№ 478
гр. В., 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20241320201462 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Е. К. С.,
ЕГН: ********** с адрес: гр. В., ул. „Екp. Й. I“ № 10, против Наказателно
постановление № 24 – 1786 – 000405/ 25.04.2024 г. на Началника на РУ-
ОДМВР В., с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание на основание чл. 177, ал. 3, т.2 ЗДвП „глоба“в размер на 500 лв. за
нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител. Излагат се съображения
относно несъставомерност на нарушението както от обективна, така и от
субективна страна поради издадено разрешение от кмета на Община В. за
извършване на товаро-разтоварна дейност от управлявания от жалбоподателя
товарен автомобил в населеното място. Претендира се адвокатско
възнаграждение. Представя се писмено доказателство – служебна бележка
издадено от Община В., от която е видно, че въпросното МПС , собственост на
„А.Т.“ ООД-В., притежава нужните документи за извършване на товаро-
разтоварна дейност на територията на гр.В.. Въпросното писмено
доказателство е прието от съда и приобщено към делото.
Представител на ответната страна не се явява в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 28.02.2024г. в 09.40ч. н гр.В., свид. В. М. Г., спрял за проверка товарен
автомобил „С.“ с рег. № ВН******АА управляван от жалб. С., който се
движел по бул. „П.“. Според свид. Г., водачът нарушил пътен знак В - 10 –
„забранено навлизането на МПС с маса по - голяма от 8 т. поради и което
1
съставил АУАН за нарушение по чл. 6, т.1. Актът бил предявен на водача
срещу подпис.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с
констатираното нарушение.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства -
административнонаказателната преписка, както и от разпита на свид. Г.,
съставил АУАН.
Съдът, кредитира изцяло писмените доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 14-дневен срок от връчване на НП /на 02.10.2024г./ и пред надлежния
съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката
АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните
длъжностни лица съгласно ЗДвП. АУАН, както и процесното НП са издадени
и в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН., като в същите са
посочени дата и място на извършване на нарушението. В НП са посочени и
данни, позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен
- посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния автомобил, които
безспорно данни позволяват да се индивидуализират фактическите
положения, относими към предмета на доказване по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, "Участниците в
движението: съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка".
В обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него НП е
посочено, че жалбоподателят, управлявайки товарен автомобил „С.‘‘ с
прикачено полуремарке е навлязъл след пътен знак "В -10", забраняващ
влизането на МПС с размери, маса или натоварване на ос над означените.
Настоящият съдебен състав намира, че за да е осъществен състава на
административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, следва да се установи по
безспорен и категоричен начин както неспазване от страна на водача на
въведена с пътен знак забрана, така и обстоятелството, дали същата е била
сигнализирана по начин, съобразен с нормативните изисквания на Наредба №
18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
На първо място, от събраните по делото писмени доказателства не се
установяват по безспорен и категоричен начин съставомерните признаци от
2
обективна страна на вмененото нарушение. На процесната дата – 28.02.2024г.
жалбоподателят, управлявайки товарния автомобил е преминал по описания в
АУАН и НП булевард, навлизайки срещу забраняващ знак. Видно от
приложената служебна бележка обаче, юридическото лице, собственик на
товарния автомобил, е разполагало с разрешение за извършване на товаро-
разтоварна дейност в рамките на урегулираната територия на града.
Съгласно приложената санкционна разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 2 от
ЗДвП се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва
установения за това ред: навлиза след пътен знак, забраняващ навлизането на
моторно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос над
означените. За да е правомерно движението по пътната мрежа, в настоящия
случай – урегулираната територия на град В., превишаващи максимално
допустимите 8т., е необходимо водачът да притежава разрешение от общината
съгласно разпоредбата на чл.14, ал. 2, б. „Б“, т.3 от НАРЕДБА № 11 от
3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства. Към момента на констатиране на вмененото нарушение жалб. С. е
разполагал с разрешително за движение на управляваното от него МПС –
влекач „С.“ и прикачено към него ремарке в населеното място. Същото е
издадено от кмета на Община В. на основание чл. 44,ал. 1,т.1 и ал. 2 ЗМСМА и
чл. 52, ал. 1, т., 4 от Наредба за организация на движението на територията на
Община В.. Видно от изходящия номер на разрешителното е, че същото е било
валидно към момента на установяване на вмененото нарушение.
