършено
престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.
По делото, са събрани множество гласни и писмени доказателства, извършени са
възможните действия по разследването, целящи да установят здравословното
състояние на пациентката Т С П. преди приема в МБАЛ - П, както и диагностично
лечебния процес проведен в това лечебно заведение и в МОБАЛ „Д-р С Ч“ АД гр. В
4
Т, за да може да се извърши преценка на това дали са допуснати действия и/или
бездействия от страна на медицинския персонал в двете лечебни заведения, които да са
в нарушение на нормативни актове и/или правила на добрата медицинска практика.
В тази посока в цялост и в оригинал са приобщени историята на заболяването на
пациента, налична в посочените лечебни заведения, ведно с всички извършени на
пациента изследвания и резултати от тях, включително иззетите по време на
операцията на пациента в МОБАЛ В Т хистологични проби. Проведени са и
необходимите разпити на медицинския персонал от лечебните заведения, изискани са
документите от ИА „Медицински надзор“, извършени са справки в РЗОК и др., като
фактите и обстоятелствата, подлежащи на доказване са били установени в цялост.
При разследването и от събраните по делото доказателства се възприема и
установява следната фактическа обстановка:
Пострадалата Т С П., живеела в с. К, общ. П заедно със семейството на сина си,
С Б П. Общопрактикуващ лекар на Т по това време бил д-р М К Д, с адрес на
лекарската практика в с. К, общ. П.
Към края на месец октомври 2019 г. Т П. била с тежки, дългогодишни,
соматични заболявания - автоимунно заболяване ревматоиден артрит, лекуван с
„Метотрексат“ и несистемно, контролирано заболяване, хронична калозна язва на
стомаха, атрофичен хроничен гастрит, хипертонична болест на сърцето, предсърдно
мъждене и трептене, левокамерна недостатъчност, хронична обструктивна белодробна
болест, бъбречно каменна болест.
Във връзка със здравословното си състояние Т С П. не е спазвала режим на
профилактични прегледи за контрол на основните заболявания и нямало отразени
данни за обострени коремни оплаквания. Същата е посещавала епизодично кардиолог
или друг лекар и не е провеждала под контрол системно лечение, от каквото се е
нуждаела. Тя самата не е оценявала здравословното си състояние, водела активен
живот, работела в къщи, в градината и била ангажирана с животните, които
семейството отглеждало въпреки множеството си тежки, хронични и
животозастрашаващи заболявания, като повече от десет години не е контролирала и
автоимунното си заболяване. Не е бил извършван ежегоден профилактичен контрол на
общото здраве, което било нейно задължение, а не единствено на
общопрактикуващия лекар.
В края на месец октомври 2019 г., както е било прието по делото, на 26.10.2019 г.
сутринта, Т С П. се оплакала от болки в кръста, поради което синът С П се свързал с
общопрактикуващия лекар д-р М К Д го помолил да посети майка му за преглед.
5
Малко след проведения разговор д-р Д дошъл в дома на Т, извършил нужния преглед
и изписал стандартна за оплакванията и общото състояние терапия - „Мелбек“,
„Дексофен“ и „Дипрофос“, както и „Миг - 400“ двукратно дневно.
При това следва да се отбележи и още, че тя приемала в продължение на години,
„Метотрексат” във връзка с ревматоидния артрит, който е неглижирала и не е
проследявала. В тази връзка съдът споделя изцяло становището на медиците по
тройната съдебно медицинска експертиза и направени изводи от трите вещи лица доц.
д-р М М Г, д.м. - специалист по съдебна медицина и деонтология, доцент по съдебна
медицина и вещо лице по списъка на СГС и CAP, доц. д-р Р П Г, д.м. - специалист по
хирургия, Началник на хирургична клиника и хирург при МБАЛ “Л”, доцент по
хирургия при МФ на СУ „Св. К О“ и д-р ВИ М - специалист по хирургия, хирург при
МБАЛ “Л” и асистент по хирургия при МФ на СУ „Св. КО“. Според тях не е
задължително при приемане на нестероидни противовъзпалителни средства да се
изписват и протектори за стомах, в случай че пациентите нямат анамнестични данни за
стомашна патология, какъвто е бил и случаят на Т С П., която не се е преглеждала и не
е търсила лекарска помощ за подобни проблеми. Здравословното състояние към този
момент не е налагало същата да бъде хоспитализирана, тъй като след приложената
стандартна терапия тя е имала подобрение.
