№ 1005
гр. С., 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501547 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 04.04.2024г по гр.д. № 308/2023г Окръжен съд-Видин е осъдил
ЗД“Бул инс“АД да заплати на Д. С. Б. сумата от 150 000лв, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина на ищцата Г. Н.
Д., настъпила при ПТП , реализирано на 06.05.2023г, причинено от водач ,
застрахован по договор за ЗЗГОА при ответника , като е отхвърлил иска за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди до претендираната сума от 300 000лв. Съдът
е приел, че по делото не се установява съпричиняване на увреждането от страна на
починалото лице. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно
изхода от спора и доказаните разноски от страните.
Решението на ОС-Видин е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителната част
за сумата от 150 000лв- определено обезщетение на ищцата за неимуществени вреди.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Д. Б., представлявана от адв.
Н., в отхвърлителната част. Въззивникът счита, че решението в посочената част е
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.
Поддържа, че определеното обезщетение по размер е занижено, не е справедливо, че
1
не са съобразени всички претърпени от ищеца болки и страдания, че не са съобразени
всички относими към размера на обезщетението обстоятелства. Моли решението на
ОС-Видин да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде изцяло
уважен.
Ответникът ЗД Бул инс АД е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, с
който оспорват жалбата като неоснователна.
В о.с.з. въззивникът Д. Б. се представлява от адв. Н., която моли жалбата да бъде
уважена по съображения изложени в нея. Моли да се съобрази, че починалият е
единствен син на ищцата , че същият е бил на ниска възраст. Моли да бъде приложен
принципа на справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Претендира разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение
за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.
Въззиваемата страна ЗД бул инс АД се представлява от адв. И., който моли
решението на ОС-Видин да бъде потвърдено. Претендира разноски, съобразно списък
по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от
насрещната страна като сочи, че не са налице предпоставките на чл.38 от ЗА оказване
на безплатна правна помощ.
Въззиваемата страна депозира писмено становище по делото, в което развива
съображения, че определеното обезщетение е справедливо, адекватно и покрива
доказаните неимуществени вреди, претърпени от ищцата от смъртта на нейния син
вследствие на ПТП. Според въззиваемата страна решенето на ОС-Видин е в синхрон
със съдебната практика по сходни казуси. Сочи се, че за вредите, претърпени от
майката е изслушан един свидетел, чийто показания са субективни. Според
въззиваемата страна определеното обезщетение доказва, че съдът е взел предвид
психическите и социални последици за ищцата от смъртта на сина й, отговаря на
принципа на пропорционалността и липсва основание за завишане на неговия размер.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
2
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения изложени във
въззивната жалба на застрахователя.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното :
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец, увредено лице , против
застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице. При така
предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото наличието
на застрахователно правоотношение между ответника- застраховател по застраховка
ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както и наличието
на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното
дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на
застрахования. Следва да се установи, че застрахованото по застраховка ГО лице е
причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи
както причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на
пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало
претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ решението на ОС-
Видин е влязло в сила на процесното основание за обезщетението за неимуществени
вреди за сумата от 150 000лв / се установяват със сила на пресъдено нещо
горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по
договор за ЗЗГО. Установено е по обвързващ начин, че ЗД Бул инс АД дължи на
ищцата заплащане на обезщетение за вредите, претърпени при ПТП, настъпило на
06.05.2023г от водач ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” , сключена с ответника, при което ПТП е починал Г. Н. Д..
Спорен пред настоящата инстанция е въпроса за размера на дължимото се от
ответника на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, определен по реда на
чл.52 от ЗЗД. Пред настоящата инстанция, видно от развитите въззивни оплаквания, не
се оспорва извода на ОС-Видин за липсва на съпричиняване на деликта или
увреждането от страна на пострадалия, поради окето въззивната инстанция не дължи
проверка на първоинстанционното решение в посочената му част.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Според задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с ППВС № 4/1968г и доразвити със съдебната практика
справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди при деликт, предпоставя преценка на обективно съществуващи,
конкретни обстоятелства. Подлежащите на изследване обстоятелства при причинена
смърт от непозволено увреждане включват начина на извършването му, възрастта на
увредения, дълбочината и продължителността на търпените морални страдания,
3
отношенията между пострадалия и претендиращите обезщетение за неимуществени
вреди, икономическата конюнктура, рефлектираща върху общественото възприятие за
справедливост, ориентир за което са и съответните нива на застрахователно покритие.
Отношенията с пострадалия следва да се преценяват към момента на настъпване на
вредите, респективно за период, близък до настъпване на увреждащото събитие, но и
при отчитане на техния траен характер.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП починалият Г. е бил
на 19 години, ищцата Б. – на 41години .
В о.с.з. на 17.01.2024г е изслушан свидетелят С. Г., баща на ищцата , който
установява, че ищцата и починалият й син са били близки, непрекъснато поддържали
връзка и живеели в едно домакинство. Установява , че ищцата сама е отгледала сина
си. Според свидетеля, когато Г. станал на 18 години ищцата заминала за Германия, за
да работи. Установява, че двамата се чували ежедневно по телефона, че майката
изпращала пари на сина си. Свидетелят установява, че след смъртта на Г. ищцата
отслабнала много, била в тежко емоционално състояние. Свидетелят установява, че Г.
е бил единствено дете на ищцата.
Свидетелските показания са повърхности, но житейски логични. Свидетелят
установява факти, които лично е възприел. Както сочи и въззиваемата страна
свидетелят излага субективни възприятия, същият е и близък- роднина на ищцата.