Предвид съображенията, изложени до момента, съдът обуславя извода,
че жалбоподателят не е осъществил състава на административното
нарушение, за което е наказан по административен път, следователно жалб. С.
не може да бъде административно наказателноотговорно лице по смисъла на
чл. 26, ал. 1 ЗАНН и чл. 6, ал. 1 ЗАНН. Настоящото производство е от
административно наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение (по смисъла на чл. 6 ЗАНН), дали това деяние е извършено от
лицето посочено в акта и НП и дали е извършено от него виновно. Тези
предпоставки следва да бъдат установени и доказани от административно
наказващия орган като представител на административно наказателното
обвинение. Следва да се подчертае, че отразеното в акта за административно
нарушение не се счита за безспорно доказано със самия факт на неговото
съставяне, а именно в тежест на административно наказващия орган е с
установените доказателствени средства, да докаже отразеното в акта и че
претендираното административно нарушение е извършено именно от лицето,
срещу което е образувана административно- наказателната преписка.
Съдът намира, че в конкретния казус по безспорен начин се установи, че
жалбоподателят Е. К. С. не е извършил описаното в АУАН и НП нарушение,
предвид събраните по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе от
съда.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че за да гарантират
в пълна степен правото на нарушителя на защита, както актосъставителят,
така и административно – наказващият орган имат задължението да дадат
3
конкретно, ясно и точно описание на допуснатото нарушение, по начин, че то
да може да се сведе до конкретна правна норма, която се твърди, че е
нарушена. Нещо повече - законосъобразното издаване на наказателното
постановление изисква пълно съответствие между описанието на
нарушението, дадено в АУАН и това, отразено в НП. Цитираната като
нарушена законова норма на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП обхваща широк спектър от
дължимо поведение на водача и затова може да има най - разнообразни
конкретни проявни форми. Същото вменява няколко задължения за
участниците в движението, а именно да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. Наличието на такива алтернативни
хипотези изисква при квалификация на деянието да се навлезе в конкретика от
една страна, по отношение на предложението от закона, което се сочи за
нарушено. И доколкото подобно нарушение на материалния закон би било
отстранимо посредством обстоятелствената част на наказателното
постановление и АУАН, то от друга страна, следва в тези части на двата акта
да е налице коректно изписан фактически състав на нарушението. В
настоящия казус не е посочена конкретното предложение, а е визиран чл. 6, т.
1 от ЗДП, където се съдържат съставите на няколко отделни задължения за
водачите на МПС.
С оглед изложените по-горе съображения Съдът счита, че
административно- наказващият орган не е изпълнил задължението си,
визирано в разпоредбата на чл. 52, ал.4, от ЗАНН, като е трябвало да прецени
събраните доказателства, а при необходимост да извърши и разследване на
спорните доказателства.
От изложеното до момента, съдът счита, че НП е издадено в пълно
противоречие с процесуалните правила и като такова следва да бъде
отменено, поради което и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН В.ският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24 – 1786 – 000406/
25.04.2024 г. на Началника на РУ- ОДМВР В., с което на жалбоподателя Е. К.
С. с ЕГН: ********** с адрес: гр. В., ул. „Екp. Й. I“ № 10 е наложено
административно наказание на основание чл. 177, ал. 3, т.2 ЗДвП „глоба“в
размер на 500 лв. за нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Съдът ОСЪЖДА ОДМВР-В. да
заплати на Е. К. С. с ЕГН: ********** с адрес: гр. В., ул. „Екp. Й. I“ № 10
сумата от 450/четиристотин и петдесет лв./лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд гр. В.
4
по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5