Решение по дело №1431/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1291
Дата: 27 септември 2021 г.
Съдия: Галя Димитрова Русева
Дело: 20217040701431
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юни 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1291                     от 27.09.2021 г.                            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на двадесет и трети септември две хиляди и двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:

                                                   Председател: Румен Йосифов

                                                           Членове: 1. Диана Ганева

            2. Галя Русева

 

при секретаря В. С. и прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 1431 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Би Ай Ес Ко“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“ бл.102, ет.партер, представлявано от управителя Б.Н.Я., чрез адв. К., против Решение № 13/26.04.2021 г., постановено по а.н.д. № 78/2021 г. по описа на Районен съд – Царево, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 02-0003083/18.11.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ и за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, като съдът е намалил размера на наложената имуществена санкция на 1500 лева.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че е сгрешена правната квалификация на деянието, че евентуално същото представлява маловажен случай по чл.415в КТ и че на същото съответства санкция в размер на 100 лв. Твърди се противоречие на акта с целта на закона. Искането е за отмяна на решението и за отмяна на издаденото наказателно постановление, с което е санкциониран касаторът. Претендират се разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът –Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, редовно призован, изпраща представител в с.з., който изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира отхвърлянето й, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна,  по следните съображения:

         С процесното постановление отговорността на „Би Ай Ес Ко“ ЕООД е ангажирана за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, на 20.08.2020 г. в 13.38 часа на място в обект хотел „Ориос“ в гр. Приморско, ул. „Лотос“ № 9, е допуснал до работа лицето И.Ц.Я.с ЕГН ********** на длъжност „барман“, преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП, с което е нарушил чл.63, ал.2 от КТ и за което му е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на осн.чл.416, ал.5 КТ вр.чл.414, ал.3 КТ.

         За да постанови оспореното съдебно решение, въззивният съд е приел, че НП е издадено от компетентно лице и в преклузивния срок, че АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и че същите са надлежно връчени на нарушителя, като не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на НП, представляващо основание за неговата незаконосъобразност. Съдът е приел за установено от събраните писмени и гласни доказателства, че при извършена проверка на стопанисвания от касатора обект на 20.08.2020 г. лицето И.Ц.Я.е установено да престира труд като барман, при уговорено работно време, работно място и трудово възнаграждение, (декларирани от него собственоръчно в декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ), без да бъде регистриран в НАП сключения с него трудов договор, като от доказателствата по делото е приел също, че уведомлението е било регистрирано от работодателя „Би Ай Ес Ко“ ЕООД в системата на НАП в 15:37:29 часа на 20.08.2020 г. – около 2 часа след извършването на процесната проверка в обекта в 13.30 часа същия ден. Поради това съдът е обосновал извод, че „Би Ай Ес Ко“ ЕООД е осъществило от обективна страна състава на административно нарушение по чл.414, ал.3 вр. чл.63, ал.2 от КТ, тъй като в качеството си на работодател е нарушил установената в закона забрана да не допуска до работа работник или служител, преди да му предостави документите по ал.1 на чл. 62 от КТ, сред които и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 КТ, заверено от териториалната дирекция на НАП. Прието е, че отговорността на касатора е правилно ангажирана на соченото в НП правно основание, че съгласно разпоредбата на чл. 415в, ал.2 КТ, процесното нарушение не е маловажно и не би могла да се приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН, но при определяне размера на наложената имуществена санкция  - 2500 лева, не е съобразена разпоредбата на чл. 27, ал.2 ЗАНН, а именно – тежестта на нарушението, подбудите и др. смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Доколкото по делото е установено, че извършеното нарушение е първо от вида си за касатора, както и поради липсата на данни за други влезли в сила НП, районният съд е намалил имуществената санкция от 2 500 лв. на 1 500 лв., т.е. в минимален размер.

         Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно, като съдът изцяло споделя изложените в него мотиви и препраща към тях на осн.чл.221, ал.2 АПК.

         Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на въззивния съд, че в нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ касаторът е допуснал на 20.08.2020 г. до работа лицето И.Ц.Я.– установено да престира труд като барман, без да му е връчил преди това заверено копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ.  Без значение е в случая обстоятелството дали всъщност лицето е започнало работа на 26.07.2020 г., както е посочено в НП, или на 20.08.2020 г., както се твърди от касатора, тъй като този факт по никакъв начин не променя обстоятелството, което единствено има значение в случая, а именно – че към момента на проверката – 13.30 ч. на 20.08.2020 г., за лицето И.Ц.Я.не е било подадено уведомление по чл. 62, ал.3 от КТ към НАП, респ. че няма как да му е било връчено от работодателя копие от това заверено от ТД на НАП уведомление. Както първоинстанционният съд правилно е приел, като е ценил всички доказателства, които са безпротиворечиви в своята съвкупност, касаторът е разполагал със заверено копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ едва два часа след извършването на проверката, което означава, че към момента на проверката съставът на чл. 63, ал.2 от КТ е бил изпълнен и нарушението е правилно квалифицирано. Съдът не споделя доводите на касатора, че правилната квалификация на извършеното нарушение е чл. 415в, ал.1 КТ и че същото представлява маловажен случай, с оглед императивната разпоредба на чл. 415в, ал.2 КТ, съгласно която не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.1, чл. 62, ал.1 и ал.3 и чл.63, ал.1 и ал.2 КТ.

         По изложените съображения, съдът намира, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

         С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане от ответника по касация, на осн.чл.63д, ал.1 АПК вр.чл. чл. 228 АПК вр.чл.143, ал.4 АПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 228 АПК вр.чл.143, ал.4 АПК вр.чл.63д, ал.1 ЗАНН вр.чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, Административен съд – Бургас, петнадесети  състав,  

 

Р Е Ш И:

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 13/26.04.2021 г., постановено по а.н.д. № 78/2021 г. по описа на Районен съд – Царево.

ОСЪЖДА Би Ай Ес Ко“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“ бл.102, ет.партер, представлявано от управителя Б.Н.Я., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:1.                                                   

                                                                   2.