Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 54/11.07.2006 г., постановено по гр.д. № 732/2005 г. Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявеният от “Пътно поддържане - Кърджали” ЕООД –гр.Кърджали, ул.”Първи май” № 58, БУЛСТАТ ********* против Изпълнителна агенция “Пътища” – гр.Кърджали – гр.София, бул.”Македония” № 3, иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване на владението на недвижим имот – навес без оградни стени (склад за пясък с бункер) със застроена площ 140 кв.м., на 1 етаж, метална конструкция, построен през 1985 г., находящ се в землището на с.Мъдрец, общ.Кърджали, местност “Кайрак”, имот № 020327 по плана за земеразделяне на землището на с.Мъдрец, общ.Кърджали при граници на навеса: имот № 020327, пасище, мера на Община Кърджали, имот № 020224, път ІV клас на Община Кърджали. Със същото решение Изпълнителна агенция “Пътища” – гр.София е осъдена да заплати на “Пътно поддържане - Кърджали” ЕООД –гр.Кърджали, ул.”Първи май” № 58, БУЛСТАТ ********* сумата в размер на 2 086 лв., ведно със законната лихва от 12.09.2005 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за ползуването на недвижим имот - навес без оградни стени (склад за пясък с бункер) със застроена площ 140 кв.м., на 1 етаж, метална конструкция, построен през 1985 г., находящ се в землището на с.Мъдрец, общ.Кърджали, местност “Кайрак”, имот № 020327 по плана за земеразделяне на землището на с.Мъдрец, общ.Кърджали, за периода от 01.12.2004 г. до 30.04.2005 г., като е отхвърлил предявения иск по чл.59 от ЗЗД за разликата над сумата 2 086 лв. до пълния му предявен размер от 2 100 лв. Изпълнителна агенция “Пътища” – гр.София е осъдена да заплати на “Пътно поддържане” ЕООД –гр.Кърджали, ул.”Първи май” № 58, БУЛСТАТ ********* сумата 960.66 лв., представляваща разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете. Недоволен от така постановеното решение в осъдителната му част е останал въззивникът Изпълнителна агенция “Пътища” – гр.София, който чрез своя процесуален представител го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се сочи, че Изпълнителна агенция “Пътища” – гр.София не използувала базите на ищеца и не била собственик на пясъка. Сочи се също, че земята, върху която били разположени съоръженията била собственост на ответника, държавна или общинска. Моли съда да отмени решението на Кърджалийския районен съд в осъдителната му част, вместо което да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция. Претендира разноски. В съдебно заседание, представляван от своя процесуален представител, въззивникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Въззиваемата страна “Пътно поддържане” – гр.Кърджали” ЕООД – гр.Кърджали, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателката констатира: Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна. От представените като доказателства по делото заверени копия от акт за частна държавна собственост № 675/23.09.2002 г., скица № Ф00042/01.02.2005 г., изд. от ОС “Земеделие и гори” – гр.Кърджали и удостоверение за данъчна оценка № 2029/31.08.2005 г., изд. от Община Кърджали се установява, че процесният имот, представляващ навес без оградни стени (склад за пясък с бункер) със застроена площ 140 кв.м., на 1 етаж, метална конструкция, построен през 1985 г., находящ се в землището на с.Мъдрец, общ.Кърджали, местност “Кайрак”, имот № 020327 по плана за земеразделяне на землището на с.Мъдрец, общ.Кърджали при граници на навеса: имот № 020327, пасище, мера на Община Кърджали, имот № 020224, път ІV клас на Община Кърджали е включен в капитала и е собственост на “Пътно поддържане – Кърджали” ЕООД – гр.Кърджали. С договор за обществена поръчка от 20.08.2004 г. Изпълнителна агенция “Пътища” – Областно пътно управление – Кърджали възложила на “Туфи строй” ООД – гр. Кърджали да достави 8 550 куб.м. пресят пясък за зимно поддържане на РПМ на територията на Област Кърджали за обекти ОП “РПС – Кърджали”, ОП “Черноочене”, ОП “Комунига”, ОП “Мост”, ОП “Мъдрец”, ОП “Стремци”, СБ “Паничково”, ОП “Момчилград”, ОП “Джебел”, ОП “Чуково”, ОП “Ардино”, ОП “Кобиляне”. Съгласно чл.2 от договора доставката на естествен пясък следвало да бъде извършена до 30.11.2004 г., а 50% от доставката в срок до 15.10.2004 г. В количествено-стойностната сметка – Приложение № 1, неразделна част от договора, страните се договорили в Опорен пункт “Мъдрец” да бъдат доставени и съхранявани 300 куб.м. пясък за зимно почистване. С писмо изх. № 258/22.11.2004 г. управителят на “Пътно поддържане – Кърджали “ ЕООД – гр.КърджÓли поканил Областно пътно управление – Кърджали да заплаща наем за разполагането на сол и пясък в склад за пясък с бункер в с.Мъдрец. От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел Ахмед Халибрям Халибрям се установява, че през зимния период на 2004 – 2005 г. в процесният имот били доставени определени количества пясък, които били поддържани през целия период. От писменото заключение на вещото лице Гергана Добруджалиева по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както от разпита на същата пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се установява, че средно пазарният наем за покрити складови площи за депониране на инертни материали и сол на територията на общината за процесния имот за периода от 01.12.2004 г. до 30.04.2005 г. е общо в размер на 2 086 лв., съгласно изготвената от вещото лице таблица. По делото са представени като доказателства заверени копия от договор за обществена поръчка с дата 27.05.2003 г., договор с дата 01.09.2003 г. и количествено-стойностна сметка към него и заявление по чл.87, ал.2 от ЗЗД за разваляне на договор от 01.09.2003 г., които са неотносими към делото, поради което съдът не ги обсъжда. При тези данни съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан. От събраните по делото доказателства се установява, че по обществена поръчка на Изпълнителна агенция “Пътища” – Областно пътно управление – Кърджали в процесния имот били депонирани количества пясък за зимно почистване на РПМ на територията на Област Кърджали. Установява се също, че тези количества пясък са били складирани през целия зимен период, през който ищцовото дружество е било лишено от възможността да използува процесния имот по неговото предназначение. По този начин ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, което поражда отговорността на първия и води до основателност на предявения иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД. Неоснователни в тази връзка са доводите, изложени във въззивната жалба, че земята, върху която бил построен процесният навес била собственост на ответника, на държавата или общината. Без съмнение видно от представения акт за частна държавна собственост № 675/23.09.2002 г., процесният имот е собственост на ищцовото дружество. Разбира се, в представената скица № Ф00042/01.02.2005 г., изд. от ОС “Земеделие и гори” – гр.Кърджали е посочено, че имот № 020379, находящ се в землището на с.Мъдрец, общ.Кърджали е собственост на Кметство с.Перперек, но в скицата е нанесен и отразен процесния склад, за който е съставен посоченият акт за частна държавна собственост. Очевидно е, че ищцовото дружество притежава процесния навес, както и правото на строеж върху имот № 020379, находящ се в землището на с.Мъдрец, общ.Кърджали. Неоснователни са и твърденията, че складираният пясък не е собственост на Изпълнителна агенция “Пътища”. Така, съгласно договор за обществена поръчка с дата 20.08.2004 г. и приложение № 1 към него, Изпълнителна агенция “Пътища” – Областно пътно управление – Кърджали е възложила на “Туфи строй” ООД – гр. Кърджали да достави 300 куб.м. именно в Опорен пункт “Мъдрец”, който служи за зимно почистване на РПМ в съответния район. По отношение на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, то решението на Кърджалийския районен съд в тази му част не е обжалвано и е влязло в сила, поради което съдът не излага съображения в тази насока. И най-накрая, но не на последно място, следва да бъде посочено, че с редакцията на чл.21, ал.1 от ЗП, изм. Д.в. бр.64/08.08.2006 г., Изпълнителна агенция “Пътища” към Министъра на регионалното развитие и благоустройството е преобразувана във Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” към Министъра на финансите. Това обстоятелство, обаче не е основание за отменяване или изменяване на първоинстанционното решение, тъй като съгласно §31 от ЗИДЗП (Д.в. бр. 64/08.08.2006 г.), новосъздаденото юридическо лице Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” поема активите, пасивите, правата и задълженията на преобразуваната Изпълнителна агенция “Пътища”. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решение № 54/11.07.2006 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 732 по описа за 2005 г. на същия съд. Разноски за тази инстанция не се претендират, а и не са направени такива, поради което не следва да бъдат присъждани. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 54/11.07.2006 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 732 по описа за 2005 г. на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове:1. 2.
|