Решение по дело №805/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. Х. Г. С. – гражданин на С., против Решение № 8585/13.08.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Жалбоподателят сочи, че обжалваният административният акт е постановен в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната си, били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Решаващият орган не се съобразил с нормата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, според която при произнасяне по молбата за статут се преценявали всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. За да постанови обжалвания административен акт, решаващият орган преценил, че жалбоподателят оттеглил негласно молбата си за закрила. Отказът за предоставяне на закрила бил обоснован с наличието на хипотезата на чл. 28 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и Съвета, относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила. По смисъла на тази норма, държавите-членки можело да допуснат, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си за международна закрила или се е отказал от нея, когато се установи, че: а) той не отговаря на исканията да предостави информация по същество за своята молба по смисъла на член 4 от Директива 2011/95/ЕС или не се е явил на личното интервю в съответствие с членове 14-17 от настоящата директива, освен ако кандидатът представи в разумен срок доказателство, че отсъствието му е било по независещи от него обстоятелства или б) той е избягал или е напуснал без разрешение мястото, където живее, или е бил задържан, без да се свърже с компетентния орган в разумен срок, или не е спазил в разумен срок задължението си да се явява редовно пред органите или други задължения за контакт, освен ако кандидатът не докаже, че това се дължи на обстоятелства извън неговия контрол. В случая административният орган най-вероятно приел, че е налице предпоставката на цитираната буква „б“, тъй като се твърдяло, че жалбоподателят напуснал без разрешение мястото, където бил настанен да живее, а именно ТЦ - Пъстрогор, и не били известни обстоятелства, извън неговия контрол, които са му попречили да стори това по установения ред. В тази връзка жалбоподателят твърди, че посоченото в диспозитивната част на акта обстоятелство, че не е пребивавал на разрешения му адрес в ТЦ - Пъстрогор за посочения период от време, отговаряло на истината. Намерението му обаче не било да изостави бежанското си производство в Република България, тъй като през този период от време гостувал на свои познати сънародници с вече предоставен статут, които живеели в [населено място]. Твърдението, че жалбоподателят негласно оттеглил молбата си за закрила не отговаряло на истината и не било достатъчно основание да му бъде отказан статут на бежанец или хуманитарен статут в Република България, само поради грешката му да не поиска разрешение за напускане на лагера за определен срок от време. Жалбоподателят заявява, че не бил наясно с крайните негативни последици от това негово отсъствие. Посочва, че животът и сигурността му в [държава] били застрашени поради войната на територията на държавата, поради което били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Изтъква още, че законът не предвиждал възможност при оттегляне на молба за закрила органът да се произнася с решение по същество на спора. Съгласно чл. 28, параграф 1 от Директива 2013/32/ЕС, органът следвало да се произнесе с акт за прекратяване на производството в случай, че считал, че е налице оттегляне на молбата за закрила, а не да се произнася с нарочен акт, с който отказва хуманитарен статут на кандидата.

Дори да се приемело, че административният орган можело да се позове пряко на чл. 28, параграф 1, буква б от Директивата, същият отново нямал основание само въз основа на факта, че жалбоподателят напуснал ТЦ - Пъстрогор, да приложи предвидената в последната норма фикция, че е налице негласно оттеглена молба за закрила. Видно от самия текст на цитираната норма, извод за негласно оттегляне на молба за закрила можело да бъде направен само след като компетентният орган спази предвиденото процедурно изискване - да изиска от кандидата за убежище да представи в разумен срок доказателства за причините, наложили напускането му, респективно, че причините се дължат на обстоятелства извън неговия контрол, като решение за отхвърляне на молбата при наличието на това обстоятелство можело да се вземе, само ако органът считал, че същата е неоснователна. В случая такава възможност на жалбоподателя не била предоставена. С оглед на така изложеното, се моли за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от назначения процесуален представител на жалбоподателя, който представя и писмени бележки с изложени допълнителни съображения.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител в писмен отговор излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна, а решението на административния орган – за правилно, законосъобразно и обосновано, поради което предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх. № 105450-2831/11.06.2024 г. (л. 53 ) жалбоподателят, под името М. С. Г. е поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с Молба вх. № 663/17.06.2024 г. на ТЦ – Пъстрогор, с рег. № УП-16363/17.06.2024 г. на ДАБ, подадена с името М. Х. Г. С. от [държава] (л. 51).

