№ 135
гр. Дупница, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20241510200261 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 23-0348-001293/29.01.2024 г.,
издадено от пол. инспектор към ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Дупница, ВПД „Началник
група ПК“, съгласно Удостоверение с рег. № 277-2046- Екз. № 2 от 12.02.2024 г., на
Директор на ОДМВР-Кюстендил, с което на А. Б. М., с адрес: с. Ж., обл.С., м."Е." №**, с
ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по реда на чл. 638, ал.1, т. 2, вр. с чл. 461,
т. 1 от КЗ, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 2000.00 лв. / две
хиляди лева/, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Недоволен от НП е останал санкционираният субект, който го обжалва в срок, чрез
редовно упълномощен процесуален представител – адв. К.. В жалбата си излага множество
съображения, като твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в
нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Иска се отмяната му.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява, но се
представлява в първото открито съдебно заседание от редовно преупълномощен
процесуален представител – адв. К., която поддържа жалбата лично и депозира по делото
молби, в които, излага допълнителни съображения и моли за нейното уважаване и отмяна на
атакуваното НП. Поддържа претенцията за разноски, съгласно представения списък към
жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява, взема писмено
1
становище по жалбата, в което оспорва същата като неоснователна и пледира за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 23.12.2023 г., около 15:13 часа, в гр. Дупница, на ул. „Самоковско шосе“ и в
посока към гр. Самоков, жалбоподателят, като водач управлявал МПС "М. А." с рег.№
******, собственост на дружеството „БИЛЕЙ АНКЪР“ ООД, със седалище: гр. София, ул.
„Миджур“ №15, ет. 2, ап. 5, с ЕИК ********* чиито законен представител е същият.
Жалбоподателят бил спрян за проверка от автопатрул съставен от служителите на РУ-
Дупница – свидетелите Д. и Ш., които след справка с техническо средство - РСОД
установили, че собственикът на МПС не е сключил задължителната застраховка „ГО“ за
същото и превозното средство се управлява без действаща валидна полица.
За констатираните обстоятелства бил съставен от св. Д., в присъствието на св. Ш. и
на водача АУАН, който е подписан от същите и връчен срещу подпис на жалбоподателя.
Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно
постановление - НП № 23-0348-001293/29.01.2024 г., издадено от пол. инспектор към
ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Дупница, ВПД „Началник група ПК“, съгласно Удостоверение
с рег. № 277-2046- Екз. № 2 от 12.02.2024 г., на Директор на ОДМВР-Кюстендил, с което на
А. Б. М., с адрес: с. Ж., обл.С., м."Е." №**, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН
и по реда на чл. 638, ал.1, т. 2, вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложено административно
наказание „глоба“, в размер на 2000.00 лв. / две хиляди лева/, за нарушение на чл. 483, ал.
1, т. 1 от КЗ.
Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по
делото гласни и писмени доказателства:
Съдът приема с доверие свидетелските показания на двамата полицейски служители
Д. и Ш., тъй като казаното от тях кореспондира в голяма степен със събраните писмени
доказателства, вкл. служебно изисканите от съда, всички прочетени по реда на чл. 283 от
НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. Не са налице някакви драстични и сериозни противоречия и
разминавания относно информацията съдържаща се в различните доказателствени
източници. Без съмнение от представените писмени доказателства се установява и
собствеността на автомобила.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срок, в предвидената в закона форма и от процесуално
легитимиран субект, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е и основателна, поради следното:
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, вкл.
2
АНО е ВПД „Началник група за пътен контрол“ в РУ-Дупница, съгласно представеното
удостоверение и длъжностна характеристика. АУАН и НП са издадени в сроковете
предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат почти всички реквизити, предвидени в
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Налице е недопустимо смесване на признаците от
обективна страна на няколко административни норми при даденото словесно и цифрово
описание на нарушението, които визират и различни субекти на
административнонаказателна отговорност – собственик на МПС и водач.
По делото е безспорно установено, че жалбоподателят не е собственик на
управлявания от него автомобил, както и че не е имало сключена от собственика на
автомобила – търговското дружество„БИЛЕЙ АНКЪР“ ООД, със седалище: гр. София, ул.
„Миджур“ №15, ет. 2, ап. 5, с ЕИК ********* или друго някое лице задължителна
застраховка „ГО“ за това МПС, която да е била действаща и валидна към датата на
проверката.
От друга страна, при извършената служебна проверка съдът констатира, че
административнонаказващият орган е допуснал груби нарушения на материалния закон,
изразяващи се в прилагане на неотносима към санкционирания субект санкционна норма –
чл. 638, ал.1, т. 2 от КЗ, в която изобщо не е предвидено налагане на наказание за физически
лица, а още по-малко път е предвидено да се налага наказание по вид „глоба“ и в размер на
2 000 лева. Цитираната норма гласи следното:
Чл. 638, ал. 1 КЗ - „На лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си
да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
се налага: т. 2 „имуществена санкция от 2000 лв. - за юридическо лице или едноличен
търговец“. Без съмнение е установено по делото от събраните доказателства, че
санкционираният водач няма качеството на юридическо лице или едноличен търговец, както
и че същият изобщо не е лице по смисъла на чл. 483, ал.1, т. 1 от КЗ, доколкото процесното
МПС не е собственост на жалбоподателя, а на юридическото лице „БИЛЕЙ АНКЪР“ ООД,
със седалище: гр. София, ул. „Миджур“ №15, ет. 2, ап. 5, с ЕИК *********, чиито законен
представител е той. В случая дължимо е било налагането на имуществена санкция в
посочения размер – 2000 лева, но по отношение само на юридическото лице собственик на
МПС, а не на неговия законен представител като водач на същото.
