Решение по дело №797/2019 на Окръжен съд - Плевен

  Р Е Ш Е Н И Е № 588

                          гр.Плевен, 10.12.2019год.

 

       В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:  МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

                                                             ЖАНЕТА ДИМИТРОВА

при секретаря ……… Евгения Луканова ..………… и в присъствието на  прокурора ………………………...……….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 797 по описа за 2019год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 1457/29.07.2019г. по гр.д. № 1713/2019г. на РС гр. Плевен, съдът е отхвърлил предявения от Д.Р.А. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.124 от ГПК, за признаване на установено, че Д.Р.А. не дължи на „*****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.*****, сумите от: 15 086,25 лева за главница, редовна лихва 5 355,49 лева за периода 06.10.2009 г. до 29.01.2012 г.; наказателна лихва 503,64 лева за периода 15.04.2010 г. до 07.02.2012 г.; лихва 630,32 лева просрочена лихва съгл. чл.7 във вр. с чл.2 б”б”, „г” и „д” от Анекс № 1 и законната лихва върху главницата от 08.02.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата 431,51 лева за разноски, за които е издадена Заповед за изпълнение № 566/09.02.2012г. и изп. лист от 09.02.2012г. по ч.гр.д. № 767/2012г. на ПлРС, поради изтекла погасителна давност на задължението, считано от 21.02.2012г. в продължение на 7 години, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Осъдил на осн. чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК, Д.Р.А. с ЕГН ********** *** да заплати на „*****“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.*****, деловодни разноски  в размер на 100лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал Д.Р.А., който чрез адв.П. Н. от ВАК го обжалва в законния срок. В жалбата се навеждат доводи, че ПлРС неправилно е приел, че погасителната давност многократно е прекъсвана и не е изтекла за процесните парични вземания. Оплаква се, че съгласно ТРОСГТК № 2/26.06.2015г. на ВКС на РБ погасителната давност по чл. 116 б.В ЗЗД се прекъсва с предприемането на изпълнителни действия за принудително събиране на вземането, но прекъсването се осъществява доколкото действието реализира един или повече конкретни изпълнителни способи. В цитираното тълкувателно решение неизчерпателно са посочени кои изпълнителни действия прекъсват давността - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за

събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,

назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.

до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица, както и кои действия не са изпълнителни действия и не прекъсват давността. Твърди, че със същото е изяснено разграничението между исковия и изпълнителния процес, като в последния давността се прекъсва многократно с предприемане на всеки изпълнителен способ и всяко изпълнително действие. Поради това излага съображения, че подаваните молби от взискателя не са довели до прекъсване на давността, т.е. от 2013г. до 2015г. не са се осъществили поисканите изпълнителни способи. Твърди, че с ИМ е посочил, че след образуване на изпълнителното дело от 21.02.2012г. не са предприемани изпълнителни действия и за изминалите седем години и шест месеца давността не е прекъсвана.

          Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове, както и да му се присъдят разноските.

Въззиваемата страна „*****“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.***** чрез Управителя *****чрез юрк. *****изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Твърдят, че след издаване на изпълнителния лист е образувано изп. дело № 136/ 2012г. на ЧСИ *****, рег. *****при КЧСИ с район на действие района на ПлОС, по което са искани и извършвани изпълнителни действия, които прекъсват давността. Да се потвърди решението на ПлРС, като им се присъдят разноски за ПлОС за адвокатско възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита в размер на 300лв. При условията на евентуалност ако съдът отмени или измени първоинстанционното решение и уважи исковете правят възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски като на основание чл.78 ал.5 ГПК съдът да присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:

          Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлил иска като неоснователен, ПлРС намерил че от приложеното ч.гр.д. 767/2012г. на ПлРС, на 08.02.2012г. “*****” ЕАД, е подал в качеството на кредитор заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК против ищеца в настоящето производство Д.Р.А., и по делото е издадена Заповед за изпълнение № 566/09.02.2012г., която след връчването ѝ заедно с ПДИ по изп.д. 136/2012г. по описа на ЧСИ *****, рег. *****при КЧСИ с район на дейстгвие района на ПлОС – на 27.02.2012г. – л.6 от изп. дело,  е влязла в сила на 13.03.2012г.

С издаването на Заповедта е издаден и изпълнителен лист от 09.02.2012г., с който ищецът е осъден да заплати на "*****)” ЕАД, сумата 15 086,25 лева - главница, редовна лихва 5 355,49 лева за периода 06.10.2009г. до 29.01.2012 г.; наказателна лихва 503,64 лева за периода 15.04.2010г. до 07.02.2012г.; лихва 630,32 лева просрочена лихва съгл. чл.7 във вр. с чл.2 б”б”, „г” и „д” от Анекс № 1 и законната лихва върху главницата от 08.02.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата 431,51 лева за разноски по делото.

Приел също така, че издаденият Изпълнителен лист от 09.02.2012 г. е послужил на кредитора за образуване на изпълнително дело № 136/2012г. на ЧСИ ***** с рег.*****при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Плевен, на 21.02.2012г.

С молбата за образуване на изпълнително дело кредиторът е възложил на ЧСИ опис и оценка на движими вещи в дома на длъжника. На 14.03.2012г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до ОДП Плевен-ПП КАТ за налагане на запор на л.а. с ДК *****, собственост на длъжника.

Намерил, че на 07.02.2013г. по изпълнителното дело е постъпила молба за конституиране на нов взискател по делото, а именно - ответникът в настоящото производство – ***** ЕООД, и на 01.03.2013г. той е конституиран като такъв. С молбата от 07.02.2013г., на основание чл.18 от ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител извършването на всички действия за нормалния вход на изпълнителното производство.

На 24.07.2013г. взискателят е направил искане за извършване на нови справки и предприемане на съответни изпълнителни действия.  за постоянния адрес на длъжника и за получавани от него пенсии. На 16.01.2015г. взискателят е поискал пристъпване към принудително изпълнение чрез насрочване на дата за извършване на опис, на движимите вещи на длъжника.

Такъв е насрочен от ЧСИ за 17.02.2015г., като е изпратена призовка за принудително изпълнение от 26.01.2015г., която обаче е неполучена от длъжника.

На 04.06.2015г. взискателят е поискал опис и оценка на притежаван автомобил на длъжника. Направената справка сочи, че длъжникът вече не притежава такъв.

С постановление за прекратяване на изпълнителното дело ЧСИ е прекратил на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК принудителното изпълнение на 13.12.2018г.

На 20.03.2019г. длъжникът е подал в ПлРС иск за установяване недължимост на вземането поради погасяването му по давност за периода от 21.02.2012г. – датата на образуване на изп. дело на ЧСИ.

Приел, че след като не е налице висящо изпълнително производство искът е с правно основание чл.124 ГПК, а провеждането на изпълнителното производство  следва да се съобрази от съда при преценка на давността за вземанията.

Погасителната давност е започнала да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК - на 13.03.2012г. Прекъсване на давността е имало на 14.03.2012г. – с налагане на запорът на лекия автомобил на длъжника.

Прекъсване е имало и на 07.02.2103г. с молбата, с която е възложено на съдебния изпълнител извършването на всички действия за нормалния вход на изпълнителното производство на основание чл.18 от ЗЧСИ; на 16.01.2015г. – с искането за опис; на 26.01.2015 – с насрочването на опис; на 04.06.2015г. – с искането за извършване на опис на л.а.

Намерил, че изпълнителното дела е било висящо да неговото перемиране на 04.06.2017г.

Преценката на съда относно прекъсване на давността е обвързана от задължителното тълкуване, дадено в т.10 на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, касаещо именно приложението на института на погасителната давност в изпълнителния процес. Прието е с него, че давността се прекъсва при образуването на изп. дело, когато е поискано приложение на определен изпълнителен способ, на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, и многократно - с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ, независимо дали изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя или служебно по инициатива на съдебния изпълнител /когато, както в случая, е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ/.

Като действия по изпълнението, водещи и до прекъсване на давността са изброени неизчерпателно - запор, възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, като нямат характер на такива - образуване на изп. дело, изпращане и връчване на ПДИ, проучване имуществото на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с документи, извършване на разпределение, назначаване на експертизи и др.

Приел, че наред с това, в рамките на изпълнителното производство давността не спира да тече, тъй като взискателят има възможност да избере да действа или не, като изрично е отменено разрешението дадено с ППВС 3/1980г. Доколкото обаче съществува колизия между двете разрешения - по ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, по отношение на въпроса - спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна давност на вземането, следва да се отговори и дали се ползва  с обратно действие тълкувателното решение или действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението. С оглед принципите на правна сигурност и предвидимост, съдебната практика приема, че на последващата промяна на тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено задължително разрешение на даден въпрос. Установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците – в този смисъл приел че е Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017г., IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.

 В случая, доколкото изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., то именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с него, е било приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна на 26.06.2015г. с ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление, погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство, същата се спира. От горното следва, че с подаването на молбата от 09.02.2012г. взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до 26.06.2015г., т.к. в случая  изпълнителното дело е било висящо към този момент и е било перемирано на 04.06.2017г., независимо от липсата на нарочно постановление за прекратяването му от ЧСИ точно на тази дата /в т.см. напр. Решение № 223 от 12.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 124/2010 г., II т. о., ТК/.

От започването на новия срок на давността - 26.06.2015г. до предявяване на иска на 20.03.2019г. обаче, не е изтекъл 5 годишния давностен срок за погасяване на вземането на ответника. Следва да се отбележи, че предметът на делото, очертан от самият ищец, е изтичането на давностен срок за периода 21.02.2012г. в продължение на 7 години/т.е. до 21.02.2017г./, поради което от приетата от съда дата - 26.06.2015г., в който срокът е почнал да тече, до крайната дата, посочена от самия ищец - 21.02.2017г., е изтекъл още по-къс срок, в който вземането не би могло да бъде погасено по давност.

Приел също така, че давностния срок, при който вземанията могат да се погасят в случая, е 5 годишен за всички вземания по издадената Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, независимо дали той е за главница или за лихви, т.к. съгл. чл.117 ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Следва да се отчете, че в случая се касае за вземания по влязла в сила Заповед за изпълнение, която новия ГПК /в сила от 01.03.2008г./, приравнява на влязло в сила съдебно решение и не допуска пререшаване на спора по исков път.

Преценил поради горното, че предявеният отрицателен установителен иск се явява изцяло неоснователен, и като такъв следва да се отхвърли. Настъпването на погасителната давност е правна последица на бездействието на кредитора по отношение на вземането му, което в случая не е налице, видно от развилите се заповедно и изпълнително производство. Приел, че видно от усилията на кредитора за прекъсване на давността на вземането, бездействието на длъжника, и дори разпореждането му със запорирано имущество – лек автомобил, не могат да бъдат основание той да се освободи от задълженията си, сочейки дълъг период на собственото си бездействие за заплащане на задължения по Договор за банков кредит, които са му били известни при подписването му през 2008г.

Тези изводи на ПлРС се приемат от настоящия състав на решаващия съд и при мотивиране на своето решение ПлОС при условията на чл.272 ГПК препраща към тях.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му Част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника, защото обжалваното решение е валидно и допустимо.

Оплакванията на жалбоподателя съдът приема за неоснователни. Неоснователно същият счита, че за да бъде прекъсната погасителната давност в изпълнителното производство освен искане на взискателя и насочване на изпълнението, т.е. и предприемане на конкретно изпълнително действие, е необходимо реално да е завършено/извършено предприетото изпълнително действие. Дори и да се приеме, че към момента на влизане в сила на цитираното ТРОСГТК – 25.06.2015г. изпълнителното производство за претендираните от ЕООД вземания е било висящо и с други думи заварен случай, то към настоящия момент няма съмнение от разясненията на т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, че насочването на изпълнението чрез налагане на запор - на 27.02.2012г. - л.26 от изп. дело и на 14.03.2012г. – л.30 от изп. дело, както и искането на взискателя от 16.01.2015г. за опис на движими вещи, собственост на длъжника – л.56 от делото и насрочването на опис на движими вещи за 17.02.2015г. – 14ч. – л.57 и л.58 от изп. дело, прекъсват погасителната давност на осн. чл.116 б.В ЗЗД – с предприемането на действия за принудително изпълнение.

ПлРС е постановил законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

Предвид изхода на спора и чл.81 ГПК искане за разноски от жалбоподателя има, но не му се дължат разноски, защото жалбата е неоснователна.

На ЕООД се дължат разноски за настоящата инстанция. Същите следва да се определят след приложението на чл.78 ал.8 ГПК, съгласно който размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, която норма препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.25 от Наредбата за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100лв. до 300лв., но предвид липсата на фактическа и правна сложност по настоящото дело, съдът в настоящия си състав приема, че за осъществената от юрисконсулт защита пред ПлОС, на ЕАД се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 100лв., а за разликата до 300лв. – претендирано такова в Отговора на ВЖ искането за разноски следва да се отхвърли.

Поради това и на основание чл.271 ал.1, предл.1 във вр. с чл.272 ГПК Окръжният съд

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1457/29.07.2019г., постановено по гр.д. № 1713/2019г. на Районен съд гр.Плевен – пети граждански състав, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Д.Р.А. с ЕГН ********** *** да заплати на „*****“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.***** чрез Управителя *****на основание чл.78 ГПК разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 100лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 и сл. ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                             2.