№ 523
гр. Стара Загора, 27.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500243 по описа за 2022 година
Обжалвано е разпореждане № 884 от 09.02.2022 г., постановено по
ч.гр.д. № 4452/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е
оставена без уважение молбата на „Р.т.“ ООД за допълване на заповед за
изпълнение № 1558/30.09.2021 г., издадена по посоченото ч.гр.д.
Частният жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв.
Г.К., счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно и моли
същото да бъде отменено. Твърди, че в практиката са давани разяснения
относно обема на произнасянето на заповедния съд, а в случая, след като в
заявлението са изложени фактически обстоятелства относно легитимацията
на кредитора, съдът е следвало да обективира в заповедта пълно и точно
претенцията на заявителя. Излага подробни съображения.
Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания и като взе
предвид приложимото право, намери за установено следното:
Частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по
заявление от „Р.т.“ ООД срещу М.И.Д. от гр. С.З. за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417
ГПК. В заявлението е посочено в т.12 „документ, от който произтича
вземането“, че паричните задължения на длъжника са възникнало от договор
за заем сключен на 24.06.2013 г. с „Р.и.“ АД, за който е сключен договор за
учредяване на ипотека № 183, т.ІV, рег. №3837, дело № 352 от 22.07.2013 г.
на нотариус П.И. с рег. № 308 по списъка на Нотариалната камара. Посочено
е, че с договор за цесия от 28.09.2020 г. с нотариална заверка на подписите
кредиторът „Р.и.“ АД прехвърля на заявителя „Р.т.“ ООД вземането, ведно с
принадлежностите му. Цесията била съобщена на длъжника лично на
09.10.2020 г.
Първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение № 1558 от
1
30.09.2021 г. в полза на заявителя, като е посочил, че вземането се основава на
документ по чл..417,т.3 ГПК – договор за заем от 24.06.2013 г., инкорпориран
с н.а. за учредяване на договорна ипотека № 182, т. ІV, рег. №3837, дело №
352 от 22.07.2013 г. на нотариус П.И. с рег. № 308 по списъка на
Нотариалната камара, с район на действие – района на РС – Стара Загора,
който документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника.
С молба от 21.10.2021 г. заявителят „Р.т.“ ООД е поискал издадената
заповед за изпълнение да се допълни на основание чл.250 ГПК с пълното
описание на вземането, в т.ч. и елементите на описанието на основанието,
касаещо легитимацията на заявителя като носител на вземането.
Заповедният съд е оставил молбата за допълване без уважение, като е
приел, че допълването на съдебния акт е способ за отстраняване на допусната
непълнота на акта, а такава е налице, когато съдът не се е произнесъл по
цялото искане. Приел е, че се е произнесъл по всички искания на заявител, в
т.ч. е посочил и от какво произтича вземането. Приел е, че не съществува
задължение в заповедта за изпълнение да се излагат в пълнота всички
обстоятелства, изложени от заявителя в заявлението му. Било достатъчно
ясно да е посочено от какво произтича вземането, още повече, че документът
по чл.417 ГПК се прилага към заповедта за изпълнение. Приел е също така, че
преценката за идентичност на претендираното материално субективно право е
съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора в заявлението,
съответно от ищеца по иска за съществуването на вземането.
Частната жалба е основателна.
Заповедното производство е специално съдебно производство за защита
и санкция при незаконосъобразно развитие на гражданското правоотношение,
изразяващо се в неизпълнение на изискуемо вземане от предвидения в чл.410
ГПК вид, както и на парично вземане, установено в предвиден в чл.417 ГПК
документ. Целта на това производство е да се създаде съдебно изпълнително
основание – заповед за изпълнение. Съгласно чл.412, т.6 ГПК заповедта за
изпълнение трябва да съдържа информация за задължението, а то се
индивидуализира не само със своя размер, но и с основанието, от което
произтича. Затова е задължение на съда да се произнесе по всички
обстоятелства, формулирани от заявителя в заявлението, които се отнасят до
описание на основанието, и ако е пропуснал да стори това, издадената
заповед за изпълнение следва да бъде допълнена на основание чл.250 ГПК.
Непълна е заповедта, която не обхваща целия предмет така, както е заявен от
заявителя.
В случая заповедният съд не е посочил пълно от какво произтича
вземането. Не е достатъчно то да се индивидуализира само с договора за заем
и договора за ипотека, в който заемът е инкорпориран. Това е така, защото за
заявителя вземането произтича от договора за цесия и той се явява
неразделна част от основанието, от което произтича вземането.
От друга страна следва да се има предвид, че заповедта за изпълнение
2
влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист. Подобно на
съдебното решение, спрямо заявеното материално право заповедта е
правоустановяваща, т.е. казва ни че заявеното право съществува, за което е
необходима и прецизна индивидуализация предвид силата на пресъдено
нещо.
С оглед на тези съображения въззивният съд приема, че молба за
допълване неправилно е била отхвърлена. Обжалваното разпореждане следва
да бъде отменено, а вместо него съдът да постанови допълване на издадената
заповед за изпълнение съобразно искането на жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 844 от 09.02.2021 г., постановено по ч.гр.д.
№ 4452/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА заповед за изпълнение № 1558 от 30.09.2021 г., издадена по
ч.гр.д. № 4452/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта
относно обстоятелствата, от които произтича вземането, както следва:
Договорът за заем е сключен между „Р.и.“ АД, ЕИК *** и длъжника М.И.Д.
от гр. С.З.. С договор за цесия от 28.09.2020 г. с нотариална заверка на
подписите с рег. № 9352 от 07.07.2021 г. на нотариус Н.Л., рег. № 536 на НК,
вземането е прехвърлено на „Р.т.“ ООД, като цесията е съобщена от
първоначалния кредитор „Р.и.“ АД на длъжника М.И.Д. с уведомително
писмо, връчено на 09.10.2020 г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3