№ 18010
гр. С., 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. С.А
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. С.А Гражданско дело №
20231110153516 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. В. Р. срещу В. К. К., с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на
ищцата сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди от направеното на 10.03.2023 г. в сградата на БТА изказване от страна
на ответницата, че ищцата е „купена от министър К.“, отразено широко медийно, имащо
характер на клевета и с което са опозорени честта и достойнството на ищцата, ведно със
законната лихва от 12.03.2023 г. до окончателното плащане на вземането.
Ищцата твърди, че е председател на Европейски център за транспортни политики,
поради което е и популярна личност в България със своите действия, свързани с пътната
безопасност. Посочва, че на 10.03.2023 г. в сградата на Национален пресклуб на Българска
Телеграфна Агенция (БТА) в гр. С. била проведена пресконференция „Мисия безопасни
пътища“, свикана от B.M. - председател на Института за пътна безопасност на тема „Пътна
безопасност“ и излъчена и отразена от много медии, включително и по Novini.bg. Твърди, че
по време на пресконференцията ответницата обвинила ищцата, че е била „купена от
министър К.“, което изявление според ищцата не е вярно и представлява клевета по смисъла
на чл. 147 НК – с процесното изявление ответницата е разгласила неистински позорни
обстоятелства за ищцата, които позорят честта и достойнството й. Счита, че употребените от
ответницата изрази излизат извън допустимите предели на „свобода на словото“. Твърди, че
с извършеното действие ответницата е засегнала личния и професионален авторитет, чест,
достойнство и добро име на ищцата, създавайки невярна негативна представа за личността й
пред неограничена аудитория. С изречените думи ответницата е предизвикала негативно
отношение спрямо ищцата от нейни близки и познати, авторитетът й бил уронен.
Изказаното от страна на ответницата се отразило изключително силно и върху психиката на
ищцата. В резултат на това ищцата се почувствала потисната, самочувствието й паднало,
започнала да вдига кръвно налягане, имала проблеми със съня и стрес. С оглед
гореизложеното моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените по
делото разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответницата, с който оспорва
предявения иск. Не оспорва, че на 10.03.2023 г. при участието си в пресконференция „Мисия
безопасни пътища“, проведена в сградата на Национален пресклуб на БТА е заявила, „че е
била многократно критикувана от ищцата до момента, в който ищцата е била купена от
министър К.“. Оспорва изявлението да е било разпространено в множество телевизионни
предавания и в интернет, че същото е предизвикало широк обществен отзвук, както и че има
клеветнически характер. Ответницата твърди, че изявлението й е в резултат на узнаване за
договор № 99-00-2-298/2/11.02.2022 г., сключен между Министерство на регионалното
развитие и благоустройството и ищцата, по силата на който й е възложено в качеството на
главен експерт – Европейски център за транспортни политики, да извърши преглед и
изменения в документацията по обявени от МРРБ обществени поръчки срещу заплащане на
възнаграждение. Оспорва професионалните качества на ищцата, включително, че
последната отговаря на законовите критерии да заема длъжността „Главен експерт –
инспекции по пътна безопасност“, както и „одитор по пътна безопасност“, съответно да
изпълнява задълженията си по договора. Твърди, че ищцата непрекъснато е публикувала
критични мнения и статии с критично отношение към пътната обстановка в страната през
периода май - декември 2021 г., но не и по времето, през което министър е бил Г. К.. Оспорва
ищцата да е претърпяла неимуществени вреди в резултат на изявлението на ответницата.
Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че ищцата е представляващ и член на Управителния съвет (от
29.04.2020 г.) на „Европейски център за транспортни политики“, ЕИК ******* - Сдружение,
неправителствена организация, което се установява от справка от Търговски регистър и
регистър на юридическите лица с нестопанска цел с данни за актуалното състояние на
дружеството, както и че ответницата В. К. К. е бивш народен представител в 48-то Народно
събрание и бивш министър на Министерство на регионалното развитие и
благоустройството.
С доклада по делото, приет без оспорване от страните, е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелството, че на
10.03.2023 г. при участието си в пресконференция на тема „Мисия безопасни пътища“,
проведена в сградата на Национален пресклуб на Българска телеграфна агенция (БТА) в гр.
С., свикана от B.M. – председател на Института за пътна безопасност, ответницата е заявила,
че е „била многократно критикувана от ищцата до момента, в който е била купена от
министър К.“ (в контекста на изявлението: „По време на моето присъствие в Регионалното
министерство седем месеца чрез пропаганда се създаваше впечатлението, че държавата се е
сринала – дупка до дупка, път до път - всичко е разрушено. За това изключително много
допринасяше госпожа Д. Р.. Всеки ден тя говореше как аз съм виновна – от вчера съм
министър, от днеска вече всички пътища са с дупки…Р. рязко намали активността си през
миналата година. Всъщност тя е била купена от министър К.“).
2
Представена е разпечатка на новините в сайт https://novini.bg от 10.03.2023 г. със
заглавие: „B.M. (председател на Института за пътна безопасност): Сегашният
регионален министър е еманацията на корупцията в България“ и електронна справка от
интернет страницата на Национален пресклуб на Българска телеграфна агенция - гр. С. от
дата 10.03.2023 г., от която се установява, че от Национален пресклуб на БТА - гр. С. е
проведена пресконференция на тема „Мисия безопасни пътища“, в която участие е взела и
ответницата, като във връзка с дискусия на тема „Безопасни ли са пътищата у нас“
ответницата е заявила, че „Р. рязко намали активността си през изминалата година и
изчезнаха дупките – всъщност тя е била купена от министър К.“.
Приета е и извадка от медиите, от която се установява, че ищцата в периода от 2021 г.
до 2023 г. е имала медийни участия за обсъждане на проблемите във връзка с пътната
безопасност в страната.
Приети са също статии: „„Пътният експерт“ Д. Р. се оказа консултант на заплата
при министър Г. К.“ от 07.03.2023 г., съдържаща първа страница на договор № 99-00-2-
298/2/11.02.2022 г., сключен между ищцата и МРРБ /https://breaking.bg/biznes-i-upravlenie/ -
сочеща, че Институтът за пътна безопасност е установил уникална практика, която е
прилагал бившият министър на регионалното развитие Г. К., като се задава въпросът дали
консултациите на Р. не са били насочени към избор на „правилните“ изпълнители за подмяна
на знаци, маркировка и мантинели, как точно Р. е консултирала К. и дали не е играла връзка
между възложителя и бъдещите изпълнители; посочено е, че докато се е изявявала като
„главен експерт“ по договора си с Г. К., рязко са намалели критиките към АПИ от нейна
страна, но за сметка на това е засипвала обществеността чрез участия в медии за
необходимостта от поставяне на определени знаци по пътищата, смяна на мантинели и
полагане на маркировка по републиканските пътища, все неща, за които К. я е натоварил по
подписания между тях договор; „Институт по пътна безопасност: Д. Р. е консултирала Г.
К. за поръчки по ЗОП“ от 07.03.2023 г. /https://elhovo.news/ - с идентично съдържание, от
статията става ясно, че Институтът за пътна безопасност е установил уникална практика,
която е прилагал бившият министър на регионалното развитие Г. К. – той е бил консултиран
по изготвяне на обществени поръчки за стотици милиони левове от Д. Р., „която се е
представила за главен експерт по незнайно какво“, дали консултациите на Р. не са били
насочени към избор на „правилните“ изпълнители; „К. спря броене на шосейни дупки от
Космоса за 9 млн. лв.“ от 20.07.2021 г. /https://www.segabg.com/ - със съдържание, че
служебният министър на регионалното развитие В. К. е прекратила една изключително
странна обществена поръчка, стартирана малко преди падането на кабинета „Б.“ за
„наблюдение на дупките по пътищата чрез сателит“, с предмет на обществената поръчка
„Георефериране на пътната инфраструктура чрез сателитни системи с цел превенция на
пътнотранспортния травматизъм“ на стойност 9 млн. лв. и изпълнител „СПЕЙС
ТЕХНОЛОДЖИ СОЛЮШЪНС – РИМОУТ СЕСИНГ ИМИДЖРИ“, в който консорциум е
посочено, че участва и „Европейски център за транспортни политики“ (неправителствена
организация), както и че ищцата е изобретател на ноу-хау „Дистанционно проучване на
3
пътната инфраструктура с цел анализ и оценка на риска от възникване на пътнотранспортно
произшествие“; „Г. К. направи много за пътната безопасност, смята експертът Д. Р.“ от
28.09.2023 г. /https://www.dir.bg/ - със становище на ищцата относно това, че по инициатива
на Г. К. е въведено ограничение на скоростта на пътя през Кресненското дефиле, започнало е
косенето на храстите около пътя, становище относно състоянието на пътната безопасност у
нас и липсата на единна национална политика, некачественото обучение на младите
шофьори, липсата на инвеститорски контрол за състояние и поддръжка на пътищата,
бавното правосъдие и начините за разрешаване на проблемите, включително чрез
сформирането на работни групи и обсъждане на конкретни идеи за промени; „Д. Р. и
загадъчните 9 милиона лева. От „Дупки в Космоса“ до „Дупки по Пътищата““ от
15.09.2023 г. /https://prozrachno.bg/regions/ - относно личността на ищцата е посочено, че
преди да стане експерт по пътна безопасност, Р. е станала известна покрай АПИ, медиите и
МРРБ като един от кандидатите, които искаха да усвоят 9 млн. лева държавни пари, за да
наблюдават родните дупки по пътищата от космоса, отразено е, че с времето тя все по-
тенденциозно е започнала да насочва вниманието на публиката и да дава отрицателни
оценки само срещу обекти, изпълнени от неудобни за Г. организации, както и че АПИ
продължава да е под властта на Г., вниманието е насочено към възлагане на работа по обект
Автомагистрала „Тракия“, чрез Инхаус процедура и за лобизъм на Р. по отношение на
определена пътностроителна компания, посочено е, че благодарение на Г. К. Д. Р. се е
превърнала в „законодател в сянка“ и „управлява Агенция „Пътна инфраструктура““;
„Пътна „експертка“ лобира за фирми, близки до Г., пробутва американски стандарти в
европейското законодателство“ от 03.10.2022 г. /https://afera.bg/ - отразено е, че с времето Р.
насочва вниманието на публиката и дава отрицателни оценки само срещу обекти, изпълнени
от неудобни за Г. фирми, както и че чрез пряката й намеса се изменят български и
европейски стандарти, които вместо да подобрят безопасността на движението, създават
доста сериозни предпоставки за ПТП и лобиране; „Псевдоекспертът Д. Р. обслужва
интереси на приближен на Васил Божков“ от 22.10.2022 г. /https://afera.bg/ - отразено е, че
ищцата раздава непоискани съвети на фирмите и променя технически спецификации и
задания на обекти с цел облагодетелстване на пътностроителния картел и налагане на
избрани подизпълнители.
