Р Е Ш Е Н И Е
№ 3890
гр. Варна, 24.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на втори септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 2463 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Община Варна, с БУЛСТАТ ********* и
адрес гр.Варна, ***, представляван от кмета И.Н.П., чрез пълномощника му
юрисконсулт Д.Д.М. срещу В.А.А., с ЕГН ********** ***, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми, за
които е издадена Заповед за изпълнение № 7598/08.10.2018г. по ч.гр.д.№
15113/2018г. по описа на ВРС:
сумата
от 193.73лв. /сто деветдесет и три лева
и седемдесет и три стотинки/, представляваща задължение по Договор №*** за
отдаване под наем на общински жилищен имот от фонд „Настаняване на наематели“
от дата ***г., сключен между В.А.А. ЕГН ********** ***, за ползване на общинско
жилище , находящо се в гр.Варна, ***, за периода месец *** г. до месец *** г.
включително, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 04.10.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението, сумата в размер на 37.63 лева /тридесет и седем лева и
шестдесет и три стотинки/, представляваща законна лихва, дължима за периода
от *** г. до ***г., сумата в размер на 8.17 лева /осем лева и седемнадесет
стотинки/, представляваща дължима сума за такса битови отпадъци за *** г. –
***г., сумата в размер на 1.56 лева
/един лев и петдесет и шест стотинки/, представляваща законна лихва,
дължима за периода от ***г. до ***г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На ***г. между страните бил сключен договор №*** за
отдаване под наем на част от общински жилищен имот от фонд „Настаняване на
наематели“. По силата на договора Община Варна предоставила за временно и
възмездно ползване на ответника жилищен имот, находящ се в гр.Варна, *** срещу
заплащане на месечна наемна цена в размер на 16.87 лева, както и съответната
такса „Битови отпадъци“ за всяка календарна година.
Наемното правоотношение възникнало с Договор № ***г.
било прекратено със Заповед № ***г. на Кмета на Район „Владислав Варненчик“
(влязла в сила на ***г.). Длъжностни лица от районната администрация извършили
служебна проверка на общинското жилище, за което бил съставен Констативен
протокол № ***г., от който се установявало, че ответникът не е освободил имота
от движимите си вещи и не е предал ключовете му на служител от районната
администрация.
С влязла в сила Заповед № ***г. на Кмета на Район
„Владислав Варненчик“ – Община Варна
било разпоредено съответната част от общинския жилищен имот, находящ се
в гр.Варна, ж*** да бъде иззета от ответника.
Ищецът твърди, че за периода от м.***г. до м. ***г.
ответникът дължи неплатен наем и обезщетение за неоснователно ползване на имота
в общ размер на 193.73 лева, такса „Битови отпадъци“ в размер на 8.17 лева и
обезщетение за забава за периода от ***г. до ***г. в общ размер на 39.19 лева.
По подадено от ищеца заявление било образувано
ч.гр.д.№ 15113/2018г. на ВРС, приключило с издадена в негова полза против
ответника Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК. Заповедта
за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и за ищеца
възникнал правен интерес от предявените в настоящето производство установителни
искове.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове,
прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
назначения на ответника особен представител.
Предявените искове се оспорват по основание и
размер и се правят искания по доказателствата.
Оспорва се ответникът да е надлежно уведомен за
прекратяването на договора за наем, както и за дължимите суми по него. Договорът за наем бил сключен за срок от три
години, считано от ***г., а след това срокът бил задраскан и било записано до ***г.
На зачертаното нямало подписи на страните, които да удостоверяват, че са
запознати с тази корекция и се съгласяват с тези условия.
За периода от м. ***г. до м. ***г. се установявало,
че ответникът не живее и не ползва имота. Не били налице основанията за
прекратяване на договора по чл.46, ал.1, т.1, т.6 ЗОС. Не било установено по
безспорен и категоричен начин кога е изтекъл срокът на договора. Неплащането на
сумите за консумативи за ел. енергия и вода не съставлявало основание за
прекратяване на наемните отношения по чл.46, ал.1, т.1 ЗОС.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез проц.
представител поддържа изложеното в исковата молба и претендира присъждане на
направените по делото разноски. Назначения от съда особен представител на
ответника поддържа изложеното в отговора на исковата молба и моли за отхвърляне
на предявените искове.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното частно гр.д. № 15113/2018г. по описа
на ВРС е видно, че в полза на заявителя - ищец в настоящото производство е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите, предмет на
установителните искове против длъжника В.А.А.. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, поради което на заявителя са дадени
указания за предявяване на иска за установяване дължимостта на вземанията по
издадената заповед за изпълнение. Исковата молба е депозирана пред ВРС в
законоустановения срок по чл.415, ал.4 ГПК.
Със Заповед № ***г. на кмета на Район „Владислав
Варненчик“ на община Варна ответникът В.А.А. е настанен в част, представляваща
една стая, при общо ползване на кухня и санитарни помещения с площ от 23.83
кв.м. от общински жилищен имот, представляващ апартамент с жилищна площ от
75.45 кв.м., състоящ се от три стаи и кухня, находящ се в гр.Варна, *** със
срок до ***г., като е определена месечна наемна цена в размер на 16.87 лева
/л.12-13/.
На същата дата между страните с сключен Договор за
наем №***г., с който са уредени правата и задълженията на страните при ползване
от ответника на част от общинско жилище. В чл.8, т.10 от договора е предвидено
наемодателят да заплаща таксата за битови отпадъци на наетия имот. Надлежно
заверено копие от договора за наем е приобщено към доказателствата по делото
/л.14-17/.
С писмо от ***г. ищецът е поканил ответника да
представи в седемдневен срок от получаване на писмото да заплати дължимите
заеми за м. *** и м. ***г., както и да представи доказателства за заплатени ел.
енергия, вода и задължения към етажната собственост. Писмото е изпратено по
пощата и върнато като непотърсено. На ***г. служители на ищцовата община са посетили
жилището и са констатирали, че жилището се обитава само от ответника В.А., а
другите двама наематели не живеят там. При посещението не е открит ответника и
на вратата на жилището са залепени покани в присъствието на свидетели от
живущите във входа на блока. В изпълнение на чл.61, ал.3 АПК уведомително писмо
до ответника е поставено и на таблото за обявления в сградата на района
/л.18-22/.
Ответникът отново е поканен да заплати дължимите
суми за наеми за периода от м. ***г. до м. ***г. и такса битови отпадъци за ***г.
в тридесет дневен срок от получаване на отправеното до него писмо от ***г. С
писмото на ответника е указано, че при неспазване на предоставения срок,
писмото следва да се счита за уведомление по чл.26 АПК за започване на
процедура по прекратяване на наемното отношение. Писмото е изпратено до
ответника и върнато като непотърсено, след което уведомяването е извършено,
чрез поставяне на уведомление по реда на действащата към него момент норма на
чл.61, ал.3 АПК /л.23-29/.
След като ответникът не е изпълнил задълженията си
в указания му срок, на ***г. е издадена Заповед №*** на Кмета на Район
„Владислав Варненчик“ при Община Варна, с която е прекратено наемното отношение
между страните. Заповедта отново е връчена на ответника по реда на чл.61, ал.3 АПК, чрез поставяне на уведомително писмо на таблото за обявления в сградата на
района /л.30-37/.
На ***г. е издадена Заповед № ***г. за изземване на
предоставената на ответника част от общинско жилище. Заповедта е връчена на
ответника по реда на чл.61, ал.3 АПК, след като не е намерен на адреса на
жилището /л.40-47/.
Ищецът си е върнал фактическото владение върху
имота на ***г., като на същата дата е съставен констативен протокол за
изземването на жилището и състоянието на последното /л.48-49/.
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
За уважаване на предявения установителен иск в
тежест на ищцовото дружество бе да докаже сключването на описания в исковата
молба договор за наем и изправността си по договора – предоставянето владението
на имота по договора на ответника; размерът на претендираните вземания; надлежното
прекратяване на договора за наем; както и датата, на която е приело
фактическата власт върху имота (датата на изземване на имота от ответника).
С отговора на исковата молба са въведени възражения
относно срока на действие на наемния договор, наличието на предпоставки за
прекратяване на наемното отношение, надлежното уведомяване на ответника за
прекратяването на договора, както и че част от претендираните суми не се
дължат, тъй като имота не е ползван от ответника през 2016г.
Между страните по делото е възникнало наемно
отношение със сключването на договор № ***г. Срокът на договора за наем съвпада
със срока посочен в Заповед № ***г., с която ответникът е настанен в част от
общински жилище имот и бил е до ***г.
Със сключването на договора за наем, ответникът се е задължил да заплаща
месечната наемна цена в размер на 16.87 лева до десето число на текущия месец,
като при забава е уговорено, че се дължи лихва за дните на закъснялото плащане
в размер на законната лихва за страната. Задължение на наемателя е било и
заплащането в законоустановените срокове на таксата за битови отпадъци на
наетия имот. В чл.9 от договора са
посочени случаите на прекратяване на наемното правоотношение, сред които: при
изтичане срока на договора; при взаимно съгласие на страните; от наемателя с
едномесечно писмено предизвестие; при неизпълнение на задължението да представи
в срок до 31 декември декларация за семейно и имотно състояние за текущата
година; поради неплащане на наемната цена, таксата за битови отпадъци или
дължимите консумативни разходи за повече от шест месеца или поради системното
им неплащане в срок.
Ответникът е влязъл във владение на наетия имота,
което се потвърждава и от представените с исковата молба констативни протоколи
потвърждаващи, че имота се е ползвал от В.А. през м. ***г. /л.20/, м. ***г.
/л.35/ и м.***г. /л.38/.
Наемното правоотношение между страните е прекратено
със Заповед № ***г. на Кмета на Район „Владислав Варненчик“ на община Варна.
Като основания за прекратяване на наемното правоотношение са посочени
неизплащане на дължими суми за наем, неизплащане на задълженията за такса
битови отпадъци за ползваната част от имота и непредставяне на декларация за семейно
положение. Заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е връчена на
ответника по предвидения в чл.61, ал.3 АПК ред и е влязла в сила. До
прекратяване на наемното правоотношение ответникът дължи на ищеца заплащане на
договорената наемна цена, а след прекратяване на договора до предаване
владението върху жилището ответника дължи обезщетение за по чл.236, ал.2 ЗЗД и
трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен
договор. Ищецът си е върнал владението върху имота на ***г. и от прекратяване
на договора за наем до тази дата ответникът дължи заплащане на обезщетение за
ползването на имота. Датата, на която ищецът е приел фактическата власт върху
имота се установява от представения с исковата молба констативен протокол № ***г.
Дължимостта на обезщетението за ползване на имота се определя от момента на
изпълнение на задължението на ответника да върне владението на вещта на
наемодателя след прекратяване на наемния договор и не зависи от това дали
ответникът е ползвал лично и по предназначение вещта след прекратяване на наемното
правоотношение.
Размерът на претендираните вземания се установява
от представените с исковата молба писмени доказателства.
По изложените по-горе съображение исковите
претенции се явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени
изцяло.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в исковото
производство съдебно-деловодни разноски съответно на уважената част от
исковете. Направените от ищеца разноски са в общ размер на 475 лева, от които
75 лева заплатена държавна такса, 300 лева депозит за назначаване на особен
представител и 100 лева юрисконсултско възнаграждение определено на основание
чл.78, ал.5 ГПК. Според изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 162.73 лева.
Съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по тълк.
Дело № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да се
произнесе и по направените в заповедното производство разноски, тъй като същите
не попадат в приложното поле на установителният иск по чл.414, респ. чл.422 от ГПК. Предвид изхода от спора и напълно уважената
искова претенция, на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното
производство разноски в размер на 75 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че В.А.А., с ЕГН **********
*** и постоянен адрес *** ДЪЛЖИ на Община Варна с БУЛСТАТ ********* и
адрес гр.Варна, *** следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение №
7598/08.10.2018г. по ч.гр.д.№ 15113/2018г. по описа на ВРС:
сумата от 193.73лв. /сто деветдесет и три лева и седемдесет и три стотинки/,
представляваща задължение по Договор №*** за отдаване под наем на общински
жилищен имот от фонд „Настаняване на наематели“ от дата ***г., сключен между В.А.А.
ЕГН ********** ***, за ползване на общинско жилище , находящо се в гр.Варна , ***,
за периода месец *** г. до месец *** г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване
на заявлението в съда – 04.10.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата в размер на 37.63
лева /тридесет и седем лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща
законна лихва, дължима за периода от ***
г. до ***г., сумата в размер на 8.17
лева /осем лева и седемнадесет стотинки/, представляваща дължима сума за
такса битови отпадъци за *** г. – ***г., сумата в размер на 1.56 лева /един лев
и петдесет и шест стотинки/, представляваща законна лихва, дължима за периода
от ***г. до ***г.
ОСЪЖДА
В.А.А., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Варна, с БУЛСТАТ
********* и адрес гр.Варна, *** сумата
от 475 лв. /четиристотин седемдесет и
пет лева/, представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
В.А.А., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Варна, с БУЛСТАТ
********* и адрес гр.Варна, *** сумата от
75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 15113/2018г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: