Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

№ …….

Гр. Велико Търново, 06.10.2020 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

     

при секретаря Милена Радкова и в присъствието на прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията гражд. дело № 820 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45, вр. чл. 51 и чл. 52 ЗЗД.

Ищцата А.М.М., чрез процесуалния си представител, твърди в исковата си молба, че на 23.07.2019 г. около 17.40 ч. в гр. Велико Търново, на кръстовището на ул. „Оборище“ и ул. „Г. Бакалов“ и „Арх. Г. Козарев“ пътувала с поставен обезопасителен колан в л.а. марка „Опел“, модел „Астра“ с ДК№ ВТ3739ВК. Автомобилът бил управляван от собственика му Сергей Василев Дойков. Твърди, че при навлизане в кръстовището били ударени отляво от л.а. марка „Нисан“, модел „Трейп“ с ДК№ ВТ7072ВТ. Вследствие на удара ищцата ударила тялото и главата си в страничното стъкло и купето на автомобила и изпитала силна и остра болка. На мястото на инцидента пристигнали екипи на спешна помощ и пътна полиция. Бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 258/23.07.2019 г. От протокола ставало ясно, че водач и собственик на л.а. „Нисан“ бил Дончо Петров Рашков. Към момента на настъпване на ПТП л.а. „Нисан“ имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ответното дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, обективирана в полица № BG/03/119001165004, със срок на покритие от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. Вследствие на ПТП-то ищцата претърпяла мозъчно сътресение. Твърди, че процесните травми се отразяват изключително тежко върху физическото й състояние, като постоянно изпитвала болки в областта на главата и врата, които не стихват и до днес. Сочи, че често губи концентрация и изпитва непрекъсната умора и остра болка, страхува се да пътува в автомобил и е с нарушен сън. Ищцата депозирала на 18.11.2019 г. извънсъдебна претенция по чл. 380 от Кодекса на застраховането КЗ) с вх. № 5469/18.11.2019 г., с която поканила ответника да плати в 15-дневен срок сума в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени и търпени понастоящем неимуществени вреди, в резултат на ПТП-то от 23.07.2019 г. Твърди, че към настоящият момент ответника не е взел становище по претенцията, нито е изплатил обезщетение. Моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 15 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от 04.12.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендира и разноски по делото.

Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ не оспорва допустимостта на предявените искове, но твърди, че същите са неоснователни. Не оспорва, че л.а. „Нисан“ е с валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при него. Не спори, че е заявена извънсъдебна претенция в размер на 50 000 лв., но сочи, че ищцата е била уведомена с писмо изх. № 00009/03.01.2020 г., че претенцията й не е уважена. Твърди, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя в процесния случай, тъй като липсвали данни за виновно и противоправно поведение на застрахования, както и на всички други предпоставки за пораждането на деликтната отговорност. Оспорва изложения в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП. Оспорва твърдените от ищцата за физически и психически травми, породили се вследствие на процесното ПТП, както и нуждата от продължителното им лечение. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Безспорно между страните е обстоятелството, че ПТП е настъпило в момент, в който ответникът е имал качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за л.а. марка „Нисан“, модел “Х Трейл“ с рег № ВТ7072ВТ.

С Наказателно постановление № 19-1275-001490 от 31.07.2019 г. на водача на л.а. „Нисан“ е наложена глоба в общ размер от 20 лв., като противоправното деяние, описано в него, е нарушение на чл. 20, ал. 1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) – водачът не контролира ППС, което управлява, като блъска л.а. „Опел“ и допуска ПТП с материални щети и телесни наранявания.

По делото е приложен лист за преглед на пациент в КДБ/СО №  015196/23.07.2019 г., амбулаторен лист и медицинско свидетелство.

Според заключението на изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като обективна и безпотиворечива, л.а. „Нисан“ се е движел по ул „Оборище“ към ул. „Г. Бакалов“ и „Арх. Г. Козарев“, а л.а. „Опел“ в посока ул. „С. Велики“. Като навлиза от ул. „Оборище“ към ул. „Г. Бакалов“, въпреки поставения пътен знак „Стоп“ в зоната на кръстовището, л.а. „Нисан“ пресича траекторията на движение на л.а. „Опел“, движещ се по ул. „Г. Бакалов“. В резултат на недостатъчното време и разстояние, с което е разполагал водачът на л.а. „Опел“ за да спре или предотврати произшествието, настъпва удар. Ударът е челен за л.а. „Опел“, ексцентричен – с предна челна лява част, а за л.а. „Нисан“ с предна дясна част. Причина за настъпване на ПТП се явява пресичането на траекторията на движение на л.а. „Опел“ от л.а. „Нисан, като водачът на последния е имал техническа възможност във всеки един момент да възприеме опасността от достатъчно разстояние, движещия се по ул. „Г. Бакалов“ л.а. „Опел“ и като го пропусне да предотврати настъпване на ПТП. Видимостта за двамата водачи във времето на денонощието и в участъка от пътя не е ограничена от предмети и автомобили и е била достатъчна, за да се възприемат навреме. Няма данни водачът на л.а. „Нисан“ да е реагирал на опасността.

От допуснатата съдебномедицинска експертиза се установява, че пострадалата А.М.М. е получила следните травматични увреждания: мозъчно сътресение, съпроводено със зашеметяване и дезориентация за време и място след възникналото ПТП. Заключава се, че причинените травми на ищцата при настъпилото ПТП отговарят да бъдат получени от и при внезапно придаден инерционен момент на тялото от и при удари в детайли вътре в купето. Изключено е друго време, място и начин на тяхното получаване извън инцидента. Травмата се определя като лека телесна повреда по смисъла на НК – временно разстройство на здравето, неопасно за живота и съпроводено с болки и страдания. Прогнозира се, че клиничното оздравяване при такъв род и вид травми е в рамките на около 25-30 дни.

Свидетелят Ахмед Камберов Мехмедов, живеещ на семейни начала с ищцата, посочва, че се е возил на предно пътническо място, а ищцата е била на задната седалка. Сочи, че л.а. „Нисан“ ги е ударил от шофьорската страна, въпреки че те са били с предимство по пътя. Ищцата била откарана в болница след инцидента, като след изследвания й изписали лекарства и пожелали да остане в болницата, но тя отказала. Посочва, че след ПТП-то ищцата се е чувствата лошо, като имала главоболие и страх от пътуване в автомобил.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове се явяват основателни. По делото е установен фактическият състав на непозволено увреждане от страна на водача на л.а. „Нисан“, както и предпоставките на чл. 432 от КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на причинените от водача неимуществени вреди по предявения иск, който се явява доказан по основание.

От събраните по делото доказателства се установяват в пълнота и по несъмнен начин признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане – фактът на настъпване на твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, предизвикано от водача на застрахования при ответника лек автомобил, настъпилите вследствие на произшествието имуществени вреди, както и причинността между ПТП и настъпилите вреди.

От заключението на съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта и неоспорено от страните, се установява, че причина за ПТП е водача на л.а. „Нисан“, застрахован при ответника, чиито автомобил е пресякъл траекторията на л.а. „Опел“. Водачът на л.а. „Опел“ не е имал техническата възможност да предотврати произшествието чрез спиране след възникване на опасността, докато водачът на л.а. „Нисан“ е имал техническата възможност във всеки един момент да възприеме опасността – движещ се в посока ул. „С. Велики“ л.а. „Опел“ и като го пропусне да предотврати ПТП. Няма данни за място, откъдето водачът на л.а. „Нисан“ да е реагирал на опасността. Основната причина за настъпване на процесното ПТП се явява пресичането на траекторията на движение на л.а. „Опел“ от л.а. „Нисан“.

За процесното ПТП е издадено и влязло в сила Наказателно постановление № 19-1275-001490 от 31.07.2019 г. на водача на л.а. „Нисан“, наказан с глоба от 20 лв., поради това, че е нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – водачът не е контролирал ППС, което управлява, като блъска л.а. „Опел“ и допуска ПТП с материални щети и телесни наранявания.

Причинно-следствената връзка между ПТП и причинените на ищцата неимуществени увреждания се установява недвусмислено от допуснатата съдебномедицинска експертиза. Констатираните травми, получени от ищцата, отговарят да бъдат причинени от и при внезапно придаден инерционен момент на тялото с последващото му притискане в елементи от купето. Изключени са други време, място и начин на тяхното възникване.

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че са налице всички предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на прекия извършител относно причинените неимуществени вреди, а оттам и отговорността на ответното дружество, произтичаща от действащия към момента на инцидента договор по застраховка „Гражданска отговорност“, сключен за процесния л.а. марка „Нисан“, модел „Х Трейл“ с рег № ВТ7072ВТ, обективирана в полица № BG/03/119001165004, със срок на покритие от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., който автомобил е управляван от виновния за настъпване на ПТП-то водач.

Касателно размера на претендираните неимуществени вреди, съдът намира следното:

За определяне размера на причинените неимуществени вреди, съдът съобрази приетото в Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г. понятие за „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД и необходимостта от преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението - характерът на уврежданията, обстоятелствата, при които са настъпили, евентуалното допълнително влошаване здравословното състояние на пострадалото лице, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Съдът съобразява изложеното в съдебномедицинската експертиза относно описаната претърпяна и прежинява черепномозъчна травма с клиничните симптоми на мозъчно сътресение – лека степен, проявено като зашеметяване и дезориентация за време и място. Вземат се предвид и субективните оплаквания на пострадалата от главоболие и болка в главата. Следва да бъде съобразено и изложеното от свидетеля, че в резултат на контузиите и преживения стрес при ПТП, в известен периода от време ищцата се е страхувала да се вози в автомобил и същото й е носело тревожност, както и нестихващите травми от субективен характер..

Като се съобразят описаните увреждания и последиците от тях - претърпените физически и емоционални болки, страдания и неудобства, респ. техния вид, интензитет и продължителност, срокът за пълното възстановяване на ищеца, като се вземат предвид икономическите условия в страната към 2019 г. и се съобрази принципът, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът счита, че за обезщетяване неимуществените вреди на ищцата адекватно обезщетение е такова в размер на 7000 лева.

Ищцата претендира и обезщетение в размер на законната лихва върху определения размер на обезщетението от 04.12.2019 г. до окончателното му изплащане. Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: или изтичането на срок от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или, релевантното в процесния случай, от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1. Съгласно последния член, застрахователят следва да се произнесе по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в срок не по-дълъг от три месеца от нейното предявяване. Такова предявяване е било сторено от ищцата на 18.11.2019 г., като 3-месеченият срок би бил изтекъл едва на 19.02.2020 г. С оглед на гореизложеното, претенцията за обезщетение в размер на законната лихва върху определения размер на обезщетението следва да се уважи от 19.02.2020 г. до окончателното му изплащане, а за периода от 04.12.2019 до 18.02.2020 г. претенцията за лихви следва да се отхвърли.

Съобразно изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни съобразно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.

От представения договор за правна защита и съдействие на ищцата в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата, т.е. че ищцата е материално затруднено лице, се установи, че страните са се уговорили процесуалния й представител да получи възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата в минимално определените размери, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнагаждения. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адвоката на ищцата, е основателно. Поради това и ответникът следва да заплати на адвокат М.М.М. адвокатско възнаграждение в размер на 680 лв. на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ВТРС държавна такса в размер на 280 лв. и разноските по делото за съдебни експертизи в размер на 350 лв., от заплащането на които ищецът е освободен.

Така мотивиран, съдът

                                                           Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, представлявано по пълномощие от юрисконсулт Атанас Петров, да заплати на А.М.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 7000 лв. /седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразявщи се в претърпени от ищцата болки и страдания, вследствие на настъпило на 23.07.2019 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 19.02.2020 до окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за сумата от 7000 до пълния предявен размер от 15 000 лв. и иска за присъждане на законна лихва за периода 04.12.2019 до 18.02.2020 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, представлявано по пълномощие от юрисконсулт Атанас Петров, да заплати на адвокат М.М.М., ЕГН *********, с адрес *** сумата от 680 лв. /шестстотин  осемдесет лева/ адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, представлявано по пълномощие от юрисконсулт Атанас Петров, да заплати по сметка на ВТРС сумата от 280 лв. /двеста и одемдесет лева/ държавна такса и сумата 350 лева /триста и петдесет лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: