Р Е Ш Е Н И Е № 1054
Гр. Пловдив, 06. 07. 2011 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение
VІІ гр.с. в открито заседание на
13
.06.2011 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СОНЯ ГЕШЕВА
ЧЛЕНОВЕ :ВЕРА ИВАНОВА
МАРИЯ ПЕТРОВА
при участието на секретаря А.К. ,като разгледа докладваното от председателя гр.д. 1308 по описа за 2011 година ,прие за установено
следното:
С решение № 68 от
28.02.2011 година , постановено по гр.д1720/2010 година на Асеновградския районен съд- ІІІ гр.с.
е уважен предявения от „Първа инвестиционна банка” АД гр. София ,
представлявано от пълномощник юр. консулт В.Д. ,иск против ”Виапласт”
ООД , гр.Асеновград ЕИК ********* , представлявано от В.Д.К. и В.Д.К. , че същите дължат на
ищеца сума в размер на
15 998,91 лв.,представляваща частична главница по запис на заповед от 21.03.2007 година
,предмет на изпълнение по заповед за изпълнение по ч.гр.д. 1559/2009 година на
Асеновградския районен съд ,ведно със законната лихва от датата на подаване заявлението 4.12.2007 година до окончателното изплащане,
както и сумата от 889,98 лв. направени в
заповедното производство разноски. Със същото решение, ответниците са осъдени
да заплатят направени разноски по делото в размер на 1089,98 лв.
Решението е обжалвано от ответниците с оплаквания за неправилност на същото.
Молят да се постанови решение, с което
се отмени решението на районния съд и се отхвърли предявения иск за признаване
за установяване,че ответниците дължат исковата сума ,дължаща се по запис на заповед
от 21.03.2007 година. Претендират направени разноски по делото.
Въззиваемата страна счита решението за правилно и законосъобразно и моли за потвърждаване решението на районния съд .
Пловдивският окръжен съд,като прецени доказателствата взети в тяхната съвкупност намира за установено следното:
Жалбата е подадена от страни имащи правен интерес да обжалват решението, в законоустановения срок и е допустима,поради което ще следва да се разгледа по същество.
Предявен е иск по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК.
Твърди се в исковата молба, че ответното дружество е издало в негова полза запис на заповед от 21.03.2007 година ,без протест и без разноски за сумата от 20 000 лв. Записът на заповед бил авалиран от ответника В.Д.К. и А. А.Д. , като бил предявен на издателя- „Виапласт „ ООД на 19.11.2008 година , чрез представляващия ответното дружество В.К., така и на В.К. като физическо лице-авалист по записа . Тъй като ответниците не изпълнили поетото задължение, то за част от задължението за сумата от 15 998,91 лв. била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д. 1559/09 година на Асеновградския районен съд съд. В сроковете по чл.414 от ГПК длъжниците- ”Виапласт” ООД като издател и В. Д.К. като авалист възразили и заповедта не влязла в сила, поради което за ищеца бил налице правен интерес от воденото на установителен иск. При тези обстоятелства, ищецът иска постановяване на решение , с което се признае, че ответното дружество и ответникът К. солидарно му дължат посочената в исковата молбата сума в размер на 15 998,91 лв., представляваща частична главница по издадения и авалиран запис на заповед ,ведно със законната лихва от датата на подаване заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение и изп. лист от 4.12.2009 година и направени разноски в заповедното производство както и направени разноски по настоящето производство.
Становището на ответното дружество и ответника В.К. е,че иска е неоснователен. Твърдят, че издадения запис на заповед посочен по- горе и предмет на заповедното производство бил във връзка с ползван кредит от ответното дружество , поради което незаконосъобразно ищецът за едно задължение задължавал кредитополучателя да подписва два документа- договор за кредит и запис на заповед. По тегления кредит от страна на ответното дружество имало плащане,така че сумата по заповедта била значително по – малка от задължението. Прави се също така възражение от ответника К., че иска е следвало да се предяви и срещу авалиста Д. ,солидарен длъжник с жалбоподателите.
При така заявеното искане на ищеца и представено пред районния съд ч.гр.д. 1559 /2009 година на Асеновградския районен съд за ищеца е налице правен интерес за установяване дължимост от ответното дружество и ответникът К. за сумите предмет на обсъждане в заповедното производство- 15 998,91 лв. частична главница по издадения запис на заповед, както и за разноски за това производство от 889,98 лв.
Не се спори по делото , че представения по ч.гр.д. 1559/2009 година по описа на Асеновградския районен съд запис на заповед е издаден от ответното дружество и авалиран от ответника В.К. и неучастващия в това производство невъзразил по заповедта авалист А. Д. и по този начин вземането на ищеца произтича от процесния ”запис на заповед”.
Представеният по заповедното производство запис на заповед съдържа всички реквизити посочени в чл.535 от ТЗ и е породил задължения за издателя му ”Виапласт”ООД и солидарно задължилите се авалисти-В.К. и А. Д..Съгласно разпоредбата на чл.487 ал.1 от ТЗ при определен в записа на заповед падеж ,следва да се докаже,че менителничния ефект е предявен за плащане в срок от една година от датата на издаването или в определен от издателя по- дълъг срок ,какъвто е настоящия случай- 21.04.2011 година. Предявяване на плащането по правната си същност е покана за изпълнение на поетото от издателя на записа на заповед задължение за плащане и е от значение единствено по отношение на изпадане на длъжника в забава, а от тук и произтичащите от това отговорности за заплащане обезщетение за забава , поради и което е без значение към кой момент е предявен записа. По отношение на записа са неприложими правилата на акцепта ,поради и което при него не може да има предявяване на ефекта за приемане. Задължението на прекия длъжник при записа на заповед става със самото издаване , поради което е без значение дали и в кой момент записът е предявен за плащане .Непредевяването на записа на заповед за плащане не рефлектира върху възможността за принудително реализиране на вземането по изпълнителния титул.Този извод на съда е в съответствие с разпоредбата на чл.514 ал.1 от ТЗ , съгласно който приносителят губи правота си , ако пропусне срока за предявяване на менителницата срещу джиранти, издателя и други задължени лица, с изключение на платеца.
Именно предвид гореизложеното е без значение в какво качество е подписано предявяването на процесната запис на заповед на 19.11.2008 година на В.К. , дали в качеството му на представляващ издателя или в качеството на задължено физическо лице- авалист .Видно, от представената запис на заповед в заповедното производство,управителят на дружеството е направил едностранно изявление върху документа,по силата на което ,като физическо лице е поел валидно менителнично задължение наред с дружеството - издател на ценната книга. Както вече се посочи по- горе падежът е определен съобразно чл.486 ал.1 т.1 от ТЗ и записът на заповед е предявен на 19.11.2008 година на авалиста К. , но с оглед заявеното вече ,че задължението за заплащане от издателя е поето от момента на подписване документа е без значение дали записа е предявен на задължение вече издател.
С оглед изложеното ,доколкото по делото не се събраха доказателства установяващи да е налице плащане по менителничния ефект на претендираната сума от 15 998,91 лв.,то е налице вземане за ищеца и предявения иск по чл.422 от ГПК е основателен и като такъв ще се уважив размер на 15998,91. Основателно е и искането за присъждане законна лихва от датата на постъпилото заявление по реда на чл.417 от ГПК,което в настоящия казус е 4.12.2009 година , като е основателно искането за присъждане и направените разноски в заповедното производствов размер на 889,98 лв./319,98 лв. ДТ и 570 лв. юр.възнаграждение/.
По отношение направените възражения пред районния съд и развити във въззивната жалба е безспорно,че вземането на ищеца произтича от запис на заповед,която е едностранна търговска сделка с абстрактен характер ,при която основанието за сключването й не е елемент от фактическия й състав. При възражение от страна на издателя ,че записът е издаден на основание съществуващи договорни отношения между страните, в частност договор за кредит в тежест на същия е да установи и докаже съществуването на каузалната сделка. Макар и записът на заповед да е абстрактна сделка ,обичайна практика е същата да се сключва именно във връзка със съществуваща каузална сделка , като именно връзката между каузалните и менителничните правоотношения се установяват и доказват от страна на издателя . В настоящия случай предвид направените от страна на жалбоподателите възражения е следвало да се докаже наличие на значително по- малки задължения за ответниците по тегления кредит от дружеството. След като жалбоподателите не представят каквито и да са доказателства ,че сумата ,която се дължи по каузалната сделка е по- малка от претендираната ,то това възражение е неоснователно и несъстоятелно. В заключение записът на заповед като абстрактна сделка ,за която наличието на основание не е елемент от фактическия й състав не изключва поемане на задължение с определена цел , произтичащи от други каузални сделки в случая кредит. Ето защо възражението от страна на жалбоподателите,че задължението на същите произтича от две сделки е несъстоятелно и като такова не променя горния извод на съда за дължимост на задължението от издателя и авалистите.
Неоснователно е също така и възражението на жалбоподателя К. за задължително участие в настоящето производство на другия авалист –А. Д.,не възразил по издадената заповед за незабавно изпълнение, посредством която същия е солидарно задължен с останалите две страни. Тъй като в настоящето производство длъжниците са обикновени другари и съдлъжника Д. не е направил възражение по реда на 415 от ГПК, то за ищеца не е налице правен интерес да води иск срещу него по реда на чл.422 от ГПК и участието на същия в настоящия процес не е задължително . За обикновените другари важи правилото на самостоятелността на другарите, отразяваща самостоятелността на тяхното материалноправно положение.Всеки от другарите действа самостоятелно , като неговите процесуални действия и бездействия нито ползват, нито вредят на останалите,като всеки един другар води собствен процес в рамките на общото производство.
В заключение, предявения от ищцовото дружество иск е основателен и тъй като районния съд е достигнал до горните правни изводи, то постановеното решение е правилно и като такова ще се потвърди.
Тъй като жалбоподателите са претендирали присъждане направени разноски по делото, с оглед изхода на спора същото е неоснователно и като такова ще се остави без уважение.
Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд, констатира,че за въззивната инстанция от жалбоподателите е внесена ДТ по сметка на ВСС за Пловдивския окръжен съд в размер на 319,98 лв. Този размер държавна такса е дължима за предявения иск в размер на 15 998,91 лв. .Доколкото обаче в исковата молба се претендира и за присъждане сума в размер на 889,98 лв.,представляваща направени разноски по ч.гр.д. 1559/2009 година ,то е следвало заплащане ДТ за ПОС и върху тази сума , поради което ответниците ще следва да се осъдят солидарно да заплатят на ПОС допълнителна държавна такса за въззивната инстанция в размер на 17,80 лв. по сметка на ВСС.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 68
от 28.02.2011 година , постановено по гр.д1720/2010 година на
Асеновградския районен съд- ІІІ гр.с. ,с което е уважен предявения от „Първа инвестиционна
банка” АД гр. София , представлявано
от пълномощник юр. консулт В.Д. ,иск против ”Виапласт” ООД , ЕИК ********* , представлявано от В.Д.К.
и В.Д.К. , че „Виапласт
„ООД ,представлявано от В.Д. К. и В.Д.К. дължат на
„Първа инвестиционна банка”АД
сума в размер на 15 998,91 лв.,представляваща частична
главница по запис на заповед от
21.03.2007 година ,предмет на изпълнение по заповед за изпълнение по ч.гр.д.
1559/2009 година на Асеновградския районен съд ,ведно със законната лихва от датата на подаване заявлението 04.12.2007 година до окончателното изплащане,
както и сумата от 889,98 лв. направени в
заповедното производство разноски и направените
по делото пред районния съд разноски в размер на 1089,98 лв.
ОСЪЖДА
„Виапласт”ООД гр.Асеонвград,
представлявано от В.Д.К. и В.Д.К. солидарно да заплатят по сметка на ВСС за Пловдивския окръжен съд допълнителна
държавна такса в размер на 17,80 лв.
ОСТАВЯ без уважение искането на „Виапласт
„ ООД гр.Асеновград, представлявано от В.К. и
на В.Д.К. за присъждане направени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаването му..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :