№ 1053
гр. Варна, 18.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осемнадесети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20253100900323 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по реда на гл. 32 ГПК по обективно съединени
претенции на ползващо се от застраховка „гражданска отговорност“ пострадало лице
за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от телесно
увреждане, причинени от застрахован водач на МПС, ведно с обезщетение за забава,
считано от 14.06.2024 г.
Между страните са разменени книжата по делото:
С оглед депозиране на отговор на допълнителната искова молба в срока по чл.
373, ал. 1 от ГПК размяната на книжа е приключила.
По допустимостта на претенциите:
Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на сключен с
ответника застрахователен договор по полица „гражданска отговорност” и настъпили
вреди, причинени на пострадало трето лице – участник в ПТП от застраховано лице
при управление на МПС в срока на застрахователно покритие.
Сезираният съд с район, съвпадащ с постоянен адрес на ищеца (и
местонастъпване на застрахователното събитие) е компетентен по силата на чл. 115, ал.
2 ГПК.
По иск за реално изпълнение по застраховка се прилага изискването за
предварително извънсъдебно предявяване на претенция за обезщетяване на
пострадалото лице (чл. 498, ал. 3 КЗ). Предвид съвпадащите твърдения на страните за
предявена извънсъдебна претенция, съдът преценява предявените искове за
допустими.
Доколкото ищецът се легитимира като пострадал от непозволено увреждане в
резултат на престъпление, за което има влязла в сила акт на наказателен съд, ползващ
1
се с правните последици на същият е освободен от заплащането на държавна такса, на
осн.чл. 83, ал. 1 , т. 4 от ТЗ
По предварителните въпроси:
Пострадалият, като ползващ се от задължителна застраховка бенефициер, търси
защита на право, възникнало по силата на застрахователното правоотношение, поради
което основната претенция следва да се квалифицира като пряк иск по търговска
сделка и да се разгледа по особения ред за търговски спорове.
Възражение срещу характера на спора не е предявено. Самият ищец не е
договарял пряко с доставчика на застрахователна услуга, поради което спорът не може
да се третира като иск на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК.
По доказателствените искания:
Представените с исковата писмени доказателства са относими към повдигнатия
за разрешаване правен спор,
За установява не последиците от установени с акт на наказателен съд телесни
увреждания, по делото следва да се назначат съдебно –медицинска и съдебно-
психиатрична експертизи с поставените от страните задачи. Не се споделя и
възражението, че по делото липсват документи, които да дават основание за
провеждане на СПЕ. Обект на изследване ще бъде психологическото състояние на
страната, което освен чрез свидетелските показания и експертен анализ на изложеното
от самото лице няма как да бъде установено.
За формиране на извод за справедливия размер на понесените неимуществени
вреди следва да бъдат допуснати и гласните показания чрез разпита на двама
свидетели при режим на водене. Възраженията на ответника срещу броя на
допуснатите свидетели следва да се отхвърлят. Доколкото отражението на
травматичните увреждания в емоционално-волевата сфера има комплексен характер,
напълно възможно е различните аспекти на страдание да са възприети от различни
лица, поради което разпитът само на един свидетел би осуетило необходимото пълно
доказване на претенцията.
Съдът намира, че следва да се изиска АНД № 1371/2025г. по описа на ВРС.
Застрахователната полица не следва да се изисква по реда на чл. 190 от ГПК,
тъй като въпросът за валидно застрахователно покритие не е спорен. Искането следва
да се отхвърли.
На ответника следва да се допуснат гласни доказателства чрез разпита на един
свидетел при режим на призоваване по въпросите във връзка с механизма на
произшествието в аспекта на наведеното възражение за съпричиняване. Възражението
на ищеца касателно личността на свидетеля- виновния водач, не могат да бъдат
сподели. Няма пречки същият да свидетелства за обстоятелства, свързани с
поведението на пострадалия по вреди на произшествието. Доказателствената стойност
2
на тези показания съдът ще преценява по същество на спора.
За тези обстоятелства следва да се назначи и поисканата от ответника
експертиза. Установеният от наказателния съд механизъм съдът не може да
преразглежда, каквото е и становището на ищеца, но съдът следва да изследва
комплекса от действия на участниците в ПТП-то с оглед евентуалното съпричиняващо
поведение на ищеца.
