№ 717
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20241000503392 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 289/09.10.2024 г., постановено по гр. д. № 211/2024 г. по
описа на ОС-Перник, ОБЩИНА ПЕРНИК е осъдена да заплати на С. К. Г.,
сумата от 38 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в понесени болки и страдания, получени в резултат на счупване
на десния крак, получено на 20.03.2023 г., вследствие попадане на крака в
неравност на пътя, образувана от дупка в асфалтовото покритие, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.03.2023 г. до окончателното
изплащане, да заплати сумата от 1 160 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди за закупени остеосинтезни средства, както и сумата от 1
990 лв., представляваща заплатена държавна такса и възнаграждение за вещо
лице. Ответникът е осъден да заплати на адв. С. Д., сумата от 2 500 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
адвокатска помощ.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба
от ответника ОБЩИНА ПЕРНИК, с която го обжалва изцяло. Излага
съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно
решаващият съд е приел, че е възникнал деликт от наличие на дупка на
локалното платно в гр. Перник, ул. „Благой Гебрев“, бл.66. За установяване на
това обстоятелство е разпитана само свидетелката С. Г.. Други доказателства
за механизма на инцидента не са ангажирани. Налице е противоречие между
1
показанията на свидетелката и описания в исковата молба механизъм. Счита,
че не е установено в какво се изразява неизправността на пътното платно.
Поддържа, че по делото не са доказани предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника. Пораженията върху здравето на ищцата са
резултат от индивидуални особености и усложнения в лечението, както и от
обстоятелството, че ищцата не е взела своевременни мерки за осъществяване
на лечението си. В условията на евентуалност поддържа, че определеното от
съда обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и не е съобразно с
изискванията на чл.52 ЗЗД, поради което следва да се намали. Счита, че след
като вещото лице по изслушаната съдебно-медицинска експертиза е приело,
че възстановителният период все още не е завършил, не следва да се прави
категоричен извод относно последствията от процесиня инцидент. Поддържа,
че решаващият съд е присъдил необосновано висок размер на обезщетението
за неимуществени вреди, който следва да бъде намален. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба. С молба от 09.05.2025 г. ищцата оспорва въззивната жалба.
Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно
счита, че изводът на решаващия съд относно механизма на ПТП е съобразен с
ангажираните по делото доказателства. По делото са събрани категорични
доказателства относно механизма на инцидента, както и относно обема на
претърпените от ищцата неимуществени вреди. Моли съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски за оказаната правна помощ за
оказана безплатна правна помощ във въззивното производство.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
ОС-Перник е сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45
ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищцата твърди, че на 20.03.2023 г., около 17.00 ч. излязла от
адрес *** и се запътила към автомобила й, паркиран в локалното платно,
успоредно на ул. „Благой Гебрев“. Движейки се, усетила как десния й крак
пропаднал в неравност. Изпитала силна болка и паднала на земята. Падането
било причинено от попадане на крака в дупка в асфалтовото покритие на
локалното платно, непосредствено пред посочения адрес. При падането на
ищцата на помощ й се притекъл И. К. И., който й помогнал да се изправи и я
отнесъл във входа на блока. Съпругът й я откарал до МБАЛ „Рахила
Ангелова“ АД – гр. Перник. Установено било наличието на фрактура в
областта на дясна глезенна става. Била приета за лечение в травматологично
отделение. На 23.03.2023 г. била оперирана с поставяне на остеосинтезни
средства на ставата. Била изписана на 27.03.2023 г., като възстановяването й
продължило в дома й, на постелен режим. Нуждаела се от чужда помощ при
придвижването си. Две седмици след изписването й от болницата свалили
конците от оперираното място. Започнала рехабилитация първоначално в
2
дома си, а по – късно в рехабилитационен център „Мирела“ – гр. Перник, а
след това и в гр. София. И понастоящем изпитвала болка в травмирания крак,
който имал оток и бил черен на цвят. Това наложило да потърси медицинска
помощ в УМБАЛ „Медика Русе“ ООД-гр. Русе. Там били проведени редица
изследвания, включително биопсия на костите. Въпреки проведеното лечение
дясната й глезенна става и понастоящем била със силно ограничение на
движението. Твърди, че от инцидента до настоящия момент търпяла силна
болка, с променлив интензитет. Дълго време не можела да ходи и да
осъществява обикновените битови дейност. Била нетрудоспособна и
понастоящем трудоспособността й била силно ограничена. От процесния
инцидент претърпяла имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че е
заплатила сумата от 1 160 л – необходими остеосинтезни средства. Счита, че
ответникът не е изпълнил задълженията си да поддържа и ремонтира уличната
мрежа, която е публична общинска собственост. С оглед на това счита, че са
налице предпоставките на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД за ангажиране
отговорността на ответника. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 38 500 лв. – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и
страдания от счупване на десния й крак при процесния инцидент, ведно със
законната лихва, считано от 20.03.2023 г. до окончателното изплащане, както
и сумата от 1 160 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същия деликт.
Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер.
По делото не са ангажирани доказателства, че причинените на ищцата
увреждания са в пряка причинна връзка със състоянието на пътя, както и
относно претърпените от ищцата неимуществени вреди. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира
сторените по делото разноски, включително за юрисконсултско
възнаграждение.
Видно от представената епикриза, издадена от МБАЛ „Рахила
Ангелова“ АД, гр. Перник, Травматологично отделение, ищцата е постъпила
на 20.03.2023 г. и е изписана на 27.03.2023 г. Поставена е дигноза „фрактура
бималеоларис крурис декстра, РСОМ“. В анамнезата, снета от ищцата, е
посочено, че травмата датира от 20.03.2023 г., когато паднала и контузила
тежко дясна глезенна става. Получила остра болка, оток в ставата и
невъзможност да стъпва на десния крак. Постъпила е за оперативно лечение
по спешност. Ищцата е оперирана в деня на инцидента по спешност, под
спинална анестезия, с поставена имобилизация. Не са установени усложнения.
При изписване от лечебното заведения са дадени препоръки за ХДР, назначена
е терапия, стерилни превръзки и сваляне на конците на 14-тия ден от
операцията.
Видно от представената фактура № **********/21.03.2023 г.,
3
издадена от МБАЛ „Р. Ангелова“ АД, и получател – ищцата, същата е платила
в брой сумата от 1 160 лв. – стойност на остеосинтезни материали.
По делото е представена епикриза, издадена от УМБАЛ „Медика
Русе“ ООД, Отделение по ортопедия, травматология и гръбначна хирургия.
Ищцата е постъпила в лечебното заведение на 12.06.2023 г. и е изписана на
21.06.2023 г. Поставена е същата диагноза. В анамнезата е посочено, че
ищцата се оплаква от силни болки в областта на десния глезен и ходило,
невъзможност да натоварва десен долен крайник. Проведена е рехабилитация
в други клиники и самостоятелно, без задоволителен резултат. Болките се
увеличили значително, наложили да потърси медицинска помощ. След
проведени изследвания ищцата е насочена за хоспитализация в отделението.
Проведена е оперативна интервенция – биопсия на кост – тибия и фибула.
Издаден е болничен лист за 20 дни временна неработоспособност.
Съгласно представените епикризи от същото лечебно заведение
ищцата е постъпила на 08.04.2024 г. и е изписана на 12.04.2024 г. за
провеждане на оперативна интервенция за отстраняване от костта на
имплантирани уреди от тибия и фибула. След изписването на ищцата е
постъпва в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина за периода
12.04.2024 г. – 19.04.2024 г.
От показанията на разпитания пред ОС - Перник свидетел И. К. И. се
установява, че познавал ищцата от датата на инцидента. На 20.03.2023 г. бил
на мястото заедно със свой колега. Видял ищцата, която излизала, след което
изпищяла силно. Излязъл от автомобила, помогнал на ищцата да стане.
Обадила се на тел.112, както и на съпруга си. Инцидентът настъпил в гр.
Перник, кв. „Изток“, ул. „Благой Гебрев“. Пред блоковете имало локално
платно. Ищцата излязла от бл.**, вх.*. Тръгнала по самия път, за да пресече
пътното платно в посока към автомобила й. Имало дупка на пътното платно и
ищцата стъпила в нея. Дупката била дълбока около 10 см. и широка около 30-
40 см. Покритието на пътя било асфалтово, като на мястото на инцидента
асфалтът бил пропаднал. Свидетелят бил в автомобил, паркиран срещу входа
и така видял инцидента. В този ден нямало снежна покривка. Инцидентът
настъпил около 17.00 ч.
От показанията на свидетелката Б. В. Б. се установява, че познавала
ищцата, с която били приятелки. Инцидентът настъпил около 20.03.2023 г.
имали някакво събитие, на което ищцата не дошла. Обадила й се по телефона
и разбрала, че ищцата била в спешна помощ, след инцидент и предстои
извършване на оперативна интервенция. На следващия ден свидетелката
посетила ищцата в болницата. Ищцата имала счупване на глезена. След
извършена операция ищцата била изписана. Ищцата не можела да се
придвижва, както и не можела сама да се обслужва. Имала поставен гипс.
Ищцата се оплаквала от много силни болки, не можела да спи. Свидетелката й
помагала в ежедневието, тъй като живеела наблизо. Възстановителният
период продължил повече от година. Ищцата не можела да ходи нормално. Не
успяла да се раздвижи и понастоящем била така. След операцията ищцата
4
ходела на рехабилитация в гр. Перник, а след това в гр. Русе, където била
проведена и операцията за премахване на имплантите. И понастоящем
ищцата не можела да ходи нормално и не можела да движи крака си. Ищцата
била насочена за консултация в гр. София, тъй като нямала подобрение на
състоянието. Понастоящем ищцата ходела самостоятелно, но не можела да
сгъва крака си и имала опалвания.
От заключението на вещото лице д-р К. Ч. по изслушаната пред ОС-
Перник съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищцата е получила
двуглезенно – на външен и вътрешен глезен, счупване на десен долен крайник,
с разместване на фрагментите. Това травматично увреждане е отнело трайно и
в значителна степен основните функции на десния долен крайник – опорната и
ходенето, за продължителен период от време. При нормално протичащ
възстановителен процес средностатистическият период на възстановяване при
травма от такова естество е около 6-7 месеца. При ищцата възстановителният
период е бил по – голям, поради настъпили усложнения след инцидента,
изразяващи се в контрактура в областта на глезенната става, нарушена
трофика (хранене) и данни за аксонална периферностволова увреда на десния
фибуларен нерв, доказана чрез електромиографско изследване, най-изразена в
областта на ходилото, без блок в провеждането – алгоневродистрофия. Въз
основа на извършения от вещото лице клиничен преглед от 19.07.2024 г. е
установил, че възстановителният процес не е напълно завършен и не са
възстановени в пълен обем движенията в областта на дясна глезенна става. В
резултат на травмата се очаква и за в бъдеще да е налице болезненост в
областта на глезенната става при физическо натоварване, както и появяващи
се периодични болки при промяна на атмосферните условия.
В открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че поставеният
остеосинтезен материал с цел заздравяване, е бил премахнат впоследствие,
след заздравяване на костта. Средният възстановителен период е от няколко
месеца до година. При извършения на 19.07.2024 г. преглед е установил, че
все още няма възстановяване в пълен обем на глезенната става. Ходенето и
опорната функция са възстановени, но обема на функциите не е възстановен
напълно. Вещото лице не може да даде прогноза дали ще има възстановяване
в пълен обем на сгъване и огъване в глезенните стави.