Общопрактикуващият лекар посетил П. същия ден още веднъж следобед, когато
ѝ поставил инжекционно предписаните медикаменти.
На следващия ден свидетелят С Б Поткарал майка си до кабинета на д-р Д в с. К,
където лекарят отново поставил инжекционно медикаменти, след което С и майка му
се прибрали в къщи където продължили работата си.
На 28.10.2020 г. около обяд Т П. се оплакала от остри болки в корема, с позиви
за повръщане. Синът и свидетел по делото С Б П се обадил отново на
общопрактикуващия лекар д-р Д, но последният заявил, че не може да я посети, тъй
като в момента се намира в с. Г С и преглежда друг пациент. Поради тази причина С
закарал майка си, Т П. в МБАЛ - П с личния автомобил. В 13:20 часа на 28.10.2020 г. Т
С П. била приета в МБАЛ - П с диагноза панкреатит. Приемането станало по искане на
сина , като тя правилно според преценката на експертите, била хоспитализирана,
макар и в края на работната седмица. Анамнезата при приема била снета по данни на
близките, като било посочено, че от няколко часа у Т П. са налице силни болки в
горния етаж на корема и около пъпа с постоянен характер, не е дефекирала от няколко
дни. Констатирано било увредено общо състояние със силни болки в корема, език -
влажен, обложен, дишане - двустранно везикуларно, кор-ритмична сърдечна дейност,
кожа и видими лигавици - бледи, корем - балониран, дифузно болезнен, данни за
известна мускулна резистентност. Извършена била абдоминална ехография, при
6
която не била установена свободно подвижна течност в корема, но било констатирано
обилие от газове по червата. Назначени били нужните изследвания на кръв и урина.
Било предложено изследване чрез назо-гастрална сонда, което обаче П. отказала.
Вещите лица са категорични, че на пострадалата тогава са били проведени
достатъчен брой изследвания - лабораторни и инструментални, поставена била и
предварителна правилна и съответна на получените резултати диагноза остър
панкреатит /Амилаза – 254/. Правилно била поставена работната диагноза „Остър
панкреатит” въз основа на обективното състояние на П. към момента на нейния прием
и съобразно параклиничните и образни изследвания. Болната била наблюдавана от
дежурните екипи и правилно е била пренасочена в лечебното заведение в гр. В.
Търново при влошаване на общото състояние, данни за полиорганна недостатъчност
и невъзможност за лечение в гр. П. Тези изводи също се споделят изцяло от настоящия
съдебен състав като обосновани и правилни.
На 29.10.2019 г. сутринта, около 09:00 часа при визитацията от страна на
медицинския персонал в МБАЛ - П било обсъдено състоянието на пациента Т С П.,
като било предложено да се пристъпи към фиброгастроскопия, но П. отказала и това.
На същия ден била извършена контролна ехография, от която отново се установено,
че няма свободно подвижна течност в корема, като било установено обилие от газови
колекции, непозволяващи интерпретации на панкреас и ретроперитонеално
пространство.
На 29.10.2020 г. около 23:00 часа пациентът П. се оплакала от болки в корема и
гърдите. Извършени били незабавно консултации с хирург и кардиолог и предвид на
тези оплаквания тя била преведена в ОАИЛ на МБАЛ - П. Започнала терапия с
„Допамин“, „Добутамин“, вливания с „Сопрал“, „Метилпреднизолон“, но не
последвала диуреза. Болките в гърдите и задухът на П. намалели, но болките
персистирали по целия корем. В 23:30 часа била извършена абдоминална ехография, а
в 02:30 часа на 30.10.2020 г. извършена контролна ехография. Резултатите от
последното изследване показвали, че е налице свободно подвижна течност в корема.
Поради олигоанурията, хипотонията и неовладяване на коремната патология била
извършена консултация с дежурен лекар в МОБАЛ „Д-р С Ч“ АД гр. В Т и Т П. била
насочена към това лечебно заведение за продължаване на лечението и. Така и по този
начин на 30.10.2019 г. в 05:25 часа Т П. била приета в МОБАЛ „Д-р С Ч“ АД гр.