Независимо от това съдебният състав намира, че показанията на свидетелят могат да
бъдат кредтитирани. Това е така, защото такива интимни, психически и емоционални
изживявания, които човек може да претърпи при стресова ситуцаия са най-достъпни
именно за близките хора. Ищцата е била най- искрена и освободена в емоционално
пред своите близки, а те я познават най-добре и могат да установят настъпилите
промени в нейния живот. Показанията на свидетеля освен житейски логични, не се
опровергават от доказателства по делото. По изложените съображения съдът счита, че
същите могат да съдат кредитирани.
Предвид така установените неимуществени вреди, претърпени от ищцата-
настъпилата внезапна и неочаквана смърт на млад мъж, здрав, непосредствено след
излизането му от детска възраст , син в който майката е намирала смисъл и опора за
бъдещето си, като съобрази установените близки връзки между починалия и неговата
майка- установява се, че двамата са споделяли общ дом, ежедневие и бит, до
навършването на 18 години на момчето, които отношения са с траен характер и за
период близък до момента на инцидента, като съобрази още установеното от
свидетелските показания, че майката е продължавала да се грижи за детето си , както
и че техните отношения са били внезапно , неочаквано и необратимо прекъснати,
като съобрази още преживяните шок, стрес, невъзможността да се върне стария начин
на живот, емоции- нормални за всяко човешко същество при загуба на дете съдът
4
приема , че по справедливост паричното обезщетение на ищцата за претърпени
неимуществени вреди възлиза на сума от 180 000лв. При определяне на обезщетението
за неимуществени вреди следва да се съобрази конкретните, индивидуални и
субективни изживявания на ищцата, доказани по делото , както и периода на
настъпване на вредата. В случай вредите за ищцата са настъпили през 2023г и към
този момент съдът следва да съобразява обществените нагласи за справедливост и
икономическото състояние в държавата и спрямо тях да се определи дължимото се
обезщетение, така че определеното по справедливост обезщетение за неимуществени
вреди да не е в размер, служещ за неоснователно обогатяване на ищцата.
При така изложените изводи съделбният състав приема, че на ищцата дължимото
се обезщетение от застрахователя възлиза на сумата от 180 000лв, като в останалата си
част искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на момента на изпадане на застрахователя в забава няма развити
въззивни оплаквания и въззивният съд не дължи служебно проверка на правилността
на решението на ОС-Видин в тази част.
Изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат. Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения осъдителен
иск за сумата над 150 000лв до 180 000лв и така предявения иск следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва върху главницата считано от 16.06.2023г. В
останалата си част решението на ОС-Видин следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора решението на ОС-Видин следва да бъде изменено в
частта за разноските.
Против размера на възприетите от ОС-Видин разноски на ответника, направени
пред първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
С оглед изхода от спора и като съобрази размера на определеното
възнаграждение на адв. Н. от ОС-Видин съдът намира, че за защита пред първата
съдебна инстанция следва да бъде заплатено възнаграждение в размер на още 2000лв,
която сума следва да се възложи върху застрахователя.
Решението на ОС- Видин следва да бъде отменено в частта, с която върху ищеца
са възложени разноски за сумата над 8136лв.
Застрахователят дължи по сметка на ОС-Видин държавна такса в размер на още
1200лв, а по сметка на САС- държавна такса в размер на 600лв.
Пред настоящата инстанция и двете страни претендират разноски и правят
възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
5
Съдебният състав като взе предвид фактическата и правна сложност на спора-
правопораждащите факти са установени с влязло в сила съдебно решение,
обстоятелството, че е проведено едно съдебно заседание, както и че не са събирани и
обсъждани нови доказателства, както и предоставената защита на страните и
материалния интерес по делото намира, че справедливото възнаграждение за защита
по спора пред настоящата инстанция е в размер на 5000лв.
При така определеният справедлив размер на възнаграждението и като съобрази
изхода от спора- обжалваемият интерес е 150 000лв, жалбата е уважена за 30 000лв и
отхвърлена за 120 000лв- съдът приема, че за защита пред настоящата инстанция на
адв. Н. следва да се присъди сумата от 1000лв, а на адв. И.- 4 000лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 56 от 04.04.2024г , постановено по гр.д. № 308/2023г на
Окръжен съд – Видин в частта, с която е отхвърлен предявения иск от Д. С. Б. против
ЗД Бул инс АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
смъртта на Г. Н. Д. настъпила при ПТП, за сумата над 150 000лв до 180 000лв, както и
в частта, с която е осъдена Д. С. Б. да заплати разноски по делото за сумата над
8136.00лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД Бул инс АД с ЕИК ********* да заплати на Д. С. Б. с ЕГН
********** сумата от още 30 000лв, представляваща разликата между присъдените
150 000лв и дължимите се 180 000лв - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на Г. Н. Д., настъпила при ПТП на 06.05.2023г, причинено от водач
на МПС, застраховал своята ГОА при ответника , на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ, ведно със
законната лихва върху сумата , считано от 16.06.2023г до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 56 от 04.04.2024г , постановено по гр.д. №
308/2023г на Окръжен съд – Видин в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД Бул инс АД с ЕИК ********* да заплати по сметка на Окръжен
съд- Видин сумата от 1200лв- държавна такса, както и по сметка на Софийски
апелативен съд сумата от 600лв- държавна такса, на осн. чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД Бул инс АД с ЕИК ********* да заплати на адвокат С. К. Н. от
САК сумата от още 2000лв за защита пред ОС-Видин, както и сумата от 1000.00лв-
възнаграждение за защита пред настоящата инстанция, на осн. чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА Д. С. Б. с ЕГН ********** да заплати на ЗД Бул инс АД с ЕИК
********* от 4 000лв- адв. възнаграждение, на осн. чл.81 вр. чл. 78, ал.3 от ГПК.
6
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7