Р
Е Ш Е Н И Е
№ 40
гр. Разград, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на първи март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова,
като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 299 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП.
Постъпила е жалба от А. С. Ш. от с. Т., обл. Р. против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0275-000366 от 24.11.2022 г., издадена от началник
група към ОДМВР – Разград, РУ-Исперих, с която на основание чл. 171, т. 2а, б.
„б“ ЗДвП е наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 7
месеца. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена
в нарушение на процесуалните правила по чл. 35 и чл. 36 АПК и в противоречие с
материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Излагат
се съображения, че административният орган не е изяснил всички факти и
обстоятелства от значение за случая и не е доказано, че при извършване на
проверката жалбоподателят е бил водач на автомобила. Иска се заповедта да бъде
отменена.
Ответникът не ангажира становище по
жалбата.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На жалбоподателя е съставен Акт за
установяване на административно нарушение серия GA, № 854562 от 23.11.2022 г., с който е констатирано, че на 23.11.2022
г. в 21,45 ч. в с. Тодорово, Община Исперих, по ул. „Александър Стамболийски“ до
дом № 1 управлява собствения си лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ******** след употребата на алкохол 0,61 на
хиляда в издишания от водача въздух, установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с ARNJ-0018 – нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Издаден
е талон за медицинско изследване № 078573, в който е отразено нежеланието на
провереното лице да даде кръв за медицинско изследване.
Предвид съставения АУАН е издадена
оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0275-000366 от 24.11.2022 г., с
която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП е наложена ПАМ
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 7 месеца, отнето е
свидетелството за регистрация на МПС № ********* и са отнети 2 бр.
регистрационни табели с № ********.
Във връзка с твърдението на
жалбоподателя, че не е управлявал автомобила си на посочените в АУАН дата и
място, са разпитани като свидетели Ш. К. Х. - присъствал
при проверката и актосъставителя И. Н. И.
Св. Х.
твърди, че въпросната вечер отивал пеша към центъра на с. Тодорово, когато се
засекли с А. до колата му, която била паркирана встрани от пътя.
Дошла патрулката и им направили проверка. Първо поискали шофьорската книжка на
свидетеля, но А. казал, че
колата е негова, той карал. А. се намирал до
колата, която не работела и била паркирана на 50-100 м от неговата къща.
Св. И.
сочи, че на процесната дата изпълнявали контрол по безопасност на движението в
с. Тодорово, когато към патрулния автомобил се задал автомобил, управляван от
жалбоподателя, който направил ляв завой и влязъл в първата възможна улица, след
това завил надясно и спрял. От него слезли две лица – жалбоподателят и един
пътник. Полицейските служители извършили проверка на документите на двете лица,
при която жалбоподателят не възразил, че не е управлявал автомобила. Не
възразил и не отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол. След отчитане на положителния резултат отказал да даде кръвна проба.
На въпроса защо са се опитали да избягат, отговорил, че са пили
в кръчмата в с. Тодорово.
Съдът е изискал от РУ-Исперих и от Дирекция
„Вътрешна сигурност“ при МВР файловете от видеозаснемането на процесната
проверка, но са получени отговори, че видеозаписите от персоналната полицейска
камера (BODY) и видео регистратор (CAR) камери от служебния автомобил „Шкода
Рапид“ с рег. № СВ 9081 НН не са налични. Съгласно чл. 11, ал. 1 от
Организационно-технологичните правила за работа АИС – ВОДПК, утвърдени със
Заповед № 8131з-140 от 08.02.2022 г. на министъра на вътрешните работи, всички
файлове с видео информация от АИС – ВОДПК се съхраняват за срок от 30 дни в
централната компонента, като след изтичане на този срок автоматично се извършва
тяхното заличаване.
По данни от процесуалния представител на
жалбоподателя видеозаписите
са били възпроизведени в съдебното производство по обжалване на издадено наказателно
постановление, но от тях не било видно кой е управлявал автомобила.
Доказателствата по делото са
еднопосочни, че към момента на полицейската проверка автомобилът е бил с изгасен
двигател. Спорен е фактът дали непосредствено преди проверката автомобилът е
бил управляван от жалбоподателя. Съдът приема, че този факт се доказва пряко от
показанията на св. И. и косвено от
показанията на св. Х. Аргументи в тази насока са опитът да се осуети проверката
и липсата на възражения против АУАН, каквито не са направени при съставянето му
и не са възприемани от св. Х.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от
надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
В изпълнение на задължението си по чл.
168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а ЗДвП се прилагат с
мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени
от тях лица. По силата на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на
вътрешните работи на основание чл. 165, ал. 1 ЗДвП областните дирекции на МВР
са определени да осъществяват контрол по ЗДвП, следователно, ОДМВР – Разград е
служба за контрол. Със Заповед № 330з-1 от 04.01.2022 г., т. 1.7, директорът на
ОДМВР – Разград е оправомощил началниците на групи „Охранителна полиция“ в
РУ-Исперих да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП за цялата
територия, обслужвана от районното управление. Оспорената заповед е издадена от
началник група към ОДМВР – Разград, РУ – Исперих в кръга на неговата
териториална и материална компетентност.
Заповедта е в необходимата форма, има
реквизитите, изискуеми от чл. 172 ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК и при
постановяването й не са нарушени
административнопроизводствените правила. Неоснователно е оплакването за допуснато
процесуално нарушение, изразяващо се в неизясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая. В съответствие с изискванията по чл. 35 и
чл. 36 АПК административният орган е изяснил релевантните факти за времето,
мястото и начина на извършване на административното нарушение, за собствеността
на автомобила и неговия водач, събрал е необходимите доказателства и ги е
подложил на проверка.
При правилно установяване на
фактическата обстановка е приложен правилно и материалният закон. Съгласно чл.
171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП принудителна административна мярка прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца до 1 година се
налага на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Доказано е по делото, че жалбоподателят
е управлявал автомобила си след употреба на алкохол, като установената
концентрация е 0,61 на хиляда. При наличието на тези факти и в условията на
обвързана компетентност административният орган е бил длъжен да наложи ПАМ прекратяване
на регистрацията на превозното средство. Продължителността на мярката е
определена в предвидените предели, към минималния срок и съответства на
принципа за съразмерност по чл. 6 АПК.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя,
че не е имал качеството на водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, тъй
като не е управлявал автомобила, който при проверката бил с неработещ двигател.
Паркирането на автомобила е действие, което се включва в понятието „управление
на МПС“ и ирелевантно е обстоятелството, че в момента на проверката превозното
средство е било в покой, след като именно жалбоподателят го е привел в това
състояние непосредствено преди проверката. Наред с това, АУАН се ползва от
доказателствената сила по чл. 189, ал. 2 ЗДвП, при което жалбоподателят носи
доказателствената тежест да я обори, включително в частта относно авторството
на деянието. По делото не са ангажирани убедителни доказателства, които да
опровергаят фактическите констатации по АУАН, поради което съдът приема, че автомобилът
е бил управляван от жалбоподателя.
Оспорената заповед изпълнява и предвидената
в закона цел – да преустанови извършеното от дееца нарушение, както и да осуети
възможността за извършване на други подобни нарушения.
По изложените съображения и на основание
чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. С. Ш. от с. Т., обл. Р. против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0275-000366 от 24.11.2022 г., издадена от началник
група към ОДМВР – Разград, РУ-Исперих с която на основание чл. 171, т. 2а, б.
„б“ ЗДвП е наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 7
месеца.
Решението не подлежи на обжалване.