РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Варна, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
М. Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20223000500347 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производството е образувано по въззивна жалба, подадена
от Ц. Н. Д. от гр. Варна чрез процесуалния му представител адв. Д. П., срещу
решение № 510/21.04.22г. по гр.д. № 168/21г. на ОС-Варна, с което е
отхвърлен иска му срещу Община Варна за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът не е собственик на ПИ с
идентификатор №10135.2552.1699 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със
Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с
площ от 1 873 кв.м., находящ се в гр. Варна, кв. „Изгрев“, ул. „Мир“, № 81,
при граници по същите КК и КР имоти с №10135.2508.892,
№10135.2552.1696, № 10135.2508.685, №10135.2508.684, №10135.2508.9557,
№10135.2508.680 и № 10135.2552.1698, за който терен в полза на ответника е
издаден АПОС № 8941/30.03.2016г., но който се твърди да е собствен на
ищеца по давност в периода от 2005г. до 2015г., на правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК. Счита се, че решението е неправилно поради необоснованост и
нарушения на материалния закон. Поддържа се, че е неправилен извода на
съда, че по делото не са налице данни ищецът да е упражнявал фактическа
власт върху процесния имот като владелец и че собственик на имота е
ответната община. Излага се, че издаденият от общината АПОС е на правно
основание, което не удостоверява конкретно фактическо основание
(придобивен способ), поради което няма правопораждащо действие относно
1
удостовереното право на собственост. Поради това се претендира отмяна на
решението и уважаване на предявения отрицателен установителен иск, ведно
с присъждане на разноските за всички инстанции.
В предвидения срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Община Варна.
В с.з. пред въззивната инстанция въззивната жалба се поддържа чрез
процесуален представител. Представителят на въззиваемата страна оспорва
въззивната жалба, считайки, че обжалваното решение е правилно, обосновано
и постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на
съдопроизводствените правила.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от
фактическа и правна страна:
В подадената на 21.01.21г. искова молба ищецът Д. е твърдял, че е
собственик по давностно владение, продължило за периода от 2005г. до
подаване на исковата молба, на ПИ с идентификатор №10135.2552.1699 по
КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1 873 кв.м., находящ се в гр.
Варна, кв. „Изгрев“, ул. „Мир“, № 81. Посочено е било още, че имотът е
ограден с ограда от оградна мрежа с метални колове. Когато през 2019г.
решил да се снабди с констативен нотариален акт за придобитото по
оригинерния начин право на собственост върху имота, тогава узнал, че за
същия е бил издаден акт за публична общинска собственост (АПОбС) още
през 2015г. с посочено правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС, вр. § 7, ал.
1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал. 3 от ЗП. Поддържа се, че този акт
удостоверява едно несъществуващо в полза на Община Варна право, тъй като
тя не е придобила имота на никое от посочените в чл. 2 от ЗОбС способи.
Поради горното ищецът е претендирал от съда да се приеме за установено по
отношение на ищеца, че ответната община не е собственик на посочения
недвижим имот.
С молба от 28.01.21г. ищецът е допълнил, че е установил владение
върху имота през м. 04.2005г., като е почистил храстите в него и го е заградил
с ограда. Към момента на установяване на владението имотът е бил изоставен
и безстопанствен. От м. 04.05г. ищецът непрекъснато владее имота и полага
непрекъснато грижи за поддържането му в нормален вид.
В отговора на исковата молба ответната община оспорва предявения
иск. Посочено е, че през 1973 г. процесният имот е бил актуван като
държавна собственост с АДС № 11910/29.08.73г., а по-късно и с АДС №
978/1991г. Имотът съставлявал част от площадката на Хлебозавод – 2 по КП
на ж.к. „Изгрев“ и е служил за обслужване на дейността му, след което е
станал част от местната (общинска) транспортна (улична) мрежа, обслужваща
района. В одобрения със Заповед № РД-07-7706-204/08.08.07г. на областния
управител на област Варна ПНИ имотът попада в имот № 9554, целият с
площ от 4 845 кв.м. и като собственик е записано „общинска земя“, а като
2
начин на трайно ползване „улица-алея“. С одобрения с решение № 1725-
6/13.04.05г. на ОбС-Варна План за регулация и застрояване (ПЗР) на СО
„Сотира“ процесният имот попада в уличната регулация и паркинг. След
извършено проучване на имота, на 30.03.16г. е бил съставен АПОбС №
8941/16г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС, вр. § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на
ЗМСМА и чл. 8, ал. 3 от ЗП. Тъй като предвид предназначението на имота
същият от държавна е станал общинска собственост, то съставянето на
АПОбС няма конститутивно, а само удостоверително действие относно
съществуването на правото, преминало в патримониума на общината.
Ищецът не е могъл да осъществява давностно владение против общината,
предвид нормата на чл. 86 от ЗС, с която е въведена забрана за придобиването
по давност на държавни и общински имоти, които са публична собственост, а
с нормата на § 1 от ЗД на ЗС е въведен мораториум за придобиването и на
имоти частна държавна и общинска собственост, периодично продължаван и
понастоящем със срок до 31.12.22г. Освен това не е установена чужда
фактическа власт върху имота при извършеното през 2016г. проучване, тъй
като ако е била установена такава власт, общината е щяла да пристъпи към
изземване на имота по реда на ЗОбС. Поради изложеното се претендира
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед наведените от ищеца твърдения по фактите, че владее
процесния имот постоянно, явно и необезпокоявано, считано от м. 04.2005г.
до подаването на исковата молба и с намерението за своене, но поради
издадения от ответната община АПОбС от 2016г. за същия имот и поради
невъзможността да се позове на придобивна давност /вкл. и поради наложен
мораториум за придобиването по давност на имоти частна общинска
собственост/ като се снабди и с констативен нотариален акт за
удостоверяване на правото си на собственост върху имота като придобито въз
основа на придобивна давност от 10 години, съдът намира, че за същия е
налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск /налице
е хипотезата на разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 8/12г. на ОСГТК на ВКС,
че правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск е
налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно
основание или по реституция, ако отрече правата, претендирани от
ответника/.
От показанията на св. Й. Н. се установява, че от 2006г. работят с ищеца
и с още един човек в едно помещение, находящо се в административната
сграда на новия хлебозавод, което свидетелят е наел от собственика на
сградата. Ц. се занимава с метални конструкции и строителство. Свидетелят
излага, че ищецът притежава на това място поземлен имот от около 1-1.5 дка,
в който си държи строителните материали, скелета, метални конструкции и го
използва за строителството на сглобяеми къщи. Имотът на Ц. граничи с ул.
„Мир“ и от другата страна с хлебозавода, а от долната му страна са две
жилищни кооперации и някакво място. През 2006г. мястото било изоставено,
пълно с боклуци и не е било оградено, но ищецът го почистил, оградил го и
3
му поставил метални врати откъм ул. „Мир“. Оградата била поставена откъм
хлебозавода и частично откъм едната жилищна кооперация. Свидетелят сочи,
че от 2006г. не е виждал други хора в мястото и не знае някой да е предявявал
претенции за същото. Свидетелят и техният колега си паркират колите в
мястото на Ц..
Като свидетел по делото е бил разпитан и Х. Д., който работи съвместно
с Ц. и ползва наетото от свидетеля Н. помещение в сградата на хлебозавода.
Сочи, че тримата влизат в наетото помещение от задната страна на сградата
на хлебозавода и не ползват портала на последния. Ц. започнал да си държи
скелетата и строителните материали върху мястото, което преди това е било
изоставено, пълно с изхвърлени отпадъци и материали от жилищните
кооперации. Това място свидетелят го знае от 2007г. и частично е било
асфалтирано. Именно през 2007г. ищецът е изчистил мястото и го е заградил,
вкл. и откъм улицата, където поставил портал и заключил вратите с катинар.
Ключът се държи от свидетеля, от Й. и от ищеца. Мястото се използва само
от Ц., а свидетелите само си паркират там автомобилите. Никой не е
предявявал претенции за имота. Ищецът не е казвал, че мястото е негово, но
го оградил и заключил и никой не му е правил забележки. Върху оградата или
мястото няма обозначителни табели относно имота.
От водените от ответната страна свидетели, чиито показания съдът
преценява с оглед на тяхната заинтересованост, предвид служебните им
отношения с Община Варна, се установява следното: св. Бойновски е
директор на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопанска
дейност“ и е служител в общината от 2002г. Излага, че от страната на
хлебозавода преди обръщача на автобусите е имало един имот, който е
общинска собственост, поради което през 2016г. е бил актуван, тъй като е
имало предявени претенции към него. През 2013г. свидетелят е посещавал
този имот, тъй като е имало намерение общината да прави платени паркинги.
През м. 02.16г. свидетелят отново е посетил имота във връзка с намерението
за изграждане на платени паркинги и в същия е имало паркирани 7-8
автомобила. Не е имало ограждане на имота откъм ул. „Мир“, но свидетелят
не знае дали отзад същият е бил ограден. Влезли са свободно в имота през
подхода. Имотът е около 2 дка и е част от уличната мрежа, тъй като има
обособен път. При посещенията си свидетелят не е видял в имота да има
строителни отпадъци. Действия по освобождаването на имота не са били
предприемани.
Свидетелката П.а работи в ответната община от 2011г. Споделя, че
имотът на ул. „Мир“, № 81 й е познат във връзка с работата й, но и в личен
план, тъй като притежава лозе, което се намира малко по-нагоре от същия. В
него тя е паркирала автомобила си, тъй като същият представлява паркинг и
прилежаща площ към хлебозавода. Описва имота с площ от около 2 дка и с
денивелация, има подход, който е асфалтиран и следва обръщача на автобус
№ 32. Асфалтирането е било извършено по времето на социализма и е
обхващало по-голямата част от имота – само малка част е била затревена.
4
Сочи, че през последните 10-15 години имотът е бил паркинг и не е бил
ограден – имало свободен достъп от главния път, по който се движи автобус
№ 32 и вдясно има подход, който е асфалтиран. В последните 2-3 години била
поставена ограда, но преди това е нямало такава и имотът се ползвал от
всички. Сега има портал с катинар, но свидетелката не знае кой е поставил
оградата и портала. В имота понастоящем има стари коли и каравани, няма
поставена информационна табела.
От писмените доказателства се установява, че на 03.02.16г. в община
Варна е било подадено заявление от трето за настоящия процес лице - Г. Д. Д.
от гр. Варна, с което е поискано да му бъде заверена молба-декларация за
обстоятелствена проверка на имот, находящ се в гр. Варна, район
„Приморски“, ж.к. „Изгрев“, ул. „Мир“, № 81 с оглед снабдяването с
констативен нотариален акт за придобиването на собствеността върху имота
въз основа на придобивна давност (л. 58-61, 65, 102-104).
По повод на горното заявление е била открита процедура в отдел
„Общинска собственост“ на ответната община по съставяне на акт за
общинска собственост за имота на осн. чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОбС (л. 62-64, 66-
101, 105-107). В резултат на тази процедура е бил издаден АПОбС №
8941/30.03.2016г. (л. 6 и л. 56), в който спорния ПИ № 10135.2552.1699 е
отразен като публична общинска собственост на осн. чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС
вр. § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал. 3 от ЗП.
В актуалните скица и удостоверение за данъчна оценка на имота
същият е отразен като общинска собственост на база цитирания АДС от
2016г.
Видно от представения на л. 105 АДС № 11910/29.08.1973г., съставен от
длъжностно лице при ГНС-Варна, че същият касае дворно място в м. „Кемер
дере“ с площ от 14 468 кв.м., представляващо имоти с пл. № № 11820, 11825,
11829, 11837, 11838, 11839 и 11840, който е одържавен на осн. чл. 21 от
Правилника за „ДИ“, чл. 63, ал. 1 от ЗТСУ и заповед № 91/06.10.1970г.
Имотът е бил предоставен за ползване на СД „Търговия“ за Хлебозавод –
Варна 2. Само за построените върху терена през 1979 г. производствени
сгради за хлебозавод с площ от 3 474 кв.м. и въз основа на горния АДС от
1973 г., е бил съставен АДС № 978/14.03.1991г. от ОбНС-Варна (л. 111).
Според заключението по приетата пред първоинстанционния съд СТЕ,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и основано на
данните, извлечени от всички действали във времето и действащи планове,
касаещи процесния имот, както и след извършено геодезическо заснемане от
вещото лице, се установява, че процесният ПИ № 1699 съставлява част от
площадката, отредена „за хлебозавод“ със Заповед № 92/06.10.1972г. на
председателя на ИК на ГНС (граници с розов контур на комбинирана скица на
л. 218); съответно се включва изцяло в площта и на УПИ, който е отреден „за
хлебозавод-2“ със Заповед №9/23.01.1991г. на председателя на комисията по
ТСУС (граници с червен контур на комбинирана скица на л. 219). В КП на м.
5
„Сотира“ от 06.03.2000г. на МРРБ ПИ №1699 попада в ПИ № 9554 със
собственик: община Варна, вид територия: транспорт, държавна пътна мрежа,
местни пътища. В ПУП-ПРЗ на с.о. „Сотира“, одобрен с Решение №
1725/13.04.2005г. на председателя на ОбНС-Варна процесният ПИ № 1699 е
част от територии за „паркинг; улично озеленяване; улична мрежа и нова
улица през южната част“ (син и червен контур на комбинирана скица на л.
218 от делото). В ПНИ на м. „Сотира“, одобрен със Заповед № РД-07-7706-
204 от 08.08.2007г. на областния управител на обл. Варна, процесният ПИ №
1699 попада изцяло в новообразуван имот НИ № 9554 с площ 4 845.20 кв.м.,
който е с вписан собственик: „общинска земя“, предназначение: „улица-алея“
(червен и син контур на комбинирана скица на л.214 от делото). В последните
действащи за територията КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-
18-94/2008г. на ИД на АГКК-Варна, имот № 1699 е отразен графично (черен
контур на скицата на л. 218 от делото), като според вещото лице при
изготвянето на тези КК и КР са налице грешки, непълноти и отклонение от
реалните граници, конкретно за процесния терен.
От горното експертът е направил заключението, че по предходните
кадастрални и регулационни планове процесният ПИ № 1699 е бил отразява
като паркинг и/или част от уличната мрежа на гр. Варна, допреди неточния и
грешен според експерта последен КП. Материализираните на място граници
на процесния поземлен имот не съвпадат с границите по КК и КР. В нито
един описан от вещото лице план за процесния имот, особено с регулационно
действие, ПИ № 1699 не е част от територия, собствена на частноправен
субект.
Предметът на иска, с който е сезиран съда по настоящото дело
включва правото на собственост на ответника върху спорния имот при
наличието на правен интерес у ищеца от предявения отрицателен
установителен иск с оглед релевираните по делото твърдения и наличието на
гласни доказателства относно осъществявана фактическа власт върху имота с
намерение за своене от ищеца. Правният интерес у ищеца е изводим от
правното му очакване да придобие собственост въз основа на оригинерно
правно основание.
Действително актовете за държавна и общинска собственост нямат
правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост,
придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи. И обратно -
несъставянето на АДС или АОС не може да доведе до извод, че имотът не е
държавен или общински (Решение № 8 от 11.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
4244/2013 г., I г. о., ГК). В настоящия случай обаче се установи, че
процесният имот попада в територия от общо 14 468 кв.м., имотите в която са
били отчуждени през 1970г. в полза на държавата на осн. чл. 63, т. 1 от ЗТСУ
(отм.) за изграждането на хлебозавод-2 в гр. Варна (АДС от 1973г.).
Мероприятието е осъществено през 1979г. и на площ от 3 474 кв.м. е
построен хлебозавод 2 (АДС от 14.03.1991г.). Площта, от която се състои
понастоящем отразения в КККР на гр. Варна процесен имот не е застроена, но
6
съобразно всички действали кадастрални и регулационни планове същият
попада в територия, която представлява част от местната транспортна улична
мрежа, вкл. и в ПНИ на м. „Сотира“, одобрен със Заповед № РД-07-7706-204
от 08.08.2007г. на областния управител на обл. Варна, съобразно който
процесният ПИ № 1699 попада изцяло в новообразуван имот НИ № 9554 с
площ 4 845.20 кв.м., който е с вписан собственик: „общинска земя“,
предназначение: „улица-алея“ (червен и син контур на комбинирана скица на
л.214 от делото).
Поради това следва да се приеме, че с влизането в сила на ЗМСМА в
собственост на общината е преминал държавният имот, който към момента на
влизането му в сила (17.09.1991г.) е имал предназначението за задоволяване
на посочените в § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА нужди, а в конкретния случай -
за улица, общински път, паркинг, алея, улично озеленяване. Поради това
следва да се приеме, че именно ответната община е собственик на процесния
имот, който има характера на публична общинска собственост и на осн. чл.
86, ал. 1 от ЗС и чл. 7, ал. 1 от ЗОбС не може да бъде придобиван по давност.
Но дори и да се приеме, че процесният имот (или части от него)
представлява частна общинска собственост, същият отново не е напуснал
патримониума на ответната община поради осъществяване на окупационното
му завладяване от ищеца, тъй като съобразно твърденията на последния
фактическата власт е установена през м. април 2005г., а съобразно § 1, ал. 1 от
Закона за допълнение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила
от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007
г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от
31.12.2011 г., изм. и доп., бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., изм., бр. 7
от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., доп., бр. 18 от 2020 г.), действал до
обявяването му за противоконституционен с Решение №3/24.02.2022г. на КС
на РБ по к. д. № 16/2021 г., обн., ДВ, бр. 18 от 4.03.2022 г., давностен срок от
10 години не е могъл да изтече.
Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва
да се отхвърли. Първоинстанционното решение следва да се потвърди.
С оглед отправеното от въззиваемата страна искане и на осн. чл. 78, ал.
3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да й заплати сумата от 300лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по размер
съобразно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 510/21.04.2022г., постановено по
гражданско дело № 168 по описа за 2021г. на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА Ц. Н. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, ж. к. „Владислав
7
Варненчик“, бл. 407, вх. 17, ет. 3, ап. 307, да заплати на Община Варна сумата
от 300 лв. /триста лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните при
наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8