Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 132
Велико
Търново, 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Велико Търново, VII-ми административен състав, в открито съдебно
заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря В.Г.
и в присъствието на
прокурора ………………………………………………..
разгледа докладваното от съдията адм.дело №
77/2021г. по описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, във връзка с чл. 19ж, ал. 2 от АПК и чл.
27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейски структурни
фондове/ЗУСЕСИФ/.
Образувано е по жалба на И.Т.М. ***, действащ чрез упълномощения
адвокат.
Оспорва се Акт за прекратяване
на договор за осигуряване на заетост,
обективиран в Писмо с рег. № ЗТ2-04-01-00623#9/01.02.2021г., издаден от
директора на Дирекция „Бюро по труда“ В. Търново.
Жалбоподателят сключил Договор за осигуряване на заетост на безработно
лице по проект „Заетост за теб“ на ОПРЧР 2014-2020г., който определя като административен договор/АД/, за което излага подробни съображения. В тази
връзка твърди, че актът на директора на ДБТ В. Търново за едностранното
прекратяване на същия Договор е незаконосъобразен. Доколкото при проверката му
съдът трябва да приложи съответно правилата за ИАА, т.е. да изследва
основанията по чл.146 от АПК. Изтъква, че в Акта на ДБТ не били посочени нито фактическо,
нито правно основание, поради което не може да се осъществи контрол за
законосъобразност. В случая АО сочи, че жалбоподателят има качеството на „младши
адвокат“ и поради това не е допустим работодател по проекта „Заетост за теб“.
Но оспорващия счита, че наличието на
основание за недопустимост на
даден кандидат не е нарушение във връзка с изпълнението на АД, а е липса на
предпоставка за сключването му. Подчертава, че в „Информация за работодателите,
желаещи да участват в проекта „Заетост за теб“/Приложение 2/ е посочено, че
допустимите работодатели по проекта по падат в обхвата на приложното поле на Регламент
1407/2013г., публик. в ОВ на ЕС от 20.12.2013г. Поради това, жалбоподателят
настоява, че в посочения Регламент за помощта de minimis могат да кандидатстват предприятия, с изключение на тези по
чл.1, §1 от Регламент 1407/2013, но те са разграничени по предмет, а не по
правната форма. Посочва, че в българското законодателство има легални дефиниции
за понятието предприятие/сочи §1, т.7 от ДР на ЗЗК и §1, т.1 от ЗМСП/. Същите са в съответствие с
понятието за предприятие според правото на ЕС, доколкото транспонират актове на
институциите на ЕС. В този ред на мисли, доколкото адвокатът извършва стопанска
дейност и след като не попада в посочените изключения, то попада в обхвата на
Регламента и има право на тази помощ. Настоява, че по силата на вертикалния
директен ефект на правото на ЕС, ДЧ не могат да изключат от обхвата на
Регламента субекти, освен изрично предвидените в същия. В заключение посочва и
това, че в оспорения Акт за прекратяване е посочена разпоредбата на чл.10.3,
б“д“ от Общите условия, която обаче съдържа няколко различни хипотези. А АО не
е посочил коя от тях счита за приложима. Поради това жалбоподателят счита, че
на практика е налице липса на правно основание. Последното затруднява както
правота на защита така и съдебния контрол върху акта. В обобщение, липсата на
мотиви жалбоподателят определя като нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и
основание за отмяна по чл.146, т.2 от АПК.
В съдебно
заседание оспорващият, чрез пълномощника си по делото, поддържа жалбата с
направените искания, по съображенията изложени в нея и в хода на устните
състезания. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за прекомерност на поисканото ЮК
възнаграждение.
Ответникът
– директор на Дирекция „Бюро по труда“
В. Търново, действащ чрез упълномощения процесуален представител, представя писмен отговор. От една страна определя жалбата
като недопустима, т.к. оспореното писмо не съдържало властническо изявление, а
имало уведомителен характер. Алтернативно оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че оспореният акт е издаден от
компетентен АО, спазени са изискванията относно формата му, съдържа фактически
и правни основания. Изтъква, че правомощието си да прекрати едностранно АД директорът на ДБТ намерил в нормата на чл.10,
.3, б“д“ от Договора, която предвижда този правен резултат и в случаите, когато
работодателят не отговаря на някое от условията за допустимост, съгласно
предвиденото в условията на Проекта. Подчертава, че от бюджета на проекта в
размер на 160 000 000лв., се определя национална квота в размер на
50 000 000лв. за приоритетно подпомагане на работодатели от
сектор“Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Туристическа агентска и операторска
дейност; други дейности свързани с пътувания и резервации “, съгласно код на
основна икономическа дейност КИД-2008 - Раздел 79, Раздел 55 и Раздел 56. В
тази връзка е налице решение на Комитета за наблюдение на ОПРЧР 2014-2020,
което засяга промени в критериите за
подбор на операция „Заетост за теб“. Позовава се и на чл.25, ал.2 от ЗУСЕСИФ,
която гласи, че БФП не се предоставя на лица,за които са налице основания за
отстраняване. В случая АД е прекратен, защото работодателят не отговаря на
изискванията за допустимост, т.к. е регистриран като ФЛ по БУЛСТАТ.
В о.с.з. упълномощеният ***поддържа становището, изложено в писмения
отговор по жалбата. В допълнително представени писмени бележки акцентира, че
според подадената е-заявка жалбоподателят Ив. М. е декларирал, че е запознат с
Условията за кандидатстване по процедурата и с Информация за работодателя по
проекта „Заетост за теб“. В проекта и на официалната страница на АЗ, Информация
за работодатели е записано конкретно кои работодатели могат да участват и те са
разделени в 4 групи: работодатели, регистрирани по ТЗ, ЗК и вклч. общински
предприятия по ТЗ/чл.51, ал.2, изр.1 ЗОС/; работодатели, регистрирани по ЗЮЛНЦ;
работодатели, регистрирани по ЗНЧ; общински предприятия по чл.52 от ЗОС. В
качеството му на „младши адвокат“ обаче, жалбоподателят е регистриран като ФЛ
по БУЛСТАТ, т.е. се намира извън посочените четири групи, което го прави
недопустим за подпомагане по проекта. Настоява, че АО е посочил правното
основание, което е приложил. Така в Общите условия на Договора –
чл.10/Прекратяване на договора/ в т.10.3 б „д“ е посочено, че Възложителят има
право да развали Договора чрез едностранно писмено уведомление, без да изплаща,
каквито и да било обезщетения, в случай, че се установи в резултат на невярно декларирани
обстоятелства, представяне на документи с невярно съдържание и/или друга причина,
че работодателят не отговаря на някое от изискванията за допустимост, съгласно условията на Проекта и/или
не попада в приложното поле на Регламент на Комисията /ЕС/№1407/2013г. ПП на
ответника Подчертава, че цялата отговорност за изпълнение на Проекта се носи от
Агенция по заетостта. В тази връзка се позовава на аналогичен случай, касаещ
заявление от нотариус, по който въпрос от името на Агенцията се е произнесъл началник
отдел, чието писмо/представено по делото/ е изпратено за сведение и изпълнение до всички БТ. По изложените
съображения, ПП на ответника моли съда да отхвърли жалбата и да им присъди
съдебни разноски.
Видно от административна преписка между жалбоподателя/като
работодател/ и Агенция по заетостта на 19.01.2021г. е сключен Договор №
ЗТ2-04-01-00623#8 за осигуряване на заетост по проект „Заетост за теб”.
Агенцията по заетостта в случая има
качеството на бенефициер, който ползва безвъзмездна финансова помощ от ЕСИФондове по
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020г.”, а от друга действа с тези
средства като администратор на минимална
помощ, съгласно чл.9, ал.5 от Закона за държавните помощи по правилата на
Регламент /ЕС/ №1407/2013г. на Комисията от 18.12.2013г. относно прилагането на
членове 107 и 108 от ДФЕС към помощта de minimis. В чл.4 от Договора изрично е
посочено, че средствата по чл.2, т.е. помощта предоставена на работодателя са
минимална помощ по смисъла на посочения Регламент.
