№ 14619
гр. София, 01.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110143081 по
описа за 2022 година
Предмет на делото са обективно съединени искове от Производството по делото е
образувано по искова молба от Е. О. Т. с ЕГН **********, украински гражданин, с която са
предявени искове по реда на чл. 344 от КТ срещу „А.Б.“ ЕООД с ЕИК ************.
Предявени са, както следва:
1.Иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на незаконосъобразността и
отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 00610/02.08.2022г.
2. Иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата до
уволнението длъжност.
3. Иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение за посочения период, конкретно: за шест месеца за времето от
03.08.2022г. до 03.02.2023г., чийто размер ищецът претендира да е 24 767,10 лева.
4. Иск по чл. 128 КТ за изплащане в цялост на дължимо трудово възнаграждение – за дните
01.08.2022г. и 02.08.2022г. – в размер на 321,20 лева.
5. Иск по чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск – 12 дни, по 160,60 лева на ден, общо в размер на 1927,20 лева.
Ищецът твърди, че не е извършил посочените в заповедта нарушения, отделно че бил в
болничен в момента на уволнението. Моли исковете да се уважат, претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Ответната страна не оспорва наличието на трудово правоотношение и че то е прекратено с
обжалваната Заповед. Сочи, че макар и да има разминаване между посочените дати, на
които работникът не се явил на работа, посочени в Искането за писмени обяснения до
1
работника от една страна и от друга – в самата Заповед за уволнение, се касаело до
допусната техническа грешка, като било абсолютно ясно, че на посочените в Искането за
давана на обяснения ищецът не се явил на работа, а това, че тези дати не фигурирали в
Заповедта, е технически пропуск.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
Не се спори между страните, а и от писмените документи се установява, че ищецът
е работил по Трудов договор № 1265/02.10.2020г. като „специалист мултимедия с руски
език“, срещу първоначално възнаграждение 2834,19 лева. Има сключено Допълнително
споразумение от същата дата относно работа на смесен дистанционен и стационарен режим.
Видно от Заповед № 00610/02.08.2022г. трудовото правоотношение е прекратено за
това, че „в периода между 1, 2, 3, 7, 8, 9 и 10 май 2022г. служителят не се е явил на работа
/нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ/, както и че са му искани обяснения по чл. 193 КТ
с покана от 23.05.2022г., а служителят не е предоставил своите писмени обяснения и не е
предоставил основателни причини за своето отсъствие или закъснение от работа – л. 10 – 11
от делото. В същата е посочено бланкетно „на основание чл. 224 КТ на служителя да бъде
изплатено обезщетение за неизползваните дни платен годишен отпуск“, без конкретизирана
сума и брой дни.
Ответното дружество не спори и че ищецът е представил пред него болнични
листове, обхващащи период от 26.05.2023г. с прекъсвания, като последният с № Е
20222139949 от 04.07.2022г., който е за 34 дни, т.е. от 31.07.2022г. до 29.08.2022г., е получен
в хода на делото, а не преди прекратяване на трудовото правоотношение.
Видно от Покана за писмени обяснения № 837/23.05.2022г. са искани обяснения от
ищеца за серия от нарушения в работата му, конкретно: на 5 и 11 май 2022г. системата за
отчитане на работата е регистрирала 2 часа и 4 мин отсъствие, на 10 май 2022г. имало
регистрирано закъснение от 10 минути в началото на работния ден в 7,00 часа, в същия ден
в нарушение на работния график удължил обедната си почивка с 6 минути, без да
предупреди прекия си ръководител, както и че на 7, 12, 13, 15, 16, 17 май 2022г. не се появил
на работа и не е информирал прекия си ръководител за причината за това – л. 58 – 59 от
делото. Със същата е даден срок от три работни дни за даване на обяснения. Изпратена е по
ел. адрес на 23.05.2022 в 18,29 часа.
В открито съдебно заседание на 25.04.2023г. ищецът предостави за констатация в
оригинал трудовата си книжка, като съдът констатира, че последният запис в нея е за
положеният при ответника трудов стаж с отбелязване, че трудовото правоотношение е
прекратено на 03.08.2023г. на основание чл. 330 КТ, като след това няма други записвания.
По дадените свидетелски показания от Р.Г. – служител при ответника на длъжност
„старши специалист човешки ресурси“ съдът приема следното. На 01.08.2022г. имала
разговор с нейн ръководител, че ищецът трябва да бъде освободен и че директорът на
2
отдела Ема Тошкова била наясно със случая. Свидетелката била постъпила на работа две-
три седмици преди 01.08.2023г. Проектът на заповедта бил изготвен от свидетелката и друга
служителка Д.А., която вече била излязла в отпуск по майчинство. Последната я уверила, че
има готови формуляри, включително и за заповед за уволнение във вътрешна система на
дружеството. Така била изготвена и занесена за подпис процесната заповед, която
изпълнителният директор подписал. В процедурата по уволнението не е участвал юрист.
Преглеждайки работните графици й направило впечатление, че ищецът не се явил на работа
от 12-ти до 17-ти май всичките дни, в които бил сложен на смяна, последно до 22-ри май.
Писмените му обяснения не засегнали тези дати обаче, защото били изпратени или
изготвени по-рано.
Ищецът не спори, че на 07 май 2022г. не се е явил на работа. Реално не дава
писмени обяснения, но е получил поканата за това.
Видно от представената от ответника ведомост за последния отработен от Е. Т. месец април
2022г. основната заплата е била в размер бруто на 2834,19 лева, а след дължимите
допълнителни добавки месечното му трудовото му възнаграждение възлиза на 4127,85 лева
бруто.
Останалите доказателства по делото, макар и допустими, са ирелевантни за
предмета на доказване, поради което съдът не дължи да ги обсъжда.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
При заявените претенции се доказа, че ищецът е бил в трудово правоотношение с
ответното дружество, прекратено на основание чл. 330 КТ считано от 03.08.2022г. В
заповедта е посочено основание по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и конкретно, че
не се е явил на работа в периода между 1, 2, 3, 6, 7, 8, 9 и 10 май 2022г. В поканата за
писмени обяснения са посочени различни дати и отделни нарушения на трудовата
дисциплина: на 5 и 11 май 2022г. системата за отчитане на работата е регистрирала 2 часа и
4 мин отсъствие, на 10 май 2022г. имало регистрирано закъснение от 10 минути в началото
на работния ден в 7,00 часа, в същия ден в нарушение на работния график удължил
обедната си почивка с 6 минути, без да предупреди прекия си ръководител, както и че на 7,
12, 13, 15, 16, 17 май 2022г. не се появил на работа.
По отделните претенции съдът взе предвид следното.
За законността на прекратяването. В процесния случай работодателят е упражнил
правото си на дисциплинарно уволнение като е констатирал тежки нарушения на трудовата
дисциплина. Съдът счита обаче, че по разминаването между искането за писмени обяснения
– като формално процедурата по чл. 193,ал. 1 КТ е спазена – реално заповедта отразява
други нарушения, за които не са поискани обяснения. А и по въведените със заповедта
отделни такива: по чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ: служителят да е имал три закъснения или
преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко
3
от 1 час и другото по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ: служителят да не се е явил на работа в течение
на два последователни работни дни, се налага извод, че няма извършени конкретни такива,
за които да може да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.
Противоречието между поканата и заповедта и разминаването в датите формално е
достатъчно основание същата да се приеме за незаконосъобразна. Искането за обяснения за
едни нарушения и наказването за други е тежък порок на самата заповед, а не техническа
грешка, която да може да се поправя. Поради изложеното настоящият съдебен състав счита,
че уволнението на ищеца е незаконосъобразно и предявеният иск за отмяната му се явява
основателен. Основателен е иска за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност.
Въпреки че няма въведено подобно твърдение, съдът намира за необходимо за пълнота да
посочи, че заповедта страда и от още един съществен порок. Нито в заглавната част на
същата, нито в частта при положения подпис, не става ясно кой и в какво качество е
подписал същата. Юридическите лица винаги се представляват от длъжностни такива. От
съществено значение за валидността на който и да е документ, още повече заповед за
уволнение, е това да може да се проследи нейният автор, съответно каква длъжност заема
той и дали има съответната власт да уволнява. При надлежно изготвените заповеди се
посочва име, длъжност, съставител – ако има, съгласувал и т.н. – неща, които за чужди за
работодателя „А.Б.“ ЕООД, но задължителни по Кодекса на труда, ако иска да наема
работници в страната. Абсолютно ирелевантно е, че свидетелката по делото дава показания,
че дала заповедта на техния изпълнителен директор индиец, който разбирал български, да я
подпише. Заповедта следва да отговаря на всички формални изисквания.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Що се касае до иска за заплащане на обезщетение за
времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, съдът съобрази
следното. Както бе посочено по-горе, периодът, за който се претендира обезщетение, е от
03.08.2022г. до 03.02.2023г. Констатацията на трудовата книжка бе направена на
25.04.2023г. и се установи, че ищецът не е постъпвал на работа за работа до тази дата, която
е след крайната дата на исканото обезщетение. По размер съдът приема иска за основателен
за 24 767,10 лева общо, или по 4127,85 лева месечно брутно трудово възнаграждение, който
и ще бъде присъден.
По исковете по чл. 128 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ.
Съдът намира тези претенции за недоказани. Не се установи нито чрез ССЕ, нито по друг
начин какви записи има при ответника по ведомост по отношение на ползван отпуск и дали
е изплащано възнаграждение за периода 01.08.2022г. – 02.08.2023г. в размер на 321,20 лева,
респективно за неизползван платен годишен отпуск 12 дни по 160,60 лева дневно, или за
1927,20 лева. Ищецът следваше сам да проведе пълно и главно доказване на тези искове, а
по предоставените процесуални възможности, той не стори това. Така същите подлежат на
отхвърляне.
По разноските
4
С оглед изхода на делото и по направеното искане се следват разноски и на двете
страни.
Ищецът иска присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Съдът
констатира, че е представен Договор от 03.08.2022г. за правна защита и съдействие, в който
е посочено, че са уговорени и 600 лева, са заплатени в брой само 300 лева. Така реално се
съдът приема, че сторените разноски са в размер на 300 лева, от които по съразмерност се
дължат 230 лева.
Ответникът от своя страна претендира разноски в размер на 3000 лева платено адвокатско
възнаграждение. По делото е приложено пълномощно, отделно фактура за плащане на 3000
лева с ДДС с посочено основание процесуално представителство по настоящото дело. Съдът
счита, че не е доказано обаче – по липсата на Договор за правна защита и съдействие –
колко точно, за кои инстанции и въобще с какъв предмет е била уговорката за
процесуалното представителство. Представянето на фактура не замества самия Договор за
правна защита и съдействие. Именно при наличието на: Договор с конкретен предмет и
доказателства за плащане, съдът присъжда разноски. В случая липсва първото. Ето защо на
ответника разноски не се следват.
Така направеното от ищеца възражение за прекомерност не е необходимо да се обсъжда.
Ответникът дължи да заплати по силата на чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса върху
уважените искове от 24 767,10 лева, която е в размер на 990,70 лева, дължими по сметка на
СРС.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконосъобразно и ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
дисциплинарното уволнение на Е. О. Т. с ЕГН **********, и адрес: гр. София, ж.к. С.Г., бл.
*** вх. Б, ет. 3, ап. ***, с „А.Б.“ ЕООД с ЕИК ************, извършено със Заповед №
00610/02.08.2022г.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Е. О. Т. с ЕГН ********** на
заеманата преди това длъжност „специалист мултимедия с руски език“ с място на работа
България.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ„А.Б.“ ЕООД с ЕИК ************, със
седалище адрес: гр. София, ул. „Н.Т.“ № 3, представлявано от М.А.А., ДА ЗАПЛАТИ на Е.
О. Т. сумата 24 767,10 /двадесет и четири хиляди седемстотин шестдесет и седем лв. и 10
стотинки/ лева, представляващи брутно обезщетение за оставане без работа за периода
5
03.08.2022г. – 03.02.2023г., ведно със законната лихва считано от 09.08.2022г. до
окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. О. Т. срещу „А.Б.“ ЕООД иск по чл. 128 КТ за заплащане на
сумата 321,20 лева трудово възнаграждение за периода 01.08.2022г. – 02.08.2023г., като
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. О. Т. срещу „А.Б.“ ЕООД иск по чл. 224, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата 1927,20 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск 12
дни, като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А.Б.“ ЕООД ДА ЗАПЛАТИ на Е. О. Т. сумата
230,00/двеста и тридесет/ лева разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „А.Б.“ ЕООД за присъждане на разноски като
НЕДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „А.Б.“ ЕООД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийския районен съд сумата 990,70 /деветстотин и деветдесет лв. и 70 стотинки/ лева
дължими разноски.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6