№ 201
гр. Пазарджик, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
ИВАНИНА ИГН. И.А
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20245200500118 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване.
Районен съд – В. е сезиран с искова молба, подадена от „ Ю.Б.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление на дейността гр.С., район В.,
ул.О.п. №260, в качеството си на универсален правоприемник на „А.б." А.Е.
против Ф. С. Х., ЕГН **********, от гр.С., ул.“Ч.“ №10.
С исковата молба е предявен положителен установителен иск по чл.422 от
ГПК.
С Решение №409/23.11.2023 г. на Районен съд - В., постановено по гр.д.
№986/2021 г. по описа на същия съд, е признато за установено по
предявения иск от „Ю.Б.“ АД, правоприемник на А.б. А.Е против Ф. С. Х., че
съществува на вземането на Ю.Б. АД в размер на 3 846,79 евро главница по
Договор за потребителски кредит №3290/2009 от 11.06.2009г., което е
прехвърлено след предявяване на иска в полза на С. Г. Г. ЕАД, ЕИК
********* с Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.06.2021 г., за
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №260058 от
30.09.2020 г. въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист,
ведно със законна лихва от 28.09.2020 г. до изплащане на вземането, като е
1
отхвърлен иска за разликата над тази сума до претендираната от 6 168,22 евро
главница и за сумата от 30,68 евро такси за периода 26.07.2010 г. - 12.01.2020
г.
Осъдена е на осн. чл.78, ал.1 ГПК Ф. С. Х. да заплати на „Ю.Б. АД разноски
по гр.д.№986/2021г. на РС - В. в размер на общо 460,75 лв.
Осъдена е на осн. чл.78, ал.1 ГПК, Ф. С. Х. да заплати на „Ю.Б.“ АД разноски
по ч.гр.д.765/2020г. на РС - В. в размер на общо 621,93 лв.
Осъдено е на осн. чл.77 ГПК „Ю.Б.“ да заплати в полза на РС – В. разноски за
втора допълнителна съдебно-счетоводна експертиза в размер на 400 лв.
Срещу решението, в частта, в която искът е уважен, е депозирана въззивна
жалба от ответницата Ф. С. Х., ЕГН **********, в която се навеждат правни
доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, свеждащи се
до: 1/ погрешно формирани изводи за законосъобразност на извършеното
цедиране и относно уведомяването на длъжника за него; 2/ не били обсъдени
и взети предвид направените възражения за процесуалноправната
легитимация на ищеца; 3/ възражението за изтекла погасителна давност; 4/
липсва обявяване на предсрочната изискуемост на задължението по договора;
5/ били отнети на жалбоподателката основни човешки права - да говори в
заседания и да представя доказателства; 6/; няма доказателства, че се дължи
процесното задължение; 7/ не били обсъдени и взети предвид направените
възражения относно изготвените експертизи. Въведено е и оплакване за
нищожност на договора за кредит и анекса към него. Твърди, че неизгодният
погасителен план не й бил разяснен, не била посочена формулата за
изчисляването му и той бил неравноправна клауза както в договора така и в
анекса. Неправомерно били удържани пари от банковата й сметка за
погасяването на кредита, за който не били представени доказателства, че е
усвоила.
Формулирано е искане решението в обжалваните части да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго решение, с което да се отхвърлят изцяло
предявените искове.
Във въззивната жалба не се правят нови доказателствени искания пред
въззивната инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответните
страни.
2
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди оплакванията, посочени във
въззивната жалба, като взе предвид становището на страните и събраните
доказателства пред първата инстанция, при спазване разпоредбата на чл.235
от ГПК, прие за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима.
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна (ответник в
производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК.
След извършена проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, не се констатират нарушения
на императивни материално-правни норми, които въззивният съд е длъжен да
коригира.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266
от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази
връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват
факти и обстоятелства, относими към конкретния правен спор, като
настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на РС – В., към които
препраща по реда на чл.272 ГПК. Обсъдени са всички относими към спора
доказателства, като правните му изводи кореспондират на доказателствената
съвкупност.
В настоящият казус, е уважен предявения иск с правно основание чл.422 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430, ал. 1 от ТЗ /договор за
банков кредит/, в производството, по което ищецът цели да установи, че
ответницата му дължи парични суми по сключен договор за потребителски
кредит въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.417 ГПК, като районният съд е приел иска за допустим и частично
основателен.
От приетия по делото Договор за потребителски кредит №3-290/2009 г. от
11.06.2009 г., сключен между "А.б.-клон Б." АД и Ф. С. Х. се установява, че
"А.б.-клон Б." АД се е задължила да отпусне на кредитополучателката банков
кредит за текущи потребителски нужди в размер на 9 100 евро, който
3
следвало да бъде погасен на 96 равни месечни погасителни вноски, при
заплащане на плаващ лихвен процент в размер на тримесечен ЮРИБОР,
считано от датата на първото усвояване на суми по кредита съгласно
публикуваната от Ройтерс стойност към съответната дата, плюс надбавка от
12,00 %. Крайната дата (падежът) на договора е 11.06.2017 г.
С анекс от 12.01.2010 г., сключен към договора за кредит, срокът за
погасяване на дължимите суми по кредита е удължен на 120 месеца, като
крайният срок /падеж/ е определен на 12.01.2020 г. Изготвен е нов
погасителен план.
По силата на договор за цесия от 30.06.2021 г., сключен между „Ю.Б.“ АД
/универсален правоприемник на „А.б.“ А.Е./ и „С.Г.Г.“ ЕАД, са прехвърлени
всички вземания на банката, произтичащи от процесния договор за
потребителски кредит.
Първоинстанционното решение е постановено в съответствие с
материалния закон и като правилно следва да бъде потвърдено.
В допълнение, по наведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност
на решението, въззивният съд намира следното:
Неоснователно е възражението за липсата на правоприемство в процеса по
смисъла на чл.226 ГПК. С това възражение се оспорва активната процесуална
и материална легитимация на ищцовото дружество "Ю.Б." АД, за предявяване
на иска по чл.422 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.226, ал.1 от ГПК, ако в течение на
производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото
следва своя ход между първоначалните страни.
По този въпрос приложение следва да намерят разрешенията, които са дадени
в мотивите и диспозитива на т.10б на ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС
по въпросите на заповедното производство, съгласно което при частно
правоприемство, каквото е налице и в настоящия случай, когато вземането е
прехвърлено след издаването на заповедта за изпълнение и преди предявяване
на иска по чл.422 от ГПК, легитимиран да предяви иска по чл.422 от ГПК е
цедента, като носител на вземането, тъй като в него полза е издадена
заповедта за изпълнение. В този случай приложение намира разпоредбата на
чл.226 от ГПК за прехвърляне на спорното право в течение на
производството.
4
Видно от данните по делото, заповедта за изпълнение е издадена в полза на
„Ю.Б.“ АД, следователно легитимиран да предяви установителния иск е
цедента „Ю.Б.“ АД, а не цесионера „С.Г.Г.“ ЕАД.
Неоснователно е възражението, че договора за цесия от 30.06.2021 г. няма
действие спрямо жалбоподателката, тъй като не е уведомена за прехвърляне
на вземането (чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД).
Правилно районния съд е приел, че длъжника е уведомен за прехвърляне на
вземането с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея,
като съответно приложение следва да намери нормата на чл.235, ал.3 от ГПК.
Съгласно константната практика на ВКС /решение №123/24.06.2009 г.на ВКС
по т.д.№12/2009 г. ІІ т.о. и др./, поради отсъствие на специални изисквания в
закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за
извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която е предявен иска по
чл.422 от ГПК.
Видно от данните по делото, препис от исковата молба, към която е приложен
договора за цесия, е връчен лично на ответницата на 14.01.2022 г.
Неоснователно е възражението, че не е обявена предсрочната изискуемост
на кредита.
Изискуемостта на вземане по договор за кредит може да се изведе или от
настъпила предсрочна изискуемост или от изтичане на срока за връщане на
заетата сума, каквато е настоящата хипотеза.
По делото липсват доказателства кредита да е обявен за предсрочно изискуем
от кредитора по реда на чл.71 от ЗЗД, чл.60, ал.2 от ЗКИ и задължителните
указания, дадени в т.18 на ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС относно
предсрочната изискуемост по договор за банков кредит, но в случая крайният
падеж на задълженията по договора за кредит е определен и е настъпил –
12.01.2020 г., а заповедното производство е образувано на 29.09.2020 г.
Следователно, в случая не е налице необходимост от изрично уведомяване на
длъжника за превръщането на кредита в изискуем, тъй като с настъпване на
крайната падежна дата, става такъв.
Неоснователно е възражението за погасяване на вземането по давност.
5
От съдържанието на договора за потребителски кредит и сключения анекс
към него се установява, че крайния срок за погасяване на кредита е
10.01.2020. г. От този момент вземането на кредитора става изискуемо и
започва да тече погасителната давност (чл.114, ал.1 от ЗЗД). Главното
вземане се погасява с общата пет годишна давност по чл.110 от ЗЗД.
Акцесорните вземания за лихви се погасяват с кратката тригодишна давност
по чл.111 б. "в" от ЗЗД.
Заявлението по чл.417 от ГПК е постъпило в съда на 29.09.2020 г., при което
следва извода, че вземанията на кредитора не са погасени по давност по
отношение на главното вземане. Обоснован и законосъобразен е извода на
районния съд за това, че вземанията по договор за банков кредит (заем) не са
периодични плащания по смисъла на чл.111 б."в" от ЗЗД и указанията дадени
в ТР № 3/ 2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС относно периодичните
плащания и се погасяват с общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба възражения, че не е
доказано кредитът да е усвоен от кредитополучателя, респ. че не се дължи
неговото връщане, както и че не били обсъдени направените възражения
относно изготвените експертизи. Правилно районният съд е възприел
направените от вещото лице изводи, тъй като експертизите са изготвени
компетентно и добросъвестно, като експертът е изследвал пълно и
задълбочено представените по делото доказателства и е отговорил в пълнота
на поставените му задачи.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че правото й на
справедлив съдебен процес е нарушено. Не се установяват нарушения на
съдопроизводствените правила. При изготвяне на проекта за доклад
изчерпателно са обсъдени всички твърдения и възражения на страните,
изложени в исковата молба и в отговора към нея. Съдът е предоставил на
страните процесуална възможност за събиране и представяне на всички
релевантни за делото доказателства, без да е допуснал неравнопоставеност в
тази насока, поради което от материалите по делото не се установяват
твърденията на жалбоподателката, че правото й на справедлив съдебен процес
е нарушено.
Неоснователно е възражението за нищожност на процесния договор за
кредит и анекс към него.
6
Съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В този смисъл е и
тълкувателно решение от 27.04.2022 г. по т.д.№1/2020 г. на ОСГТК на ВКС,
според което съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са
от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение
от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства.
Горното налага извод, че с промените в ГПК от 2019 г. съдът е задължен
служебно да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори – и в
заповедното, и в исковото производство, което е и сторено в настоящия
случай.
Правилно районният съд е стигнал до извод за неравноправност на отделни
клаузи в договора за кредит – не е посочен размер на ГПР, няма данни как е
формирана договорната лихва към датата на сключване на договора за
кредит, доколкото същата се състои от два компонента, правото на банката
едностранно да променя договорения лихвен процент и размера на
наказателната лихва при просрочие. По тези съображения, като е отчел
извършените плащания по договора за кредит, установени от приетите по
делото съдебно-икономически експертизи(които съдът правилно е кредитирал като
обосновани и компетентно изготвени) е присъдена останалата неплатена чиста
стойност на кредита, без лихви и/или други разходи по същия.
Предвид съвпадането в правните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК (търговска сделка - чл.286, ал.2 ТЗ във вр.
с чл.1, ал.1, т.8 ТЗ с цена на иска под 20 000 лв.) решението на въззивната
инстанция не подлежи на касационно обжалване.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция се дължат разноски на
ответната страна, но доколкото такива не са претендирани, не се присъждат.
Предвид на гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК и чл.271, ал.1 от
ГПК, Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение №409/23.11.2023 г., постановено по гр.д.
№986/2021 г. на Районен съд – В..
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8