№ 14
гр. гр.Несебър, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно
наказателно дело № 20232150200643 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Н. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, чрез адв.
П. Ч. от БАК, срещу наказателно постановление № 23-0304-000688/20.07.2023 г. на
началника на сектор към ОДМВР – Бургас, РУ – Несебър, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за
извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Излагат се подробни съображения за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното постановление, издадено при неправилно установена
фактическа обстановка, допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните
правила. Твърди се, че в обжалваното постановление са посочени две отделни деяния,
съставляващи нарушения по смисъла на чл. 174, ал. 3, предл. 1 и 2 от ЗДвП, но е
наложено едно единствено общо наказание за тях, като не ставало ясно за кое от
посочените нарушения се ангажира отговорността на нарушителката. Правят се
оплаквания за нечетливост и неяснота на издадения АУАН, като се посочва, че същият
съдържа недопустими поправки, дописани на ръка. Посочва се още, че на
жалбоподателката било дадено указание в рамките на 45 минути от връчване на акта
да посети ФСМП гр. Несебър, за да бъде извършено изследване за установяване
употребата на наркотици, но не било обяснено къде се намира учреждението,
въпреки че същата не била от града. Твърди, че не знае какво означава посочената
абревиатура, но с познат посетила Здравната къща Несебър, където чакала над 1 час и
след като никой не се появил да вземе кръвна проба си тръгнала. Моли се за отмяна
на постановлението по изложените съображения.
Насрещната страна по жалба – началника на сектор към ОДМВР – Бургас, РУ –
Несебър, изразява становище по оплакванията на жалбоподателя, като счита същите за
несъстоятелни и недоказани. Релевира възражение за прекомерност на евентуално
1
претендирано от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателката се явява
лично и с упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и моли за отмяната на
постановлението в цялост, като излага допълнителни съображения за
незаконосъобразността му. Претендира съдебни разноски.
В съдебно заседание, наказващият орган не изпраща представител.
Процесната жалба е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
На 05.07.2023 г., около 16,50 часа, жалбоподателката управлявала лек автомобил
марка „БМВ“, модел 118Д, с рег. № ***, с посока на движение от хотел „Бумеранг“ –
гр. Несебър към ресторант „Бъчвата“ – гр. Несебър. В автомобила се возили още три
лица, сред които и свидетелката Я.М., която седяла на предна пасажерска седалка.
Жалбоподателката паркирала автомобила на паркинг на р-т „Бъчвата“, където била
извършена проверка от служители на МВР – Охранителна полиция. По същото време,
св. К. – автоконтрольор към отдел ПП КАТ СДВР, бил назначен като екип „Пътен
контрол“, във връзка със служебна командировка на територията на общ. Несебър и
реагирал на сигнал на екипа „Охранителна полиция“ за съдействие и извършване на
проба за употреба на алкохол и наркотици. След като пристигнал на паркинга на р-т
„Бъчвата“, св. К. установил жалбоподателката – водач на автомобила и я изпробвал за
употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр.номер 7510 с № 0189,
като уредът отчел 0 промила алкохол. Св. К. установил, че жалбоподателката има
херпес в областта на долната устна с кървящ връх, предвид което била извършена
преценка за невъзможност да бъде тествана с тест за наркотици, който изисква
натривка от устната кухина с продължителност от не по-малко от 15 минути. На
жалбоподателката бил издаден АУАН Серия GA № 1048053/05.07.2023 г. и за това, че
при извършена проверка отказва да бъде извършена проверка с техническо средство
DRUG TEST 5000 за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози, както и талон за медицинско изследване, връчен на 05.07.2023 г. в 21,05 ч.
Св. К. дал указания на нарушителката да се яви до 45 минути във ФСМП гр. Несебър,
но не посочил адреса на учреждението, тъй като не го знаел. Въз основа на АУАН
било издадено и процесното НП, което се обжалва пред настоящата инстанция.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН Серия GA № 1048053/05.07.2023 г.; Талон за
изследване № 086212/05.07.2023 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра
на МВР; заповед № 513з-6174/30.06.2023 г. на зам.директор на СДВР; показанията на
св. К.; и частично от показанията на св. М..
Показанията на св. М. не разколебават горните фактически констатации относно
начина на протичане на проверката за алкохол и наркотици, извършена по отношение
на жалбоподателката. Съдът не кредитира същите в частта, в която се твърди, че
свидетелката и жалбоподателката заедно посетили Здравна къща гр. Несебър и
престоели пред нея за един час, но не открили вход и някой, който да им съдейства,
поради което напуснали мястото. Тези показания противоречат на удостовереното с
Талон за изследване № 086212/05.07.2023 г., съгласно който същият е връчен на
жалбоподателката срещу подпис в 21,10 ч. Същевременно с показанията си
свидетелката описва събития, които твърди да са се случили във времето между 18,00
2
часа – 20,00 часа, т.е. преди даденото предписание за извършване на медицинско
изследване.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон,
които обуславят неговата отмяна.
При преценка на представените доказателства /заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. на Министъра на МВР и заповед № 513з-6174/30.06.2023 г. на зам.директор на
СДВР/, настоящият състав намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
като НП е постановено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Независимо от посоченото, всички събрани по делото доказателства сочат на
нарушение на чл. 28, ал. 2, т. 5 от ЗАНН и неправилно и непълно установяване на
действителното фактическо положение по случая. Съгласно показанията на св. К. –
актосъставител и св. М., при процесната проверка жалбоподателката е имала избил
херпес в областта на долната устна и с кървящ връх, предвид което е било невъзможно
тестването за наркотици с извършване на продължителна натривка с тампон от
устната кухина и за не по-малко от 15 минути. Съгласно показанията на свидетелите,
именно здравословното състояние на жалбоподателката е станало причина за издаване
на талон за медицинско изследване, а не отказа да бъде тествана с DRUG TEST 5000.
Посочените обстоятелства не са намерили отражение в съставения по повод на
проверката АУАН, като несъответно на действителното положение е вписано, че
жалбоподателката-водач е отказала тестване за наркотици.
От друга страна, съдът констатира и множество пороци относно съдържанието
на акта, доколкото представеният по делото екземпляр от нарушителя е крайно
нечетлив, вкл. относно квалификацията на нарушението, описанието му, предвидената
по закон санкция, декларативната част, указанията към нарушителя за възможността да
направи допълнителни обяснения и възражения. Отделно от посоченото, в АУАН се
съдържа поправка с химикал на номера на издадения талон за медицинско изследване,
като печатното съдържание „086211“ е изменено в „086212“ и на ръка, а след
описанието на нарушението е дописано „Drug test 5000 с фабричен № ARJJ-0041“.
Видно от приложения към преписката от наказващия орган АУАН в заверено копие /л.
7 от делото/, същият има идентично съдържание, ведно с поправката и допълнението
на ръка, като отново е частично нечетлив. Съдът споделя оплакванията на
жалбоподателката, че представеният по делото АУАН, предвид крайна нечетливост,
поправки и дописвания, препятства възможността да разбере какво съставлява
констатираното с него нарушение и по същество да упражни правото си на защита във
връзка с констатациите, доколкото изцяло липсват указания в тази връзка в печатния
текст /напълно нечетливи са/. Такова изявление на актосъставителя, предвид всички
констатирани формални нередовности следва да се приравни действително на
отсъствие на редовно издаден и връчен на жалбоподателката АУАН.
На следващо място, по делото се установява и съществено противоречие между
приетата с АУАН фактическа обстановка и тази, изложена в НП. Видно от АУАН и
представения по делото талон за изследване /л. 8 от делото/, е посочено, че на
жалбоподателката е издаден талон с бланков № 086212, като е констатирано
нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП – отказ да бъде извършена проверка с
тест за установяване употребата на наркотици или техни аналози и неизпълнение на
предписанието за химико-токсикологично лаб.изследване за установяване на
употребата им. Същевременно, с обстоятелствената част на НП е посочено, че на
3
нарушителя е издаден талон за медицинско изследване номер 086211, съгласно
печатния текст на АУАН, преди извършената в него поправка. По делото обаче
отсъстват доказателства за съществуването на посочения талон, съдържанието му и
даденото в него предписание, съответно – за удостоверяване връчването на посочения
талон на нарушителя. Така изцяло недоказано остава посоченото в НП обстоятелство,
че на жалбоподателката е бил издаден талон за медицинско изследване номер 086211,
придружен със седем броя холограмни стикери.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на санкция подлежи водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Касае се до правна норма, която едновременно въвежда правило за поведение и
санкция за неспазването му, като предвижда две алтернативни хипотези – форми на
изпълнително деяние, съставляващи едно нарушение, а именно – отказ от извършване
на проверка с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско
изследване. В този смисъл за коректната квалификация на нарушението е достатъчно
посочването на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. /Така Решение № 985 от 18.05.2018 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 544/2018 г., Решение № 582 от 2.06.2023 г. на АдмС - Бургас по
к. а. н. д. № 27/2023 г. и др./
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН наказващият орган издава
наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно
наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение,
самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице
основания за прекратяване на производството. В ал. 2 на същия член е посочено, че
наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да
е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. В конкретния случай в АУАН са допуснати множество
нарушения, които по същество го правят изцяло негоден акт. Независимо от извода на
съда, дори да се приеме, че АУАН съдържа само несъществени нередовности, то видно
от съдържанието му, в обстоятелствената му част са изложени изцяло обстоятелства за
извършено от жалбоподателката нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП – отказ
от извършване на проверка с техническо средство DRUG TEST 5000, като отсъства
описание на поведение на жалбоподателката, което да осъществява втората законова
хипотеза на изпълнителното деяние, а именно - неизпълнение на предписание за
медицинско изследване. В този смисъл, с АУАН неправилно е прието, че описаното
деяние съставлява нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП. Тази нередовност би
била преодолима със съставянето на надлежно НП, което при установена идентична с
тази в АУАН фактическа обстановка квалифицира правилно нарушението и подведе
същото под съответната санкционна норма. Не такъв обаче е процесният случай.
Видно от съдържанието на НП, наказващият орган е приел сходни факти за
осъществени, с изключение номера на издадения талон за изследване, като при
отсъствие на твърдения за съдържанието на даденото с последния предписание на
нарушителя и данни за неизпълнението му, е квалифицирал нарушението по чл. 174,
ал. 3, предл. 2 от ЗДвП - неизпълнение на предписание за медицинско изследване.
Отделно, в констатацията относно извършеното нарушения е преписан изцяло закона и
двете хипотези на нарушението. Така е налице противоречие между обстоятелствената
част на НП и диспозитива, с който е дадена квалификация на нарушението, като не
става ясно, дали на нарушителя се вменява виновно поведение – отказ при наличие на
двете законови хипотези или само при условията на една от тях и коя конкретно.
Отделно, по делото безспорно се установи, че жалбоподателката не е отказала проверка
4
с техническо средство за употреба на наркотици, съгласно чл. 3а, т. 1 от Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, а е било налице основание по
т. 3 на същата разпоредба за издаване на талон за изследване - физическото състояние
на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.
Предвид изложеното, посочения АУАН и НП са съставени при допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които обусловят
отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание, каквито
са и отправените с жалбата срещу НП възражения.
При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените разноски за заплатено възнаграждение на един адвокат. По своевременно
заявено от наказващия орган възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение, съдът, като съобрази разпоредбите на чл.
8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, намира същото за основателно. Така, в полза на
жалбоподателката следва да се присъди възнаграждение за един адвокат в размер на
500 лева, съответно на минимума, установен с Наредбата за съответния вид работа,
което да се възложи в тежест на ОД на МВР – Бургас, доколкото последната е
юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи наказващия орган -
началника на сектор РУ – Несебър.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0304-000688/20.07.2023 г. на
началника на сектор към ОДМВР – Бургас, РУ – Несебър, с което на жалбоподателя Н.
К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас да заплати на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
на Н. К. М., ЕГН **********, сумата от 500 /петстотин/ лева - направени по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5