№ 115
гр. Варна, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Диана В. Джамбазова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20213000500422 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по
подадена въззивна жалба от „Напоителни системи“ ЕАД, гр.София, чрез
процесуалния му представител ю.к.А.П., против решение №947/21.05.2021г.,
постановено по гр.д.№2577/20г. по описа на ВОС, гр.о., с което е отхвърлен
предявеният от „Напоителни системи“ЕАД срещу „Електроразпределение
Север“АД иск за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът е собственик на Въздушен електропровод (ВЕЛ) 20 kV „Крояч“, с
обща дължина от 11 875м., преминаващ през землищата на гр.Търговище,
кв.Бряг и с.Съединение при община Търговище, от основното трасе на който
се захранват и снабдяват с ел. енергия 1247 бр. битови и небитови
потребители, на придобивно основание за правото на собственост -
преобразуване на държавно предприятие „Хидромелиоративни системи“
София в „Напоителни системи“ЕАД въз основа на Разпореждане
№82/23.08.1993г. на МС, на осн. чл.17а от ЗППДОбП (отм.), на пр. осн.
чл.124, ал.1 от ГПК, както и „Напоителни системи“ЕАД е осъдено да заплати
на „Електроразпределение Север“АД сумата общо 9 876лв. - направени
1
разноски по делото за адв.хонорар, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата се
твърди, че решението е недопустимо/без да се сочат конкретни пороци,
обуславящи твърдението за недопустимост/, както и че е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявеният иск с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК
бъде уважен.
Въззиваемата страна „Електроразпределение Север“АД, гр.Варна в
депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез
процесуалния си представител адв.Л.М. и в хода на производството поддържа
становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба и уточняващите такива към нея от 05.11.2020г. и
26.11.2020г. ищецът „Напоителни системи“ЕАД твърди, че е собственик на
Въздушен електропровод (ВЕЛ) 20 kV, с наименование ВЕЛ „Крояч“, с обща
дължина от 11 875м., свързващ ПС Търговище до ПС Крояч 1/намиращи се
територията на клон „Долен Дунав“/ и преминаващ през землищата на
гр.Търговище, кв.Бряг и с.Съединение при община Търговище. Собственост е
придобил при преобразуването на ДФ „Хидромелиоративни системи“,
гр.София с Разпореждане №82/23.08.1993г. на МС в „Напоителни
системи“ЕАД, като е придобил всички активи и пасиви на държавната
фирма.В активите й е бил включен и оценен и процесният ВЕЛ „Крояч“
/заведен като ДМА на съответното тогава държавно предприятие през 1976г./,
станал част от капитала на новоучреденото през 1993г. търговско дружество с
държавно имущество.
ВЕЛ „Крояч“ се използва от ответника „Електроразпределение Север“ АД
за електрозахранване както на ПС Крояч, така и на с.Крояч.Съгласно §4, ал.1
от ПЗР на ЗЕ енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от
съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на
влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост на лицензираните
енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от
преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост
2
от принадлежността на обекта към мрежите в 12-годишен срок от влизането в
сила на този закон.През 2012г. електроразпределителното дружество заявило
желание и съответно била стартирана процедурата от страна на ищеца за
изкупуване на ВЕЛ „Крояч“, вкл. ищецът се снабдил с удостоверение за
търпимост по §16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, за да може ВЕЛ да бъде предмет на
сделка.Впоследствие през 2019г. и 2020г. „Електроразпределение Север“АД
отказало да изкупи ВЕЛ „Крояч“, твърдейки, че същият е негова собственост,
заведен в инвентарната му книга с диспечерското наименование ЕП
„Магистрала“. Предвид изложеното претендира да бъде прието за установено
по отношение на ответника, че „Напоителни системи“ЕАД е собственик на
ВЕЛ „Крояч“ 20 kV, с обща дължина от 11 875м., свързващ ПС Търговище до
ПС Крояч 1.
Ответникът „Електроразпределение Север“АД в депозирания отговор в
срока по чл.131 от ГПК, становищата след уточненията на исковата молба и в
хода на производството оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен.
Излага, че процесният ВЕЛ е изграден преди 1976г., като чрез него се е
осъществявало захранването на множество обекти, вкл. и помпени станции.В
съответствие с действащата тогава нормативна уредба - чл.2, ал.1 от ЗЕ/отм./
е станал държавна общонародна собственост, неразделна част от държавната
електроразпределителна система. С оглед на това и предвид предназначение
му да пренася и разпределя електрическа енергия е бил предоставен за
стопанисване и управление на държавното електростопанско
предприятие/Електроснабдяване Разград/.ВЕЛ не е могло да бъде предоставен
за стопанисване и управление на праводателя на ищеца, доколкото предметът
му на дейност е бил свързан с напояване и промишлено водоснабдяване.Този
начин на стопанисване и управление на процесния ВЕЛ, държавна
собственост, се е запазил и при действието на последващия ЗЕ, обн.1975г.,
отм.1999г., като съоръжението е продължавало да бъде извън гражданския
оборот.С разпореждане №46/07.11.1991г. на МС държавните предприятия от
системата на Комитета по енергетика са преобразувани в "НЕК" - еднолично
търговско дружество, образувано с държавното имущество, което е било
предоставено за стопанисване и управление на държавни предприятия, част
от което е и процесният ВЕЛ, като така е придобит от „НЕК“ЕАД.
Впоследствие е внесен в новообразувано през 2000г. чрез отделяне от
“НЕК“ЕАД ново ЕАД с държавно имущество - „Електроразпределение-Горна
3
Оряховица“ЕАД, през 2006г. същото преобразувано в „Е.ОН България
Мрежи“ ЕАД, сега с наименование „Електроразпределение Север“АД.
Основният принцип, залегнал в българското законодателство съгласно
последващите ЗЕЕЕ, обн.1999г., отм.2004г. и ЗЕ, обн.2004г., е, че
енергийните обекти трябва да принадлежат на лицата, които са получили
лиценз да осъществяване на дейности в областта на енергетиката.В тази
връзка и са и разпоредбите на §67, ал.9 от ПЗР на ЗЕЕЕ и § 4, т.11 от ПЗР на
ЗЕ, недопускащи такива обекти да са предмет на приватизация, с изключение
на случаите, когато снабдяват с ел.енергия само един потребител, какъвто
настоящият енергиен обект не е, т.к. с него се осъществява електрозахранване
на множество потребители /над 150/ битови и небитови.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявен е иск с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
Съдът не установи при служебната си проверка по чл.269 от ГПК
обжалваното решение да страда от пороци, водещи до неговата
недопустимост. Немотивираните оплаквания за недопустимост във
въззивната жалба съдът приема за неоснователни.
Съгласно разрешенията, дадени в т.2Г на ТР №4/2014г. от 14.03.2016г. на
ОСГК на ВКС, фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл.17а
от ЗППДОбП /отм./, респ. в чл.1 от ПМС №201/25.10.1993г., за прехвърляне
на вещни права върху имущество при образуването, преобразуването и
приватизирането на държавни предприятия, включва: държавата да е
собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било
предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с
акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в
търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от
имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При
наличието на тези предпоставки в общата хипотеза вещно-транслативният
ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това
търговско дружество.Правото на стопанисване и управление като елемент от
фактическия състав на придобивния способ по чл.17а от ЗППДОбП
4
представлява право на държавното предприятие от свое име да упражнява
правото на държавна социалистическа собственост за своя и на държавата
сметка и в свой и на държавата интерес. В рамките на възникнал
гражданскоправен спор предоставянето на имуществото за стопанисване и
управление на определено държавно предприятие може да бъде доказано
както чрез преки доказателства /самият административен акт за предоставяне
на това право/, така и с непреки доказателства: актове за държавна
собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за
стопанисване и управление на определено държавно предприятие,
разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните
книги на държавното предприятие и други подобни.Осчетоводяването или
отразяването в баланс, инвентарна книга и/или друг подобен регистър, воден
от държавното предприятие, не е елемент от фактическия състав нито на
предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление,
нито на уредения в чл.17а от ЗППДОбП способ.
С Разпореждане на МС №82/23.08.1993г. по реда на чл.17, ал.2 от
ЗППДОбП /отм./ е разпоредено преобразуването на Държавната фирма
„Хидромелиоративни системи“, гр.София в еднолично акционерно дружество
със 100% държавно имущество - „Напоителни системи“ЕАД.Съгласно
разпореждането дружеството поема всички активи и пасиви на ДФ
„Хидромелиоративни системи“.
ДФ „Хидромелиоративни системи“, гр.София е образувана по реда на
чл.11, ал.3, т.1, б.“а“ от Указ №56 за стопанската дейност/отм./ въз основа
решение на министъра на земеделието и хранителната промишленост
№484/11.01.1991г., вписана с решение от 31.01.1991г. по ф.д.№1798/91г. по
описа на СГС, с решение по което от 08.12.1993г. е вписано преобразуването
в „Напоителни системи“ЕАД.
ДФ „Хидромелиоративни системи“ е правоприемник на участвалите в
Стопанско обединение „Селскостопанско строителство и хидромелиорации“
/СО, прекратено, наред множество други, с Постановление на МС
№110/14.11.1990г., с което е разпоредено на съответните министри, вкл.
министъра на земеделието и хранителната промишленост, на основата на
поделенията на прекратените обединения, комбинати, фирми и предприятия,
да се издадат решения за образуване на фирми/ предприятия за
5
експлоатация/ПЕ/, наричани и експлоатационни предприятия,
„Хидромелиорации“. Последните са образувани въз основа Заповед №
97/29.12.1988г. на Министъра на икономиката и планирането, обн. ДВ, бр.
8/27.01.1989г., след като с Разпореждане №16/16.11.1988г. на МС за
ускоряване на хидромелиоративното строителство дейността по изграждането
на хидромелиоративните обекти в страната е възложено на МНО, като е
включен, считано от 01.12.1988г. в състава на Военна хидростроителна
организация комбинат „Водно стопанство“, без неговата дейност по
експлоатация на напоителните системи, а дейността по експлоатацията на
напоителните системи на комбинат „Водно стопанство“, извършвана до
тогава от Строително-експлоатационните предприятия на комбинат „Водно
стопанство“, е предвидено да се извършва от предприятия за експлоатация
„Хидромелиорации“, поемащи активите и пасивите, касателно
експлоатационната дейност, по баланса към 01.12.1988г.
Със съвместна заповед №103/30.11.1988г. на министъра на отбраната и
министъра на земеделието и горите за осигуряване на практическото
изпълнение на отделянето на експлоатационната дейност на Строително-
експлоатационните предприятия на комбинат „Водно стопанство“ е
предвидено да се извърши пълна инвентаризация на всички движими и
недвижими имущества, материали, финансови средства, машини и
съоръжения към 31.12.1988г. и създаване на работна група за организиране на
отделянето със съответните разделителни протоколи между съответните
предприятия Стопанско предприятие „Водно стопанство“ и Предприятия за
експлоатация „Хидромелиорация“, които протоколи впоследствие са
одобрени с протокол на МЗГ и МНО от 11.03.1989г.Впоследствие РМС
№16/16.11.1988г./без т.6/ е отменено с РМС №11/90г., с което и комбинат
„Водно стопанство“ е прекратено и е създадена ДФ „Водно стопанство“.
Преди посочените реорганизации СО „Селскостопанско строителство и
хидромелиорации“ е създадено с Разпореждане №11 на Бюрото на МС от
29.05.1986г. за преобразуване и образуване на стопански обединения и
комбинати в областта на селското и горското стопанство/обн.ДВ, бр.45/86г./,
считано от 01.06.1986г. като юридическо лице със седалище София и с
предмет на дейност: научно-приложна, проучвателна, проектантска и
внедрителска дейност; организиране, извършване и контролиране на
строителството; строителни конструкции и материали; експлоатация на
6
хидромелиоративни мощности; търговска и инженерингова дейност в
страната и в чужбина, и със състав съгласно приложение №5.Съгласно
посоченото приложение в състава му се включва и Комбинат „Водно
стопанство“ София/с посочен предмет на дейност - строителство на
хидромелиоративни и други обекти; производство на строителни
конструкции и строителни материали; стопанисване и поддържане в
техническа изправност на държавните хидромелиоративни мощности/,
образуван във основа на ДСО „Водно стопанство“, както и Комплексен
институт на проучване и проектиране „Водпроект“ София, образуван във
основа на ДСО „Водно стопанство“, ИПП „Водпроект“, както и Институт по
хидротехника и мелиорации София, образуван във основа на ДСО „Водно
стопанство“.ДСО „Водно стопанство“ е създадено с ПМС №45/30.09.1965г.,
обн.ДВ, бр.78/65г. към Министерство на селскостопанското производство
като самостоятелно ЮЛ, с което ПМС и се закриват създадените с ПМС
№87/11.07.1963г., обн.ДВ, бр.58/63г., Окръжни производствени управления на
водното стопанство като самостоятелни ЮЛ, със седалища в съответния
окръжен град/обединяващи от 1963г. дейността на отделите по водно
стопанство към съответните ОНС и държавните напоителни системи/ и въз
основа на тях се създават, считано от 01.10.1965г. държавните напоителни
системи като предприятия на стопанска сметка и отделни ЮЛ, които
държавните напоителни системи към съответните градове се обединяват в
ДСО „Напоителни системи“ с разпореждане на КСК, обн. ДВ, бр.9/71г.,
пренаименовано с РМС №312/03.08.1972г. в ДСО „Водно стопанство“.
Представени са строителни книжа от 1962г. относно приемането за
експлоатация на подобекти от обект Напоителна система/НС/ „Бели
Лом“/изградени в периода 1960г.-1961г./, изпращани до Държавна
напоителна система-Русе и ОНС Разград, отдел „Водно стопанство“, съгласно
които предмет на приемане са освен посочените помпени станции, водоземни
кули, утаители и канали, още и далекопроводи 20 kV, захранващи помпените
станции Бели Лом, Гороцвет 1, Лозница и Дуран.Инвеститор е ОНС Разград,
отдел „Водно стопанство“.Приетите обекти - ел.провод 20 kV, захранващ
помпена станция Бели Лом, ел.провод 20 kV, захранващ помпена станция
Гороцвет 1, ел.провод 20 kV, захранващ помпена станция Лозница и
ел.провод 20 kV, захранващ помпена станция Дуран, са предадени съгласно
протокол №2, обр.28, за стопанисване на Енергоснабдяване Разград.Макар и в
7
началната част на този протокол да е посочено, че предмет на приемане е и
ел.провод 20 kV, захранващ помпена станция Крояч, при описанието на
завършените и предадените обекти такъв не е посочен.
Представени са строителни книжа от периода 1972г.-1975г., съставени от
Институт на проучване и проектиране на хидромелиоративни обекти
„Водпроект“ при МЗХП, по поръчка на ДСО „Напоителни системи“, посочен
като инвеститор.Предмет е преработен проект/първоначален от 1970г., с
наложила се преработка поради промени в електроразпределителната мрежа-
промяна по време на строителството на п.ст.“Лозница 1“/ за подобект
ел.провод 20 kV, захранващ помпена станция Крояч 1/включена в състава на
напоителна система „Бели Лом“/.Според обяснителната записка
електрозахранването на помпена станция Крояч 1 ще се осъществи от
подстанция „Търговище“ 110/20 kV с директен електропровод 20 kV.Горният
електропровод е построен и пуснат в експлоатация до стълб 166 през 1971г.За
електрозахранването на помпена станция Крояч 1 е необходимо да се
проектира електропровод от стълб 166 до помпена станция Крояч 1, който е
предмет на проекта.Предвидено е от стълб 166 електропроводът да върви на
13м. успоредно от съществуващия електропровод, да го пресече и да влезе в
съществуващия вход 20 kV за помпена станция Крояч 1.Предвидената
дължина е 1, 4 км., на която да се разположат 17 стълба/9 стоманорешетъчни
и 8 стоманобетонни/.Според схемата на товари трасето от подстанция
„Търговище“ 110/20 kV до помпена станция/п.с./ Камена чешма е 12, 4 км., от
п.с. Камена чешма до п.с. Лозница е 2, 9 км. и от п.с. Лозница до п.с. Крояч 1,
4 км.Според обяснителната записка към проекта, част строителство,
изпълнение и експлоатация, след извършване строителството на
електропровода той се приема от комисия и се предава на
енергоснабдителното предприятие за редовна експлоатация по реда на
Правилник за капиталовото строителство/обн.1969г., отм.1987г./
Съгласно заключението на в.л. К.К. по СТЕ от 16.03.2021г., неоспорено от
страните, процесният Въздушен електропровод (ВЕЛ) 20 kV, с наименование
ВЕЛ „Крояч“, се захранва от подстанция „Търговище север“ 110/20
kV.Дължината според представените чертежи от подстанция „Търговище
север“ до п.с. Крояч 1 е 11 875 м., а до п.с. Крояч 2 Лозница 15 900 м.До стълб
166 трасето е изградено 1971г., а за захранването до п.с. Крояч 1 и Крояч 2
продължава от стълб 166 до п.с.До преди изграждането на отсечката до п.с.
8
Крояч 1, тя се е захранвала от подстанция Разград, извод
Лозово.Електропроводът е нов и върви успоредно на 13м. от съществуващия
електропровод до стълб 166, пресича съществуващия и захранва п.с.Крояч
1.От различните си точки и отклонения захранва помпени станции на
„Напоителни системи“ЕАД/Съединение 1, Съединение 2, Камена чешма,
Ловско 1, Ловско 2, Крояч 1, Крояч 2/, както захранва и битови абонати в
с.Съединение, с.Бистра, с.Ловско и др.Общо захранва 1 247 бр. абоната, от
които 1 056 бр. битови и 241 небитови.Цялото трасе има 182 бр.
желязорешетъчни стълба и 115 бр. желязобетонни стълба.
Представена е изготвена от СКИПП „Агропроект“-София през 1993г.
оценка на хидромелиоративния фонд и други активи на Предприятие за
експлоатация/ПЕ/ „Хидромелиорации“-Търговище по възлагане на ДФ
„Хидромелиоративни системи“, гр.София.Общо оценените дълготрайни
материални активи на това предприятие, описани по експлоатационни
единици, са разположени в три района/Търговище, Попово и
Лозница/.Напоителна система „Бели Лом“ е част от район „Лозница“.Под
инвентарен №304 и като част от ДМА за район Лозница е посочен
Електропровод п.с. „Крояч 1“, 20 kV, с дължина 15, 6 км.
Според представен констативен протокол за оценка на обекти в
експлоатация, подписан от представители на „Напоителни системи“ЕАД и
Изпълнителна агенция по хидромелиорации, помпена станция „Крояч 1“,
находяща се в с.Ловско, община Лозница, част от Напоителна система „Бели
Лом“, напоително поле „Крояч“, с година на влизане в експлоатация 1963г., е
със захранващ електропровод „Крояч“, дължина 14, 7 км.Според
представената счетоводна справка на ДМА, заведени по баланса на
„Напоителни системи“ЕАД, ел.провод 20 kV ПС „Крояч 1“ от п/ст Търговище
Север до ПС „Крояч 1“ с дължина на трасето 16 275 м. и 183 стълба е заведен
като ДМА 1976г.
Процесният въздушен електропровод е оценен през 1993г. като ДМА на
ДФ „Хидромелиоративни системи“, гр.София, като част от стопанисвано от
ПЕ „Хидромелиорации“ гр.Търговище държавно имущество, съответно е
заведен по баланса на държавната фирма, преобразувана впоследствие в
„Напоителни системи“ЕАД.Горното, съобразно цитираните разрешения по ТР
№4/2014г. от 14.03.2016г. на ОСГК на ВКС, само по себе си, не обосновава
9
извод за придобиване на собственост от ищцовото дружество.От
представената строителна документация не може да се обоснове извод за
предоставянето му за стопанисване и управление на държавните предприятия,
чиито активи и пасиви, поема впоследствие образуваната 1991г. ДФ.Липсват
административни актове за предоставяне на това право, други актове, в които
изрично е записано, че определено имущество е предоставено за
стопанисване и управление на определено държавно предприятие,
разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните
книги на държавното предприятие и други подобни.Разделителните
протоколи, одобрени с протокол на МЗГ и МНО от 11.03.1989г., също не са
представени.Косвено обаче, представените доказателства обосновават
обратен извод, доколкото изрично за ел.проводите, изградени през 1961г., е
предвидено при приемането им от съответната приемателна комисия с
участието на държавните предприятия инвеститори на
строежа/осъществяващи към този период строителство на
хидромелиоративни обекти, както и стопанисването и поддържане в
техническа изправност на държавните хидромелиоративни мощности/, че
следва да се предадат за стопанисване и експлоатация на Енергоснабдяване
Разград, а касателно този, изграден 1975г., според представения проект от
1972г., също след изграждането му подлежи на предаване на съответното
енергоснабдителното предприятие за редовна експлоатация по реда на
Правилник за капиталовото строителство.Независимо от горното, дори и да
бъде установено, че процесният електропровод е бил предаден за
стопанисване и управление на държавните предприятия, осъществяващи
горепосочените дейности по хидромелиорация, то следва да бъде съобразено
следното.
Електропроводът е изграден при действието на Закон за
електростопанството /обн. ДВ, бр.71/48г., отм. ДВ, бр.95/75г., в сила от
01.07.1976г./.В съответствие с нормата на чл.2 от този закон като вид
съоръжение за пренос на електроенергия е бил държавна общонародна
собственост. Съгласно чл.3 от ЗЕ /отм./ държавата е можела да преотстъпва
на държавни предприятия строежа и експлоатацията на енергийни обекти от
местно значение или за собствени нужди, но това не е можело да доведе до
промяна в собствеността, а само до предоставяне на обекта за стопанисване и
управление на предприятието, като собствеността е оставала държавна.Така
10
разпоредбата на чл.7 от ЗЕ/отм./ изрично е изключвала електростопанските
обекти, дори и когато са неразделна част от комбинирано предприятие, от
общите правила, и ги поставяла под режима на този закон, като съобразно
чл.9 от същия всички държавни електростопански обекти се считат за
неразделна част от електростопанското предприятие.При действието на чл.2,
ал.1 от последващия Закон за електростопанството /обн.ДВ, бр.95/75г., в сила
от 01.07.1976г., отм.ДВ, бр.64/99г./ електропроводът, като част от
електрическата мрежа по см. на §3 - съвкупност от електропроводни линии и
подстанции и трансформаторни постове, свързани помежду си, също е
държавна собственост.
Допустимо е съгласно чл.2, ал.2 от ЗЕ/отм./ и §4 от ПЗР на ЗЕ/отм./
субекти извън държавата /кооперации и обществени организации/ да
притежават собственост върху отделни електроенергийни обекти за
задоволяване на собствените им нужди от ел.енергия, но ищецът не е от този
вид субекти, нито техен правоприемник, нито се твърди да има издадено
изискуемото разрешение.Съгласно чл.12 от ЗЕ/отм./ производството,
преносът, разпределението и пласментът на електрическа енергия се
извършва от държавните електропроизводствени и електроснабдителни
организации, а след като това е така, то те са и тези, които са стопанисвали и
управлявали обектите, чрез които се осъществяват възложените им
дейности.Изключение е предвидено в чл.12, ал.2 от закона, но то се отнася до
производство на електроенергия за вътрешни нужди на държавно ведомство и
организация, в който случай обектите и съоръженията, чрез които това се е
извършвало са били стопанисвани и управлявани от съответното ведомство
или организация.Настоящият случай обаче не е такъв, т.к. електропроводът е
бил част не от вътрешна, а от общодържавната енергийна система, чрез която
държавното енергоснабдително предприятие е изпълнявало възложената му
дейност за доставка на електроенергия на съответното предприятие като
потребител. Последващият закон е Закон за енергетиката и енергийната
ефективност /обн.ДВ, бр.64/99г., отм.ДВ, бр.18/04г./.При действието му
процесният електропровод съставлява част от електроразпределителната
мрежа съгласно терминологията, дадена в §1, т.4 от ДР на закона като част от
съвкупността от електропроводни линии и електрически уредби с високо,
средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа
енергия с цел доставка на потребителите.ЗЕЕЕ/отм./ не променя правния
11
режим на съществуващите към влизането му в сила енергийни обекти,
независимо дали са държавна собственост или са собственост на
кооперативни или други обществени организации.Залегналият в този закон и
в сега действащия Закон за енергетиката, обн.ДВ, бр.107/03г. принцип е
енергийните обекти да бъдат собственост на лицата, получили лиценз за
осъществяване на дейности в областта на енергетиката.
По делото не са представени доказателства за изграждането на целия
електропровод от съответното държавно предприятие, включено към 1972г. в
състава на ДСО „Напоителни системи“, впоследствие ДСО „Водно
стопанство“, впоследствие Комбинат „Водно стопанство“, впоследствие СО
„Селскостопанско строителство и хидромелиорации“, впоследствие ПЕ
„Хидромелиорации“-Търговище, чийто правоприемник е ДФ
„Хидромелиоративни системи“.Според цитирания проект от 1972г. ДСО
„Напоителни системи“ е инвеститор на изграждането на част от
електропровода с площ от 1, 4 км., включващ 17 стълба, изградени след
1972г., докато основното трасе е изградено 1970г.-1971г.Независимо от
горното, като се изложи, електропроводът с начало п/ст Търговище север до
помпена станция „Крояч 1“ е заприходен по баланса на ПЕ
„Хидромелиорации“-Търговище, впоследствие включен в активите на ДФ
„Хидромелиоративни системи“, съответно записан по баланса на
преобразуваното от тази ДФ през 1993г. ЕТД с държавно имущество, но
заприходяването на актив в счетоводния баланс или инвентарна книга на
държавно предприятие не е елемент от фактическия състав нито на
предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление,
нито на горепосочения придобивен способ, на който се позовава ищецът,
съответно не може да породи право на собственост.Извън горното
съществуващата нормативна уредба към момента на преобразуването на
държавното предприятие не е позволявала електрическите уредби и мрежи за
пренос и разпределение на ел. енергия да бъдат включени в капитала на
търговски дружества, които не са имали за предмет производство и търговия
с електроенергия, като те са оставали държавна собственост по силата на чл.2,
ал.1 от ЗЕ/отм./ и не е можело да преминат в собственост на дружеството с
държавно имущество при условията, съответно на придобивния способ,
уреден в чл.17а от ЗППДОбП /отм./, респ. в чл.1 от ПМС
№201/25.10.1993г.Тези обекти и и не могат да бъдат предмет на
12
приватизационни сделки съгласно съгл. §67, т.9 от ПЗР на ЗИД ЗЕЕЕ, който
изключва при приватизация на обекти, в чиято територия има изградени
енергийни съоръжения, те да се включват в предмета на сделката, когато с тях
се осъществява снабдяването с ел. енергия на повече от един потребител, така
и §4, т.11 от сега действащия ЗЕ.Процесният електропровод служи за
електроснабдяване не единствено на помпени станции на ищеца, а на
множество други небитови и битови абонати/посочени в заключението на
цитираната експертиза/.
Ирелевантно за предявения иск се явява обстоятелството дали
извънсъдебно преди 2018г. ответното дружеството е проявявало интерес към
придобиване на процесния ВЕЛ /според представената кореспонденция
ответникът е посочил, че проявява интерес към придобиване на собствеността
върху описани присъединителни съоръжения/ВЕЛ и ТП/, едно от които ВЕЛ
„Крояч 1“, ако бъде представен документ, удостоверяващ собствеността
върху същия, извлечение от инвентарна книга, проектна документация,
технически паспорт, протоколи, съставени по време на строителството,
разрешение за строеж, за ползване, а през 2019г. и 2020г. е уведомил ищеца,
че след оглед на място е установено, че описаният линеен енергиен обект,
ВЕЛ „Крояч 1“, е собственост на „Електроразпределение Север“АД, заведен в
инвентарната книга на дружеството като ДМА с диспечерското наименование
ЕП „Магистрала“/.
По изложените съображения съдът приема, че ищецът не се легитимира
като собственик на процесния въздушен електропровод въз основа на
въведения от него придобивен способ, предвид което предявеният
установителен иск следва да бъде отхвърлен.Предвид достигането до еднакви
крайни правни изводи с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да бъде потвъдено.
Въззиваемата страна, ответник по иска, претендира присъждане на
разноски-сумата от 9 876лв, представляваща адв.възнаграждение с включен
ДДС, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от
29.07.2021г., заплатено по банков път с представени доказателства за
горното.Направено е в срок възражение за прекомерност от насрещната
страна, което съдът, с оглед стабилизираната по реда на чл.70, ал.1, изр.2 и 3
от ГПК цена на иска/334 810лв./, приема за неоснователно, т.к. се явява
13
минималното такова, с включен ДДС, определено спрямо посочената цена по
реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/04г. на ВАдвС.На осн. чл.78, ал.3 от
ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 9 876лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №947/21.05.2021г., постановено по гр.д.
№2577/20г. по описа на ВОС, гр.о.
ОСЪЖДА „Напоителни системи“ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
„Електроразпределение Север“АД, ЕИК *********, сумата от 9 876лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна
инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14