Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 999
гр. Пловдив,
28.05.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 21.05.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при участието на
секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2796/2019 г. по описа на
ПРС, I наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на И. Н. А. против Наказателно постановление №
19-1030-000838, издадено от Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор пътна полиция, с което на И. Н. А. е наложена глоба в размер на 200 лева
за нарушение на чл. 150 ЗДвП.
С жалбата се излагат
бланкетни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли
за неговата отмяна.
Въззиваемата страна с писмено становище взема становище за неоснователност
на жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ
на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените
по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице
основания за неговата отмяна по следните съображения:
В АУАН и НП е приета
за установена следната фактическа обстановка на 30.01.2019 г. около 11:10 часа в гр.Пловдив на ул.Кукленско
шосе - надлез Родопи жалбоподателят управлявал товарен автомобил - ДАФ ФТ ХФ
105.460Т с рег.№
*******, като не може да представи българско СУМПС
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на издадения по
преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на
обратното. В конкретния случай констатациите в АУАН, не само не
са опровергани, доколкото жалбоподателят не е ангажирал доказателства за оборване на същите,
но и изцяло се подкрепят от
събраните по делото доказателства- показания на актосъставителя,
който изрично потвърди в съдебно заседание посоченото в АУАН.
Съдът намира, че при правилно
установена фактическа обстановка, неправилно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Това е така, доколкото,
фактите посочени в АУАН и
НП, макар и установени по несъмнен начин
не обосновават еднозначен извод за съставомерност на деянието по
чл. 150 ЗДвП.
За да е допуснато нарушение на чл. 150 ЗДвП
е необходимо да е установено, че наказаното лице е неправоспособен водач на МПС. От систематическото тълкуване чл. 150 ЗДвП, вр.
чл. от 157, ал.4 ЗДвП. вр. чл.
2, вр. чл. 12-20 от Наредба № I-157 от 1 октомври 2002 г. за условията и реда за издаване
на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина следва, че неправоспособен е водач,
на когото никога не е издавано валидно свидетелство на управление на МПС, така и водач, който
поради допуснати нарушения на ЗДвП
е загубил всички точки към
контролния си талон, който се издава заедно
със СУМПС.
Действително съгласно чл. 2 от Наредба
№ I-157 от 1 октомври
2002 на територията на Република България, българското СУМПС е основния
индивидуален удостоверителен
документ за правоспособност за управление на моторно
превозно средство. В чл. 151а ЗДвП и чл. 161 ЗДвП обаче
са предвидени хипотези, в които лицата са правоспособни и без да притежават българско
СУМПС- това са случаите, когато те притежават СУМПС на друга държава членка
на ЕС, държава членка на НАТО, международно СУМПС и други. Налага се извод, че
дори и водачът да не притежава
българско СУМПС, то той би бил
правоспособен, ако притежава някой от алтернативно предвидените в чл. 151а и чл. 161 ЗДВП документи. Нито в АУАН, нито в НП този въпрос е изследван,
като не са
изложени никакви факти по този
въпрос. Поради това и не може
да се приеме
за установено по несъмнен начин,
че деянието описано в АУАН и НП представлява нарушение.
На следващо място от систематичното
тълкуване на чл. 150 ЗДвП с чл. 100 ЗДвП следва,
че деецът е неправоспособен само ,ако никога не
му е издавано СУМПС. Ако същият не
може да представи
СУМПС на контролните органи, не поради
това, че такова никога не
му е издавано, а защото например не го носи
в себе си, той извършва далеч
по-леко наказуемото нарушение по чл.
100, ал.1, т.1 ЗДвП. Отново
нито в АУАН, нито в НП не са посочени
достатъчно обстоятелства, от които да
може да се
направи несъмнен извод, че непредставянето
на СУМПС от жалбоподателя се дължи именно на
неиздаването на такова.При това положение само може да се
предполага, че А. Б. е неправоспособен водач, а както е добре известно
административно-наказателната отговорност
не може да
почива на предположения.
Безспорно е и в теорията и
практиката, че АУАН е акта в административно-наказателното
производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение
и предмета на доказване в процеса. АУАН
очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от обективна
и субективна страна, както и фактите, сочещи на връзката
между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител.
Срещу тези факти нарушителят трябва да се
брани. В този смисъл посочването
на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение
в АУАН, съответно в НП се явява същностен елемент от правото
на защита на нарушителя. Гарантирането на правото на защита
на нарушителя изисква същия да
бъде запознат с фактическите рамки на нарушението още в началото на административно-наказателното производство, т.е към момента на
съставяне на АУАН. Очертаването на тези фактически
рамки на по-късен етап- на етапа на
събиране на доказателства в хода на започнало съдебно
следствие не санира пропуска тези обстоятелства да бъдат предявени
на нарушителя с АУАН.
На следващо място, както вече
се посочи АУАН очертава предмета на доказване в административно наказателния процес, което означава,
че административно наказателната отговорност на лицето, сочено
като нарушител може да бъде
ангажирана, само ако обстоятелствата посочени в АУАН се докажат в хода на съдебното следствие
и могат да се субсумират под
състава на определено нарушение. От сочения принцип
следва, че отговорността на нарушителя не може да бъде
ангажирана въз основа на обстоятелства,
които са разкрити в хода на съдебното следствие,
но които не са посочени в АУАН, защото те не
са надлежно предявени на нарушителя
и респективно са извън предмета на доказване.
Това е така и доколкото предмет на проверка от
съда е законосъобразността на обжалваното пред него НП, респективно дали деянието, така както е описано в АУАН и НП е съставомерно, а не съставомерно ли е въобще дадено деяние
извършено от дееца, независимо от изложеното в сезиращите съда документи.
С оглед всичко гореизложено и доколкото деянието, така както е описано
в АУАН и НП само може да се предполага,
че е съставомерно по чл. 150 ЗДвП,
НП следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-000838 издадено
от Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор пътна полиция, с което на И. Н. А. е наложена глоба в размер на 200 лева
за нарушение на чл. 150 ЗДвП
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.