РЕШЕНИЕ
№
...............
гр.
София, 10.12.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-a състав, в публично заседание на седми октомври март
през 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВАН
КИРИМОВ
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши съдия Киримов гражданско дело № 14276 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 108248 от 02.05.2017
г. по гр. д. № 53428/2014 г. Софийски районен съд, I ГО, 49 състав е признато
за установено, че Е.С.Д., ЕГН ********** и Д.Г.Д., ЕГН ********** *** дължат на
"Т.С." ЕАД, по ½ от сумата от 948,87 лева – главница
представляващата стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2011 г. до м.04.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението до окончателното й изплащане, както и сумата от 142, 99 лв. –
лихва за забава за периода 30.06.2011 г. – м..04.2013 г., като исковете за главница
са отхвърлени до пълния предявен размер от 961,31 лева, а така също е отхвърлен
предявеният от Е.С.Д., ЕГН ********** и Д.Г.Д., ЕГН ********** срещу С.Н.П.,
ЕГН ********** обратен иск за присъждане на признатите за дължими между
главните страни парични суми за главница и лихва. Отново с решението си СРС е
осъдил Е.С.Д., ЕГН ********** и Д.Г.Д., ЕГН ********** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, всеки по
½ от 543,80 лева – разноски по делото. Решението е постановено при
участие на трето лице - помагач на страната на ответника – С.Н.П..
Решението е обжалвано в частта, с която исковете са
уважени от страна на ответниците – Д.Д. и Е.Д. с оплаквания, че е незаконосъобразно. Сочи се, че
исковата молба не е подписана от изпълнителния директор на ищцовото
дружество, а от друго лице без изрично пълномощно. Твърди се, че приложеното
извлечение за изразходвана енергия за периода м.05-2011 – м.07.2013 г. не се
отнасял за посочения в исковата молба абонатен номер, както и че приложените по
делото Общи условия не се отнасят до процесния
период. Сочи се, че договорът между Етажната собственост и „Б.Б.“ ООД е изтекъл, поради което извършените замервания не
следва да се вземат предвид. Сочи, че не се доказва количеството и качеството
на доставена енергия. Излагат се и съображения за незаконосъобразност на първоинстанционното решение по отношение на предявения
обратен иск и неправилното му отхвърляне В заключение жалбоподателите искат
отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените спрямо тях установителни искове за дължимост
на парични суми да се отхвърлят, поради недоказаност на тяхното основание, а в
случай, че в тази част първоинстанционното решение
бъде уважено, то да се уважи предявеният обратен иск. Освен това претендират за
присъждане на разноски при благоприятен изход на спора.
Ответникът по жалбата "Т.С.“ ЕАД не е подал отговор
на въззивната жалба.
Становище по въззивната жалба е
изразено от особения представител на С.П. в качеството й на ответник по
обратния иск и трето лице-помагач на страната на ответникците
по обратния иск, в което излага съображения за неоснователност на въззивната жалба и прави искане първоинстанционното
решение да бъде потвърдено в обжалвана част.
Първоинстанционното
решение е влязло в сила, в частта, с която предявеният иск от „Т.С.“ ЕАД по чл.
422 вр. чл. 79 от ЗЗД е отхвърлен за сумата над 948,87
лв. до пълния предявен размер от 961,31 лв., като необжалван.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният
съд е приел, че ответниците - Е.С.Д. и Д.Г.Д. са
страна по договор за продажба на топлинна енергия и е адресат на задължение за
плащане на продажна цена до размера на сумата от 948,87 лева.
Решението на СРС, върху което въззивният
съд в рамките на правомощията си съгласно чл. 269 ГПК (ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС), упражнява инстанционен контрол и следи служебно, извън валидността и
допустимостта му, само за приложението на императивни материалноправни
норми, е валидно и допустимо. Възраженията изтъкнати от жалбоподателите, че
исковата молба е подписана от лице без представителна власт са неоснователни.
Видно от представеното в първоинстанционното
производство пълномощно на юрисконсулт Цветомира Пейчева, същата е упълномощена
да извършва съдопроизводствени действия пред всички
инстанции до приключване на производството съобразно разпоредбите на чл. 32, т.
3 ГПК, и чл. 34, ал. 1 и ал. 4 от ГПК. Следва да се посочи, че изрично
пълномощно се изисква единствено в случаите визирани в разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 ГПК, какъвто настоящият не е.
С оглед доводите срещу правилността на съдебния акт, които
са неоснователни, то решението предмет на въззивен
контрол следва да се потвърди като правилно (чл. 272 ГПК).
В
производството пред СРС са приети писмени доказателства, представени от ищеца,
третото лице помагач на ищеца и от ответника и са изслушани заключения на
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Съгласно заключението на
СТЕ сградата, в която се намира имотът на ответниците
е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период, като общият топломер е за търговско
измерване и е преминавал периодично метрологичен контрол; ежемесечно са
извършвани отчети на потребената топлинна енергия в
сградата, като за сметка на топлопреносното
предприятие са отчислявани технологични разходи за абонатната станция. Според
експерта дяловото разпределение, извършвано от "Б." ООД за етажната
собственост и имота на ответниците е в съответствие с
методиката, проверените документи за главен и индивидуален отчет, като
изравнителната сума за процесния период е 144,49 лв.
за доплащане от абоната. Общата сума за топлинна енергия, начислена от ищеца по
фактури, изготвени по прогнозни данни за потребление / без просрочени суми от
предходни периоди преди процесния/ е 804,38 лв. - за
БГВ, тъй като топлинна енергия за отопление не е потребявана,
както и топлинна енергия отдаван от сградна
инсталация – не е потребявана. Размерът на дължимите
суми за процесния период е изчислен от вещото лице
съобразно с цените определени от ДКЕВР и въведени от „Т.С.“ ЕАД.
При съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства въззивният съд приема, че дължимостта на претендираните
вземания е доказана по основание. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на
топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът
на вещното право на ползване на топлоснабдявания
имот. Безспорно е установено по делото,
въз основа на представения нотариален акт, че въззивниците
са собственици на процесния имот. Ето защо, без
съмнение през процесния период те са имали качеството
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и страна по
облигационното отношение. Обстоятелството дали ответникът реално е ползвал
жилището или топлинна енергия е без значение - достатъчно е да е собственик на
жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за
потребител. Следователно, установено е принципното съществуване на облигационно
договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, което е
достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е
уредено в общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и
без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл.150, ал. 2,
изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 153, ал. 3
ЗЕ. В тази връзка следва да се посочи, че твърдението на въззивниците, че не са
представени актуалните общи условия на топлофикационното
дружество е неоснователно - същото не е подкрепено
с доказателства по делото. Обстоятелството
колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на
ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като
евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му
съгласно чл. 162 ГПК при наличие на безспорно установено количество на
доставена в цялата сграда топлинна енергия, отчетено от общия топломер.
Съгласно
чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в Общите условия от 2008 г., сумите за
топлинна енергия за процесния период са начислявани
от "Т.С." ЕАД по прогнозни месечни вноски, за които се издават
фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки
от дружеството, извършващо дялово разпределение. За имота на ответниците са издаден и изравнителни сметки, изготвен и
въз основа на документите за отчет на уредите, които са били предмет на
изследване от вещото лице, като от тях и данните за общия разход на топлинна
енергия от абонатната станция се установява стойността на действително потребената топлинна енергия за процесния
период. Съгласно цененото заключение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза дела на ответниците за ползвана топлинна
енергия за БГВ е в съответствие с нормативната уредба, като размерът е
определен на 804,38 лева за процесния период по
прогнозни сметки, а след изготвянето на изравнителните сметки е определена сума
от 144, 49 лева за доплащане. С оглед горното въззивниците
дължат заплащане на реално потребената енергия за
БГВ, която е в размер на 948,87 лв., представляваща сбора на сумата по
фактурите, издадени от ищеца и сумата по изравнителните сметки, издадени от „Б.
ООД“. Дължима се явява и претендираната от ищовото дружество законна лихва за забава за периода
30.06.2011 г. до м.04.2013 г., доколкото видно от назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза не са установени данни за постъпили суми за
покриване на начислените суми за процесния период.
Неоснователно е възражението на въззивниците, че представеното по делото извлечени за
изразходвана топлинна енергия за периода 05.2011 г. – 07.2013 г. не се отнася за посочения в исковата молба абонатен номер.
Видно от същото /л. 16/ е, че е изготвено за абонатен № 004976, който е и
същият посочен в исковата молба, съответен за процесния
апартамент. Същият е посочен и в представените от „Б.“ ООД по делото и неоспорени от страните
индивидуални справки за използвана топлинна енергия в процесния
имот, както и във формулярите за отчет.
Поради изложеното първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в тази част. Относно
предявения от Е.С.Д. и Д.Г.Д. против С.Н.П. обратен иск при квалификацията
на чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата съставляваща сбора на присъдената в полза
на първоначалния ищец главница и лихви настоящият съдебен състав, намира, че с
оглед изхода на спора по главните искове, то се е сбъднала вътрешнопроцесуалната
предпоставка за разглеждане на предявения в рамките на настоящото исково
производство обратен иск при посочения по-горе предмет. Според чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, като това право
възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Видно от
законовия текст за уважаване на исковата претенция е необходимо доказване на
следните кумулативни предпоставки: 1) обогатяване (увеличение на имуществото)
на ответника; 2) обедняване (намаление на имуществото) на ищеца; 3) връзка
между обогатяването и обедняването-те следва да произтичат от един факт или от
група факти; 4) липсата на правно основание за обогатяването и обедняването; 5)
липса на друга възможност за правна защита на обеднелия - чл. 59, ал. 2 ЗЗД.
Ищците по обратният осъдителен иск извеждат легитимацията си на кредитор на
посоченото вземане по кондикационния иск при
твърдения, че същите не са ползвали през исковия период топлоснадбения
недвижим имот, а ползването се е осъществявало от С.П. - ответник по обратния
иск, като за това ползване между страните не е възниквало договорно
правоотношение, а същото се е осъществявало фактически от ответницата. Искът по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване от
ответницата остава недоказан, доколкото от ищците по него е ангажирано
единствено едно доказателство – Протокол за принудително отстраняване на
движими вещи във връзка с извършен въвод във владение
на 14.10.2014 г. от 11.12.2014 г.. От така представеното доказателство не може да се направи категоричен извод, че в
рамките на релевирания с исковата молба период
м.05.2011 г. – м. 04.2013 г. притежавания от Е.С.Д. и Д.Г.Д. в собственост недвижим
имот се е ползвал от С.П., като същата го е обитавала фактически или по друг
начин е осъществявала фактическата власт върху апартамента, като същевременно
други доказателства за установяване на този правопораждащ
вземането факт не са ангажирани пред настоящата инстанция. Липсата на
установено фактическо ползване на веща елиминира възможността лицето, което се
е ползвало от нея да се е обогатило за сметка на собственика на същата, в
случая да се е обогатило от спестени разходи за заплащане на цена на доставена
в имота ТЕ, респективно обезщетение за забава плащането на тази цена.
Следователно вземане по субсидиарния иск за
неоснователно обогатяване въобще не е възниквало в полза на ищците с длъжник
ответника - С.П., което пък го прави неоснователен, а решението на СРС, което е
достигнало до подобен краен извод се явява правилно.
На основание изложеното решението, предмет на обжалване,
се потвърждава изцяло, в частта, в която е обжалвано с настоящата въззивна жалба.
Относно разноските: Предвид изхода по въззивната
жалба право на разноски се поражда единствено за ответника по жалбата - "Т.С."
ЕАД, които своевременно е направил искане за присъждане на такива за
възнаграждение на юрисконсулт. Размерът на това възнаграждение следва да се
определи за сумата от 100 лева , което на основание чл. 78, ал. 1 вр., ал. 8 ГПК следва да се възложи за заплащане на ответниците по исковете - Е.С.Д. и Д.Г.Д., като всеки е
задължен за по ½ от сумата. Те на свой ред нямат право на разноски.
Разноски не се дължат и по произнасянето във връзка с предявения обратен иск, доколкото
ответника по него – С.П. Г. не е направила подобно искане, респективно не е
установила да е сторила разноски в производството развило се пред СГС.
Водим
от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 108248 от 02.05.2017 г. по гр. д. № 53428/2014 г. Софийски районен
съд, ГО, 49 състав, в частта, с която е признато за установено, че Е.С.Д., ЕГН **********
и Д.Г.Д., ЕГН ********** *** дължат на "Т.С." ЕАД, по ½ от
сумата от 948,87 лева – главница представляващата стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2011 г. до м.04.2013 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
ѝ изплащане, както и сумата от 142, 99 лв. – лихва за забава за периода
30.06.2011 г. – м..04.2013 г., както и в частта, в която Е ОТХВЪРЛЕН
предявеният от Е.С.Д., ЕГН ********** и Д.Г.Д., ЕГН **********, обратен иск
срещу С.Н.П., ЕГН ********** за сумата от 1104,30 лева, от които 961,31 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2011 г. до м. 04.2013 г. и 142,99 лева – лихва за забава за периода от
30.06.2011 г. до м. 04.2013 г..
ОСЪЖДА
Е.С.Д., ЕГН ********** и Д.Г.Д., ЕГН ********** *** да заплатят в полза на
"Т.С." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** 23Б
на основание чл. 78, ал. 1 вр., ал. 8 ГПК, всеки по
½ от сумата в размер от 100 лв. - разноски пред настоящата инстанция
съставляващи дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението в необжалваната част, е влязло в законна сила.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на ответника – С.Н.П..
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1. 2.