Велико Търново, а в 06:00 часа я превели в ОАРИЛ на същото лечебно заведение с
предварителна диагноза „Остър перитонит”. Същата била приета в тежко състояние,
контактна, дезориентирана, дишане - везикуларно, със сухи свиркащи хрипове и
удължен експириум, силно болезнен корем, балониран, звънлива перисталтика,
крайници оточни, с наложен катетър. Назначени били нужните изследвания,
7
извършени били консултации и с хирург.
След получаване на съгласие от сина на Т С П., С и извършване на
необходимите действия за стабилизиране на състоянието , последната била преведена
в операционен блок около 08:30 часа и в 09:00 часа започнала операцията. В хода на
същата бил установен обилен ексудат, излив в корема, чревно съдържимо, гной и
налепи по всички коремни органи, намерила се стара калозна язва, с давност от години,
на пилора на стомаха с перфорация с диаметър на отвърстието около 8 мм. По време
на операцията и след нея състоянието на П. продължило да бъде тежко и същата
останала на апаратна вентилация, преведена в ОАРИЛ на МОБАЛ „Д-р С Ч“ АД.
Въпреки положените усилия, в 21:30 часа на 30.10.2020 г. Т С П. починала.
За изясняване на всички медицински обстоятелства свързани с настъпилата
смърт на П, както и за изясняване това дали от страна на общопрактикуващия лекар на
пострадалата, д-р М К Д и/или от страна на медицинските лица в МБАЛ - П и МОБАЛ
„Д-р С Ч“ АД, гр.В.Търново ангажирани с лечението на П., са били допуснати
нарушения на правилата за добра медицинска практика и/или на нормативни
разпоредби, изразяващи се в техни конкретни действия или допуснато бездействие, с
постановление от 15.10.2020 г. по досъдебното производство под № 30/2020 г.
своевременно е назначена тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни,
която трябвало да даде отговори на стоящите пред разследването и поставени на
експертите въпроси.
Според вещите лица смъртта на Т С П. е резултат от ендотоксичен шок, дифузен
перитонит от перфориралата хронична язва на пилора на стомаха , в резултат от
дългогодишно лечение на автоимунното ѝ заболяване с „Метотрексат” и развилата се в
последствие полиорганна недостатъчност.
За установяване на фактите и изясняване фактологията изложена по-горе, по
досъдебното производство при разследването са били проведени разпити на множество
свидетели, приобщени са в оригинал историите на заболяванията на Т С П. от двете
лечебни заведения, МБАЛ - П и МОБАЛ „Д-р С Ч“ АД гр. В Т, иззети са
хистологичните ѝ проби, взети от П. по време на операцията, извършена в МОБАЛ „Д-
р С Ч“ АД.
Въз основа на всичко това и на останалите събрани доказателства по делото
настоящият съдебен състав приема за правилно направени при разследването и
изведени посочените по-долу констатации и изводи:
Проведените диагностични и лечебни мероприятия, извършени при Т С П. от
медицинския персонал/екипи в МБАЛ - П, са били своевременни, адекватни и
8
достатъчни за получаване на обективна клинична картина и своевременно
пренасочване към друго лечебно заведение, като категорично проведеният
диагностично - лечебен процес е бил съобразен с всичките тежки увреждания на
сърдечно - съдовата, дихателната, отделителната, храносмилателната и централната
нервна система. Въз основа на медицинската документация от „МБАЛ – П” и при
наличните параклинични и образни данни за остър панкреатит, усложнението
полиорганна недостатъчност са довели и са дали основание за извършването на
оперативно лечение по спешност с усложнение „остър перитонит”, за което е имало
неоспорими данни. Ето защо пренасочването на пациента Т П. към ОАИЛ на МБАЛ -
П, а в последствие и към друго лечебно заведение, именно МОБАЛ „Д-р С Ч“ АД гр.
ВТ е било своевременно. Въз основа на записите в ИЗ с № 3833/обща 886 на Т С П. от
„МБАЛ – П” ЕООД, отразяващи обективното състояние на пациентката, обективното
наличие на бъбречна, сърдечна и дихателна недостатъчност своевременно и правилно е
било взето решение за превеждането ѝ в ОАИЛ на „МБАЛ – П”.
Поставянето на назо-гастрична сонда според вещите лица цели декомпресия на
гастроинтестиналния тракт и служи за оценка на количеството и качеството на
стомашното съдържимо. Само по себе си поставянето на тази сонда не може да доведе
до поставянето на диагноза „остър перитонит”.
След превеждане на Т С П. в МОБАЛ „Д-р С Ч“ АД всички предприети спрямо
нея медицински действия от медицинския персонал, ангажиран с лечението , са били
правилни, адекватни, своевременни и напълно издържани. Не е констатирано и
допуснато неоснователно забавяне в предоперативната подготовка на пациентката.
След приключване на операцията, Т С П. е била адекватно наблюдавана, проследявани
са артериалното кръвно налягане и венозното централно налягане, мониторирана е
била сатурацията. Същата е била адекватно обезболена, съобразно общото ѝ състояние.
Задълбочаващата се бъбречна недостатъчност е лекувана съобразно състоянието ,
като диализното лечение е показано при конкретни стойности на лабораторни
показатели, които не са били достигнати при нея. Всички възможни опити и действия
за предотвратяване на смъртния изход на болната П., която е била в ендотоксичен шок,
дифузен перитонит от перфорирала хронична язва на пилора на стомаха , са били
предприети. Според заключението на вещите лица калозната язва на П. е с
дългогодишна давност и е в резултат от провежданото лечение за автоимунното
заболяване - ревматоиден артрит, за което тя не е извършвала системен медицински
контрол и проследяване. Хроничното протичане на такава язва е свързано с развитие
на едно от следните усложнения: перфорация, проникване в съседен орган
/пенетрация/, кървене, стеноза /стестение/ и/или злокачествено израждане. В
конкретния случай е твърде вероятно усложненията на тази язва да са започнали с
проникване към панкреаса и неговото възпаление /остър панкреатит/, което в
9
последствие да е довело до перфорация към свободната коремна кухина с развитието
на перитонит, което съвпада с хронологията, отразена в медицинската документация.
Причините за образуването на фибринови налепи по предната коремна стена и в
кавум Дъгласи е наличието на разлят в коремната кухина ексудат /излив/ и в
зависимост от вида на микроорганизмите, причиняващи острия перитонит има
различен времеви интервал на образуването им.
Според заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза
клиничната картина при Т С П. е протичала нетипично, отчитайки обективни
показатели - с ниски стойности на левкоцитите от 28.102019 г. и 29.10.2019 г., без
наличие на свободен газ при обзорното рентгеново изследване на корем, от което
произлиза, че водещо за определяне на състоянието е било единствено общото
състояние на пациентката и коремните симптоми. Категорични обективни данни за
диагнозата „Остър перитонит” са били налице при постъпване в МОБАЛ „Д-р С Ч“ АД
гр. В.Т, което е довело до оперативни мероприятия в спешен порядък, без забавяне.
Смъртта на Т С П. е резултат от ендотоксичен шок, дифузен перитонит от
перфориралата хронична язва на пилора на стомаха , в резултат от дългогодишно
лечение на автоимунното заболяване с „Метотрексат” и развилата се в последствие
полиорганна недостатъчност. Независимо обаче от липсата на извършена аутопсия,
тази жена е имала редица причини за смъртта , поради подценяване от нейна страна и
на близките ѝ, за тежко увреденото ѝ общо здраве.
Вещите лица категорично са посочили, че след запознаването с наличната
медицинска документация, убедено може да се заяви, че в хода на диагностично -
лечебния процес проведен спрямо Т СП., не се констатират допуснати нарушения от
страна на общопрактикуващия лекар, медицинския персонал в „МБАЛ - П“ ЕООД и
МОБАЛ „Д-р С Ч“ АД гр. В Т, които да са в противоречие с правилата за добра
медицинска практика. Подчертали са и още, че се касае за хронично болна жена, която
е извършвала независимо от увредените сърдечно - съдова, дихателна, отделителна,
централна и стомашно - чревна система непосилни за нея дейности по гледане на
животни и копане на градина. Фаталният край при П. е бил предопределен от
неглижирането на здравето ѝ от самата нея и от близките ѝ роднини.
В същия смисъл са и констатациите от извършената проверка от служители на
РЗИ гр. В Т по указание на ИА „Медицински надзор“ във връзка с жалба от А Б П. - И
и С Б П.
Всичко това налага извода, че правилно, обосновано и законосъобразно
прокурорът е прекратил наказателното производство. Съдът действително счита, че не
10
са налице доказателства за извършено престъпление от общ характер, и по точно
такова по чл. 123, ал. 1 от НК. Няма установено виновно противоправно поведение на
лице, различно от пострадалия, което да му причини смърт вследствие на незнание или
немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност. Несъмнено упражняването на
лекарската професия е правнорегламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност, но заключението на изготвената по досъдебното производство
тройна съдебномедицинска експертиза, с посочените вещи лица което съдебният
състав намира за изцяло обективно, всестранно, компетентно и обосновано, е
категорично досежно липсата на каквито и да било нарушения от страна на
медицинския персонал в МБАЛ - П и МОБАЛ „Д-р СЧ“ АД гр. В Т. В него изрично се
сочи, че диагностичните и лечебни мероприятия, извършени при пациента, са
своевременни, адекватни и достатъчни за получаване на обективна клинична картина и
своевременното пренасочване на пациента към друго лечебно заведение. Експертите са
посочили, че проведеният диагностично - лечебен процес в МБАЛ - П е съобразен с
всички тежки увреждания на сърдечно - съдовата, дихателната, отделителната,
храносмилателната и централната нервна система на пациента. Идентично и със
същата категоричност е заключението на експертите досежно проведените
диагностични и лечебни процедури от страна на медицинския персонал в МОБАЛ „Д-р
С Ч“ АД гр. В Т. В същия смисъл са и констатациите от извършената проверка от
служители на РЗИ гр. В Т по указание на ИА „Медицински надзор“ във връзка с жалба
от АБП. - И и С Б П.
Съдът няма и не намира законово основание да постави под съмнение всичко
изложено от вещите лица и направено като изводи и констатации от тях.
Ето защо, поради липсата на осъществен състав на престъпление, образуваното
наказателно производство следва да бъде прекратено.
Противно на твърденията на жалбоподателката, настоящият съдебен състав
счита, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, от
приложените по разследването медицински документи, от свидетелските показания,
както и от назначената и изготвена тройна съдебно медицинска експертиза, която е
изследвала подробно приобщените медицински документи по лечението на Т С П.,
може да се направи несъмнен и категоричен извод, че не се касае за извършено
престъпление и с оглед на това обстоятелство производството законосъобразно е
прекратено.
В съответствие с компетентността си, съдът счита след пълна преценка на
събраните и приобщени по делото до момента материали, че постановлението за
прекратяване е обосновано, а оттам и законосъобразно. Изводите на прокуратурата
11
почиват на цялостен и пълен анализ изграден върху достатъчно доказателства, което се
дължи преди всичко на тяхното събиране. По досъдебното производство са
приобщени, както множество гласни така и писмени доказателства, разпитвани са
свидетели, назначена и изготвена е тройна съдебно медицинска експертиза. По този
начин са били установени всички основни обстоятелства и факти, между впрочем
включително и тези, най - абстрактно посочени от жалбоподателката. Събрани са
доказателства в очертаната насока и е констатирано, че за установяване причините за
смъртта е назначена тройна съдебно медицинска експертиза по писмени данни, чието
заключение е изготвено от достатъчно компетентни и доказали се авторитетни медици
и вещи лица доц. д-р М М Г, д.м. - специалист по съдебна медицина и деонтология,
доцент по съдебна медицина и вещо лице по списъка на СГС и CAP, доц. д-р Р П Г,
д.м. - специалист по хирургия, Началник на хирургична клиника и хирург при МБАЛ
“Л”, доцент по хирургия при МФ на СУ „Св. К О“ и д-р В И М - специалист по
хирургия, хирург при МБАЛ “Л” и асистент по хирургия при МФ на СУ „Св. КО“.
Настоящият съдебен състав не споделя възприетото от жалбоподателката и
внучка на пострадалата П., както и направеното от нея твърдение, че в случая вина и
отговорност за влошаване състоянието на пострадалата и нейна баба Т П. основно има
медицинския персонал от МБАЛ - П, който извършвал и осъществявал първоначалния
диагностично - лечебен процес върху пациента. Не почива на доказателствата и
твърдяното за налично бездействие на медицинския персонал в МБАЛ - П, и основно
на д-р Т Д С лекар в хирургично отделение, още в по-малко пък да се търси съмнение
в компетентността на вещите лица, която се оспорва по отношение на останалите двама
хирурзи извън определената доц. М Г, понеже само тя била включена в списъка за
вещи лица на СГС.