Нормата на чл.11 от ЗДП говори за акт за предоставяне на държавната
или минималната помощ, а в чл.36 сочи минималното му съдържание, без да го
определя като договор, в т.ч. административен. Разпоредбата на чл.19а от АПК
посочва две основни характеристики, които сочат наличето на административен
договор. Това са предмет на договора да са въпроси от значим обществен интерес
и сключването му да е предвидено в специален закон. Безспорно е, че получената
от АЗ БФП от ЕСИФ по ОПРЧР 2014-2020 е публичен финансов ресурс от бюджета на
ЕС, който тя по прозрачни правила следва да разпредели към работодателите като
минимална държавна помощ за преодоляване на последиците за заетостта от
пандемията от КОВИД 19. Видно е, че договорите за осигуряване на заетост, сключени
с работодателите са с предмет въпроси от значим обществен интерес. Предвидени
са в специален закон и разкриват едностранно определяне на условията за
предоставяне и контрол на минималната помощ, както и механизма за установяване
на неправомерно получена помощ/вж. чл.36 от ЗДП/. При наличието на тези
безспорни характеристики съдът определя процесният Договор като административен
по смисъла на чл.19а от АПК. В подкрепа на тази теза е отразеното в чл.37 от
ЗДП, че това са публични държавни вземания и актът за тяхното установяване се
издава по реда на АПК. В тази връзка спорът относно неговото прекратяване е
подсъден на административния съд по правилото на чл. 19ж, ал.1 от АПК, а АСВТ е
местно компетентния съд по постоянния адрес на адресата на акта – чл.133, ал.1
от АПк, във връзка с чл.19ж от АПК.
Съдът установи, че жалбата е редовна
от външна страна и процесуално допустима. Не сподели виждането на защитата на
ответника, че се касае до уведомление с разяснителен характер. В последния
абзац от същото недвусмислено е изразена воля, че с това писмо АЗ едностранно
прекратява сключения Договор за осигуряване на заетост ЗТ2-04-01-00623#8 от 19.01.2021г. Поради това и при липсата на доказателства,
че прекратяването е извършено с друг акт, съдът приема, че оспореното Писмо има
качеството на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК,
т.к. съдържа волеизявление на АО, което засяга неблагоприятно правната сфера на
жалбоподателя като го лишава от възможността да получи БФП. Оспорването е
извършено от адресат на акта. Писмото е връчено на жалбоподателя лично на 03.02.2021г.,
а жалбата на 17.02.2021г., т.е. в преклузивния срок за това.
Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни съображения.
Доказателствената тежест е
разпределена с Определение от 05.03.2021г. в предварителния доклад върху
ответника, който следва да докаже наличието на предпоставките за издаването
оспорения акт, вкл. фактическите основания за прекратяването на административен
договор за предоставяне на заетост, както и изпълнението на законовите
изисквания при издаването на обжалвания акт за прекратяване. В това число да
установи кои от предпоставките по чл.10.3, б „д” от Общите условия към Договора
за заетост са се осъществили и в коя правна хипотеза са квалифицирани.
Делото е основано изключително на писмени
доказателства. Представените с административната преписка не са оспорени по
реда на чл.193 от ГПК. Към жалбата не са приложени нови доказателства. Не са
обявени с нарочни определения служебно известни на съда или безспорни между
страните факти. На практика страните не спорят по установените факти, а по
тяхната правна интерпретация.
След съвкупната преценка на приетите
писмени доказателства, съдът намери за
установено следното от фактическа страна:
1. Жалбоподателят в
качеството си на работодател подава електронна Заявка с вх. №
ЗТ2-04-01-00623/02.12.2020г., с която кандидатства, за да получи БФП за наемане
на безработно лице. Помощта се отпуска по Проект BG05M9OP001-1.106-0001 „Заетост за теб“, част от Приоритетна ос 1
„Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места“ на Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“2014-2020.
2. Не се спори,
че Заявката е придружена от необходимите Декларации приложение 1 и 7, които са
надлежно попълнени. Преминала е на
17.12.2020г. проверка за съответствие с правилата за минималните помощи и
допустимост на предоставените от работодателя документи, без забележки.
3. На 22.12.2020г. от Бюрото по труда към *** М.
е насочено конкретно лице за постъпване на работа като технически сътрудник. На
31.12.2020г. в ДБТ-В. Търново постъпва писмо от работодателя, че така
насоченото лице е одобрено за посочената длъжност.
4. На
19.01.2021г. е сключен Договор № ЗТ2-04-01-00623#8
за осигуряване на заетост по Проект „Заетост за теб“/вж. л.32 и сл. от делото/.
5. На
01.02.2021г. директорът на ДБТ-В. Търново подписва оспореното пред съда
понастоящем писмо, с което изразява воля от името на АЗ за едностранно
прекратяване на сключения Договор за осигуряване на заетост и определя
сторените по изпълнението му разходи за недопустими.
6. Като фактическо основание за едностранното прекратяване на
Договора е посочено, че работодателят е младши адвокат, поради което не е допустим работодател по Проект „Заетост за
теб“. Като правно основание за издаването на оспорения акт е посочена разпоредбата на чл.10.3 б“д“ от
Общите условия към Договора. Същата гласи, че Възложителят има право да развали
Договора чрез едностранно писмено уведомление когато се установи, в резултат на
невярно декларирани обстоятелства, представяне на документи с невярно
съдържание и/или друга причина, че Работодателят не отговаря на някое от
изискванията за допустимост, съгласно условията на Проекта и/или не попада в
приложното поле на Регламент на Комисията/ЕС/№1407/2013 и/или се установи
надвишаване на максималния допустим праг за получаване на минимални помощи de minimis (
за работодателите, за които е приложимо).
7. В съдебната фаза на
производството от ПП на ответника е представено з.к. от писмо, изходящо от АЗ,
съдържащо указание към служителите в БТ в страната/вж. л.68/, което обаче не е
свързано с конкретния казус. Същото касае заявка за подпомагане по същия
проект, направена от нотариус, което считат за аналогичен случай, т.к.
кандидата не е регистриран по ТЗ , а по
специалния ЗННД. Същото е вътрешен акт, който не обвързва съда, а само
ответника.
Преценката на доказателствената съвкупност сочи, че всъщност
страните не спорят по фактите, а относно тяхната правна интерпретация. Ключов
за спора е въпросът дали съдържанието на приложимото национално законодателство
и в частност Условията по Проекта „Заетост за теб“, влизат в противоречие с
нормите на правото на ЕС по отношение определяне на допустимите за подпомагане
работодатели.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, съобрази установените факти и издири приложимия
закон, достигна до следните правни
изводи:
За разрешаване пред съда е повдигнат
административен спор, възникнал между административен орган на българската
държава и гражданин на Република
България. В случая директорът на ДБТ-В.Търново е оправомощен да
действа от името на Агенция по заетостта. Последната
в качеството на бенефициер ползва безвъзмездна финансова помощ от ЕСИФондове по
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020г.” и впоследствие разпределя тези
средства като администратор на минимална
държавна помощ за територията на България. Последното обстоятелство е
фактическата привръзка, която обуславя приложението на съответните норми на
правото на ЕС по отношение на гражданин на България, т.е. същата държава-членка
за факти и обстоятелства, възникнали на нейна територия. В чл.4 от Договора за
осигуряване на заетост е посочено изрично, че средствата предоставени по
Договора представляват минимална помощ по смисъла на Регламент №1407/2013 на
Комисията.
В тази връзка приложимо към спора материално
право е както следва: 1. Норми на
правото на ЕС:
Член 107, §1 от ДФЕС определя
принципното положение, че всяка държавна помощ, която нарушава или заплашва да
наруши конкуренцията е несъвместима с вътрешния пазар на Общността. Параграф §2
от същата норма определя в кои случаи
минимална държавна помощ е допустима. В частност в буква “б“ е записано, че е
допустимо за помощи за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия или
други извънредни събития, както в случая се явява пандемията с Ковид 19.
Във връзка с делегираното правомощие
с чл.108, §4 от ДФЕС Комисията е приела Регламент
(ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 година относно прилагането на
членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към
помощта de minimis.
2. Норми на националното
законодателство:
ЗАКОН за държавните помощи, обн.,
ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г. и Правилника
за приложението му.
3. Норми на сключения административен договор,
посочен по-горе, вклч. Общите условия на
същия, които обвързват страните по него със силата на закон.
Приложим при издаване и обжалване на
оспорения акт процесуален закон е АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 168,
ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, съответно според чл.19ж, ал.2 от АПК.
При тази проверка съдът прие, че оспореното
Писмо с изявление за едностранно прекратяване на действието на административен
договор е валиден административен акт. В случая АЗ действа като администратор
на минимална държавна помощ/вж. чл.4 от АД/ и съгласно чл.9, ал.5 от ЗДП
функциите по предоставяне на помощта и изпълнение на задълженията към
бенефициера са предоставени на директора на ДБТ-В. Търново с нарочна Заповед №
РД-11-00-1049/24.06.2020г. на ИД на Агенция по заетостта/вж. л.31/. Следователно
оспореният акт е издаден от компетентен орган, при упражняване на делегираните
му правомощия, при наличието на материална компетентност на неговия автор.
Волеизявлението на АО противно на
твърдението на жалбоподателя има посочено конкретно фактическо основание.
Изрично е изтъкнато, че доколкото работодателят е младши адвокат, регистриран
по БУЛСТАТ, то същият се явява недопустим работодател според посоченото в
условията на Проекта “Заетост за теб“, т.к. не попада в 4-те групи
работодатели, посочени в раздел Информация за работодателите на официалната
интернет страница на АЗ. По-различно стои въпросът с правното основание на
оспорения акт. Действителна, посочена е конкретна норма, а именно чл.10.3, б“д“
от Общите условия на ДОЗ.Същата обаче съдържа три хипотези, като не е посочено
на коя изрично се позовава АО. Това
обаче не може да се приравни на пълна липса на правно основание, както твърди
защитата на жалбоподателя, защото конкретно установените факти, описани изрично словесно кореспондират точно
с една от визираните хипотези в посочената разпоредба. Няма съмнение, че се
цели прекратяване на АД поради това, че е установено, че работодателят не е
допустим такъв за подпомагане, т.к. не попада в никоя от 4-те групи, посочени в
Информация за работодатели, а именно: работодатели, регистрирани по ТЗ, ЗК и
вклч. общински предприятия по ТЗ/чл.51, ал.2, изр.1 ЗОС/; работодатели,
регистрирани по ЗЮЛНЦ; работодатели, регистрирани по ЗНЧ; общински предприятия
по чл.52 от ЗОС. По изложените съображения съдът не намира да е допуснато
нарушение на формата на акта и в частност на изискванията на чл.59, ал.2, т.4
от АПК.
Не се твърдят, а съдът не установи
да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила ограничили правото
на защита на оспорващия, обусловили неизяснена фактическа обстановка или
препятстващи съдебния контрол. Не е налице основание за отмяна по чл.146, т.3
от АПК, във вр. с чл.19ж от АПК.
По отношение на съответствието на
оспорения акт с материалния закон
съдът прие следното:
За да отрече на жалбоподателя
правото на подпомагане, АО е приел, че
същият не попада сред допустимите за подпомагане 4-ри групи работодатели,
посочени Информация за работодатели, а именно: работодатели, регистрирани по
ТЗ, ЗК и вклч. общински предприятия по ТЗ/чл.51, ал.2, изр.1 ЗОС/;
работодатели, регистрирани по ЗЮЛНЦ; работодатели, регистрирани по ЗНЧ;
общински предприятия по чл.52 от ЗОС. Не се оспорва, че същият е „младши
адвокат“ и като такъв е регистриран като ФЛ по БУЛСТАТ, т.е. се намира извън посочените
четири групи, регистрирани в други регистри, което го прави недопустим за
подпомагане по този Проект, според посочените критерии.
Съдът в този случай сподели
виждането на ПП на жалбоподателя, че този подход на АО е в противоречие с
нормите на Европейското право, посветени на минималните държавни помощи,
предвид следното:
Съгласно чл.3, §1, буква “б“ от Договора за функциониране на Европейския съюз, Съюзът разполага с изключителна компетентност в областта по установяване на правила относно конкуренцията, необходими за функциониране на вътрешния пазар. Гарантирането на лоялната конкуренция на единния европейски пазар налага регулацията на държавните помощи по единен за ДЧ начин, т.е. тези правила са част от изключителната компетентност на ЕС и общи за всички държави-членки. Това означава, че не се допуска ограничително или разширително тълкуване на нормите на Регламента от ДЧ, т.к. това би довело до различни практики и неравно третиране, което е недопустимо.
Във връзка с делегираното правомощие
с чл.108, §4 от ДФЕС Комисията е приела
Регламент (ЕС) № 1407/2013 от 18 декември 2013 година относно прилагането на
членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към
помощта de minimis, публикуван в ОВ на ЕС от 20.12.2013г. Тук следва да
припомним, че съгласно чл.288 от ДФЕС, Регламентът е акт с общо приложение. Той
е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. При
определяне на приложното поле на Регламента в чл.1, §1 са посочени
изключенията, но същите не касаят жалбоподателя. Регламентът борави с понятието
предприятие, а не работодател, който е регистриран по определен ред. При това
предприятията са разграничени по предмет на дейност – стопанска или не
стопанска, а не по правната или организационната им форма, в т.ч. начин на
регистриране. Регламентът не дава легална дефиниция на понятието предприятие,
но изяснява неговия смисъл в съображение 4 по приемане на Регламента, където се
посочва, че предприятие по смисъла на
правилата за конкуренцията, посочени в Договора, е всеки субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина, по който той се финансира,
като се прави препратка към практиката на СЕС в този смисъл. В случая
не е спорно, че адвокатът извършва
стопанска дейност. Освен това е видно, че приложимите в българското
законодателство легални дефиниции за понятието предприятие/вж. §1, т.7 от ДР на
ЗЗК и §1, т.1 от ЗМСП/ са аналогични
като съдържание и не изключват ФЛ като предприятия/работодатели.
От приведените норми от правото на
ЕС и тяхното действително съдържание е видно, че ФЛ регистрирано като мл.
адвокат в Регистър БУЛСТАТ и упражняващо стопанска дейност не е сред субектите
изключени от приложното поле на помощта de minimis и в частност БФП за осигуряване на заетост по процесния
Проект „Заетост за теб“. Самата помощ е изключение и като такава следва да се
прилага стриктно. В тази връзка по силата на вертикалния директен ефект на
правото на ЕС, ДЧ не могат да изключат от обхвата на Регламента субекти, освен
изрично предвидените в същия, т.е. мл. адвокат не е недопустим за подпомагане
кандидат и не се следва едностранно прекратяване на процесния АД на това
основание. Следователно не са налице фактическите предпоставки за приложение на
нормата на чл.10.3, б“д“ от Общите условия на ДОЗ.
За изчерпателност следва да се отбележи,
че в ПО ответникът сочи, да е проведена писмена процедура с Комитета за
наблюдение на ОПРЧР 2014-2020, при което е взето решение за промени в
критериите за избор на операция
„Заетост за теб“. По делото обаче не са налични данни за съдържанието им. Но
ако същите са в смисъл на ограничението, произтичащо от приложението на
оспорения акт, то следва да се отбележи, че същите са недопустими. Вече бе
изяснено, че самите ДЧ не разполагат са такова правомощие, още по-малко техни
национални органи.
По изложените мотиви съдът намери
оспорването за основателно.
При своевременно направеното искане
и с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 610,00 лв., от които 10,00 лв.
държавна такса и 600,00лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно
договор за правна защита и съдействие на л.6 от делото. Съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар,
заплатен от жалбоподателя. Съобразно материалния интерес по делото в размер на 4
665,18 лв., заплатеното от жалбоподотеля адвокатско възнаграждение от 600 лв.,
е към минимума от 557лв., изчислени по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/ 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това и предвид
необходимото изследване на приложимите норми на правото на ЕС, съдът намира, че
така определено АВ покрива критериите за обоснованост и справедливост по чл.36,
ал.2 от З*** Разноските на основание §1, т.6 от ДР на АПК следва да бъдат поети
от Агенция по заетостта, като ЮЛ/вж. чл.2, ал.2 от УП/, в структурата на което
е АО/вж. чл.17 от същия правилник/, издал оспорения акт.
Воден от горните мотиви
и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, съдът в посочения състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Акт за прекратяване на административен договор за осигуряване на заетост, обективиран в
Писмо с рег. № ЗТ2-04-01-00623#9/01.02.2021г., издаден от директора на Дирекция
„Бюро по труда“ В. Търново.
ОСЪЖДА
Агенция по заетостта гр. София да
заплати на И.Т.М. с ЕГН ********** ***,
разноски по делото в размер на 610,00лв /шестстотин и десет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се подава чрез АСВТ.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: