Р Е Ш Е Н
И Е
03.08.2021г., гр.Кюстендил
В И М
Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия в публично заседание, проведено на трети август, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател:Пенка Братанова Членове:Татяна Костадинова Евгения Стамова
С участието на секретаря:Симона
Цикова, след като разгледа, докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№150/2021г. по
описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Производството е образувано по
въззивни жалби, с вх.№*********/26.06.2020г., №*********/16.10.2020г. и № *********/01.03.2021г.
подадени от адв.Е.Й. ***, съдебен адрес *** пълномощник на В.С.А.,*** ,ЕГН **********
и Г.Б.А.,***, ЕГН ********** срещу решение на Дупнишкия районен съд от
19.06.2020г. по гр.д.№1639/2019г. определение от 12.10.2020г. за поправката му и
определение №260161/19.02.2021г. по гр.д.№1639/2019г. по описа на същия съд.
С посоченото решение съдът се е
произнесъл по искова молба, подадена от двамата жалбоподатели срещу „********************“
ЕАД с.********************, като ответникът е осъден да заплати на
жалбоподателите, като наследници на починалия Б.Г.А. сумата **********лева,
представляваща непреведени вноски за допълнително пенсионно осигуряване, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба, като иска за разликата до **********лева
е отхвърлен, като неоснователен.Дружеството е осъдено да заплати на В.С.А. и Г.Б.А.
********** лева деловодни разноски.
С определение от 12.10.2020г. по
същото дело ДнРС поправя ЯФГ в диспозитива на решение от 19.06.2020г., като
постановява, че решението следва да се чете, в смисъл, че се отхвърля иска за
разликата до **********лева.
С посоченото определение,
№260161/19.02.2021г основано на разпоредбата на чл.250 ГПК първоинстанционният
съд, допълва диспозитива на съдебното решение, като ОСЪЖДА **********“**********“
ЕАД с.******************** да заплати на В.С.А. и Г.Б.А. **********лева,
трудово възнаграждение на наследодателя, ********** лв лихви за забава ведно
със законната лихва от 31.07.2019г.
В първите две жалби, втората
подадена след допуснатата поправка на очевидна фактическа грешка се съдържа
искане за отмяна на обжалваното решение респ. обезсилването му като недопустимо
и връщане на друг съдебен състав или отмяната му, като недопустимо, нищожно,
неправилно и незаконосъобразност като се уважат изцяло предявените искове, с
присъждане на разноски.Във втората жалба
е посочено, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по претенция
за сумата **********лева, представляваща обезщетение на дължимото, начислено по
ведомостите на ответника и неплатено на наследодателя на ищците трудово
възнаграждение в нетен размер за периода от 01.07.2016г. до 01.07.2018г.,
сумата **********лева, представляваща лихва за забава върху неплатеното трудово
възнаграждение в нетен размер за всеки месец за периода 01.07.2016г. –
01.07.2018г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
завеждане на настоящата искова молба до окончателното им изплащане и сторените
разноски с определение от 12.10.2020г.Двете жалби съдържат едни и същия твърдения
за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на закона.Твърди се, че съдът
не е дал указания на страните за представяне на доказателства за твърдени от
тях факти и в резултат е постановил неправилно решение с което приемайки, че
исковете са недоказани е отхвърлил същите.Сочи съдебна практика в тази посока –
съдебно решение №254/20.05.2019г. по гр.д.№4863/2017г. по описа на ВКС, ІV
г.о.Твърди се недопустимост на решението, поради това, че не е допуснато
привличане на трети лица помагачи, както следва и от решение №28/07.03.2018г.
по гр.д.№1019/2017г. по описа на ВКС І г.о.Изложено е разбиране, че съдът следи служебно за наличие
на предпоставки за конституиране на трети лица помагачи.Заявява, че многократно
било искано представяне на доказателства ( с исковата молба, по време на
първото с.з. и на последното с.з.) за да може да формулира надлежен петитум с
тях и да бъдат установени всички релевантни за случая факти и обстоятелства, и
да бъдат защитени правата на справедлив съдебен процес на упълномощителите
му.Твърди отказ от правосъдие, немотивиране на отказ за отвод на докладчика, в
нарушение на изискванията на чл.2 ГПК, чл.7 ЗСВ и чл.47 от Харна на основните
права на ЕС.Сочи основанията за отвод – немотивиран отказ по направено искане
за допускане на трето лице помагач, недопускане на релевантни за процеса
доказателствени средства –ЛТД на ищеца, разплащателни ведомости, РКО и банкови
извлечения и допускането да се извърши непълна и неправилна СИЕ,която са базира
на представените от ищците извлечения от банковата сметка на техния
наследодател и допускането на въпроси на ответника, които първо се припокриват
с поисканите от ищеца и второ – неправилно са формулирани, като извършвани ли
са реално удръжки.Не е била предоставена възможност на ищците да установят как
и по какъв начин е било извършено плащане от ответника на претендираните суми,
при положение, че многократно са искани да се представят разплащателните
ведомости и банкови извлечения, за да се установи на кои от тях е положен
подпис от наследодателя на ищците и колко пари са превеждани за да бъдат
изменени по размер предявените искове.Заявено е, че експертизата била оспорена
поради това, че не бил посочен размера на всички дължими на наследодателят им
във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение обезщетения, не било
посочено как е определен размера на полученото и заплатено трудово
възнаграждение, на брутното му трудово възнаграждение, какви удръжки са правени
всеки месец за ДДФЛ, ДОО, ЗО или за друго.Твърди се, че в експертизата не е
посочен и установен размера на дължимото се на наследодателя на ищците
обезщетение за положен нощен труд, за времето от 20.00 ч. до 6.00 ч.тъй като
същият е давал и нощни смени, че не е посочен размера на дължимото се на
наследодателя обезщетение за броя дни платен годишен отпуск, който не е бил
ползван от последния и обезщетението, което се дължи.Не е посочен и установен
размера на дължимото на наследодателя на ищците обезщетение за помощ за
прекратяване на трудовото правоотношение поради смърт, когато лицето е
придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в зависимост от
времето през което е работил при същия работодател в рамките на последните 10
години.По отношение на претендираните суми, които са били удържани от
наследодателя на ищците за допълнително пенсионно осигуряване и които не са
били преведени към пенсионно осигурително дружество „**********“ АД за посочения в исковата молба период,
намира за неправилен извода, че с извършения след завеждане на делото превод на
14.02.2020г. в размер на ************лева е бил погасен дълга на ответника.В
жалбата се съдържа искане за обезсилване на обжалваното решение и връщането му
на друг състав на районния съд, или за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно
и уважаване на предявените искове, като основателни.Претендират се и разноски.
Жалбоподателят сочи следните
доказателства: личното трудово досие на ищеца ,ведно с всички разплащателни
ведомости и банкови извлечения , установяващи извършените плащания на трудово
възнаграждение, като бъде задължен ответника да ги представи; съдебно –
счетоводна експертиза, която след запознаване с личното трудово досие на
наследодателя на ищците и извърши проверка на счетоводна документация на
ответника, като се запознае с разплащателните ведомости и извършените банкови
транзакции, да даде заключение на следните въпроси: каква е дължимата и
неизплатена в нетен размер сума от ответника на трудови възнаграждения на
наследодателя на ищците за периода от 01.07.2016г. до 01.07.2018г., какъв е
размера на брутното трудово възнаграждение и от какви удръжки са правени всеки
един месец за ДДФЛ, ДОО, ЗО или на друго основание към момента на фактическото
им плащане, каква е мораторната лихва за всяко едно от неизплатените месечни
трудови възнаграждения, в нетен размер за периода от 01.07.2016г. до
01.07.2018г., до датата на завеждане на исковата молба, каква е дължимата и
неизплатена в нетен размер сума – обезщетение за положения от него нощен труд
за времето от 20.00ч. до 06.00ч. за периода от 01.07.2016г. до 01.07.2018г,
какъв е размера на дължимата сума в нетен размер за броя дни платен годишен
отпуск, който не е бил използван за периода от 01.07.2016г. до 01.07.2018г.,
каква е дължимата и неизплатена сума за дължимо обезщетение или помощ за
прекратяване на ТПО, поради смърт, когато ищецът е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, в зависимост от времето, през което е работил при
същия работодател в рамките на последните 10 години, каква е удържаната сума от
работодателя от трудовото възнаграждение на наследодателя в нетен размер за
допълнително пенсионно осигуряване за периода от 01.06.2014г. до 01.07.2018г.,
която не е била преведена към датата на предявяване на ИМ на ПОД „**********“
АД по индивидуалната му партида.В жалбата е посочена съдебна практика – решение
от 17.07.2015г. по т.д.№674/2014г. на ВКС , ТК и решение №210/08.10.2018г. по
гр.д.№4971/2017г. ІV г.о, решение №212/01.02.2012г. на ВКС по т.д.№1106/2010г.