По делото е прието писмо с изх. № 54-30-3430#1/24.04.2025 г. от Национална агенция
за приходите, видно от което по отношение на „Европейски център за транспортни
политики“, ЕИК ******* за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2024 г. има подадена годишна
данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за финансовата 2023 г. с декларирани общо приходи в
размер на 35 400 лв., общо разходи в размер на 32 988,15 лв. и данъчна печалба в размер на
2 411,85 лв.
По делото е прието писмо с изх. № 54-30-3430#2/29.04.2025 г. от Национална агенция
за приходите, видно от което по отношение на Д. Р. в периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2024
г. липсват данни за действащи трудови договори, липсват данни за подадени ГДД по чл. 50
ЗДДФЛ, има данни за получени доходи, различни от трудови през 2022 г., изплатени от
4
Столична община с код на дохода „307“ в размер на 60 лв. и размер на удържания данък 4,50
лв., приложена и е заверена справка - данни за осигуряване на ищцата за посочения период с
осигурител „Българска агенция за управление на транспорта“ ЕООД, ЕИК *******
По делото е приет доклад с изх. № ОД-2495/11.02.2022 г. от Я. П. – заместник –
министър на регионалното развитие и благоустройството до Г. К. – министър на
регионалното развитие и благоустройството, с който е предложено на Д. В. Р., главен експерт
„Европейски център за транспортни политики“, да бъдат възложени следните дейности:
преглед и изменения в документация за обществена поръчка в открита процедура по ЗОП с
предмет: „Определяне на изпълнител за производство, доставка и монтаж на пътни знаци с
постоянни и променливи размери на вертикална сигнализация на републиканските пътища
по обособени позиции на територията на страната, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19,
ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, по обособени позиции“; преглед и изменения в
документация за обществена поръчка в открита процедура по ЗОП с предмет: „Определяне
на изпълнител за възстановяване, ремонт, доставка и монтаж на ограничителни системи за
пътища по републиканските пътища на територията на страната, стопанисвани от АПИ,
съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, по 6 обособени позиции“; преглед и
изменения в документация за обществена поръчка в открита процедура по ЗОП с предмет:
„Определяне на изпълнител за полагане на хоризонтална маркировка по републикански
пътища по обособени позиции“ – спомагателни услуги за държавното управление като цяло,
със срок на изпълнение на услугата до 2 месеца, на стойност 3 000 лв., дължима на две
равни вноски, всяка в размер от 1 500 лв. – първата дължима в 30-дневен срок от датата на
подписване на договора, а втората – след изпълнение на възложената работа, в 10-дневен
срок от представянето на одобрен доклад за изпълнение на възложената работа и подписан
приемо-предавателен протокол за приемане на възложените услуги.
Във връзка с приетия доклад по делото е приет също Договор № 99-00-2-
298/2/11.02.2022 г., сключен между Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, представлявано от Г. К. – заместник министър – председател по
регионалното развитие и благоустройството и министър на регионалното развитие и
благоустройството, като възложител, и Д. В. Р., главен експерт „Европейски център за
транспортни политики“, като изпълнител, по силата на който изпълнителят се задължава
срещу определено възнаграждение да предостави експертните си знания като изпълни
следните дейности: преглед и изменения в документация за обществена поръчка в открита
процедура по ЗОП с предмет: „Определяне на изпълнител за производство, доставка и
монтаж на пътни знаци с постоянни и променливи размери на вертикална сигнализация на
републиканските пътища по обособени позиции на територията на страната, стопанисвани
от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, по обособени позиции“; преглед и
изменения в документация за обществена поръчка в открита процедура по ЗОП с предмет:
„Определяне на изпълнител за възстановяване, ремонт, доставка и монтаж на
ограничителни системи за пътища по републиканските пътища на територията на страната,
стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, по 6 обособени
5
позиции“; преглед и изменения в документация за обществена поръчка в открита процедура
по ЗОП с предмет: „Определяне на изпълнител за полагане на хоризонтална маркировка по
републикански пътища по обособени позиции“. Срокът на договора е до два месеца (чл. 3),
като за изпълнение на услугите възложителят заплаща на изпълнителя възнаграждение в
размер на 3 000 лв., платимо на две равни вноски – първата дължима в 30-дневен срок от
датата на подписване на договора, а втората – след изпълнение на възложената работа, в 10-
дневен срок от представянето на доклад за изпълнение на възложената работа и приемо-
предавателен протокол за приемане на услугите, подписан без забележки от възложителя и
изпълнителя или упълномощени техни представители (чл. 4). Относно сключването на
договора с предмет „Преглед и изменения в документации за обществени поръчки в открита
процедура по ЗОП“ е представен Контролен лист № ВУ-2-161/11.02.2022 г. за извършване на
предварителен контрол от финансовия контрольор преди поемане на задължение, с който е
извършена проверка за законосъобразност на поемането на задължение в размер на 3 000 лв.
Съгласно изискванията на чл. 4 от договора, от ищцата е изготвен доклад за извършената
дейност за периода от 11.02.2022 г. до 15.06.2022 г., одобрен от министър Г. К., и приемо-
предавателен протокол от 17.06.2022 г. за приемане на услугите за преглед на документи по
обществени поръчки, с който възложителят е приел извършените от изпълнителя експертни
консултации като изпълнени в срок, без забележки, с необходимия професионализъм и
отговорност, като протоколът е подписан за възложител и за изпълнител. Въз основа на
фактура № **********/15.06.2022 г. и Контролен лист № ВУ-2-161/01.07.2022 г. за
извършване на предварителен контрол от финансовия контрольор преди извършване на
разход, с който е извършена проверка за законосъобразност на извършването на разход в
размер на 3 000 лв. и с платежно нареждане от 06.07.2022 г. на ищцата е изплатена сумата от
3 000 лв. – възнаграждение по договора.
