№ 2
гр. Русе, 06.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шести януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлиян Стаменов
при участието на секретаря Тодорка Недева
в присъствието на прокурора Кремена Йорданова Колицова (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Юлиян Стаменов Частно наказателно дело №
20224500200004 по описа за 2022 година
Производство по чл. 64 ал. 3 - 5 от Наказателно-процесуалния кодекс
/НПК/ вр. чл. 43 ал. 2 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за
арест /ЗЕЕЗА/.
Прокурор при Русенската окръжна прокуратура Кр. К. е поискал
вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ на
българския гражданин Г. В. БР., ЕГН **********,
за разглеждане на издадената от против него от Прокуратурата във
Винер Нойщадт, Република Австрия Европейска заповед за арест за
извършено от него престъпление взломна кражба и за участие в организирана
престъпна група.
Изложени са подробни съображения относно законността и редовността
на заповедта и наличието на положителните и липсата на отрицателните
предпоставки за производствата по прилагането й съгл. ЗЕЕЗА.
Исканото лице е задържано на 14.01.2022 г. в 13.30 часа на ГКПП
„Дунав мост“ по реда на чл. 72 ал. 1 т. 6 от ЗМВР за срок от 24 часа и след
това на 25.01.2021 г. с постановление на РОП на основание чл. 42 ал. 2 от
ЗЕЕЗА за срок от 72 часа.
Исканото лице и защитникът му считат, че искането е неоснователно.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на
страните съдът констатира и съобрази следното:
1
Искането е процесуално допустимо, което е обусловило образуването
и провеждането на настоящото производство.
ЕЗА отговаря на изискванията съгл. чл. и 36 и 37 от ЗЕЕЗА –
издадена е на 17.12.2021 г., от компетентен орган - Прокуратурата във
Винер Нощадт, Република Австрия, във връзка с разследване по дело № 16 St
98/21t., в писмена форма, съответствуваща на приложението по ЗЕЕЗА,
получена от българските власти по законоустановения със ЗЕЕЗА ред
за провеждане на наказателно производство против исканото лице, за
извършени от него деяния, квалифицирани от законодателството на искащата
държава като престъпления наказуеми с лишаване от свобода за срок до 5
години.
По съществото си
искането е основателно.
Видно от материалите по делото, против исканото лице е образувано и
се води при искащата държава наказателно преследване, по обвинения в
престъпления както следва:
на 19/20.07.2021 г., в гр. Нойеркирхен Б., в съучастие с с лицата Б. И.
Х., Е. И. К., В. П. Б. извършил взломна тежка кражба на матраци, спални и
домакински принадлежности и електроуреди, на обща стойност 20356,53 евро
от владението на фирма „Медиашоп“, като за да проникне в помещението
разрязал вратата с ъглошлайф, като кражбата е извършена по занятие и от
член на ОПГ – престъпление по чл. 128 ал. 1, чл. 129 ал. 1 и чл. 130 ал. 1 и 2
от НК на Р Австрия и
през периода средата на на 2020 г. до 15.10.2021 г., на различни места в
България и Австрия, в съучастие с Б. И. Х., Е. И. К., В. П. Б., Г. Т., И. М. Т., Р.
И. Х. и С. А. М. създалиорганизирана престъпна група, с цел да извършат
взлочмни кражби и тежки кражби /квалифиципани и с предмет на дейност
повече от 5000 евро/ в провинциите Долна и Горна Австрия и Бургенланд,
разпространявали учебни видеоклипове, в които се показвало как могат
незаконно да се отварят и стартират МПС с радиопредавател без ключ,
комуникирали чрез чатове, в които обменяли информация кои заглушаващи
станции при кои марки автомобили действуват или как да прихващат техните
сигнали, както и обменяли снимки за да продадат откраднатите стоки –
2
престъпления по чл. 278 ал. 1 от НК на Р Австрия.
Деянията за които е осъдено исканото лице и е издадена процесната
ЕЗА са престъпления и по законодателството на Р България - чл. 195 ал. 2, вр.
ал. 1, т. 3, 4 и 5 от НК и чл. 321 ал. 3, вр. ал. 1 от НК, наказуеми наказания
лишаване от свобода, вкл. за срок по-висок от предвидения до пет години в Р
Австрия. Същевременно двойната наказуемост в случая не се изисква
поради наличието на предпоставките по чл. 36 ал. 3 т. 1 от ЗЕЕЗА
/организирана престъпна група/.
Не са налице основания за безусловен отказ да се изпълни
Европейската заповед за арест по чл. 39 от ЗЕЕЗА: 1. престъплението, за
които е издадена заповедта, не е амнистирано в Р България и не попадат под
нейната наказателна юрисдикция; 2. исканото лице не е осъдено с влязла в
сила присъда на български съд или на съда на трета държава-членка за
същите престъпления, за които е издадена заповедта; 3. исканото лице не е
малолетно съгласно българското законодателство.
Неоснователен е доводът на защитата на исканото лице за
неоснователност на искането поради липса в настоящия момент на
изискуемите съгл. чл. 41 ал. 3 от ЗЕЕЗА предварителни гаранции /за
предаването му обратно на Р България за евентуално изтърпяване на
наложеното му в Р Австрия наказание/. Законосъобразни са възраженията по
този въпрос на прокурора, че от една страна такова изискване въобще не е
предвидено относно съдържанието на ЕЗА както в ЗЕЕЗА, така и поначало в
реципираното с него в общностно право. То е прибавено като специфично
изискване на българската държава съответно 5 и 14 години след приемането
на закона, като освен че е останало при това извън изискванията за
съдържанието на ЕЗА, показателно е отнесено от закона към императивните
изисквания за извършване на фактическото предаване на исканото лице при
вече евентуално влязло в сила решение за екстрадици.
Липсва и което и да е от предпоставките по чл. 40 от ЗЕЕЗА, поради
което ненужно е обсъждане на условните възможности за отказ за
екстрадиция.
Съдът намира, че са налице и предпоставките по чл. 64 и 63 от НПК вр.
чл. 43 ал. 2 от ЗЕЕЗА за вземане на исканата мярка за неотклонение против
исканото лице, в ограничения им с оглед спецификата на настоящото
3
производство и действуващата в страната и Европейския съюз правна уредба
относно екстрадиционните производства. Б. се издирва от органите на
молещата държава за провеждане на наказателно преследване за извършени
от него тежки умишлени престъпления, с редица отегчаващи квалификации и
в условията на организирана престъпна група с други лица, наказуеми с
наказания лишаване от свобода по действуващото в Република България и
Република Австрия наказателно право. Безспорно е бил задържан преди
образуването на настоящото производство извън територията на искащата
държава, т. е не е бил на нейно разположение в хода на горепосоченото
наказателно производство против него и останалите обвиняеми. Тук
удостовереното от защитата му обстоятелство, че от м. декември 21 г. търпи
наложени по друго дело в Р България пробационни мерки трудно може да се
възприеме като аргумент в наведения от защитата смисъл, че не се е
укривавал, а още по-малко че не съществува опастност да стори това. Най-
сетне евентуалното му задържане по настоящото дело безспорно би се отчело
от пробационната служба като обективно оправдаващо отцъствието му
обстоятелство, така че също неосноветелен е и доводът на защитата за
произтичащи от задържането тежки негативни последици.
Съдът взе предвид спецификата на производството по чл. 43 ал. 2 от
ЗЕЕЗА, повлияна от дистанцията между искащия и молещ органи на
държавите членки, изискването за експедитивност и ограничените
възможности на базата на тези две за пълнота и изчерпателност на
представяните материали. Общностното право, явяващо се като реципирано и
такова на Р България, вкл. и специалния ЗЕЕЗА, е възприело в интерес на
вътрешния ред и сигурността и ефективността на правосъдието възможността
проверката относно предпоставките за задържането в хода на
процедурата по изпълнението на ЕЗА да се ограничи и концентрира в
рамките и на базата на ЕЗА и съпътствуващите процедурата по изпълнението
й документи. В тези рамки е необходима и достатъчна преценката и относно
предпоставките за предварителното задържане на лицето до провеждането на
същинското производство по екстрадицията.
Ето защо като цяло данните по делото от една страна и нормативната
уредба и практиката в производствата по ЕЗА не разкриват възможност с
друга освен исканата от прокурора мярка да се да се осигури участието на
4
лицето в производството по изпълнение на европейската заповед за арест.
По тези съображения и на основание основание чл. 43, ал. 3, вр. с чл. 42,
ал. 2 ЗЕЕЗА, вр. с чл. 63 и 64 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА по
отношение на българския гражданин Г. В. БР., ЕГН **********,
за осигуряване на участието му в производството за разглеждане на
издадената от против него от Прокуратурата във Винер Нойщадт, Република
Австрия Европейска заповед за арест от 17.12.2021 г. от Прокуратурата във
Винер Нощадт, Република Австрия, магистър Даниела Кьок, във връзка с
разследване по дело № 16 St 98/21t.
за извършени от него престъпления взломна кражба и за участие в
организирана престъпна група по чл. 128 ал. 1, чл. 129 ал. 1 и чл. 130 ал. 1 и 2
и чл. 278 ал. 1 от НК на Р Австрия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва или протестира пред
Апелативния съд в гр. Велико Търново в 3 дневен срок от днес, като при
обжалване или протест делото във ВтАС ще се гледа на 13.01.2022 г. от 14
ч.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
5