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП- 16363/17.06.2024 г. (л. 49) като М. Х. Г. С., гражданин на С., роден на [дата]. в [населено място], [държава], със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – а., религия – с., професия – строителен работник, със средно образование, семейно положение - женен, документи за самоличност – национален паспорт № .......... издаден от [държава], валиден до 19.03.2025 г. В приложение към Регистрационния лист са посочени данни за бащата, майката, братята, сестрите, съпругата и децата на жалбоподателя.

С Писмо рег. № УП-16363/18.06.2024 г. (л. 33) директорът на ТЦ – [населено място] е изискал от Специализираната дирекция "Миграция" към Държавна агенция "Национална сигурност" писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-11464 (рег. № [рег. номер]/30.07.2024 г.) на Директора на Специализирана дирекция "Миграция" – ДАНС (л. 20) е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С Покана рег. № УП-16363/17.06.2024 г. (л. 36) чуждият гражданин е бил поканен за провеждане на интервю на 19.06.2024 г. Поканата е била получена лично от лицето на 17.06.2024 г., в присъствието на преводач, видно от отбелязването в нея.

Такова интервю е било проведено на 19.06.2024 г., като за това е съставен Протокол рег. № УП 16363/17.06.2024 г. (л. 30). Чужденецът е заявил пред интервюиращия орган, че е напуснал [държава] преди два месеца и половина, като взел паспорта със себе си. С група от 10 човека преминали нелегално границата с Турция. Останал около два месеца в Истанбул, като работил в завод за мебели за 10 дни. Не потърсил там временна закрила, защото се опасявал, че ще го депортират в [държава]. Преди 15 дни с група от 12 човека, с помощта на трафикант, преминали в България, след което били арестувани от полицията. Чужденецът заявява, че иска да отиде в Норвегия. Имал глухоням син, а там имало добро лечение. Заявява, че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на Е.. Не бил подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България или друга държава. Не бил арестуван в държавата си по произход или в друга държава. Нямал проблеми заради принадлежността си към етническата група на арабите, нито заради изповядваната религия. Не се възприемал като силно религиозен. Напуснал [държава], защото не можел да лекува сина си, освен това нямало работа, нито пари за живот. Страхувал се и че ако го хванат, ще трябва да служи в армията. След 2011 г. три пъти получавал призовки за служба в армията. Не искал да се върне в [държава], защото щели да го задържат и да лежи в затвора. Не бил членувал в политическа партия или организация, не бил член на въоръжена групировка (паравоенно формирование), не бил влизал във взаимоотношения с армията или полицията в [държава], спрямо него не било оказвано насилие, не бил получавал заплахи. Същият заявява, че не би се завърнал в [държава], както и че иска да остане в България и да доведе сина си за лечение.

От съдържанието на Докладна записка от 31.07.2024 г. (л. 19) се установява, че жалбоподателят е в неизвестност от 29.07.2024 г. От съдържанието на Докладна записка вх. № 1068/09.08.2024 г. (л. 11) се установява, че жалбоподателят се е завърнал от неизвестност на 09.08.2024 г. С Предупредителен протокол за преместване в друг център на ДАБ № 33/09.08.2024 г. (л. 12) същият е предупреден, че при повторно нарушение на Правилника за условията за настаняване и вътрешния ред в центровете на ДАБ ще бъде въведен в център или помещение от затворен тип до приключване на производството.