Във въззивното производство са ангажирани писмени доказателства
относно проведено на 05.02.2025 г. стационарно и рехабилитационно лечение
на ищцата по повод болки в кръста, преминващи в двата крака и затрудняващи
физически натоварвания. Установено е, че ищцата е с частично нарушена
възможност за самообслужване и невъзможност за извършване на физически
труд, свързан със статично натоварване на тялото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
5
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС №
4/30.10.1975 г., т.3, налице е отговорност по чл.50 ЗЗД, когато при ползване на
вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети
правила. Когато при ползване на вещта е допуснато такова нарушение, тогава
отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД. С оглед на това
собственикът на вещта отговаря по чл.45 ЗЗД съответно по чл.49 ЗЗД при
възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като
отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси
вещта, а вредите са причинени от присъщите на вещта свойства.
Ето защо следва да се приеме, че ищцата се стреми да ангажира
деликтната отговорност на ответника в качеството му на възложител на
работата по реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД, в каквато насока са и изводите
на решаващия съд. Неговата отговорност е свързана с виновното и
противоправно действие и бездействие на други лица, на които са възложили
определена работа за вредите, причинени при или по повод изпълнението на
тази работа. В този смисъл отговорността ответника има обезпечително –
гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването
на работата лица, а не произтича от вината на възложителя на работата.
Спори се между страните в производството относно механизма на
настъпване на инцидента от20.03.2023 г.
На основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ищцата е
да докаже механизма и мястото на настъпване на процения инцидент.
В подкрепа на твърденията си ищцата е ангажирала показанията на
свидетеля И. К. И. – пряк очевидец на инцидента. От показанията му се
установи, че на 20.03.2023 г., след излизане от жилищен блок в гр. Перник, кв.
„Изток“, ул. „Благой Гебрев“, бл.**, вх.*, при предприемане на пресичане на
пътното платно в посока към паркирания автомобил на ищцата, същата
попаднала в дупка, паднала и се наложило оказване на помощ от свидетеля, с
цел преместване на безопасно място и предприемане на действия за оказване
на спешна медицинска помощ. Установи се също така, че дупката на пътното
платно е с размери от около 10 см. Дълбочина и ширина от около 30-40 см.
Съдът изцяло възприема показанията на разпитания по делото
свидетел, тъй като същият е дал показания за обстоятелства, които лично е
възприел, като пряк очевидец на процесиня инцидент. Показанията му са
логични и последователни и изцяло кореспондират с останалите събрани по
делото доказателства. Ответникът не е ангажирал доказателства, които да
разколебаят доказателствената стойност на свидетелските показания. Ето
защо въззивният съд счита, че са неоснователни доводите на жалбоподателя,
6
че по делото не е доказано настъпването на процесиня инцидент, както и в
какво се изразява неизправността на пътното платно.
Жалбоподателят поддържа, че липсва на причинна връзка между
инцидента и претърпенте от ищцата травми и свързаните с тях вреди.
От ангажираните по делото епикризи и съдебно-медицинска
експертиза, които не са оспорени от ответника, се установи, че получената
травма на дясната глезенна става на ищцата е вследствие на процесното
падане. Липсват ангажирани доказателства, които да разколебаят извода за
наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
инцидента от 20.03.2023 г. и получената от ищцата травма. С оглед на това
оплакването на жалбоподателя се явява неоснователно.
На основание чл.3, ал.3 ЗП местните пътища са общински и частни,
отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от
местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците. В
чл.8, ал.3 ЗП е регламентирано, че общинските пътища са публична общинска
собственост. В чл.31, ал.1 ЗП е предвидено задължение за общините по
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища. По силата на
чл.167, ал.1 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват
във възможно най - кратък срок. С оглед на това следва да се приеме, че на
ответника е вменено задължение да стопанисва и поддържа процесния пътен
участък, включително да отстрани процесното препятствие по пътя –
установената дупка на пътното платно през бл.**, вх.*, на ул. „Благой Гебрев“,
гр. Перник. Ответникът изпълнява тези свои законоустановени задължения
чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението на
тези свои задължения и носи обективна гаранционно - обезпечителна
отговорност при действия или бездействия на лицата, натоварени с
извършването на възложената работа по поддръжка. По делото не се установи
своевременно изпълнение на това задължение от ответника.
По изложените съображения въззивният съд счита, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД, в
каквато насока са и изводите на решаващия съд.
Спори се между страните в производството относно обема на
отговорността на ответника за причинените на ищцата неимуществени вреди.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС №
4/23.12.1968 г., понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от
съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица
други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
7
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди.
По делото се установи, че вследствие процесния инцидент ищцата е
получила тежко травматично увреждане – двуглезенно счупване на десен
долен крайник, с разместване, наложило извършване на оперативна
интервенция по спешност, при която е поставен остеосинтезен материал и
имобилизация. Извършена е и втора оперативна интервенция за сваляне на
остеосинтезния материал. В резултат от травмата трайно и в значителна
степен е ограничена основната функция на десния долен крайник – опора и
ходене, за продължителен период от време. Ищцата се е нуждаела от помощ в
ежедневието. Наложило се е ползване на отпуск поради временна
неработоспособност. Продължителен е възстановителния период при ищцата,
който е протекъл по-дълго от обичайния период от 6-7 месеца, предвид
констатираните от вещото лице д-р Ч. усложнения. На ищцата многократно е
провеждана рехабилитация. Към 19.07.2024 г. възстановителния период не е
завършил. И понастоящем ищцата изпитва болки в засегнатата глезенна става,
като се очаква и за в бъдеще да е налице такава болезненост при физическо
натоварване, както и при промяна на времето. Към датата на инцидента
ищцата е била на 49 години – в активна, трудоспособна възраст.
Предвид получените от ищцата тежки травматични увреждания,
проведените две оперативни интервенции, ежедневните неудобства от
ограничената функция на десен долен крайник след проведените оперативни
интервенции и по време на имобилизацията, продължителността на
възстановителния период, проведеното болнично и медикаментозно лечение,
както и рехабилитация, причинените на ищцата болки и страдания,
затрудненията в ежедневието, възрастта на пострадалия към момента на
инцидента – 49 години, съобразявайки се с принципа на справедливост,
залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, конкретната икономическа обстановка
към момента на настъпване на увреждането, както и задължителните
разяснения, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., въззивният съд счита, че
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 38 500 лв., което ще
възмезди ищцата в най - пълна степен за претърпените от него болки и
страдания във връзка с получените при процесния инцидент травматични
увреждания и последиците от тях (определение № 551 от 24.07.2020 г. по гр. д.
№ 1442/2020 г. на ВКС, ГК, ІVГО; определение № 28 от 27.01.2022 г. по гр. д.
№ 3554/2021 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, постановени по реда на чл.288 ГПК)..
В предмета на делото е включен иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, претърпени от ищцата от процесния инцидент,
изразяващи се в разходи за лечение.
От ангажираната по делото фактура, обсъдена по – горе, която не е
оспорена от ответника, се установи, че платената от ищцата стойност на
остеосинтезния материал, използван при първата оперативна интервенция,
възлиза на 1 160 лв. Доколкото този разход е сторен от ищцата във връзка с
проведеното оперативно лечение на получените при процесня инцидент
8
травматични увреждания, същият представлява имуществена вреда за нея,
която следва да бъде възстановена от ответника.
По изложените съображения въззивният съд счита, че предявените
искове са изцяло основателни.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат изцяло,
обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и доколкото на жалбоподателя е оказана
безплатна правна помощ, на основание чл.78, ал.1 вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв. в
полза на адв. С. Д. следва да се присъди сумата от 1 875 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във
възизвното производство, без явяване в открито съдебно заседание.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 289/09.10.2024 г., постановено по гр.
д. № 211/2024 г. по описа на ОС-Перник, ГО
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК, БУЛСТАТ 00386751, с адрес гр.
Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1, да заплати на адв. С. Д., АК – гр. Перник,
с адрес ***, сумата от 1 875 (хиляда осемстотин седемдесет и пет) лв., на
основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9