и решение №80/02.06.2020г. по гр.д.№4031/2019г. ВКС, ІV г.о. относно
задължението на въззивния съд да отговори на всички оплаквания в жалбата, като
изложи собствени мотиви относно доказателствата, доводите и възраженията, да се
произнесе по спорния предмет като прецени всички относими доказателства, въведените
от страните доводи и възражения, изискващо самостоятелна преценка на събраните
пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и
възражения, тъй като без извършването на такава преценка въззивният съд не би
могъл да формира собствени фактически и правни доводи по основателността на
предявените искове.
Третата жалба е подадена в срока
за обжалване на постановеното определение от 19.02.2021г. с което е допълнен
диспозитива на решението, като ответникът **********“**********“ ЕАД е осъден
да заплати на В.С.А. и Г.Б.А. **********лв. тр.възнаграждение на наследодателя,
********** лв. лихва за забава, ведно със законната лихва от 31.07.2019г.
В жалбата се твърди, че в това
определение няма произнасяне по исковете за трудови възнаграждения, обезщетения
и лихви, като е налице неправилен доклад по делото, лишил ищците от възможност
да изменят размера на предявените искове.Сочи като нарушение недадени указания
до страните, относно възможността да предприемат тези процесуални действия по
посочване на относими по делото доказателства, които са пропуснали да извършат
поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.Не са
дадени указания на страните за кои от твърдените факти не сочат доказателства,
което довело до неправилния извод, че са недоказани – решение №254/20.05.2019г.
по гр.д.№4863/2017г. по описа на ВКС, ІV г.о.Поради недопускане на трето лице
помагач за което съдът и служебно следи според жалбоподателя постановеното
решение е недопустимо- решение №28/07.03.2018г. по гр.д.№1019/2017г. по описа
на ВКС І г.о.Многократно било поискано да бъдат допуснати доказателствени
средства ( с ИМ, по време на първото ОСЗ и на последното ОСЗ), с които да бъде
формулиран надлежен петитум, и да бъдат установени всички релевантни за случая
факти и обстоятелства, за да може да се реализира правото на справедлив съдебен
процес.При направен отказ по заявен отвод, не били изложени мотиви, определено
в жалбата, като отказ от правосъдие, представляващ винаги нарушение на правото
на справедлив съдебен процес, водещо до съществени нарушения, които обосновават
незаконност на състава произнесъл акта – чл.2 ГПК, чл.7 ЗСВ и чл.47 от Харта на
основните права на ЕС.Излага съображения във връзка с отвода – същите както в
останалите жалби, немотовиран отказ по направено своевременно искане на ищците
за допускане и привличане на трето подпомагащо лице на страната на ищците,
недопускане от съда на релевантни за процеса доказателствени средства – ЛТД на
ищеца, разплащателни ведомости, РКО и банкови извлечения и допускане да се
извърши неправилна и непълна в тази насока СИО(експертиза) която се базира на
представените от ищците извлечения от банковата сметка на техния наследодател.На
ищците не била предоставена възможност да установят как и по какъв начин е било
извършено плащането от ответника на претендираните суми, искани са
разплащателни ведомости и банкови извлечения, за да се установи на кои от тях е
положен подпис от наследодателя на ищците и колко пари са превеждани и въз
основа на което да бъде направено изменение по размер на предявените искове,
като се преповторени всички доводи от първите жалби, касаещи оспорената
СИЕ.Преповторени са и твърденията за неправилност на извода, че с извършения след завеждане на
делото от ответника превод на 14.02.2020г. и то към горепосоченото дружество е
бил погасен дълга на ответника със сумата от ************лева.Повторени са
същите доказателствени искания.