С. С. рег. № УП-16363/01.08.2024 г. (л. 18) на интервюиращ орган при ТЦ – Пъстрогор, на председателя на ДАБ при МС е предложено на търсещия закрила да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С оспореното Решение № 8585/13.08.2024 г. (л. 15) председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. Х. Г. С., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в хода на административното производство не са били установени законови предпоставки, които да обуславят необходимостта от предоставяне на статут на бежанец чужденеца. От проведеното със същия интервю ставало ясно, че той не е навел релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини, поради което не били налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателно опасение от преследване“, съответно е преценено, че искането за предоставяне на бежански статут следва да бъде отхвърлено като неоснователно. От друга страна, е преценено, че за чужденеца съществуват предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото въз основа на материалите по административната преписка било установено, че за него са налице обстоятелства по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. Доколкото същият бил принуден да напусне страната си по произход, тъй като там бил изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу неговия живот, поради наличието на съществуващия въоръжен конфликт, завръщане в [държава] в настоящия момент било неподходящо за него от гледна точка на физическата му безопасност. За установени са приети предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Независимо от тези факти обаче, впоследствие чужденецът напуснал без разрешение, мястото, където бил настанен да живее. Налице били сериозни основания да се счита, че кандидатът негласно оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея. Цитиран е чл. 28 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на съвета, относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, според който текст, когато съществува сериозно основание да се счита, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея, държавите-членки гарантират, че решаващият орган взима решение за прекратяване на разглеждането на молбата или, при условие че решаващият орган, смята молбата за неоснователна, след подходящото й разглеждане по същество, в съответствие с чл. 4 от Директива 2011/95/Е., я отхвърля. С оглед на така изложеното, административният орган е приел, че не са налице основания да се счита, че кандидатът продължава да се намира извън страната си на произход и че продължава да се отказва от нейната закрила, което било необходимо условие за предоставянето на хуманитарен статут, по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Решението е връчено на лицето лично на 22.08.2024 г., в присъствието на преводач. Жалбата срещу него е подадена на 23.08.2024 г., видно от поставения входящ номер – рег.№ УП-16363/23.08.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 от АПК и чл. 84, ал. 3 от ЗУБ, при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 87 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за частично основателна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган - Председател на Държавна агенция за бежанците, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл.второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България. Съгласно чл. 75, ал.1 от ЗУБ, в срок до 6 месеца от образуване на производство по общия ред Председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което (т. 2) отказва статут на бежанец; (т. 4) отказва хуманитарен статут.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред интервюиращ орган към ТЦ - Пъстрогор при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, състояло се в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за интервюирания език.

Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

При регистрацията на жалбоподателя същият е отразен в регистрационния лист като сирийски гражданин, с постоянен адрес Сирия, с оглед на което за държава по произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме именно Сирия.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с оспорващия интервю не се установява спрямо последния да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От оспорващия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, в смисъл че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за този вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти нито в страната му на произход – Сирия. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, както и самият той заявява в интервюто си. Същият не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в Сирия.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на М. Х. Г. С..

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква "д" от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

Ответникът е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ въз основа на обективираната в Справка вх. № ЦУ-1558/01.07.2024 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ информация относно Сирийска арабска република. Въз основа на изложеното в нея е приел, че се потвърждават основателните опасения по отношение на кандидата за неговия живот в страната му на произход, но независимо от това се приема, че били налице сериозни основания да се счита, че кандидатът е оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея. Този извод е обоснован с факта, че чужденецът самоволно напуснал ТЦ – Пъстрогор, без да уведоми по надлежния ред органите на ДАБ при МС за промяна на адреса си. В тази връзка е посочено, че съгласно член 28 от Директива 2013/32/Е. на Европейския парламент и на съвета относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, когато съществувало сериозно основание да се счита, че кандидатът негласно оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея, държавите-членки гарантирали, че решаващият орган взимал решение за прекратяване на разглеждането на молбата или, при условие че решаващият орган, смята молбата за неоснователна, след подходящото й разглеждане по същество, в съответствие с член 4 от Директива 2011/95/Е., я отхвърлял.

В случая искането за предоставяне на международна закрила е прието изцяло неоснователно, като кумулативно, освен преценката на молбата по същество, била направена и преценка на конклудентните действия на лицето, а именно – показване на незаинтересованост от хода на производството, неподкрепяне на молбата и неизчакване произнасянето на решаващия орган по нея. Органът е приел за установено, че в случая бил налице мълчалив отказ от самата молба за международна закрила.

Настоящият състав на съда счита, че този извод на административния орган е неправилен поради неправилно тълкуване и прилагане на закона.

Според член 28, параграф 1 от Директива 2013/32/Е. на Европейския парламент и на Съвета относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, държавите-членки могат да допуснат, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си за международна закрила или се е отказал от нея, по-конкретно когато се установи, че: а) той не отговаря на исканията да предостави информация по същество за своята молба по смисъла на член 4 от Директива 2011/95/Е. или не се е явил на личното интервю в съответствие с членове 14—17 от настоящата директива, освен ако кандидатът представи в, че отсъствието му е било по независещи от него обстоятелства; б) той е избягал или е напуснал без разрешение мястото, където живее, или е бил задържан, без да се свърже с компетентния орган в разумен срок, или не е спазил в разумен срок задължението си да се явява редовно пред органите или други задължения за контакт, освен ако кандидатът не докаже, че това се дължи на обстоятелства извън неговия контрол.

Част от цитираните текстове от Директивата са транспонирани в националното ни законодателство, видно от съдържанието на чл. 15, ал. 1, т. 5 от ЗУБ, съгласно която производството за предоставяне на международна закрила се прекратява, когато чужденецът оттегли молбата си за международна закрила. Несъмнено законът не предвижда възможност при оттегляне на молба за закрила органът да се произнася с решение по същество на спора. С други думи, законодателят е възприел първата от двете възможни алтернативни хипотези относно акта, с който следва да се произнесе органът, въведени в чл. 28, параграф 1 от Директива 2013/32/Е., а именно с акт за прекратяване на производството. Следователно в случай, че ответникът е считал, че е налице оттегляне на молбата за закрила, е трябвало да прекрати административното производство, а не да се произнася с нарочен акт, с които отказва хуманитарен статут на кандидата.

Дори да се приеме, че административният орган може да се позове пряко на чл. 28, параграф 1, буква "б" от Директивата, същият отново не е имал основание само въз основа на факта, че лицето не е пребивавало в ТЦ – Пъстрогор за определен период от време, да приложи предвидената в последната норма фикция, че е налице негласно оттеглена молба за закрила. Това е така, защото видно от самия текст на цитираната норма, извод за негласно оттегляне на молба за закрила може да бъде направен само след като компетентният орган установи, че чужденецът не се е явил на личното интервю, е напуснал без разрешение мястото, където живее и не се свързал с компетентния орган в разумен срок. Действително от събраните по делото доказателства се установява, че чужденецът е напуснал самоволно, без разрешение ТЦ – Пъстрогор. При излагане на мотивите си ответникът не е посочил датата, на която е счел, че търсещото закрила лице е напуснало центъра. За да приеме за осъществен този факт, се е позовал на приложената по делото Докладна записка № 988/31.07.2024 г., в която е посочено, че молителят е в неизвестност от 29.07.2024 г. Не е отчетено обаче, че след тази дата, на 09.08.2024 г. лицето се е завърнало в ТЦ - Пъстрогор. В този смисъл не се установява от ответника, че същото това лице не е проявило заинтересованост към производството по предоставяне на закрила. В тази връзка следва да се отчете, че с лицето е проведено интервю в производството по предоставяне на закрила, с което един от най-съществените елементи от процедурата е налице. Също така, крайното решение на административния орган е връчено лично и се оспорва пред съда. При това положение не може да изключи и необходимост от произнасяне по молбата за закрила на търсещото закрила лице по същество, що се отнася до хипотезата по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Такива мотиви в оспореното решение липсват.

С оглед конкретната фактическа обстановка следва да се направи прецизен анализ на всички данни и доказателства във връзка с поведението на жалбоподателя в хода на административното производство, след което да се прецени дали са налице основания за прекратяването или за разглеждане на молбата за закрила в частта за предоставяне на хуманитарен статут по същество.

По изложените съображения, отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателят следва да се приеме, за постановен при съществено нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, който задължава органа да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, което, от своя страна, води и до неправилно приложение на материалния закон. Това налага отмяна на решението на Председателя на ДАБ - МС и връщане на административната преписка за ново произнасяне по молбата за закрила, в частта на поискания хуманитарен статут, след съобразяване с дадените от съда задължителни указания, свързани с тълкуването и прилагането на закона.

Водим от горното и на основание чл. 172 АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 8585/13.08.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет в частта, с която на М. Х. Г. С. – гражданин на С. е отказано предоставяне на хуманитарен статут.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата на М. Х. Г. С. – гражданин на С., за предоставяне на хуманитарен статут, след съобразяване с дадените с настоящото решение задължителни указания.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Х. Г. С. – гражданин на С. срещу Решение № 8585/13.08.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет в частта, в която е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.