Решение по дело №436/2020 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 260061
Дата: 21 декември 2020 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия: Минчо Танев Танев
Дело: 20202180200436
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                21.12.2020 год.                               Град  Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Царевският районен съд                                                                 наказателен състав

на седемнадесети декември                                        две хиляди и двадесета година

в публично заседание, в следния състав:                       Председател: Минчо Танев

Секретар: Нели Стоянова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД номер 436 по описа на съда за 2020 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. 

Образувано е по повод постъпила жалба от Г.И.Г., ЕГН **********, против наказателно постановление 20-0302-000311 от 30.10.2020 год. на Началник РУП- Царево, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на Г.И.Г., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00 лв. за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакуваното наказателно постановление. Жалбоподателят иска от съда да отмени наложената санкция.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с упълномощен представител. Пледира се за отмяна на НП.

Ответникът по жалбата- РУП- Царево- не изпращат представител. Явява се актосъставителя.

По делото се събраха множество писмени доказателства, разпита се актосъставителя, който в показанията си описва фактическата обстановка по съставяне на АУАН.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.10.2020 год. актосъставителя- служител на РУП- Царево- бил на работа в района обслужван от полицейското управление. По време на дежурството, спрял за проверка в гр. Царево, обл. Бургаска, автомобил управляван от жалбоподателя. При извършената проверка се установило, че водача не притежава СУМПС валидно за категорията МПС, която управлява, тъй като същото му било отнето. Констатираното нарушение мотивирало актосъставителя да състави акт за установяване на административно нарушение № 226344 от 22.10.2020 год. в който нарушението било описано ясно, точно и изчерпателно. Жалбоподателя присъствал по време на съставяне на акта. АУАН му бил представен лично и получен от него без възражения. Наказващият орган- Началник РУП- Царево, въз основа на съставения АУАН издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по същия както в акта начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и санкционирано по чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетеля- полицейски служител- които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви вътрешно и помежду си и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:   

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на РУП- Царево, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник РУП- Царево, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Жалбоподателя, в жалбата си не оспорва фактическите констатации по акта, навежда довод за допуснати процесуални нарушения.

Във връзка с изложеното и след внимателен прочит на събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно нормите на ЗДвП и ЗАНН и съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, като редовно съставен акт има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства до доказване на противното. По делото не са установени различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за безспорно установено. Съдът намира, че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение на ЗДвП, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.

По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в него фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Наложеното наказание е в законоустановен размер. Ето защо, наказателното постановление- като законосъобразен акт- следва да бъде потвърдено изцяло.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 20-0302-000311 от 30.10.2020 год. на Началник РУП- Царево, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на Г.И.Г., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00 лв. за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд, гр. Бургас, в 14- дневен срок от получаване на съобщението за неговото постановяване.

 

 

 

 

СЪДИЯ :