РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Търговище , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на четиринадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20213500500094 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260002 от 05.03.2021 година, постановено по гр. д. № 77/2020 година по
описа на Районен съд - Омуртаг, съдът е признал за установено на основание чл.108 от ЗС,
по отношение на ЕР. АЛ. Б. с адрес: в с. И.., общ. Омуртаг, ул.“Б...“ №.., с ЕГН **********,
че ХЮС. М. К., с адрес: с. К..., общ. Омуртаг, ул.“Р.. №.., с ЕГН **********, е собственик на
лек автомобил марка „ВАЗ“, модел „2121“, с рег. № Т ... ВТ, с номер на рама:
ХТА21214021694249 и е осъдил ЕР. АЛ. Б. да предаде владението на описания лек
автомобил на ХЮС. М. К.. Съдът е прекратил производството по гр. д. 77/2020 по описа на
РС – Омуртаг, В ЧАСТТА МУ, по отношение на предявения от ЕР. АЛ. Б. с адрес: в с. И....,
общ. Омуртаг, ул.“..Б...“ №..., с ЕГН **********, против ХЮС. М. К., с адрес: с. К.., общ.
Омуртаг, ул.“Р... №..., с ЕГН **********, насрещен иск с правно основание чл.59, ал.1 от
ЗЗД, поради недопустимост на иска. Присъдени са разноски в производството.
Срещу така описаното решение е постъпила въззивна жалба от ЕР. АЛ. Б.,
ЕГН**********, адрес: общ. Омуртаг, с. И...., ул. „Б..." №.. чрез адв. Р.Е. Р., АК -
Търговище, съдебен адрес: гр. Търговище, бул. „М....." №..., ет. ..., в която се излага
следното:
1. Относно иска по чл.108 ЗС: Счита, че има право на задържане на вещта. Твърди, че
възникването на правото на задържане изисква кумулативното присъствие на два
1
юридически факта, както е отбелязал и първоинстанционният съд. Първият от тях е -
фактическа власт върху движима вещ по причина, която не определя държателя като
недобросъвестен, а именно в конкретния случай ответникът държи вещта с обезпечителна
функция. Вторият съществен елемент от сложния фактически състав на чл. 91, ал.1 ЗЗД е
изискуемото вземане да е във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение
на задържаната вещ или за вреди, причинени от вещта. Следва да се отбележи, че наличието
на облигационна връзка в конкретния случай е крайно спорно, тъй като видно от
обясненията както на свидетеля, така и на ищеца по насрещния иск е, че няма съгласие по
един от най-съществените елементи на договора за изработка, а именно възнаграждението
2. Относно иск по чл.59 от ЗЗД:
Единственото основание на районния съд да прекрати производството като недопустимо
е, че ищецът по насрещния иск имал право на иск против бащата на ответника по чл.266,
ал.1 от ЗЗД.
Спорно е наличието на каквато и да било облигационна връзка между страните, тъй като
нямаме съгласие по един от съществените елементи на договора за изработка, а именно
цената. При липса на приемане, съгласно правилото на чл.14 от ЗЗД, което да е достигнало
до предложителя няма как да се счита, че договор е сключен. На следващо място в
Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС в т.11 от същото е
записано: „Възможността на едно лице да защити своето право с определен иск спрямо
други лица не отнема възможността му да се защити с иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД спрямо трети
лица, по отношение на които няма друг иск, ако те са се обогатили. В конкретния случай
обогатяване на ответника се е реализирало чрез спестяване на имуществени разходи
/закупуване на части/, които е следвало да бъдат направени, но са направени от обеднилото
се лице, от една страна, а от друга обогатяването на получателя се изразява и в спестяване на
разходи за сметка имуществото на претърпялото обедняване лице /разходи за извършените
ремонтни дейности/. С оглед констатациите на СТЕ се установява, че общата стойност на
извършените ремонтни дейности заедно със закупените и подменени части е в размер на
2307,40 лв. с ДДС / две хиляди триста и седем лева и четиридесет стотинки/.
Предвид изложеното, въззивникът моли да бъде отменено Решение №260002/05.03.2021 г.
постановено по гр.д. №77/2020 г. по описа на PC - Омуртаг, като вместо него да се отхвърли
иска по чл.108 от ЗС като неоснователен и на осн. чл.59 ЗЗД да бъде осъден ХЮС. М. К.,
ЕГН:730621824б да заплати на ЕР. АЛ. Б. сумата от 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, с
които се е обогатил за сметка на г-н Б..
По така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от адв. Н.С., ТАК, адрес:
гр.Търговище, ул. „Лилия" № 4, вх.А, ет.1, офис 8 в качеството му на процесуален
представител на ХЮС. М. К., ЕГН **********, адрес: с.Кестенево, общ.Омуртаг,
ул.”Рила”№ 25, в който се излага следното:
2
Твърди, че между доверителя му и въззивника никога не са възниквали договорни
отношения, за да има право последният да се позовава на право на задържане по чл. 91, ал. 1
от ЗЗД. Изискуемото вземане на г-н Б. (каквото е предвидено в цитираната правна норма) би
следвало да е към бащата на ищеца, с който е постигнат устния договор за изработка. В
случая изпълнителят неоснователно задържа вещ, която е собственост на трето лице,
какъвто се явява доверителят му спрямо договорките между поръчващия и изпълнителя. Ето
защо счита, че напълно правилно първоинстанционният съд е уважил иска по чл.108 и е
осъдил ответника да върне владението върху автомобила. Твърди се още, че правилно е
отхвърлен и насрещният иск по чл.59 от ЗЗД. Действително такъв иск би бил основателен
само в случаите, когато ищецът не разполага с друг иск за защита. Тук обаче е налице едно
договорно правоотношение по силата, на което се дължи заплащане за извършения ремонт.
Изпълнителят по договора за изработка би могъл да защити правата си именно чрез иск по
чл.266, ал.1 от ЗЗД срещу поръчващия. Счита, че съгласно разпоредбата на ал. 2 от чл.59
ЗЗД наличието на тази му възможност възпрепятства възможността да търси защита
посредством иск за неоснователно обогатяване.
Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Съдът констатира, че въззивната жалби е подадена в двуседмичния срок по чл. 259, ал.1
от ГПК, налице е надлежна активна и пасивна процесуална легитимация за страните, както
и редовна размяна на книжата, поради което въззивната жалба е процесуално допустима и
следва да бъде поставена на разглеждане, обуславящо насрочване на въззивното дело в
открито съдебно заседание.
Страните нямат доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител.
В съдебно заседание въззиваемата страна чрез адвокат С. оспорва въззивната жалба.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е ДОПУСТИМА,
провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира
следното:
Пред Омуртагския районен съд е предявен иск с правно основание в чл.108 от ЗС от
ХЮС. М. К., с адрес: с. К..., общ. Омуртаг, ул.“Р....“ №..., действащ чрез пълномощника си
адв. Н.С. от АК - Търговище, който твърди в исковата си молба, че е собственик на
автомобил марка „ВАЗ“, модел „2121“, с рег. № Т .... ВТ, с номер на рама:
ХТА21214021694249, намиращ се във владение на ответника без правно основание. В срока
по чл.211 от ГПК ответникът по иска по чл.108 от ЗС е подал насрещен иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД, който е поставен за съвместно разглеждане в настоящото
производство. Ищецът по насрещния иск ЕР. АЛ. Б. с адрес: в с. И..., общ. Омуртаг, ул.“Б...“
№.., действащ чрез пълномощника си адв.Р.Р. от АК – Търговище, посочва в исковата си
3
молба, че на 05.02.2020 г. бащата на първоначалния ищец му оставил за ремонт процесното
МПС като описва подробно констатираните по същото повреди и твърди, че двамата се
споразумели за цена на ремонта в размер на 2 000 лева, като от бащата на първоначалния
ищец било платено капаро в размер на 200 лева. Насрещният ищец моли съда да осъди
ответника по иска да му заплати сумата в размер на 1 800 лева, с които се е обогатил без
основание за негова сметка като прави възражение за задържане по чл. 91 от ЗЗД.
Въззивният съд счита, че е необходимо на първо място да се произнесе по въпроса за
прекратяване на производството по насрещния иск, тъй като от отговора на въпроса дали
насрещният иск е допустим, респ. недопустим, зависи преценката за цялостната
законосъобразност и допустимост на постановеното решение
Първоинстанционният съд е приел, че предявеният насрещен иск с правно основание в
разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД е недопустим, тъй като насрещният ищец разполага с друг
иск, с който да защити правата си.
В тази връзка настоящият въззивен състав приема следното:
Насрещният ищец твърди, че в резултат на извършения от него ремонт на автомобила
първоначалният ищец като собственик на автомобила се е обогатил за негова сметка.
Насрещният ищец не твърди, че има договор с първоначалния ищец. Същото изявление
прави и първоначалният ищец – той заявява, че няма договорни отношения с ЕР. АЛ. Б.. При
така въведените чрез насрещния иск твърдения е видно, че насрещният иск е допустим и
следва да бъде разгледан по същество. Спрямо собственика на вещта насрещният ищец няма
друг иск, с който да защити правата си. Доколкото по делото се излагат твърдения, че
договаряне за ремонта има, но то е с бащата на ищеца, то отново може да се приеме, че
предявеният иск е допустим на основание чл. 59 от ЗЗД във връзка с чл. 61, ал. 3 от ЗЗД, в
която хипотеза заинтересуваният, в случая собственикът на автомобила, отговаря по
правилата за неоснователно обогатяване, ако някой е свършил неговата работа, но без
представителна власт, въпреки липсата на неговото съгласие.
Предвид изложените съображения настоящият въззивен състав приема, че постановено по
делото решение, имащо характер на определение, с което производството по насрещния иск
е прекратено, се явява незаконосъобразно и следва да се отмени като делото следва да се
върне на първостепенния съд за произнасяне по същество на иска.
Поради наличната връзка между първоначалния иск и насрещния иск решението на
първостепенния съд трябва да се обезсили в останалата му част, касаеща иска по чл. 108 от
ЗС. Съображенията на съда са следните:
Двата иска са така тясно свързани, че разглеждането на иска по чл. 59 от ЗЗД се явява
безпредметно, ако не се свърже с иска по чл. 108 от ЗС поради направено от ответника по
първоначалния иск възражение за право на задържане на вещта с правно основание в
4
разпоредбата на чл. 91 от ЗЗД. Още повече, че съдът не се е произнесъл изрично в
диспозитива на съдебното решение дали направеното от ответника по първоначалния иск
възражение по чл. 91 от ЗЗД се приема за основателно или не - въпрос, отговорът на който
зависи по принцип от преценката на съда за основателност или неоснователност на
предявения иск по чл. 59 от ЗЗД. Възражението за задържане е отбранително средство за
защита по първоначалния иск по чл. 108 от ЗЗД. Това е възражение, по което съдът се
произнася в решението със сила на пресъдено нещо. Между двата разглеждани иска в
настоящото производство е налице връзка в предмета в хипотезата на наличие на житейска
връзка, без да е налице общност на основанието и обекта на претенциите. Ето защо съдът
приема, че доколкото предявеният по чл. 59 от ЗЗД иск се явява допустим, но не е разгледан
по същество от първостепенния съд, то съдебното решение се явява процесуално
недопустимо в останалата му част, касаеща иска по чл. 108 от ЗС.
Изложените съображения налагат извода на настоящия съдебен състав, че решението на
ОРС следва да се отмени в частта на предявения иск по чл. 59 от ЗЗД и да се обезсили в
частта му на произнасяне по предявения иск по чл. 108 от ЗС.
Доколкото делото е прието за изяснено от районния съд, то не е необходимо ново
разглеждане на делото. Делото следва да се върне на първостепенния съд на същия съдебен
състав за произнасяне по същество на всички заявени в общото производство искови
претенции и възражения /чл. 91 от ЗЗД/ на фазата на постановяване на съдебен акт.
Направените в настоящото въззивно производство разноски следва да се съобразят
взависимост от изхода на спора с новото съдебно решение.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260002 от 05.03.2021 година, постановено по гр. д. № 77/2020
година по описа на Районен съд – Омуртаг в частта му, в която съдът е прекратил
производството по гр. д. 77/2020 по описа на РС – Омуртаг, по отношение на предявения от
ЕР. АЛ. Б. с адрес: в с. И..., общ. Омуртаг, ул.“Б...“ №... с ЕГН **********, против ХЮС. М.
К., с адрес: с. К..., общ. Омуртаг, ул.“Р....“ №..., с ЕГН **********, насрещен иск с правно
основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД, поради недопустимост на иска, като незаконосъобразно.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260002 от 05.03.2021 година, постановено по гр. д. № 77/2020
година по описа на Районен съд – Омуртаг в частта му, в която съдът е признал за
установено на основание чл.108 от ЗС, по отношение на ЕР. АЛ. Б. с адрес: в с. Илийно,
общ. Омуртаг, ул.“Б...“ №.. с ЕГН **********, че ХЮС. М. К., с адрес: с. К..., общ. Омуртаг,
ул.“Р...“ №..., с ЕГН **********, е собственик на лек автомобил марка „ВАЗ“, модел „2121“,
с рег. № Т ...ВТ, с номер на рама: ХТА21214021694249 и е осъдил ЕР. АЛ. Б. да предаде
5
владението на описания лек автомобил на ХЮС. М. К., като процесуално недопустимо.
ВРЪЩА гр. дело № 77/2020 година на Омуртагския районен съд на същия състав за
постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора при спазване на указанията,
дадени по-горе.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6