По делото е прието писмо с вх. № 175385/20.05.2025 г. от Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, от което се установява, че обявлението за
откриване на обществена поръчка с предмет: „Определяне на изпълнител за производство,
доставка и монтаж на пътни знаци с постоянни и променливи размери на вертикална
сигнализация на републиканските пътища по обособени позиции на територията на
страната, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, по
обособени позиции“ е публикувано на 25.06.2018 г.; обявлението за откриване на
обществена поръчка с предмет: „Определяне на изпълнител за възстановяване, ремонт,
доставка и монтаж на ограничителни системи за пътища по републиканските пътища на
територията на страната, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата, по 6 обособени позиции“ е публикувано на 27.04.2018 г.; обявлението за
откриване на обществена поръчка с предмет: „Определяне на изпълнител за полагане на
хоризонтална маркировка по републикански пътища по обособени позиции на територията
на страната, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата по
обособени позиции“ е публикувано на 13.05.2019 г. Извършени са промени по отношение на
първите две процедури, публикувани на 12.07.2018 г. и на 16.07.2018 г. В писмото е
посочено също, че за периода от 2020 г. до момента между МРРБ и Д. Р. не са сключвани
6
други договори, освен този, посочен по-горе. В МРРБ не е постъпвала информация Д. В. Р.
да притежава сертификат за професионална квалификация „одитор по пътна безопасност“,
както и дали е преминала периодични курсове за допълнително обучение.
За установяване на търпените от ищцата неимуществени вреди, по делото са събрани
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля A.K.P.. Същият заявява, че
познава ищцата от 2017 г., заемал длъжността заместник - министър на транспорта и имал
много контакти с нея, включително спорове. След като напуснал поста на заместник -
министър свидетелят станал член на Европейски център за транспортни политики. Заявява,
че знае за изявленията на г-жа К., че г-жа Р. е „купена от г-н К.“, които според свидетеля са
несериозни. Заявява, че това изявление повлияло на ищцата, понеже имала високо кръвно
налягане няколко пъти изпадала в кризи в офиса, затворила се в себе си и в рамките на 7 – 8
месеца трудно преживяла тази обида. Свидетелят посочва, че се занимават с пътна
безопасност и защитават каузи, свързани с нерегламентирани действия на АПИ и други
органи, които се занимават с пътна безопасност, сдружение, което критикува, когато нещо не
е правилно и като такива са прицел на много коментари на тези, които са обидени за нещо,
което Центърът е направил в рамките на неговата компетентност. Най – вероятно г-жа К. е
била засегната от нещо. Добавя, че тази обида служителите на сдружението я приемат
лично. Заявява, че имат много задачи, тъй като всички сигнали трябва да бъдат обработени,
и поведението на ищцата повлияло и на общата им работа, защото Р. е двигателят на
сдружението. Коментарите били много, както и обажданията, а обстановката в офиса била
изключително неприятна месеци наред. Думите на ответницата К. повлияли негативно на
всички около тях. Чувствали се обидени и ощетени, защото намалили темпото на работа.
Ищцата била унижена, тъй като в ефир се казало, че е купена от министър К., което не
отговаряло на истината. Свидетелят пояснява, че Г. К. не е бил министър на транспорта,
когато свидетелят е бил заместник – министър на транспорта.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Задължението за обезщетяване на вреди, причинени от
непозволено увреждане възниква, когато е налице виновно действие или бездействие на
ответника, от което са причинени вреди (имуществени и неимуществени) на ищеца, както и
причинна връзка между тях. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест,
предвидени в чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на всички елементи
на фактическия състав на непозволеното увреждане: 1/ деяние (действие), а именно,
осъществяване на противоправно поведение от страна на ответницата, изразяващо се в
разпространение на клеветнически твърдения и неистинска информация за ищцата, от което
са засегнати честта, достойнството и доброто име на ищцата; 2/ претърпени от последната
неимуществени вреди (вида на претърпените негативни преживявания и емоции, засягане на
7
доброто й име в обществото, на честта и достойнството й); 3/ причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на ответницата и настъпилите вреди, 4/ вина, която
на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното, като тази
презумпция променя доказателствената тежест и задължението за установяване на
обстоятелствата, които изключват вината, е възложено на ответницата.
В тежест на ответницата е да обори презумпцията за вина, както и с оглед наведените
в отговора на исковата молба възражения - да установи, че информацията, съдържаща се в
направеното от нея изявление на 10.03.2023 г. отговаря на истината.
Между страните е безспорно обстоятелството, че на 10.03.2023 г. при участието си в
пресконференция на тема „Мисия безопасни пътища“, проведена в сградата на Национален
пресклуб на БТА ответницата е заявила, че ищцата „е била купена от министър К.“.
Нормата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България провъзгласява
основното право на гражданите да изразяват мнение и да го разпространяват чрез слово -
писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Така признатото и
гарантирано от Конституцията на Република България право не е абсолютно и неговите
предели са установени в ал. 2 на посочената норма - правото на свободно мнение и
изразяване не може да се използва за накърняване правата и доброто име на другиго.
Безспорно правото на чест и достойнство на личността е правно значима ценност, която е
защитена от законоустановения ред в държавата като субективно право от категорията на
абсолютните права (арг. и от чл. 32, ал. 1 от Конституцията). Конституцията на Република
България признава и гарантира също така правото на всеки да търси, получава и
разпространява информация, като осъществяването на това право не може да бъде насочено
срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност,
обществения ред, народното здраве и морала.
Свободата на изразяване на мнения, включително свободата да отстоява своето
мнение, да получава и разпространява информация и идеи без намесата на държавните
власти са регламентирани и в чл. 10, ал. 1 КЗПЧОС. Според нормата на чл. 10, ал. 1
КЗПЧОС „всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва
свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи
без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници“. Пределите, до
които се простира свободата на изразяване на мнение се определят от възможността да бъдат
засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите. Ограничения на тези права и
свободи са предвидени и в текста на чл. 10, ал. 2 КЗПЧОС, според който „ползването на тези
свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено
от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са
необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената
сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на престъпления, за
защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите, за
предотвратяване на изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и
безпристрастността на правосъдието”.
8
Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свобода
на изразяване на мнения, основният закон изрично посочва присъщите на личността чест,
достойнство, добро име. В Решение № 7/04.06.1996 г. по к. д. № 1/1996 г. Конституционният
съд (КС) е дал обстойно тълкуване на правото на свободно изразяване на мнение и
свързаните с него права и свободи, прогласени от чл. 39 - 41 от Конституцията, както и на
случаите, когато са допустими ограничения на тези свободи и права. КС приема, че правото
на свободно изразяване на мнение може да бъде ограничено заради друго, конкуриращо
право и това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което Конституцията също
защитава (чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията). Разглеждайки въпроса за
съотношението между двете конкуриращи се права, КС е провел разграничение между
информация и идеи, които се правят публично достояние в контекста на политическия и
въобще обществения дебат и такива, които не попадат в този контекст, като е постановил, че
принадлежащите към първата категория определено се ползват с по - висока степен на
защита.
Признатото и гарантирано в чл. 39, ал. 1 от Конституцията право на мнение се
упражнява надлежно и не е налице елемент на противоправност при изказани мнения с
негативна оценка, пряко или косвено засягаща конкретно лице, когато името му се коментира
или се предполага връзка с оглед неговия пост, дейност или занятие по поставения
обществен въпрос, освен ако не се касае за превратно упражняване на право, а свободата на
мнение бива използвана, за да се вреди на доброто име (така напр. решение № 129/11.08.2020
г. по гр. д. № 2704/2019 г. по описа на ВКС, ІV г. о.). Негативните оценки за определена
обществена личност не пораждат отговорност, освен ако не засягат достойнството на
личността. Съобразно стандартите, установени с Конституцията на Република България и
практиката на ЕСПЧ, следва да се търси балансът между правото на свободно изразяване на
мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и
добро име. В тази посока най - важният критерий е доколко конкретното изразяване на
факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо срещу това дали то се
използва целенасочено за накърняване на правата и доброто име на другиго.
Разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на
неизвършено престъпление е противоправно деяние – клевета (чл. 147, ал. 1 НК). С това
деяние се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена
оценка за личността му, неговата самооценка. За да е налице „клевета” от обективна страна
се изисква да са засегнати обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на
доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността.
Деянието може да се осъществи както чрез разгласяване на неистинско позорно
обстоятелство за пострадалия, така и чрез приписването му на неизвършено от него
престъпление. Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице на определено
несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия.
Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от
дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в
9
обществото. Следва да се разграничава принципното схващане за свободата на изразяване
на мнение, респ. правото на изразяване на лична позиция от разгласяването на позорни
обстоятелства. Предмет на клеветнически твърдения могат да бъдат единствено факти с
конкретно съдържание, които носят информация за определено обстоятелство или за
конкретизирано явление, което трябва да предизвиква от гледище на общоприетия морал и
добри нрави безусловно отрицателна оценка на обществото, или да приписва извършването
на престъпление. Разгласяването на позорно обстоятелство е част от средството за
извършване на деянието, но то трябва да бъде факт, а не съждение върху факти, което
съждение не подлежи на проверка за истинност, защото е продукт на мисловна,
умозаключителна дейност. Несъмнено единствено позорният факт обосновава отрицателни
изводи в обществото за пострадалия, защото води обективно до засягане на неговото
достойнство, неговия авторитет пред обществото (обществената оценка на околните за
него). Следователно, за да е налице клевета, средството на клеветата трябва да е факт, а не
да е оценка, мнение, критика на факт. Когато едно лице изнася публично пред обществото
засягащи достойнството на друго лице факти, те трябва да отговарят на обективната
действителност. В този смисъл твърдението за позорното обстоятелство трябва да е ясно и
да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено
знание за съдържащите се в нея факти, т. е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи
свои твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които застава с думите си,
претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. Освен това
обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез
предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа
дейност. И това е предпоставено от необходимостта за установяване на тяхната
достоверност, подлежаща на доказване в гражданския процес. Фактическите твърдения
изискват доказателство за истинността им, а оценъчните съждения, като мнения и
коментари, се считат за неподлежащи на доказване – Nilsen and Johnsen v. Norway. В този
смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и субективната
интерпретация на тези факти. Това не важи за мненията, тъй като те не могат да бъдат
достоверни или не, като правно значение оценките имат само ако са обидни, т. е. ако
накърняват честта, самооценката за обществената ценност на личността като съвкупност от
физически и духовни качества.
Втората форма на деянието е приписване на пострадалия на неизвършено от него
престъпление. При тази форма на клевета деецът твърди пред трети лица, че последният е
извършил някакво конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил.
Противоправно деяние е и обидата, като тя ще е налице, ако се каже или извърши
нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие (чл. 146, ал. 1
НК). Унизителният характер на казаното следва да се преценява на основата на приетите в
обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е
обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца
оценка е основателна. Обидата може да се осъществи както устно, така и писмено, като е
10
необходимо обидните думи да се възприемат от пострадалия. Само по себе си, обаче,
мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не осъществява
престъпния състав на обидата. В този смисъл следва да бъде направено разграничението
между отрицателното мнение, което по същество представлява критика на някого и обидата.
За да е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят
достойнството на пострадалия, които според господстващия морал са неприлични, вулгарни
и цинични. Следователно обидата е лично унизяващо отнасяне към някого, докато мнението
представлява лично становище, с което се изразява позиция или оценка на личности и
събития.
Разграничителният критерий между двата вида деяние е изяснен от теорията и
практиката, и това е характерът на информацията, отнасяща се до пострадалия. При обидата
деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети,
квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и достойнството
на адресата на същата информация и се обективират с такава цел. При клеветата не се дава
личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват позорни обстоятелства за честта му,
които не са истински или му се приписва престъпление, което не е извършил.
Съдебната практика приема, че когато източник на деликта е клеветническо
твърдение, по аргумент от чл. 147, ал. 2 НК, доказателствената тежест се размества, като в
полза на ищеца е установена оборимата законова презумпция, че дискредитиращите го
твърдения са неверни. Ето защо ответникът следва да ангажира безспорни доказателства, че
изнесеното от него е истина.
Както се посочи, при преценка основателността на предявените искове, на проверка
за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай че същите са неверни и позорят
адресата, това може да послужи като основание за ангажиране отговорността на ответника.
Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като не
представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат да
ангажират отговорността на дееца, само ако представляват обида или клевета (така решение
№ 85/23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г. по описа на ВКС, ІV г. о., решение №
86/29.01.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. по описа на ВКС, ІІ г. о., решение № 62/06.03.2012 г. по
гр. д. № 1376/2011 г. по описа на ВКС, ІV г. о. и др.). Дори оценките и мненията обаче следва
да са изградени върху някаква подкрепяща ги достатъчна фактическа база. Липсата на
достатъчно фактическо основание в подкрепа на оценъчните съждения означава злоупотреба
със свободата на слово, което е виновно и противоправно поведение. Съдът е длъжен във
всеки конкретен случай да подложи на изследване и преценка дали конкретно изказване с
негативно спрямо засегнатото лице съдържание освен оценка и мнение по обществен
въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт, но това изследване съдът
предприема, съобразявайки зададените с исковата молба основания. Само при наличие на
твърдение за факт, което е невярно, следва да се прецени дали разгласяването му е
противоправно и виновно, дали съставлява злоупотреба с право извън горепосочените
нормативно установени предели.
11
Настоящият съдебен състав намира, че изявлението „купена от министър К.“ е
клеветническо такова, позорящо името и достойнството на ищцата. Съгласно установената
съдебна практика, разпространяването на информация накърнява доброто име, когато за
дадено лице се изнасят неверни факти и данни, но само ако те обективно са в състояние да
засегнат честта, достойнството и доброто му име. Ако фактите са верни, информирането за
тях не е противоправно. За разлика от разпространяването на информация, изразяването на
мнение има оценъчен характер, тъй като изразява позицията на лицето по даден въпрос или
във връзка с даден факт, а не информира за този факт. Мнението не може да бъде вярно или
невярно, тъй като не е изявление за знание, като то е противоправно, ако е изразено в обидна
форма или сочи на клевета. Няма пречка едно и също изказване да съдържа както
разпространяване на информация за осъществяването на даден факт, така и изказването на
оценка, позиция, т. е. мнение на лицето по отношение на този факт, но и в този случай при
преценката за наличието на противоправност следва да се изхожда от посочените различни
критерии спрямо различните части на това изказване. Изхождайки от тази позиция, съдът
приема, че изявлението на ответницата не изразява нейно субективно мнение, оценка на
действията на ищцата, обсъдени в контекста на цялостната тема за безопасността на пътя, а
конкретен факт от обективната действителност, който самата ответница твърди да е научила
след узнаване за сключването на договора от 11.02.2022 г. между МРРБ и ищцата. Както се
посочи сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свободно
изразяване на мнение, Конституцията посочва присъщите на личността чест, достойнство,
добро име. Те могат да са обект на посегателство при нанасяне на обида (умишленото
унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на
клевета (съзнателното разгласяване на неистински, позорни обстоятелства за дадено лице
или приписване на престъпление). Наличието на клеветнически твърдения се обосновава с
разгласяването за другиго на конкретни обстоятелства, определени факти, които са позорни -
неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна
негативна оценка на обществото. Позорно обстоятелство е конкретен факт от миналото или
настоящето, който или дава конкретна информация за определени негативни прояви на
личността, или е илюстрация за определени негативни последици от същото поведение.
Освен това те трябва и да са неистински, да не съществуват в обективната действителност.
Неистинността на приписваните обстоятелства обаче има правно значение, само ако те са
обективно позорни. В случая изнесеният факт, че ищцата е „купена от министър К.“
създава директно внушение, че ищцата е приела подкуп с цел облага. Използваният израз
представлява разгласяване за другиго на конкретено обстоятелство, определен факт - че
ищцата е „купена“, който е позорящ - неприемлив от гледна точка на общоприетите морални
норми и предизвикващ еднозначна негативна оценка на обществото, доколкото
приписването на съпричастност на едно лице към престъпна дейност в голяма степен
накърнява възприятията за него както от обществото като цяло, така и от близките и
семейството му. В изявлението е използван израз, формиращ усещане, че лицето, срещу
което е насочен - Д. Р. е участвала в престъпна дейност. В тази връзка съдът съобразява
дефиницията на понятието „купувам“, дадена в Тълковния речник на българския език –
12
„получавам като собственост срещу пари или срещу друго разменно средство; привличам
на своя страна чрез подкуп или ласкаене; подкупвам“. С посочения израз директно се
внушава на обществото, както и на останалите членове на пресконференцията, че ищцата
получава облаги, каквито не й се следват, за да ограничи негативните си коментари по
отношение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и извършеното от
него в областта на пътната безопасност. В конкретния казус темата на процесната
пресконференция е с висок обществен интерес и може да породи конструктивен дебат.
