Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 17.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд І наказателен
състав,
на двадесет и пети юни
две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Маргарита Тянчева
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 290 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № ***от 14.06.2018 г. на Заместник директора
н.Т.н.Н.П.н. „И.П.- E.“ ЕТ, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от И.К.П., ЕГН ********** е наложена на основание чл.185 ал.2
вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ имуществена
санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
Недоволен от наказателното
постановление е останал представляващият едноличния търговец и от него е
депозирана жалба, в която се излагат съображения за маловажност на деянието и
прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като се сочи, че деянието се дължи
на незнание от негова страна. Иска се отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание представителя на
едноличния търговец пледира за уважаване на жалбата му.
Ответната по жалбата страна- ** на **,
гр. П. се представлява от
юрисконсулт К.- упълномощена, която взема становище за неоснователност на жалбата
и оставяне в сила на атакуваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно.
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
След като обсъди събраните по делото
гласни доказателства чрез разпита като свидетели на актосъставителя В.К. и
свидетеля по акта Н.Н., както и приложените и приети писмени доказателства- наказателно постановление № ***от 14.06.2018 г., АУАН
№ ****/12.03.2018 г., протокол за извършена
проверка № 0298844/05.03.2018 г., опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката, заповед
№ ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г., известие за доставяне на жалба, извадка от
електронна система на НАП, съдът
намира за установено следното:
На 05.03.2018 г., в 17,49 ч.,
служители н.Т.н.Н.П. извършили проверка в магазин за бельо и дрехи „Е.“, находящ се в гр. К., ул. „Г. К.“
№ **, стопанисван от „И.П.- E.“ ЕТ, имащ качеството на задължено лице по
смисъла на чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Била извършена
проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта фискално устройство-
ЕКАФП, модел „DATECS DP-15 KL“ с инд. № ФУ DT532137 и ИН на ФП 02532137, като била констатирана
положителна разлика в размер на 100 лв., представляваща разлика между
наличността по документи /дневен финансов отчет на ФУ № 0006974/05.03.2018 г.,
17,50 ч./ в размер на 61 лв. и фактическата наличност в касата в размер на 161
лв. Било констатирано, че наличното в проверявания обект фискално устройство
конструктивно притежавало възможността да извършва операциите „служебно
въведени“ и „служебно“ изведени“ суми. Във връзка с уточняване касовата
наличност в обекта бил съставен опис на наличните парични средства към момента
на започване на проверката, с който били установени наличните парични средства
в размер на 161 лв. В така съставения документ собственика на едноличния
търговец И.П. написал обяснения като възражение по установената разлика от 100
лв., че сумата в касата била по- голяма, заради „началните пари за деня, които
не били въведени във фискалното устройство с функцията служебно въведени суми,
като същите били описани в книгата за дневните финансови отчети, а грешката
била допусната, поради незнание“. При проверката била прегледана книгата за
дневните финансови отчети за 2018 г. в проверявания обект, при което било
установено от проверяващите, че в нея на дата 05.03.2018 г. били записани 100
лв. като налични пари.
За
целта на извършената проверка бил съставен протокол № 0298844/05.03.2018 г., с който собственика
на ЕТ бил поканен да се яви в ТД на СНАП- Пловдив на 12.03.2018 г. за съставяне
на АУАН. Протоколът бил подписан от П. без възражения.
На 12.03.2018 г. в присъствие на представляващия ЕТ, оправомощено
длъжностно лице съставило процесния АУАН, с който приело, че едноличния
търговец в качеството си на задължено лице по смисъла на чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ е допуснало
нарушение на същата като не е регистрирало чрез операцията „служебно въведени
суми“ промяна в касовата наличност в размер на 100 лв., представляваща
положителна разлика- по- голяма сума в касата, установено при извършената
проверка на 05.03.2018 г. в 17,49 ч., в обект- магазин за бельо и дрехи „Е.“, находящ се в гр. К., ул. „Г. К.“ № **, стопанисван от едноличния търговец „И.П.-
E.“. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. чл.118 ал.4
т.1 от ЗДДС.
В така съставения АУАН представителят на
едноличния търговец вписал като възражения, че допуснатата грешка е поради
незнание и не е довела до укриване на приходи.
Въз основа на така съставения АУАН, на 14.06.2018 г. оправомощено
длъжностно лице от Т.н.Н.П. издало атакуваното наказателно постановление, с
което на „И.П.- E.“ ЕТ, представлявано от
И.П., била наложена на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС имуществена
санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя на 15.03.2019 г., а жалбата срещу
него- депозирана на 21.03.2019 г.
Разпитани в хода на производството актосъставителят К. и свидетелят по
акта Н. потвърждават констатациите при проверката, отразени в АУАН. Показанията
им са съответни и на останалия събран доказателствен материал, поради което
съдът ги кредитира като обективни, логични и добросъвестно депозирани.
Жалбоподателят не оспорва
констатациите по акта и наказателното постановление, като твърди нарушението да
е осъществено поради незнание, както и счита същото за маловажно.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност.
Издаденият АУАН съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити,
спазени са правилата за съставянето му и е връчен на представител на нарушителя
с разяснени му права на възражения
3-дневен срок. Обжалваното наказателно постановление съдържа всички
изискуеми реквизити, изискуеми от чл.57 от ЗАНН. Спазени са и сроковете по
чл.34 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.1 от
Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. извън случаите на продажби всяка промяна на
касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или
„служебно изведени“ суми. От тази разпоредба следва изводът, че търговецът има
задължение да отразява всяко изменение в касовата наличност във фискалното
устройство. Касовата наличност се формира от средствата, които са постъпили от
продажби за съответния ден, средствата, с които е започната работа в началото
на деня, както и средствата, които постъпват или излизат от касата във връзка с
извършени разплащания с други търговци.
Не е спорно по делото, че на
датата на нарушението сумата от 100 лв. не е била регистрирана чрез операцията
служебно въведени в работещото в обекта фискално устройство, което е
притежавало такава функционална възможност. По този начин едноличния търговец,
което е задълженото от закона
лице, е нарушило императивното изискване на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006 г.
В случая безспорно е осъществено административното нарушение, за което
е санкциониран жалбоподателят, поради което следва да се понесе и съответната
отговорност. Безспорно е обстоятелството, че процесното фискално
устройство притежава възможност за служебно въвеждане и извеждане на суми,
обстоятелството дали в книгата за дневните финансови отчети е отбелязана
промяна в касовата наличност е ирелевантно. По аргумент от чл.33 ал.2 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ /в редакцията ѝ към 19.09.2017 г.,
действаща към датата на нарушението/ в книгата за дневните финансови отчети се
отбелязва всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата/ в момента на извършването й с точност до
минута, но само ако фискалните устройства не притежават операциите за служебно
въвеждане и извеждане на суми.
Съдът не счита за основателно възражението, че се касае за маловажен
случай. Нарушената разпоредба на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни
за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на
условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със
съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно
въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка една разлика между
наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния
поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и
отчетност. Това неизпълнение на задължение не е със значително по- ниска
обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от същия вид. В случая се
касае за нарушение на просто извършване и за съставомерността му не се изисква
настъпването на някакъв вредоносен резултат. Фактът, че констатираната
разлика в касовата наличност е в размер на 100 лева не сочи сам по себе си, че
деянието е с по- ниска степен на обществена опасност. Поради това съдът намира, че
чл.28 от ЗАНН е неприложим.
Правилно административно- наказващият орган е посочил санкционната
норма на чл.185 ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС, тъй като
съобразно чл.185 ал.2 от ЗДДС се наказва лице, което наруши реда и начина за
одобряване на типа, регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
или отчитане, или сервизно обслужване на фискалните устройства или не изпълнява
изискванията за дистанционна връзка с Националната агенция за приходите, но
когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по
ал.1. В случая изрично е отразено от административнонаказващият орган след
посочването на санкционната разпоредба в наказателното постановление, че нарушението
не води до неотразяване на приходи, поради което именно и е посочено
препращането към ал.1 на нормата, доколкото в нея е определен размера на
санкцията. Правилно е определен размера на наложената имуществена санкция в
минималния предвиден за това нарушение от 500 лв.
По изложените съображения съдът намира атакуваното наказателното
постановление за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № ***от 14.06.2018 г. на Заместник директора н.Т.н.Н.П. с което
на „И.П.- E.“ ЕТ, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от И.К.П., ЕГН ********** е наложена на основание чл.185 ал.2
вр. ал.1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на
чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване от страните в
14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПВ