№ 177
гр. Пловдив, 26.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. П.а
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно
гражданско дело № 20225000500371 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Жалбоподателят М. П. Б., редовно призован, не се явява. Вместо него се
явява адв. С. С., упълномощена от по-рано.
Съдът констатира, че призовката на жалбоподателя е връчена чрез
адв. С., като в нея е посочена дата на връчване 08.01.2022 г., но след
извършена справка в ЕИСС се установи, че призовкарят Г. Ц. е връчил
призовката на 01.08.2022 г.
Въззиваемият С. П. Н., редовно призован, не се явява. Вместо него се
явява адв. Г. К., упълномощен от по-рано.
Адв. С.: Не възразявам по призоваването на доверителя ми. Очевидно
става въпрос за техническа грешка. Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от М. П. Б. чрез процесуалния му
1
представител адвокат С. С. против решение № 750 от 02.06.2022 г.,
постановено по гр.д. № 2472/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд –
ІІІ гр.с. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения, поради което моли
съда да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск
като неоснователен. Претендира направените по делото разноски.
Въззиваемият С. П. Н. чрез процесуалния си представител адвокат Г.
К. оспорва въззивната жалба като неоснователна, като твърди, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, за което излага
подробни мотиви, и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.
Претендира направените по делото разноски, както и да бъде осъден
жалбоподателят да заплати на процесуалния му представител адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в хипотезата на чл. 38,
ал. 2 от ЗА във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА в размера по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Адв. С.: Поддържам подадената от нас въззивна жалба.
Нямам искания за доказателства. Представям само списък на разноските
и за улеснение на съда 2 договора за правна защита и съдействие за тази и
първата инстанция. Доказателствата за разноските ги има вече по делото -
оригиналите на тези договори.
Адв. К.: Оспорвам въззивната жалба по съображения в отговора.
Представям договор за правна защита и съдействие.
Други доказателства по делото няма да сочим.
С оглед липсата на доказателствени искания от страните и доколкото
делото е изяснено от фактическа страна съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА пълномощно и договор за правна защита и съдействие,
приложени към въззивната жалба на М. Б., както и договор за правна защита
и съдействие от 04.07.2022 г., представен в днешното съдебно заседание от
адв. К..
ПРИЛАГА представения от адв. С. списък на разноските.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
2
Адв. С.: От името на доверителя ми моля да постановите решение, с
което да отмените първоинстанционния съдебен акт и да постановите ново
решение, с което да отхвърлите предявените искове. Първоинстанционното
решение е постановено в противоречие с трайната съдебна практика относно
значението на перемпцията за давността. Претендирам заплащане на
разноските по делото. Подробни съображения съм изложила във въззивната
жалба. Представям кратко писмено становище по възраженията на ответника
в отговора.
Адв. К.: Моля да потвърдите първоинстанционното решение. Изложени
са подробни съображения в отговора на въззивната жалба. Бих искал да
добавя само няколко акцента.
Не е вярно, че съдебният изпълнител, след като е било перемирано
изпълнителното дело, не е могъл да откаже извършването на конкретно
изпълнително действие, поискано на 22.12.2015 г., т.е. запор на банкова
сметка в ДСК. Обаче такъв запор на банкова сметка в ДСК е бил наложен още
през 2013 г. Банката е отговорила, че няма авоар, но при бъдещи постъпления
ще бъде наложен запорът, т.е. на 22.12.2015 г. взискателят е поискал едно
безпредметно действие. Освен това бих искал по повод довода, че заповедта
за незабавно изпълнение била влязла в сила при връчването й през 2018 г., т.е.
близо 4 години след издаването й, да се позова на решение № 118 от
12.12.2019 г. по т.д. № 2288/2018 г. на ВКС - ІІ т.о., в което е обобщено, че
когато кредиторът бездейства и препятства осъществяването на пълнота на
фактическия състав на заповедното производство, тогава се касае за
бездействие по смисъла на т. 10 по ТР № 2/26.06.2015 г., което не може да има
за последица прекъсване на давността. Пловдивският окръжен съд не е
обърнал внимание, че заповедта за незабавно изпълнение не е била връчена в
такъв дълъг период от време, вкл. и поради бездействие на взискателя да
поиска възможни процесуални действия, тъй като доверителят ми е имал
поС.ен и настоящ адрес и би могло да се поиска назначаване на особен
представител и т.н. Запознат съм с актуалната съдебна практика на ВКС, вкл.
в отговора съм обърнал внимание, че тази трудна за възприемане конструкция
да се извършват изпълнителни действия по прекратено изпълнително дело,
все пак е коригиран от ВКС с изискването, което е поставено и в
тълкувателното решение тези действия да бъдат валидни, за да се смятат
3
прекъсващи давността. Така след прекратяване на изпълнителното дело ех
lеgе взискателят е поискал въпросния безпредметен запор, но това действие,
освен безпредметно, е останало и ненадлежно, тъй като до прекратяването на
делото с изричен акт, станало през 2019 г., условията за валидност на това
действие не са се сбъднали, както ще се уверите от приложеното
изпълнително дело. Нито е образувано надлежно такова дело с
постановление, нито са били платени такси и разноски до момента на
прекратяването, а както знаем, прекратяването с изрично постановление води
до обезсилване на изпълнителното действие. Това според мен е още една
причина да се елиминира искането на 22.12.2015 г. като изпълнително
действие, довело до прекъсване на давността.
Накратко по това писмено становище – вярно е, че ТР № 2/2015 г. не
разглежда въпроса при какви условия и кога настъпва перемпцията. Няма
нужда да се обсъждат особено на такова ниво подобни въпроси, защото
законът е ясен – при неизвършени изпълнителни действия в продължение на
2 години перемпцията настъпва. Безспорно вярно е, че тя няма пряко
отношение спрямо погасителната давност, която се урежда с правилата на
ЗЗД. Известно е сигурно и на съда според последната по-нова практика на
ВКС, че заповедта за незабавно изпълнение придобива т.нар. стабилитет и в
някои случаи се приравнява на влязло в сила съдебно решение по смисъла на
чл. 417 от ГПК, но струва ми се, че тук от значение за настоящия казус е, че
през 2018 г. при получаване на поканата за доброволно изпълнение
доверителят ми, познавайки нейното съдържание, няма защо и няма как да
прави възражение, защото явно е преценил, че това, което пише, е вярно. Към
този момент 5-годишният срок не е изтекъл. За него не е възникнало право,
което той може да упражни и това да го мотивира да направи възражение
срещу заповедта за незабавно изпълнение. Оказва се, че ако се приравни
стабилната заповед за незабавно изпълнение с влязло в сила решение, се
постига един парадокс. На практика по време на исковото дело ищецът не
може да извършва изпълнителни действия, да прекъсва давността, защото
няма титул. СПН ще се формира към датата на приключване на съдебното
дирене, а изпълнителната сила (напр. по въззивните решения) в един по-ранен
момент от датата на окончателното влизане в сила, а в случая със заповедта за
незабавно изпълнение именно защото кредиторът има изпълняемо право, той
може, разполага с възможност да действа и съответно да прекъсва давността,
4
а сега се оказва, според тази част от практиката, която приема, че са
равнозначни стабилната заповед за незабавно изпълнение и влязлото в сила
решение, че кредиторът има и една резервна опция. Той може нищо да не
прави в продължение на 5-6-7-8 години, колкото случаят предостави, и накрая
като се връчи заповедта за незабавно изпълнение, от тогава за него да започне
да тече 5-годишната давност. Иначе казано, ако това е меродавно, то няма
защо кредиторът да предприеме изпълнително действие и така да прекъсва
погасителната давност. Струва ми се, че тази колизия би следвало да се реши
в полза на тълкуването, че когато заповедта за незабавно изпълнение е
ползвана в изпълнително дело, то кредиторът може да се ползва само от
възможността да прекъсва давността чрез предприемане на изпълнителни
действия. Опит за корекция в този смисъл е цитираното по-рано от мен
решение на ВКС, според което би следвало да се приема бездействието на
кредитора за такова по смисъла на т. 10 на ТР № 2 на ВКС и да препятства
прекъсването на погасителната давност в един неясно какъв далечен момент,
когато заповедта ще влезе в сила. Може би друго би било тълкуванието, ако
към момента на връчване на заповедта за незабавно изпълнение
погасителната давност обективно е изтекла. Тогава стабилизирането на
заповедта като последица от бездействието на длъжника да възрази ще бъде
същото като отказа от изтекла вече давност, но в нашия случай не би могло да
се изтълкува бездействието на длъжника, защото това би означавало той да се
откаже от този период от време от 15.12.2013 г. до момента на връчване на
заповедта, а отказът от давност е недействителен според чл. 113, пр. 1 от ЗЗД.
В отговора на исковата молба сме поискали да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Адв. С. (реплика): Кредиторът няма отношение към връчването на
призовката за доброволно изпълнение. Той е образувал едно изпълнително
производство, в което частният съдебен изпълнител има задължението да
връчи призовката за доброволно изпълнение. По делото са налични данни
колко пъти частният съдебен изпълнител се е опитал да връчи призовката,
колко пъти е издирил поС.ен и настоящ адрес на длъжника, за да може това
да се случи. Самото връчване на призовката за доброволно изпълнение
защитава длъжника, защото от момента на нейното връчване разполага с
единствената възможност, която му дава ГПК, да възрази по отношение на
5
вземането. След това вече това е един стабилен акт и няма спор той дължи ли
тази сума или не дължи. Затова практиката и ГПК го приравняват на влязла в
сила присъда. Няма как от кредитора да се изисква по някакъв начин да
съдейства за връчването на тази призовка за доброволно изпълнение, тъй като
той няма абсолютно никакви правомощия на частния съдебен изпълнител
относно това връчване.
Адв. К. (дуплика): В ГПК е разписано какво се случва в подобни
случаи. Първоинстанционният съд го е обсъдил.
Съдът обяви, че ще се произнесе в законния едномесечен срок,
считано от днес, т. е. до 26.10.2022 г.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 11:29 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6