Недопустимо е обаче да се възпроизвеждат обидни и/или клеветнически твърдения, които
манипулират общественото мнение, като в този случай следва да се даде приоритет на
защитата на личната сфера на ищцата за сметка на свободата на изразяване на мнение, като
настоящият съдебен състав приема, че защитата на обществения интерес в случая не може
да бъде поставена над този на отделната личност – ищцата.
Публичното разпространяване на изявление, окачествяващо дадена личност като
„купено“, т. е. като лице, което е получило облага/подкуп, за да бъде привлечено на нечия
страна, излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и
разпространяване на мнение и на свободата на словото, прокламирани в чл. 39 КРБ и чл. 10
КЗПЧОС. Именно така създаденото общо внушение, характеризиращо личността на ищцата
в негативен облик налага извод, че в случая е прекрачена границата, очертана в чл. 39, ал. 1
КРБ, че не се касае до проява на правото за свободно изразяване на мнение, което позволява
определена степен на провокация и преувеличение, а до израз, пряко насочен и целящ да
представи поведението на ищцата като престъпно, с което се накърнява и унизява нейното
достойнство. Характерът на внушението и използваното изразно средство е в отклонение от
общоприетите морални и етични стандарти и пряко накърнява личното достойнство на
адресата. Същевременно, по делото не са събрани доказателства, че изявлението е вярно. В
тази връзка представените статии, в които е описана личността на ищцата и с които са
направени внушения, че същата действа в полза на определени интереси, са резултат от
журналистическа дейност, за която не са налице данни да почива на обективни
доказателства, същевременно не е доказано по несъмнен начин, че ищцата е купена и че
изнесеното в статиите е вярно. Представеният договор № 99-00-2-298/2/11.02.2022 г., с който
на ищцата е възложено извършването на преглед и изменения в документацията за три
открити обществени поръчки срещу възнаграждение от страна на МРРБ също не доказва, че
изявлението на ответницата е вярно – напротив, от същия се установява, че ищцата се е
намирала в облигационни правоотношения с министерството, като именно за извършените
по възложение услуги е получила възнаграждение, т. е. налице е насрещна престация срещу
получената сума в размер на 3 000 лв. Преценката на качествата на ищцата за изпълнение на
договора – дали е имала юридическо и инженерно образование, професионален стаж в
органите, регулиращи и контролиращи пътната безопасност, дали притежава качеството
„одитор по пътна безопасност“ по смисъла на Наредба № РД-02-20-14/29.09.2011 г. за
обхвата и съдържанието на оценката на въздействието върху пътната безопасност и на одита
за пътна безопасност, условията и реда за извършването им и за придобиване и признаване
на професионална квалификация „одитор по пътна безопасност“ не подлежат на изследване
13
в настоящото производство, тъй като това е преценка на възложителя на работата.
Същевременно, по делото е установено, че възложителят е одобрил изпълнението на
работата, с което е приел, че тя е извършена съобразно договора, съответно е заплатил
уговореното възнаграждение. По делото липсват доказателства, които по несъмнен начин да
опровергават факта, че ищцата е изпълнила задълженията си по договора, както и че
плащането по договора от 11.02.2022 г. не е срещу насрещна престация по него, а напротив –
за ограничаване на критичните коментари и оценки на ищцата към проблемите с пътищата в
страната. Следователно, изявлението на ответницата касае факт, който е позорен за ищцата и
не е доказано да е верен, т. е. поведението на ответницата е противоправно по смисъла на чл.
45 ЗЗД. На проведената пресконференция е изнесена информация, която не е в установен
обществен интерес, а навлиза недопустимо в личната сфера на ищцата. Налице е причинно -
следствена връзка между изложеното от 10.03.2023 г. и претърпените от ищцата вреди (за
което съдът кредитира показанията на разпитания свидетел). Включително при отчитане на
обстоятелството, че ищцата е председател на Европейски център за транспортни политики и
като такава – ангажирана с проблемите във връзка с пътната безопасност и по - широките
граници на допустимата критика срещу нея, се налага извод за наличие на противоправно
поведение на ответницата. Презумпцията за вина на ответницата не е оборена. Ето защо
основанията за деликтната отговорност са изцяло доказани, което от своя страна ангажира
отговорността на ответницата по чл. 45 ЗЗД.
Следва да се даде отговор на въпроса за размера на обезщетението за неимуществени
вреди, търпени от ищцата вследствие на изявлението на ответницата.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 45 ЗЗД се определя от
съда в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението (т. 2 от ППВС
№ 4/23.12.1968 г.). Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде
определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното
увредено лице болки, страдания и неудобства, емоционални, физически и психически
сътресения, които намират не само отражение върху психиката му, но му създават и
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние, и които в своята цялост
представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за
неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява предопределено и от
икономическите условия в страната.