На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на и списъци
на разноските с конкретно посочени по размер претендирани разноски, на осн. чл. 80
от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и
окончателен устен доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 32 от
ГПК) пряк осъдителен иск на пострадало лице за дължимо застрахователно
обезщетение, по чл. 498 ал.3 КЗ.
ОБЯВЯВА на страните ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД по делото, както следва:
Приети са за разглеждане допустим иск на С. Ж. С., ЕГН ********** от
************************************ предявен срещу ЗД „Бул Инс“ АД ЕИК
*********, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ N67A, за заплащане на обезщетение
по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени вреди от ПТП, настъпило на
08.01.2024г. в гр. Варна от водач – застрахован за управление на л.а. „Ситроен –С-5“ с
ДКН ******* за сумата от 40 000 лева като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради телесно увреждане
(изкълчване на дясна раменна става) от преживяното ПТП, ведно със законната лихва
върху главница, считано от 14.06.2024г. (дата на уведомяване на застрахователя) до
окончателно изплащане на претендираната сума.
Насрещните страни претендират присъждане на разноски по делото. Списъци
не са представени от страните.
По твърденията на страните (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и кои от тях се признават
или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК):
Безспорни са фактите относно застрахователното правоотношение по
задължителна застраховка гражданска отговорност на водача на л.а. „Ситроен –С-5“ с
3
ДКН *******, и приключило предварително определяне на обезщетение, за което пред
застрахователя е депозирано заявления №04-0436139/14.06.2024г.
Установени по задължителен за гражданския съд начин със споразумение по
чл. 383 ал.1 НПК са обстоятелствата от фактическия състав на престъплението по чл.
343 ал.1, б. „б“ пр.2 чл. 342 ал.1 НК (противоправност на поведението на водача на
лекия автомобил и механизъм на причиняване на престъпен резултат – средна телесна
повреда на по непредпазливост от водача на застраховано МПС),а именно: На
08.01.2024 г., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка л.а.
„Ситроен –С-5“ с ДКН *******, водачът нарушил правилата за движение по Закона за
движение по пътищата, вменяващи му задължение при движение назад да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднение за друг участник в движението, както и да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това невъзможно- да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности, както и относно вида на причинената уведа- изкълчване на дясна разменна
става, обусловили трайно затрудняване движенията на десен горен крайник за период
от 1-2 месеца.
За тези обстоятелства не се налага допълнително доказване.
Спорни са твърденията относно характера на последиците от установените с
акт наказателен съд травматичните увреждания, претърпени вследствие процесното
ПТП и съпричиняването на вредоносното събитие с поведение на ищеца.
По твърденията за спорните факти:
Ищецът твърди, че телесните увреждания са били диагностицирани
непосредствено след ПТП в МБАЛ „Св. Анна-Варна“, където претърпяла операция на
02.02.2024г. за вътрешна фиксация на кост. След изписването си на 04.02.2024г. отново
е настанена в болнично заведение за рехабилитационни процедури. В следствие на
уврежданията пострадалата е търпяла силни болки за продължителен период.
Позовава се на неприключил и понастоящем възстановителен процес. Позовава се на
негативни психични изживявания, включително нарушения в съня, липса на апетит,
страх от придвижване пеша.
Счита, че негативни последици с такъв интензитет и продължителност са
основание за ангажиране отговорността на застрахователя по процесната застраховка в
целия поискан размер, който намира за справедлива компенсация.
Ответникът оспорва продължителността на възстановителния процес от
телесните увреждания и усложненията при лечението. Оспорва връзката между
уврежданията и продължителността на страданието. Оспорва твърденията за
отражението на телесните увреждания в емоционалната сфера на ищцата. Оспорва
иска по размер. Оспорва иска за мораторно обезщетение както поради
неоснователност на главния иск, така й по съображения, че ищцата не е изпълнила
4
задължението да представи всички необходими доказателства за определяне на
обезщетението.
Насрещно ответникът твърди, че ищцата е допринесла за настъпване на
застрахователното събитие като е предприела пресичане на пътното платно на
нерегламентирано за целта място, навлязла е внезапно, без да съобрази поведението си
с останалите участници в движението. Сочи и съпричиняващо поведение по
отношение на вредите, като твърди, че ищцата не е изпълнявала стриктно
медицинските показания- своеволно и преждевременно е свалила поставената й
ортеза, което е довело до усложняване на състоянието й и до необходимост от
допълнителна вътрешна фиксация на кост.
Фактите по съпричиняването са оспорени от представителя на ищеца.
По правната квалификация (чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК):
Фактическите обстоятелства, на които се позовава ищеца обуславят
квалификацията на исковете за обезщетяване на два вида вреди като пряка претенция
на пострадало лице срещу застраховател, покриващ риска по задължителна
застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за вреди, причинени при
ПТП, от застрахован водач на автомобил- чл. 432 от КЗ. Съдът ще изследва общите
предпоставки за възникване на деликтната отговорност, като отчита обвързващия
характер на одобреното от наказателния съд споразумение (чл.383, ал. 1 от НПК)
относно противоправността на поведението на виновния водач съгл. чл. 300 от ГПК.
Размерът на обезщетението за вредите, за които застрахованото лице носи отговорност
е законоустановен според чл. 51 ал.1 и чл. 52 ЗЗД.
Възражението на ответника за евентуално съпричиняване, водещо до
намаляване претенциите за обезщетение за неимуществени вреди съгласно е
регламентирано в чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съдът ще съобразява поведението на пострадалия с правилата на ЗДвП при
движение и пресичане на пътното платно-чл. 108, чл. 114 и чл. 113 от ЗДвП.
Акцесорната претенция за присъждане на мораторни лихви намира основание в
нормата, уреждаща отговорност за забава при непозволено увреждане (чл. 84 ал.3
ЗЗД), но с отчитане на ограничението на покритието от застрахователя на тази част от
обезщетението (чл. 429 ал.3 КЗ) само за период на забава след уведомяването му. В
тази връзка значение има и специфичното рекламационно производство като
предварителна извънсъдебна фаза по предявяване на претенцията, уредено в чл. 498,
ал. 1 и 2 КЗ, вкл. общи правила на чл. 380 КЗ и специалните изисквания към
застраховател по задължителна застраховка по чл. 496 КЗ.
По доказателствената тежест (чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК): В тежест на ищеца е
доказването на: 1)вида и интензитета на понесените болки и страдания в резултат на
5
установените с акта на наказателен съд телесни увреждания; 2) конкретни
обстоятелства имащи значение за формиране на извода да съда за справедливия
размер на обезщетение за неимуществени вреди; 3) конкретно уведомяване на
застрахователя за настъпилото събитие и понесените вреди.
В тежест на ответник е да докаже:1) възражението си за прекомерност на
размера на претендираното обезщетение;2) поведение на пострадалия, което да е
допринесло, наред с действията на водача, за настъпилия вредоносен резултат; 3)
обстоятелствата, свързани с несъобразяване на здравните предписания, допринесли за
интензитета на уврежданията и продължителността на оздравителния процес; 4)
уведомяване на пострадаля за необходимостта да представи доказателства във връзка
определяне размера на вредите.
УКАЗВА на страните възможността в съдебно заседание да изложат становище
във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно
възникналия помежду им спор – чрез сключване на спогодба или чрез съдействието на
медиатор.
По доказателствата (чл. 374 ал. 1 ГПК):
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи приложени
към искова молба и отговора.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване преписката по АХД № 1371/2025г. по описа на
ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца да се изиска от ответния
застраховател по реда на чл.190 ГПК на застрахователна полица.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал. 1 ГПК съдебномедицинска експертиза с вещо
лице съдебен лекар травматолог Д. И. Г., който след запознаване с материалите по
делото, материалите по приложената към настоящото производство преписка по АНД
и съответно досъдебно производство ( с изключение на изготвените по тези
производства експертизи), и личен преглед на пострадалата да даде заключение за
това:
1.Съответстват ли всички наранявания, описани в приложената към искова
молба документация на телесните повреди, посочени като причинени в
споразумението, одобрено от наказателния съд и конкретно продължителността на
възстановителния период за всяка от телесни повреди?
2. Какъв период от време пациентът е търпял болки и неудобства поради
ограничение на движение, какъв е техния интензитет? Има ли данни за настъпили
усложнения при лечението на пациента, които налагат по- дълъг период на
възстановяване и в какво се изразяват те?
6
3. Какво е физическото състояние на пострадалата понастоящем, има ли трайни
остатъчни неблагоприятни последици(ограничение на движенията, неповлияни от
лечение болки), необходимо ли е продължаване на лечението и какъв би бил
необходимия период на възстановяване на здравето в цялост?
4. Изпитва ли ищцата болка при промяна в метрологичните условия?
5. Поставената на ищцата ортеза своевременно ли е свалена, и ако това не е
така- какви са последиците от преждевременното премахване на ортезата. Необходимо
ли е било да се извърши последваща фиксация на крайника?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер 500 лв. от които 200 лева вносими от бюджета на
съда и 300 лева от ответника в тридневен срок от съобщението.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал. 2 ГПК съдебна психолого-психиатрична
експертиза с вещо лице Т. К. А., която след запознаване с посочените по - горе като
допустими за позоваване налична медицинската документация, евентуално
допълнително предоставени сведения от пациента за психологичните преживявания и
механизми на поведение след ПТП и личен преглед на пострадалата да даде
заключение за това:
1.има ли промяна в състоянието на психиката на ищцата след ПТП, по какъв
начин е изживял и продължава ли да изживява травматично случилото се, по какъв
начин се е отразило събитието върху личността му?
2.представлява ли промяната емоционална (психологическа) травма, и ако е
така, тя резултат ли е от преживяното ПТП или от последвало влошаване на здравето
или процеса на възстановяване и лечение; какви са били възприятията на пострадалата
за травмиращото го събитие, нараняванията му и каква е продължителността техните
негативни последици върху личността и поведението му, продължават ли да
въздействат и занапред?
3.ако промяната представлява такава травма или друго необичайно емоционално
състояние, проявява ли се то чрез проблеми в съня, страхове, избягване на контакти с
хора и самоограничение в общуване, затруднения в работа и обичайния начин на
живот на личността или друга характерна за травма симптоматика?
4. обратими ли са настъпилите промени в характера на пострадалата, ако такива
се установят, какви са перспективите за възстановяване на личността, какви са
обичайните срокове за възстановяване на психичното здраве и стабилност на
личността?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер 400 лв, вносими от бюджета на съда.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за ангажираността му по делото незабавно.
7
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от явяването на ищеца
за личен преглед и краен срок на основание чл.199 ГПК за представяне на
заключението най-малко една седмица преди насрочено открито съдебно заседание.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал. 1 ГПК съдебноавтотехническа експертиза с
вещо лице Л. М., който след запознаване с материалите по делото, материалите по
преписка по АНД и съответно досъдебно производство ( с изключение на изготвените
по тези производства експертизи), да отговори на въпросите, формулирани от
ответника с отговора на исковата молба
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер 500 лв., вносими от ответника в тридневен срок
от съобщението.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице.
ДОПУСКА до разпит при довеждане от ищеца на двама свидетели, за
установяване на конкретни проявления на вредоносния резултат от ПТП-то.
ДОПУСКА до разпит при условия на призоваване Т. С. К., с адрес за
призоваване ****************************************** като свидетел за
установяване обстоятелствата, свързани с поведението на пострадалата по време на
произшествието.
УКАЗВА на ответника в седмичен срок от съобщението да представи
доказателства за внесен депозит за призоваване на свидетеля в размер на 50 лева.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетеля след доказателства за внесен депозит.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка и
доказателства за направени разноски по чл. 80 от ГПК за конкретизиране на точен
размер на претенциите им по признаване на отделните разходи, като при пропускане
на крайния срок(даване ход на устните състезания) правото на страните да искат
изменение на определен от съда размер ще бъде преклудирано.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 02.10.2025 г. от 10.10 часа.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно
призована страна не е пречка за разглеждане на делото и при отлагане съдът обявява и
отразява в протокол дата за следващо заседание, за което страните и явилите се по
делото други участници се считат призовани. Да се призоват страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните, чрез
пълномощници на ищеца(на адрес на адвокатско дружество, посочен в искова молба)
и на ответника чрез ЕПЕП със съобщение за насрочено открито заседание,
представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП.
На ищеца да се връчи препис от допълнителния отговор.
Определението не подлежи на обжалване.
8
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9