Преписи от жалбите са връчени на
ответника в първоинстанционното производство – отговор не е подаден.
В с.з. на 15.06.2021г. е
направено изявление за оттегляне на жалбата срещу определение
№2601161/19.02.2021г. на ДнРС , с което е допълнен диспозитива на решението,
като на основание чл.250 ГПК „******************** „ ЕАД е осъден да заплати на
В.С.А. и Г.Б.А. **********лева трудово възнаграждение на наследодателя **********лева
– лихва за забава, ведно със законната лихва от 31.07.2019г.
Като се има предвид частичното
оттегляне на жалбата, спорът във въззивното производство се концетрира до
отговор на останалите изложени в жалбата доводи съотв. преценка на събраните
доказателства.
С оглед становищата на страните и
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Безспорно е, че Б.Г.А. е баща на
ищците В.А. и Г.А., както няма спор, че трудовото правоотношение с А. е
прекратено със заповед №56 от 11.07.2018г. поради смъртта на А., който е заемал
длъжността „**********“, удостоверена с акт за смърт №0039/05.07.2018г. , което
се потвърждава от удостоверение за наследници №*********/16.07.2018г.(л.6 от
д).
Позовавайки се на изложените
обстоятелства и твърдейки, че работодателят не е заплащал на наследодателя на
ищците уговорено между работодателя и работника трудово възнаграждение в пълния
му размер , като размерът на неплатеното възнаграждение за периода 01.07.2016г.
до 01.07.2018г. възлиза на **********лева, а размерът на неизплатените суми в
нетен размер представляващи лихва за забава върху неизплатеното трудово
възнаграждение за всеки един месец от периода 01.07.2016г. до 01.07.2018г. до
датата на завеждане на настоящата искова молба е общо **********лева ищецът е
заявил претенция за осъждането на ответника да заплати посочените
суми.Вземането за останалата част от исковите суми е обосновано с твърдението,
че от трудовото възнаграждение на починалия всеки месец са били правени удръжки
в размер на **********лева, в полза на Пенсионно осигурително дружество „**********“
АД, след смъртта му е било поискано от
осигурителното дружество да им бъдат изплатени събраните по индивидуалната
партида пари, изплатена е цялата натрупана сума до м.май 2014г. и останала
дължима натрупаната сума за периода от 01.06.2014г. до 01.07.2018г., период
през който работодателят е продължил да прави удръжки в размер на **********лева
от получаваното трудово възнаграждение за допълнително пенсионно осигуряване,
като общият размер на тази сума за посочения период от време претендирана с
исковата молба ********** лева- сума
преведена по индивидуалната партида на наследодателя в Пенсионно осигурително
дружество „**********“ АД, която не е била получена от неговите
наследници.Твърдения за други дължими суми, в това число като допълнително
възнаграждение за нощен труд в исковата молба не се съдържат.
Ответникът е оспорвал
исковете.Конкретно относно претенцията за сума в размер на ********** лева, за
допълнително доброволно осигуряване за периода 01.06.2014г. до
01.07.2018г. твърденията му са свързани
с обяснението, че се касае за извършени начисления за допълнително доброволно
пенсионно осигуряване в размер на ********** лева, след което същата сума е
била удържана, поради което реално удръжки от основно месечното възнаграждение
не са правени, а операциите във фишовете са извършвани за да се поддържа
актуалността на списъците на работници и служители, на които се полагат
средства за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, като реална удръжка
не е извършвана, като дължимите суми на пенсионното осигурително дружество до
м.декември 2015г. са преведени на осигурителното дружество.
В писмо от Пенсионноосигурително
дружество “**********“ АД до Б. А. се установява какво е състоянието на
индивидуалната партида към 31.12.2016г. с вноски от работодател, като става
ясно, че до м.12.2-17г. са плащани осигурителни вноски следващи се до м.май
2014г.
Видно от заключение с
вх.№3125/09.03.2020г. на в.л. Р.М.Х. е, че за периода от 01.06.2014г. до
01.07.2018г. е дължима сума ********** лева, за допълнително пенсионно
осигуряване, сума която е удържана от работодателя от трудовото възнаграждение
в нетен размер за допълнително пенсионно осигуряване.От така дължимата сума на
Пенсионноосигурително дружество „**********“ АД не е била преведена сума **********лева
– 26 бр.месечни удръжки за допълнително пенсионно осигуряване по **********
лева всяка.В хода на въззивното производство вещото лице, обяснява, че този
извод се основава на справка по счетоводните книги на **********-а , вноските
са закъснявали за всички работници, не само за това лице – превеждат се с много
закъснение, с години.Партидата на Пенсинноосигурителното дружество е била 0, не
е виждала платежни нареждания, но е видяла, че всяко платежно нареждане се
предхожда от счетоводно записване за начисляване на дължими суми към пенсионно
осигурително дружество, при което и след като остатъкът е 0 за края на месеца,
като това касае записвания и за други лица то преведена е сума **********лева.Не
е могла да вземе информация от осигурителното дружество – което я уведомило, че
за дължими и неизплатени осигурителни вноски не може да бъде даден отговор от
Пенсионноосигурително дружество „**********“ АД.Според счетоводните
документи в ********** „**********“ ЕАД,
преводи по сметки на Пенсионно осигурително дружество „Топилна“ по
индивидуалната партида на починалия, вкл. до м.април 2016г. с дата на
последният превод 14.02.2020г. от сметка 503 разплащателна сметка в левове.
В с.з. на 07.01.2020г. адв.Й.,
като пълномощник на ищците е направил искане за привличане на трето лице
помагач в процеса – Пенсионноосигурително дружество „**********“ АД, както и за
изискване на писмени доказателства – лично трудово досие и разплащателни
ведомости – тези искания не са уважени.
В с.з. на 21.05.2021г. адв.Й.,
като пълномощник на ищците е направил искане за отвод на съдебния състав поради
недопускане на трето лице помагач, недопускане на въпроси към вещо лице,
оспорил е въпроси към експертизата поставени от другата страна, като дублиращи
се.Искането не е уважено.
Предвид изложените обстоятелства,
производството следва да бъде прекратено в частта, по подадената жалба срещу
определение №260161/19.02.2021г. с което в диспозитива на решението е
допълнено, че „********************“ ЕАД е осъдено да заплати на В.С.А. и Г.Б.А.
**********лева трудово възнаграждение на наследодателя, ************лв. лихва
за забава, ведно със законната лихва от 31.07.2019г.Според чл.264, ал.1 ГПК
-във всяко положение на делото страната може да оттегли изцяло или отчасти
подадената жалба.В случая е налице изявление за оттегляне на подадената жалба,
за което адв.Й. с оглед съдържанието на пълномощно – л.13 от делото е надлежно
оправомощен – пълномощното включва изрично права по чл.34, ал.2 и 3 от ГПК –
вкл. да сключва спогодби, да извършва действия представляващи разпореждане с
предмета на делото, оттегляне или отказ от иска.В посочената част
производството по делото следва да бъде прекратено, а обжалваното определение
обявено за влязло в сила.
В останалата част решението съдът
намира за законосъобразно и правилно и ще го потвърди.Във връзка със заявената
претенция за сумата **********лева е установено, и не се спори, че по силата на
договореностите съществували между наследодателя на ищците и ответното
дружество е била дължима сума за допълнително пенсионно осигуряване за
посочения период в размер на **********лева.Сумата е следвало да бъде преведена
по неговата партида в Пенсионноосигурително дружество „**********“ АД.Съгласно
чл.245, ал.2 КСО при смърт на осигуреното лице и когато няма лица по ал. 1 и
когато няма лица с право на наследствена пенсия, натрупаните средства по
индивидуалната партида се дължат на наследниците по закон.Решението не е
обжалвано от ответника, в осъдителната му част, поради което следва да се приеме,
че със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че работодателят е
дължал заплащане на вноски за допълнително пенсионно осигуряване, както, че
натрупаните средства по индивидуалната партида подлежат на възстановяване на
наследниците на починалия – ако тези средства не са били преведи от
работодателя, то това води до невъзможност те да бъдат платени на наследниците
на осигурения - налице е обедняване за
тях и спестени средства – обогатяване за работодателя, които произтичат от едни
и същи факти.Осигурителното дружество дължи възстановяване на средства само ако
средствата са налични.По въпроса за доказаността на плащане от работодателя на
сумата ************лева.Според чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Отхвърлителното
решение и извода за извършено плащане са оспорени в жалбата като неправилни и
незаконосъобразни, но оплакванията не са обосновани. Според решение № 246/2013 г. по гр. д. № 3418/13 г., Іг. о., решение № 216/2015 г. по гр. д. № 2008/2014 г., Іг. о. решение № 48/2017 г. по т. д. № 408/2015 г., ІІ т. о. и др./, при
подадена в срок въззивна жалба, в която не са посочени конкретни пороци на
първоинстанционното решение, въззивната жалба е редовна.В мотивите на
последното решение е прието, че въззивникът може да допълва подадената
бланкетна жалба с всякакви доводи за неправилност на първоинстанционното
решение до изтичане на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК за обжалване на
първоинстанционния съдебен акт – следователно изисква се обосноваване на
направените оплаквания.В случая изводът за извършено плащане е оспорен, но това
оплакване не е обосновано, заключението на вещото лице, в което въз основа на
записвания по счетоводните книги на дружеството, които са посочени не е
оспорено.Предвид изложеното, тъй като във връзка с решаването на този въпрос
съдът не намира противоречие с императивна материално – правна норма, жалбата предвид
заключението на вещото лице, което въз основа на записванията по счетоводните
книги е категорично, че сумата ************лева е преведена на осигурителното
дружество се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Съгласно чл.2 от ГПК -съдилищата
са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и
съдействие на лични и имуществени права.Произнасянето на съда обаче е
обусловено от подаване на молба, която следва да отговаря на определени
изисквания съгласно чл.127 и чл.128 ГПК, като при така подадена молба съдът се
произнася с решение, което подлежи на обжалване.В първоначалната искова молба,
по която е постановено обжалваното решение твърдения за неизползван платен годишен отпуск,
обосноваващ право на обезщетение и за наличие на обстоятелства за изплащане на
обезщетение, поради това, че лицето през последните 10 години е работил при
същия работодател не са изложени, липсва произнасяне от районния съд по такива
искания.Произнасяне от въззивния съд по тези искания е недопустимо, изложените
в жалбата в тази посока доводи, ирелевантни за преценка правилността на
постановеното по искането за присъждане на претендирано трудово възнаграждение
и дължими неизплатени на осигурително дружество осигурителни вноски .Същото
касае и доводи за дължимо неизплатено допълнително възнаграждение за нощен труд
– такива твърдения в исковата молба не са наведени, във въззивното производство,
с жалбата исковата молба не може да бъде
допълвана.Изложените оплаквания за недадени указания за ангажиране на
доказателства за посочените обстоятелства са несъстоятелни.
Що се отнася до
оплакванията за недопустимост на решението, основани на твърдението, относно
наличието на обстоятелства за отвод на докладчика, становището на въззивния съд
е, че изложените доводи са несъстоятелни.Определение за недопустимо решение е дадено в Постановление № 1 от
10.XI.1985 г., Пленум на ВС - решение което не отговаря на изискванията, при
които делото може да се реши по същество, като например липса на право на иск,
ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска (десезиране на съда),
когато не е правено искане за възобновяване на производството, спряно по
взаимно съгласие на страните, по устно предявен иск или изменен устно в
отсъствие на противната страна и без да е уведомена за това и др.В практиката
на Върховния касационен съд с решение № 439/23.07.2010 г. по гр. д. № 476/2009 г., ІV г.
о., решение № 196/15.10.2013 г. по гр. д. № 1348/2012 г., III г.
о., решение № 226/08.12.2016 г. по гр. д. № 1349/2016 г., ІІІ г.
о. е изяснено, че когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът
се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, решението е недопустимо.По
делото не се твърди и не се установява осъществяването на някое от посочените
хипотези, обосноваващи недопустимост на решението.Не се твърди и не се
установява осъществяване на предпоставки обуславящи задължителното отстраняване
на докладчика от разглеждане на делото, което би рефлектирало върху преценката
относно валидността на решението, като постановено от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав(Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на
IV г. о. на ВКС.).В ГПК е
предвидена защита за страните, когато първоинстанционният съд не е уважил техни
доказателствени искания, в нарушение на
процесуалните правила – възможност същите доказателства да бъдат ангажирани във
въззивното производство, това не са обстоятелства обуславящи недопустимост на
решението, както и неуважаването на искане за отстраняване на докладчика поради
същата причина.Отказът на първоинстанционния съд да привлече за участие в
делото на трето лице помагач подлежи на обжалване с частна жалба съгласно
чл.220 ГПК и не е обстоятелство водещо до недопустимост или нищожност на
обжалваното решение.Посоченото в жалбата решение №28/07.03.2018г. по
гр.д.№1019/2017г. по описа на ВКС І г.о касае хипотеза на недопустимо
конституирани трети лица в който случай решението е недопустимо, хипотеза която
се различава от случаите при които искането за конституиране на трети лица
помагачи не е уважено.
До приключване на съдебното
дирене във въззивното производство искане за заплащане на деловодни разноски
ответникът не е направил, поради което такива не му се следват. При този изход
на спора не се дължи корекция на първоинстанцинното решение в частта за
разноските – чл.78, ал.1 и ал.2 ГПК.
С оглед потвърждаване на
отхвърлителното решение липсва основание съгласно чл.78, ал.6 ГПК за доплащане
на държавна такса по сметка на КнОС и ДнРС .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по
в.гр.д.№150/2021г. по описа на КнОС в
частта относно подадената срещу определение №260161/19.02.2021г. жалба с
което в диспозитива на решението е допълнено, че „********************“ ЕАД е
осъдено да заплати на В.С.А. и Г.Б.А. **********лева трудово възнаграждение на
наследодателя, ************лв. лихва за забава, ведно със законната лихва от
31.07.2019г. и ОБЯВЯВА за влязло в сила посоченото решение.
В частта в която с решение на
Дупнишкия районен съд от 19.06.2020г. по гр.д.№1639/2019г. поправено с определение от 12.10.2020г. по грд.№1639/2019г.
по описа на същия съд, **********„**********“ ЕАД, с.********************, общ.**********
е осъдено да заплати на В.С.А. и Г.Б.А.,***, като наследници на починал
работник Б.Г.А. сумата **********лева,
непреведени вноски за допълнително пенсионно осигуряване, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА решение на Дупнишкия районен съд №336 от 19.06.2020г.
по гр.д.№1639/2019г. поправено с
определение 12.10.2020г. по гр.д.№1639/2019г. по описа на същия съд, в
частта в която искът е отхвърлен като неоснователен т.е предявеният от В.С.А.,*** ,ЕГН ********** и Г.Б.А.,***,
ЕГН ********** срещу **********„**********“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление с.********************, общ.********** иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД , за
сумата над **********лева до **********лева, сумата с която ответното дружество
се е обогатило за сметка на ищците, непревеждайки я, като дължими вноски за
допълнително пенсионно осигуряване за периода от 01.06.2014г. до 01.07.2018г.
на Пенсионноосигурително дружество „**********“ АД, в полза на наследодатетеля
на ищците Б.Г.А. б.ж. на гр.**********, починал на 05.07.2018г., ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 31.07.2019г. до окончателното
и изплащане.
В прекратителната част решението
подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в 1 – седмичен срок от
съобщаването му , а в останалата не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: