№ 381
гр. Стара Загора , 06.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на шести август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501462 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1 във вр. с чл.415, ал.5 от ГПК.
Настоящото въззивно дело е образувано по повод постъпила частна
жалба от „ Б.Д.” АД, ЕИК: ****** със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „*******, представлявано от изпълнителните директори – Д.М. и Ю.Г.
чрез проц. представител – юрисконсулт Д.Б. против Определение № 260012
от 02.02.2021 г., постановено по ч.гр.д.№389/2016 г. по описа на Районен съд
– Г., с което е обезсилена издадената в полза на жалбоподателя Заповед с №
237 от 05.10.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по реда на чл.417 от ГПК, с която длъжниците АС. СТ. АС. и ЕМ.
ИВ. М. са осъдени солидарно да заплатят на заявителя сумата от 9 482,90
лева, включваща различен по вид задължения от датата на подаване на
заявлението в съда – 10.09.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
Излагат се доводи за частичната неправилност на обжалвания акт по
отношението му в частта, с която се обезсилва заповедта спрямо
невъзразилото се лице – АС. СТ. АС.. Жалбоподателят приема, че спрямо
него няма основание да се обезсили заповедта, тъй като не е нужно в случая
да се завежда установителен иск.
Въз основа на доводите си, претендира за отмяна на обжалваното
определение в частта, с която е обезсилена заповедта по отношение на АС.
СТ. АС., а по отношение на възразилото се лице ЕМ. ИВ. М. се иска актът да
бъде потвърден.
В законоустановения едноседмичен срок по чл.276 от ГПК не е
постъпил отговор на частната жалба от страна на длъжниците.
1
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в жалбата и взе предвид
данните от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа
страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на „
Б.Д.” ЕАД, ЕИК: ****** , със седалище и адрес на управление – гр. С., ул. „
***** за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т.2
от ГПК и изпълнителен лист за следните суми: 5 984,89 лв.- главница за
погасяване на задължение по договор за кредит за текущо потребление от
23.10.2008 г. и договор за поръчителство от същата дата; 2 252,12 лв. –
договорна лихва върху главницата за периода от 05.02.2014 г. до 08.09.2016 г.
; 413, 48 лв. – наказателна лихва за периода от 05.03.2014 г. до 08.09.2016 г. ;
120, 00 лв. - дължими такси и разноски по кредита, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер
на 175,41 лв.- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение на стойност
537,00 лв. срещу длъжниците АС. СТ. АС. и ЕМ. ИВ. М. от с. М., общ. Г..
Видно от представеното копие на договор за кредит за текущо
потребление от 23.10.2008 г. и договор за поръчителство от 23.10.2008 г. се
установява, че заявителят е предоставил кредит в полза на АС. СТ. АС. в
размер на 10 000 лв., който бил обезпечен с поръчителство от страна на ЕМ.
ИВ. М.. Поради тази причина посочените длъжници били солидарно
задължени за целия дълг.
Съгласно компетентността си, районният съд е разпоредил издаването
на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист, с която те следвало да
заплатят солидарно на кредитора задълженията си по сключените от тях
договори. Съдът е уважил претенцията на заявителя в пълен размер.
Заповедта за изпълнение била издадена на 05.10.2016 г. от Районен съд
– Г. по ч.гр.д.№ 389 по описа на съда за 2016 г. като била предоставена
възможност на длъжниците в двуседмичен срок от издаването й да заплатят
процесната сума или в противен случай да подадат писмено възражение по
образец, приложен към заповедта.
Постъпило е възражение по реда на чл. 414 от ГПК от страна на ЕМ.
ИВ. М., с което е възразил срещу издадената заповед и е посочил, че не дължи
изпълнение на вземането.
Съобщено било на заявителя за постъпилото възражение и му било
указано в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за
установяване на вземането си. В случай, че не представи доказателство за
предявен иск, издадената заповед за изпълнение щяла да бъде обезсилена
служебно от съда.
2
Тъй като заявителят не изпълнил указанията на съда, районният съд е
обезсилил издадената заповед по отношение и на двамата длъжници като е
приел, че са налице предпоставките по чл.415, ал.5 от ГПК.
При така установените обстоятелства, съдът направи следните правни
изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално -
легитимирано лице , в предвидения от закона срок за обжалване, срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна поради
следните съображение на съда :
В производството по чл.422, ал.1 от ГПК взискателят следва да докаже
факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си
срещу вземането. В настоящия случай, заявителят не е успял да установи
вземането си и е приел, че по отношение на eдин от солидарни длъжници,
който не е реализирал правото да подаде писмено възражение следва
заповедта да бъде стабилизирана. Но тези доводи не се подкрепят от
настоящия съдебен състав.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълкувателно дело № 6/2017 г.
на ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния
съд, предвидени в чл.269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по
обжалване на определенията с частна жалба. Според мотивите на цитираното
тълкувателно решение съдът служебно проверява всички правно релевантни
факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези
представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз
основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на
производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да
осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена
от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за
незаконосъобразност. Следователно и въззивната инстанция в
производството по чл.274 и сл. от ГПК дължи освен проверка за валидност и
допустимост на обжалвания съдебен акт, и такава досежно неговата
правилност без да е обвързана от доводите за незаконосъобразност, посочени
в частната жалба.
Когато се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на
чл.417 от ГПК, съдът преценява дали са налице предпоставките на чл.418,
ал.2 от ГПК, и за издаване на изпълнителен лист – дали представеният
документ е редовен от външна страна и удостоверява ли подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника. Тази преценка следва да се извърши и
спрямо солидарно задължените лица – поръчители по договор за банков
кредит. Отговорността на поръчителя произтича и се определя от предмета на
3
главния дълг, поради което поръчителите носят отговорност заедно с
длъжника в заповедното производство. Те отговарят солидарно с
кредитополучателя за плащането на всички дължими към банката суми по
договора за кредит за текущо потребление и анекса към същия. Следва да се
изследва и въпросът дали са налице предпоставките за прекратяване на
поръчителството.
В случая след издадената заповед от районния съд спрямо солидарните
длъжници, заповедта е обезсилена тъй като спрямо нея е постъпило писмено
възражение от страна на единия от тях. Въпреки, че останалият не е възразил
срещу нея, това не значи, че заповедта погрешно е обезсилена. В Граждански
процесуалния кодекс изрично е посочено, че не са налице основанията за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу
поръчителя, ако съдът констатира от документите към заявлението, че към
датата на подаването му е изтекъл срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД.
Цитираната разпоредба в Закона за задълженията и договорите гласи
следното: Поръчителят остава задължен и след падежа на главното
задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на
шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят
изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение.
От цитираното се прави извод, че фактическият състав на нормата на чл.147,
ал.1 от ЗЗД, регламентиращ прекратяване на поръчителството, обхваща
кумулативно два елемента: 1/ период от време от падежа на главното
задължение и 2/ бездействие на кредитора спрямо длъжника в преклузивния
шестмесечен срок след това. В случая съдът счита, че задължението на
длъжника, съобразно договора за кредит за текущо потребление, за
заплащането на целия предсрочно изискуем кредит, възникнало поради
неплащане на дължими месечни вноски, става изискуемо след като банката –
кредитор с подаденото заявление по чл.417 от ГПК от 10.09.2016 г. е
упражнила правото си на предсрочна изискуемост на цялото задължение по
кредита. От този момент започва да тече и шестмесечния преклузивен срок по
чл.147, ал.1 от ЗЗД, в който бездействието на кредитора спрямо длъжника
води до преклудиране отговорността на поръчителите. В тази връзка
принципът за освобождаване на поръчителите от отговорност, поради
бездействието на кредитора спрямо длъжника през определен от закона
период от време, съдържащ се в посочената по-горе разпоредба, следва да се
съобрази с особеността за настъпване на предсрочната изискуемост на цялото
задължение по кредита. Отговорността на поръчителите е акцесорна и е
предназначена да обезпечи изпълнението на главното задължение, в случая
това е на направения предсрочно изискуем остатък от целия кредит.
Предприетото действие от банката за събиране на вземането, представлява и
начален момент на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД, откогато бездействието на
кредитора ще доведе до преклудиране на задълженията на поръчителите.
Законът свързва прекратяването на поръчителството с бездействие на
4
кредитора в периода от време след падежа на главното задължение, а не с
този на отделните вноски. В този смисъл съдът счита, че шестмесечният срок
е изтекъл. Констатациите на т.46 от ТР № 4/2013 г. вменява задължение на
съда да следи за предпоставките на чл.147 , ал.1 от ЗЗД.
В случая заявителят не е предявил иск за да установи вземането си
спрямо солидарните длъжници по реда на чл.422 от ГПК поради което
изводите на първоинстанционния съд се явяват правилни и допустими, въз
основа на които е обезсилил заповедта за изпълнение. Не са били допуснати
нарушения на процесуалните и материални правни норми, поради което
обжалваният акт следва да бъде потвърден от въззивната инстанция.
С оглед на гореизложеното, настоящият Окръжен съд – Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260012/02.02.2021 г., постановено по
ч.гр.д. №389/2016 г. по описа на Районен съд – Г., с което е обезсилена
заповед № 237/05.10.2016 г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5