Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №8432 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищците
Г.Й.А. и Р.И.П. срещу решение от 16.10.2019 г. по гр.д. №89019/2017 г. на
Софийския районен съд, 25 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените
от жалбоподателите срещу „Ч.Р.Б.“ АД, осъдителни искове с правно основание
чл.79 ал.1 вр. чл.82 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за сумата от 499,00 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, представляващи равностойност на закупено
съоръжение – генератор марка RD-GG05, и за сумата от 22,41 лв.,
представляваща неустойка, дължима по чл.35 от договор за присъединяване на
обект към разпределителната електрическа мрежа №**********/15.06.2017 г., като ищците
са осъдени да заплатят на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Сочи, че по делото е
установено, че процесният генератор е закупен поради необходимостта от
осветление и отопление, както и че е налице неизпълнение на договора от страна
на ответника, поради което последният дължи неустойка. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и
да уважи изцяло предявените искове за обезщетение за имуществени вреди и
неустойка. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Ч.Р.Б.“ АД в срока
за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата.
Образувано е и по въззивна жалба на
ответника „Ч.Р.Б.“ АД срещу решение от 16.10.2019 г. по гр.д. №89019/2017 г. на
Софийския районен съд, 25 състав, в частта, в която е уважен предявеният от Г.Й.А.
срещу жалбоподателя осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за
изпълнение на задължения по договор
№**********/15.06.2017 г. за присъединяване на обект към разпределителната
електрическа мрежа на жалбоподателя на „Преместваем обект – сграда за
съхранение на инвентар“, находящ се в поземлен имот с пл. №409, м. „Маркови
върби“, с. Дивотино, Община Перник /имот извън регулацията на населеното
място/, чрез монтиране на електромери и поставяне на съоръженията под
напрежение до границата на собствеността при договорените условия на чл.20 от
договора, и в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Г.Й.А.
и Р.И.П. насрещен осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за
сумата от 285,95 лв., представляваща стойност на изградени от жалбоподателя
съоръжения във връзка с изпълнение на задължение по договор за присъединяване
на обект към разпределителната електрическа мрежа №**********/15.06.2017 г.,
като ответникът е осъден да заплати на ищците разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е незаконосъобразно и неправилно. Сочи, че цената за присъединяване на
процесния обект се определя по правилото на чл.33 ал.4 Наредба №1 от 14.03.2017
г. за регулиране на цените на електрическата енергия – на база действително
направените разходи за изграждане на присъединителните съоръжения по
индивидуален проект. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли предявеният иск за реално
изпълнение, и да уважи изцяло предявения насрещен иск. Претендира разноски.
Въззиваемите Г.Й.А. и Р.И.П. в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК не вземат становище по жалбата.
Решението не е обжалвано от ищците в частта, в
която е отхвърлен изцяло предявеният осъдителен иск с правно основание чл.79
ал.1 вр. чл.82 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди,
и в частта, в която е отхвърлен предявеният от ищеца Р.И.П. осъдителен иск с
правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за реално изпълнение на задълженията по
описания по-горе договор, поради което решението е влязло в законна сила в тези
му части.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбите са подадени в
срок и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по
тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани
изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността
на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му,
поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка
доводите в жалбите за неправилност на решението, следва да се добави и
следното:
По
жалбата на ответника и ищец по насрещния иск:
По делото не е
спорно наличието на облигационно правоотношение и неговото съдържание, а и
същото се установява от представения договор за
присъединяване на обект към разпределителната електрическа мрежа
№**********/15.06.2017 г. Спорът е съсредоточен върху обстоятелството каква е
цената, която клиентът дължи за присъединяването, респ. налице ли е
неизпълнение на задълженията на електроразпределителното дружество за
присъединяване на процесния обект към разпределителната електрическа мрежа.
В чл.30 ал.1 от процесния договор е
предвидено, че клиентът дължи заплащане на цена за присъединяване, която се
определя съгласно Наредба №1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на
електрическата енергия и утвърдени от ДКЕВР цени за присъединяване на обекти на
потребители към електроразпределителните мрежи, а съгласно т.1.1 на същата
норма, цената за присъединяване на обекти на клиенти с мощност от 15 кВт вкл.,
какъвто е процесният обект, съдържа само постоянна компонента, която съгласно
ал.2 на чл.30 от договора е в размер на 747,00 лв., която цена е заплатена от
ищеца на 15.06.2017 г., видно от представената по делото разписка
№5000594715596, и за което обстоятелство страните не спорят.
По делото е представено споразумение
№1 за промяна на чл.30 от описания по-горе договор, определящ цената за
присъединяване, която клиентът заплаща, което споразумение обаче не е подписано,
и според което ищецът дължи доплащане на цената за присъединяване на обект в
размер на 285,95 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.20а ал.1 ЗЗД, договорите могат да бъдат
изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на
страните или на основания, предвидени в закона. В
процесния договор е предвидена окончателна цена за присъединяването и не е
предвидена възможност за изменение на договорената цена, която е съществен
елемент на договора, а последващо двустранно споразумение за изменение на
цената не е постигнато, с оглед цитираната разпоредба на чл.20а ал.1 ЗЗД. В
случая не може да се приложи и разпоредбата на чл.266 ал.2 ЗЗД, доколкото не се
установява по време на изпълнението на договора надлежно
определената цена на материала или на работната ръка да е изменена, което би
довели до изменение и на възнаграждението, макар и да е уговорено изцяло. Действително,
при наличието на клауза в договора, според която
неговото изпълнение се подчинява на реда и изискванията на определен нормативен
акт, е необходимо при тълкуване на договора да се вземат предвид и съдържанието
на този нормативен акт /в този смисъл е
решение №151/03.11.2015 г. на ВКС по т.д. №1572/2014 г., I ТО/, а в случая това
е Наредба №1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на
електрическата енергия. Настоящият съдебен
състав намира обаче, че в случая не може да се приеме за приложима разпоредбата
на чл.33 ал.4 Наредба №1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на
електрическата енергия, според която цената за присъединяване на
клиенти в територии извън регулация на населените места се определя на база действително направените разходи
за изграждане на присъединителните съоръжения по индивидуален проект. По делото
не са представени доказателства, а и няма наведени твърдения в тази насока,
такъв проект да е бил изготвян, нещо повече – въобще ответното дружество да е
изисквало такъв. От приетото по делото заключение на СТЕ, което и настоящият
въззивен състав кредитира напълно, се установява, че процесният обект се намира
във вилна зона с обособени улици и ел. разпределителна мрежа НН на разстояние 5
м. от стълб, т.е. налице е техническа възможност за захранване на обекта от
съществуващите съоръжения в близост до имота на клиента, респ. за цената на
присъединяване според съществуващите възможности не е
приложима разпоредбата на чл.33 ал.4 Наредба №1 от
14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия.
Поради изложеното, съдът намира, че ищецът е заплатил
изцяло дължимата се цена за присъединяване на обекта му към разпределителната
електрическа мрежа, респ. за ответното дружество е възникнало задължение да
извърши това присъединяване.
По жалбата на ищците:
По иска с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.82 ЗЗД:
Предявеният иск е за заплащане на
обезщетение за претърпени вреди от категорията на претърпените загуби в
резултат на неизпълнение на задължения по договор за присъединяване на
обект към разпределителната електрическа мрежа.
В тежест на ищците е да установят възникването на договорно отношение между тях и ответника със сочения предмет, виновно договорно неизпълнение на задълженията от страна на ответника, наличието на претърпени вреди, техния вид и размер, и причинна връзка между вредите и неизпълнението.
Настоящият въззивен състав намира, че
по делото не е установено ищците да са претърпели имуществени вреди от
категорията на претърпените загуби в причинна връзка с неизпълнението,
доколкото не са ангажирани никакви доказателства, че закупуването на процесния
генератор е в резултат на неприсъединяването на обекта към електрическата
мрежа, респ., че генераторът се ползва в същия имот. Освен това, по отношение
на ищеца Р.И.П. не се установява същият да е страна по процесния
договор, т.е. не е активно легитимиран да претендира вреди от неизпълнението
му, а и не се установява същият да претърпял сочените имуществени вреди,
доколкото от представената по делото фактура се установява, че продажната цена
е заплатена от ищеца Г.Й.А..
По иска с правно основание чл.92 ЗЗД:
Фактическият състав на претенцията за неустойка включва кумулативно следните елементи: наличие на облигационна връзка, виновно неизпълнение на договорно задължение и уговорена неустойка за неизпълнението на това задължение.
Съгласно
разпоредбата на чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение, т.е. кредиторът има право на избор дали да иска реално изпълнение
на задълженията на длъжника по договора или уговорената компенсаторна
неустойка, но е недопустимо кумулирането им. По отношение на
ищеца Р.И.П. важи посоченото по-горе, че същият не е активно
легитимиран да претендира неустойка за неизпълнение, доколкото не е страна по
процесния договор.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №245140/16.10.2019 г., постановено по гр.д. №89019/2017 г. по описа на СРС, ГО, 25 състав, в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.