За тези твърдения между впрочем не са налице никакви обективни данни или
факти. Изводите направени от наследницата на пострадалата са по скоро резултат от
предположения, чути от нея приказки и подхвърлени реплики, но не и да почиват на
реалности.
В този смисъл направените възражения от Е. С. П., в качеството и на материално
легитимирано, явяващо се низходящо до втора степен на пострадалото/починало лице
и нейна баба Т С П., се явяват неоснователни. Постановлението за прекратяване следва
да се потвърди, по мотивите споменати по - горе. По тези съображения съдът счита
атакуваното постановление на Окръжна прокуратура гр. В Т за законосъобразно.
Не намират основание в доказателствата и нормите на закона твърденията на
жалбоподателката, че по време на досъдебното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, свързани с изричното желание на А Б П. - И дъщеря на
починалата, обективирано с молба с вх. № 3717/2019 от 25.03.2021 г., с което същата
поискала да бъде конституирана като пострадала, искане оставено от прокуратурата
12
без произнасяне. Та според жалбата, инициаторът за образуване на делото поискала
конституиране като пострадала съгласно чл. 75, ал. 3 от НПК, с изричното си желание
да участва активно в досъдебното производство, което не било удовлетворено.
Твърдението на Е. С. П., в тази връзка не съответства на самия закон, а и на
доказателствата по досъдебното производство.
Качеството на пострадал в наказателния процес не се конституира, то се
придобива по силата на закона с настъпването на посочените в него обстоятелства
/виж чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от НПК/, а правата на пострадалия възникват, ако той изрично
поиска да участва в досъдебното производство и посочи адрес в страната за
призоваване и уведомяване за хода на производството. Същинското конституиране в
качеството на страна /частен обвинител и граждански ищец/ в процеса се развива в
съдебната фаза, като може да стане с молба, която се подава най-късно до започване на
разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд. Както правилно е
отбелязано от провелия разследването следовател Т А, кръгът на пострадалите лица в
наказателното производство материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленум на ВС, постановление № 5/24.11.1969 г. на
Пленум на ВС и Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК. Тоест в
наказателния процес тази материална легитимация може да бъде реализирана само от
лицата, изброени в посочените две постановления, както и от братята и сестрите на
починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен. Или, кръгът на
лицата, които са имали право да се конституират в настоящото наказателно
производство като пострадали, са А Б П. - И /дъщеря на починалата/ и нейните деца -
НИ Д и Б И Д /внуци на починалата/, С Б П /син на починалата/ и неговите деца Т С П
и Е. С. П. /внуци на починалата/. Възходящите роднини, и сестрите на починалата Т П.
са починали.
До посочените лица, имащи право да се конституират в качеството на
пострадали, са изпратени надлежни уведомления за правата им, като е видно, че им е
била разяснена разпоредбата на чл. 75, ал. 3 от НПK, а именно, че правата на
пострадалия възникват, ако той изрично поиска да участва в досъдебното производство
и посочи адрес за призоваване в страната. С Б П, Т С П и Е. С. П. са заявили желанието
си да се конституират в качеството на пострадали, а останалите лица - А Б П. - И и
децата и - Н И Д и Б И Д не са информирали водещия разследването по какъвто и да е
било начин за намеренията си, макар очевидно да са наясно с образуваното
наказателно производство, още повече, че самата А П. - И е инициирала неговото
образуване и посочила адрес, на който да бъде търсена и на който адрес и е било
изпратено и уведомлението с разясняване на правата ѝ.
13
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 15.04.2021 година на Окръжна прокуратура
гр. В.Т, прокурор В К, с което е прекратено наказателното производство и дело под №
30/2020 г. по описа на ОСлО в ОП-В.Търново /прокурорска преписка с вх. №
3717/2019 г. по описа на същата прокуратура/, водено срещу неизвестен извършител за
извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.
Определението може да бъде протестирано и обжалвано пред съответния
въззивен съд - Апелативен съд гр. Велико Търново, в 7 - дневен срок от получаване на
съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
14