От събраните по делото гласни доказателствени средства - показанията на свидетеля
A.P., които съдът кредитира като логични, последователни, резултат от личните впечатления
на свидетеля, а и неопровергани от останалите събрани по делото доказателства, се
установява, че в резултат на процесното изявление на ответницата ищцата е преживяла
14
негативни емоции – била е неспокойна, имала високо кръвно налягане, няколко пъти
изпадала в кризи в офиса, затворила се в себе си в рамките на 7 – 8 месеца, чувствала се
унижена, негативно се отразило изявлението и на работата на ищцата и на цялото
сдружение – намалили темпото на работа, същевременно коментарите били много,
работната обстановка била изключително неприятна месеци наред. Установява се, че
изявлението е направено пред повече хора, на пресконференция, която впоследствие е
получила и медиен отзвук – включително е отразена в сайта Novini.bg. Същевременно, по
делото не е установена голяма продължителност и интензитет на негативните изживявания
у ищцата и на периода на възстановяване от тях, липсват данни за изразени конкретни
негативни нагласи спрямо ищцата от трети лица в резултат именно на процесното
изявление, не се установява то да е довело до трайни последици за здравословното и
психологичното състояние на ищцата (не се установяват твърдените в исковата молба
проблеми със съня) или в значителна степен да е настроило в негативна насока
общественото мнение спрямо ищцата. Не се установява и изявлението да е довело до
негативно отношение спрямо ищцата от страна на приятели и познати, както и авторитетът
й в обществото да е бил необратимо уронен. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът
приема, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, справедливото обезщетение за които
е в размер на 2 000 лв. При определянето на този размер съдът съобрази и броя и вида на
клеветническите изрази (един), установената тежест на вредите - отражението на процесния
израз върху поведението на ищцата и заеманата от нея длъжност към този момент –
председател на неправителствена организация, чиято дейност е свързана с пътната
безопасност в страната, с която област е свързано и изявлението на ответницата, т. е., че
изявлението е било насочено към професионалната сфера на дейност на ищцата като
председател на Европейски център за транспортни политики, както и социално -
икономическите условия в страната към датата на деликта. При определянето на размера на
обезщетението съдът съобрази, че е житейски оправдано да се приеме, че негативните
преживявания от неверни твърдения за злепоставящи факти, които уронват честта и
достойнството, отправени към лице, което е ангажирано с обществена дейност, се отразяват
с по - висока от обичайната степен на личните блага на тези лица. В същото време съдът
приема, че ищцата с оглед множеството й медийни изяви във връзка с проблемите на пътя в
страната предполага по - висока поносимост на обществена критика. Съдът съобрази и това,
че присъждането на обезщетение само по себе си съдържа морално удовлетворение -
признаване, че действията на ответницата са противоправни, отговорността за
причинените вреди, като размерът на паричната сума е за репариране на действително
претърпените вреди и не бива да служи за неоснователно обогатяване. От значение е и
създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като
„справедливостта” до голяма степен отразява обществената оценка на засегнатите
нематериални вреди, а в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото
намира най - чист израз (така решение № 110/25.05.2017 г. по гр. д. № 2808/2016 г. по описа
на ВКС, IV г. о.).
Предвид всичко изложеното съдът намира, че сумата от 2 000 лв. е справедливият
15
размер за претърпените от ищцата неимуществени вреди. По делото не са ангажирани
доказателства за изплащане на посочената сума, поради което искът е основателен до
размера от 2 000 лв. и следва да бъде уважен до тази сума, съответно отхвърлен за разликата
до пълния предявен размер от 4 000 лв.
Като законна последица от уважаването на иска следва да се присъди и законна лихва
от 12.03.2023 г. (съгласно отправеното от ищцата с исковата молба искане) до изплащането
на главницата.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат и на двете страни на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 ГПК.
От ищцата се претендират разноски в размер на 1 367 лв., от които 160 лв. –
държавна такса, 7 лв. – съдебно удостоверение и 1 200 лв. – адвокатско възнаграждение с
ДДС съгласно договор за правна защита и съдействие от 28.09.2023 г. От страна на
ответницата не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл.
78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената част от иска в полза на ищцата следва да се присъдят
разноски в размер на 683,50 лв.
От ответницата се претендират разноски в размер на 1 000 лв. – адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.05.2024 г. От ищцата
е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което е неоснователно, тъй като
претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед фактическата и
правната сложност на делото, извършените в хода на същото процесуални действия и
проведените открити съдебни заседания, а и е в размер, идентичен с претендираното от
ищцата адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с
отхвърлената част от иска в полза на ответницата следва да се присъдят разноски в размер
на 500 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Св. Е.“ № 77, ет. 4, ап. 18, да
заплати на Д. В. Р. - М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Л.З. - Г“, бл. 5, вх. В, ет. 6, ап.
78, на основание чл. 45 ЗЗД, сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от Д. В. Р. - М. в резултат от непозволено увреждане,
осъществено от В. К. К. чрез използване на следния клеветнически израз спрямо ищцата:
„купена от министър К.“, на 10.03.2023 г. на пресконференция на тема „Мисия безопасни
пътища“, проведена в сградата на Национален пресклуб на Българска телеграфна агенция в
гр. С., ведно със законната лихва, считано от 12.03.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 2 000 лв. до
16
пълния размер от 4 000 лв.
ОСЪЖДА В. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Св. Е.“ № 77, ет. 4, ап. 18, да
заплати на Д. В. Р. - М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Л.З. - Г“, бл. 5, вх. В, ет. 6, ап.
78, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 683,50 лв., разноски по делото, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д. В. Р. - М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Л.З. - Г“, бл. 5, вх. В,
ет. 6, ап. 78, да заплати на В. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Св. Е.“ № 77, ет. 4,
ап. 18, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500 лв., разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17