Според задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от
3.07.2014 г. на ВАС по т. д. № 5/2013 г., ОСК на ВАС , имуществената санкция е отделен
правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като
обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност. Съгласно текста на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ,
постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи, на
юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност.
3
Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от Закона за
административните нарушения и наказания, в самостоятелна глава четвърта
,,Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци“,
която е след глава втора ,,Административни нарушения и наказания“.
Законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция
като правни термини и правни институти. Двата института са самостоятелно
регламентирани и са въведени с различни нормативни разпоредби. Имуществената санкция
не е сред административните наказания, визирани в чл. 13 от ЗАНН, които се налагат за
административни нарушения, за които административнонаказателна отговорност могат да
носят само физически, но не и юридически лица. Имуществената санкция е предмет на
различна законова регламентация.
В случая с налагането на имуществена санкция по реда на чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ, макар
и озаглавена формално „глоба“, на физическото лице водач на МПС е допуснато нарушение,
свързано с неправилно приложение на материалния закон. Видът на наказанието и неговия
размер, респ. основанието от закона, съгласно което се налага в конкретния случай, следва
да е съответно на субекта на административнонаказателна отговорност и след като в случая
се касае за физическо лице-водач, което не е собственик, то наказанието следва да е „глоба“,
но наложена по реда на чл. 638, ал. 3 от КЗ, по арг. от чл. 13 от ЗАНН и в съответствие с
принципа на законоустановеност на наказанието. Нещо повече, в случая и доколкото
санкционираният неправилно субект не е изобщо лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на същия
не следва да се налага и глобата от 250 лв. - за физическо лице, тъй като той не е собственик
на МПС. Последното е и самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, доколкото
е изначално сгрешен субекта на твърдяното административно нарушение. В тази насока виж
и Решение № 1178 от 26.10.2022 г. по к. адм. н. д. № 1651 / 2022 г. на XIV състав на
Административен съд – Бургас.
Предвид горното съдът намира, че процесното наказателно постановление е издадено
в нарушение на материалния закон, като е наложено неправилно по основание и размер
наказание, което изобщо не е предвидено в закона и на субект, който е неправилно
определен. Поради изложеното наказателното постановление следва да бъде отменено
изцяло, като незаконосъобразно и неправилно.
По разноските:
С оглед изхода на делото и отправените своевременно претенции за разноски от
страните, респ. съобразно направеното от страна на АНО възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН и с оглед
събраните доказателства, съдът приема следното:
Разноски се дължат в полза на жалбоподателя, доколкото са доказани с представения
договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно и списък. В същото време
категорично основателно е възражението за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от страна на жалбоподателя в размер надхвърлящ минималния – 600,00
4
лева, което се явява прекомерно с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото и
участието на процесуален представител на жалбоподателя само в едно от проведените
съдебни заседания по делото. С оглед на това и на основание чл. 63д, ал.1 и ал. 2 от ЗАНН,
съдът приема, че следва да осъди ОДМВР - гр. Кюстендил, представлявано от директора,
да заплати в полза на А. Б. М., с адрес: с. Ж., обл.С., м."Е." №**, с ЕГН **********, сумата
от 500,00 лв. /петстотин лева/ - адв. възнаграждение в минимален размер, съгласно чл. 18,
ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Въпреки, че съдът, така или иначе, не е обвързан пряко и
императивно с цитираните разпоредби на Наредбата, съобразно актуалната съдебна
практика на СЕС отразена в Решение от 25.01.2024 г., по дело C‑438/22, което е
задължително за националните съдилища, все пак приема, че именно такова минимално по
размер адвокатско възнаграждение е адекватно и справедливо с оглед материалния интерес,
сложността и продължителността на делото.
Водим от горното и на основание чл. 63 и чл. 63д, ал.1 и ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0348-001293/29.01.2024 г., издадено от
пол. инспектор към ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Дупница, ВПД „Началник група ПК“,
съгласно Удостоверение с рег. № 277-2046- Екз. № 2 от 12.02.2024 г., на Директор на
ОДМВР-Кюстендил, с което на А. Б. М., с адрес: с. Ж., обл.С., м."Е." №**, с ЕГН
**********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по реда на чл. 638, ал.1, т. 2, вр. с чл. 461, т. 1 от
КЗ, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 2000.00 лв. / две хиляди
лева/, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР - гр. Кюстендил, представлявано от директора, да заплати в
полза на А. Б. М., с адрес: с. Ж., обл.С., м."Е." №**, с ЕГН **********, сумата от 500,00 лв.
/петстотин лева/ - адв. възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5