№
194
гр.
Перник, 07.10.2021 г.
В
И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд-Перник в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
Слава Георгиева
при секретаря Е. В.***, като разгледа
докладваното от съдията Георгиева административно дело № 377/2021 г. по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК във вр. с чл.
211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от Б.Н.Г., с
адрес *** против заповед с рег. № 313з-1202 от 23.07.2021г. на директор на ОД
на МВР-П.***, с която му е наложено дисциплинарно наказание “порицание“ за срок от 6 месеца.
В жалбата се твърди, че оспорения
административен акт е незаконосъобразен като издаден при съществени нарушения
на административно-производствените правила, при неправилно приложение на
материално правните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Иска се
отмяна на акта и присъждане на съдебни разноски.
В съдебно заседание проведено на
24.09.2021г. пълномощника на жалбоподателя адв. И.М., пледира жалбата да се
уважи и да се присъдят сторените по делото разноски. В писмени бележки
аргументирано защитава тезата за отмяна на оспорения акт.
Ответника по жалбата-директор на ОД
на МВР-П.к, чрез процесуалният си представител гл. юк. З. В.*** оспорва
жалбата. Пледира, че жалбоподателят не е изпълнил служебните си задължения
въведени в длъжностна характеристика, а именно да използва е ежедневната си
работа технически средства за безопасното движение по пътищата, като осигурява
законосъобразната им експлоатация. Иска жалбата да се отхвърли като
неоснователна.
Съдът, преценявайки събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено
следното:
Жалбоподателя Б.Н.Г. заема длъжността
"младши автоконтрольор" в група "Организация на движението,
пътен контрол и превантивна дейност" към сектор "Пътна полиция"
в отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР-П.***.
Съгласно ежедневна ведомост на 04.04.2021
г. срещу 05.04.2021г. е бил на работа нощна смяна от 20.00ч. до 08.00ч. в
състав на автопатрул 151, заедно с А.З.***. Нарядът е осъществяван със служебен
автомобил с ДК №СВ4803КК.
От Дирекция "Вътрешна
сигурност" при МВР е изготвено уведомително писмо до Директора на ОД на
МВР-П.***, в което е посочено, че при извършен преглед на видеофайлове,
съдържащи информация от АИС"ВОДПК" са установени данни, че на 05.04.2021
г. в 00,48ч. седящия на предна дясна седалка в служебен автомобил с ДК №***закрива
камера 02 монтирана на арматурното табло
на автомобила с неустановен предмет, с което ограничава видимостта и
възпрепятства видеозаснемането, след
което в 00.48ч. отваря вратата на багажника при което системата на АИС“ВОДПК“
прекъсва. Липсват видеофайлове за
времето от 00,48ч. до 09,19ч.. По изнесеното в писмото е разпоредена проверка.
Със Заповед № 313з-667/28.04.2021 г.
Директор на ОД на МВР-П.*** е назначил комисия от служители на дирекцията, със
задача извършване на проверка по докладна записка с УРИ № 7855р-3335 от
20.04.2021г. от дирекция „Вътрешна сигурност“.
В
изпълнение на заповедта комисията е извършила проверка.
На
20.05.2021г. Б.Г. дава обяснения, в които отрича умишлено да е поставял предмет
върху арматурното табло, както и няма спомен защо е отворил багажника.
На
20.05.2021г. служителя А.З.*** дава обяснения. В тях посочва, че не е видял
колегата му умишлено да ограничава работата на камерите.
Резултатите
от проверката са обективирани в Справка рег. № 1158р-4803 от 20.05.2021 г. В
нея проверяващите са установили, че служителя седящ на предна дясна седалка е Б.Г..
Установили са, че същият е поставил предмет върху арматурното табло на
служебния автомобил в 00.47ч. след което в 00.48ч. е отворил багажника на
автомобила. Не са установили действия, които да са довели до прекъсване на
работата на системата за времето от 00,48ч. до 09.19ч.
Направен е
извод, че служителят не е изпълнил
задължения вменени му с длъжностна характеристика, а именно в ежедневната си
работа използва технически средства за осигуряване безопасното движение по
пътищата като осигурява законосъобразната им експлоатация във връзка с т. 10 от раздел ІІ-не се допуска
поставяне на вещи и предмети върху арматурното табло на автомобила от Указания за работа на полицейските служител
със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебни автомобили
на Пътна полиция“, утвърдени със заповед № 8121з-731 от 15.07.2020г. на
министъра на вътрешните работи.
Според проверяващите горното съставлява
дисциплинарно нарушение по смисъла на 194, ал.
2, т. 2 от ЗМВР и са направили предложение да бъде наказан с
"порицание".
Б.Г. е запознат с констатациите от
проверката на 13.07.2021г.
До Б.Г. е отправена покана за даване
на писмени обяснения във връзка с констатирано неизпълнение на служебни
задължения. Поканата е получена лично, като в указания са постъпили обяснения.
Със Заповед № 313з-1202 от 23.07.2021
г., Директора на ОД на МВР-П.*** е приел, че Г. не изпълнил служебните си задължения,
произтичащи от длъжностна характеристика и на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл.
200, ал. 1, т. 11 и чл.
204, т. 3 от ЗМВР му е наложил дисциплинарно наказание
"порицание" за срок от шест месеца. Заповедта е връчена на служителя
на 04.08.2020 г.
В хода на съдебното оспорване,
страните не са ангажирали доказателства. Затова приетата за установена от съда
фактическа обстановка се основава на приобщения в хода на дисциплинарното
производство доказателствен материал.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд – П.***, като извърши по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от лице по чл.
147, ал. 1 от АПК, чиито законни права и интереси са засегнати от оспорения
акт, против заповед, подлежаща на основание чл.
211 от ЗМВР на пряк съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Проверката относно
законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание на първо място
обхваща компетентността на органа, който го е наложил. Актът е издаден от
компетентен за това административен орган. Съгласно чл.
204, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл.
37, ал. 2 от ЗМВР, това е директорът на ОД на МВР, който е компетентен да
налага дисциплинарни наказания по чл.
197 от ЗМВР. С оглед на това заповедта е издадена от компетентен орган и не
са налице основания за отмяната й в условията на чл.
146, т. 1 от АПК.
Дисциплинарната отговорност е
реализирана в сроковете по чл.
195, ал. 1 от ЗМВР. С оглед датата на установяване на нарушението – справка
рег. № 1158р-4803/20.05.2021 г., постъпила при компетентния орган на
18.06.2021г. и неговото извършване на 05.04.2021г., оспорената заповед е
издадена не по – късно от два месеца от откриването му и не по – късно от една
година от извършването му.
Спазен е редът на дисциплинарното
производство, уреден в чл.
205 и следващите от ЗМВР. Въз основа на констатации в докладна записка с
УРИ № 7855р-3335 от 20.04.2021г. от дирекция „Вътрешна сигурност“, със заповед
№ 313з-667/28.04.2021 г. на основание чл.
205, ал. 2 от ЗМВР е назначена проверка за изясняване на постъпилите данни
и установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение, като е определена
комисия, която да я извърши. Констатациите на последната са обективирани в
справка рег. № 1158р-4803 от 20.05.2021 г. и е предложено на дисциплинарно
наказващият орган да наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание
"порицание" за срок от шест месеца до една година. В съответствие с чл.
206, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е дал възможност на
привлечения към дисциплинарна отговорност служител да изложи обяснения и такива
са постъпили в определения срок.
С оглед горното, настоящият състав
счита, че са спазени правилата за провеждане на дисциплинарното производство и
не е налице нарушение по чл.
146, т. 3 от АПК, представляващо основание за отмяна на заповедта, с която
то е приключило. Затова следва да бъде извършена преценка за съответствието и с
материалния закона и неговата цел.
Оспорения акт е издаден и при
спазване на установената форма. Писмената заповед, с която се налага
дисциплинарно наказание са посочени място, време и обстоятелства, при които е
извършено нарушението и разпоредбите, които са нарушени, съгласно чл.
210, ал. 1 от ЗМВР. Това обаче не е достатъчно за да се приеме, че
заповедта е законосъобразна.
Дисциплинарно наказващият орган е дал неясна
и двусмислена правна квалификация на нарушението, която не отговаря на
възприетото поведение на служителя като нарушение. Извършеното нарушение е
определено като допуснато от жалбоподателя нарушение на служебни задължения
вменени с длъжностна характеристика във
връзка с неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи. Прието е,
че Г. на посочена дата и час не е
изпълнил свои служебни задължения, но в
хода на дисциплинарното производство не са посочени конкретните задължения на
служителя вменени му по силата на длъжностната характеристика. На следващо
място освен коя точно норма наказващият орган счита, че е нарушена с действията
му следва да конкретизира какво точно не е направил. Такова уточняване не е
направено. Непосочването на конкретните фактически основания, които да
съответстват на определената квалификация на дисциплинарното нарушение не може
да бъде заместено само от цитирането на правно основание. В случая
дисциплинарно наказващия орган не е посочил конкретните правила за служебно
поведение, които служителя не е спазил и на които поведението му противоречи,
т. е. не е изложил фактически съображения, от които да е видна волята му. Дисциплинарната
отговорност е лична, съгласно чл.
194, ал. 4 от ЗМВР и всеки държавен служител отговаря за своите действия
или бездействия, извършени виновно и в нарушение на служебната дисциплина и
свързани със заеманата длъжност. Следователно нарушение на служебната
дисциплина е виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение
задължения, при които фактически осъщественото деяние обективно не съответства
на правно дължимото поведение на служителя. Нормата на чл.
194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР-неизпълнение на служебни задължения, на която се е
позовал дисциплинарно наказващия орган не може да квалифицира нарушението от
правна страна, тъй като не е конкретизирано какви са тези задължения и по какъв
начин са вменени на жалбоподателя. Преписания дословно текст „Използва в ежедневната си работа технически
средства за осигуряване безопасното движение по пътищата, като осигурява
законосъобразната им експлоатация“ по никакъв начин не може да замести липсата
на изложени фактически обстоятелства. По делото не е спорно, че в ежедневната
си работа служителите използват технически средства за осигуряване безопасното
движение по пътищата, но в конкретиката на казуса няма връзка и никакво
установяване свързано с безопасното движение по пътищата във връзка, с което е
необходимо законосъобразна експлоатация на тези средства. Няма никакви
установявания какви конкретни задължения по длъжностната характеристика не е
изпълнил, по какъв начин същите са вменени и чието неизпълнение би ангажирало
дисциплинарната му отговорност.
От друга страна установяванията
сочат, че на посочената дата и час не е осигурено наблюдение в реално време на
действията на полицейските служители при изпълнение на функционалните им
задължения по време на работа. Съгласно тези указания наблюдението се
осъществява чрез монтирана камера в служебния
автомобил система за видеонаблюдение, представляваща комплекс от
компоненти, сред които и три броя камери, заснемащи областта пред и зад
превозното средство, както и купето на автомобила. Установеното възпрепятстване
на видеозаснемането от камера 02, монтирана върху таблото на автомобила
посредством поставяне на предмет върху нея изпълва състав на т. 10 от Указания
за работа на полицейските служител със системите за аудиозапис и
видеонаблюдение, монтирани в служебни автомобили на Пътна полиция“, утвърдени
със заповед № 8121з-731 от 15.07.2020г. на министъра на вътрешните работи.
Съгласно нея не се допуска поставяне на вещи и предмети върху арматурното табло
на автомобила. Следователно служителят
не е изпълнил разпоредби на този акт и е налице
нарушение по чл.
194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР - "неизпълнение на заповед на министъра на
вътрешните работи ", а не такова по чл. 194, ал. 2, т. 2 от с. з. -
"неизпълнение на служебните задължения“. Налице е неправилна правна квалификация на
дисциплинарното нарушение и съответно неправилно ангажиране на дисциплинарната
му отговорност по посочените в заповедта правни основания.
Именно дадената от органа правна
квалификация на нарушението следва да бъде подложена на контрол от страна на
съда. При липса на правилно възприетата от органа квалификация на вмененото
деяние, този контрол се явява невъзможен. Ето защо това нарушение на
дисциплинарно наказващия орган да даде вярна и точна квалификация на наказаното
деяние води до наличието на основание за отмяна на оспорения акт. Оспорваната
заповед страда от отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Горенаписаното мотивира състава да
приеме, че предявеното дисциплинарно
нарушение недоказано. Оспореният акт е немотивиран, и постановен в противоречие
с материално правните разпоредби. Същият ще следва да се отмени в условията на чл.
146, т.
4 от АПК.
Предвид изхода на спора жалбоподателя
има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено
своевременно. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
съдебни разноски в общ размер на 410 (четиристотин и десет) лева, от които 10
(десет) лева платена държавна такса и 400 (четиристотин) лева платено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.08.2021г..
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Б.Н.Г., с адрес ***
против заповед с рег. № 313з-1202 от 23.07.2021г. на директор на ОД на МВР-П.***,
с която е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6
месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи-Перник да заплати на Б.Н.Г., с ЕГН **********,
с адрес *** съдебни разноски по делото в размер на 410 (четиристотин и десет)
лева.
На основание чл.
211 от ЗМВР решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия:
/П/