РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Бургас , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20212100500619 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 435 ал. 2 т. 2 от ГПК и е образувано
по повод жалбата с вх.№ В-3941 от 04.02.2021г. на К. К. Д., ЕГН: **********, с адрес:
с. Г., общ. С., обл. Бургаска, против действията на ЧСИ Наско Георгив, с рег. № 802,
с район на действие- БОС по изп.д. № 20208020400337 по описа му, изразяващи се
в незаконосъобразно насочване на принудително изпълнение чрез налагане на „запор“
на вземанията по банковата му сметка IBAN: BG********** в банка „ЦКБ“ АД, клон
Бургас, по която жалбоподателя- длъжник сочи, че се превеждат само плащания от
ДФ“Земеделие“ по схема за обвързано подпомагане на овце –майки и/или кози/майки
под селекционен контрол /ДПЖСК/, които представляващи несеквестируеми вземания.
Моли за отмяна на насоченото принудително изпълнение чрез наложения запор на
горепосочените несеквестируеми вземания , постъпващи по банковата му сметка, по
подробно изложените в жалбата си съображения.
В срока по чл. 436, ал. 3, изр. първо от ГПК взискателят Г. Ж. Г. е депозирал
писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на жалбата, по
съображения, че длъжникът не е представил доказателства, че като физическо лице
„земеделски стопанин“ представлява нефинансово предприятие, както и, че сумите,
които получава по запорираната сметка представлява „субсидия“ по смисъла на чл. 96
от ЗДБРБ за 2020г.
На основание чл. 436, ал. 3, изр.последно от ГПК ЧСИ Наско Георгиев е
представил становище за неоснователност на жалбата. Посочил е, че счита, че по
1
отношение на средствата, получавани от длъжника като субсидия в чл. 11 от
Регламент /ЕС/ № 1306/2013г. липсва законова забрана за принудително изпълнение,
като освен това сочи, че независимо, че е регистриран земеделски стопанин длъжникът
не е едноличен търговец или юридическо лице, поради което не представлява
нефинансово предприятие по смисъла на чл. 97 от ЗДБРБ за 2020г. В подкрепа
доводите си представя становище на министъра на финансите на Р.България от
24.06.2015г. Приложено е копие на изпълнителното дело.
Жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал. 1 от ГПК от длъжника, който
легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ по
чл.435, ал.2, т.2 от ГПК – насочване на принудително изпълнение върху имущество,
което смята за несеквестируемо, поради което е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по приложеното
изпълнително дело, доводите в жалбата и становището на съдебния изпълнител, и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Изпълнителното производство по изп.д. № 20208020400337 по описа на ЧСИ
Наско Георгиев, с рег. № 802, с район на действие- БОС е образувано по молба на
взискателя Г. Ж. Г. за принудително изпълнение на вземанията му срещу длъжника К.
К. Д. по издаден изпълнителен лист от 23.07/2018г. по присъда от 23.01.2018г. по нчхд
№ 1176/2007г. по описа на БРС, изменена с решение от 16.06.2018г. по внчхд №
260/2018г. по описа на БОС за сумата от 800 лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди, сумата от 1000 лв. – обезщетение за причинени имуществени
вреди, заедно с лихви върху главниците от 14.02.2017 г. до окончателното изплащане и
390,32 лв. – разноски по делото.
От данните по делото е видно, че съдебният изпълнител е наложил запор на
всички вземания на длъжника, включително и по процесната сметка с IBAN:
BG********** в банка „ЦКБ“ АД, клон Бургас, като след като дължимата по изп. дело
сума е постъпила по запорираната сметка на 11.12.2020г., на 15.12.2020г. същата е
преведена от ЧСИ по сметката на взискателя на 16.12.2020 г.
С молба от 17.12.2020 г. длъжникът е възразил, че постъпилата по сметката
му на 11.12.2020г. сума представлява плащане на несеквестируемо вземане,
представляващо субсидия, отпусната му като регистриран земеделски производител по
схема за национално подпомагане на земеделски стопанин. В подкрепа на
възражението си е представил извлечение по банковата си сметка, от което е видно, че
по нея постъпват плащания от ДФ“Земеделие“, с посочено като основание за
плащането „ДПЖСК 2020“.
Със съобщение от 18.12.2020 г. съдебният изпълнител е изискал от длъжника
да представи писмени доказателства за сочените от него обстоятелства, като е приел,
че на основание чл. 96 от ЗДБРБ за 2020г. получените по сметката на длъжника
средства са секвестеруеми.
С молба от 20.01.2021г. длъжникът отново е представил същото извлечение от
банковата си сметка, уточнявайки, че посочените основание за плащане „ДПЖСК
2020“ и наредител - ДФ“Земеделие“ са достатъчни обстоятелства за доказване на
несеквестируемостта на постъпилите парични суми.
2
С обжалваното постановление, обективирано в писмо от 21.01.2021г., ЧСИ е
отказал вдигане на запора и възстановяване на длъжника на събраните суми от тази
банкова сметка.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна, по следните
съображения:
Съгласно чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо
обезпечение на неговите кредитори. Несеквестируемостта е забрана за кредитора да се
удовлетворява от точно определени имуществени права и имущество на длъжника. Тя
е регламентирана с императивни правни норми, които се прилагат служебно, като най-
общо несеквестируемото имущество може да касае вещи или вземания. В случая
предмет на разглеждане са несеквестируемите вземания, върху които не се допуска
принудително изпълнение, т.е. тези за които е налице е забрана да ги събира друг,
освен длъжникът.
Съгласно чл.444, т. 8 от ГПК несеквестируеми са и предвидените в друг закон
вещи и вземания, като неподлежащи на принудително изпълнение. Не се допуска
принудително изпълнение върху средства с публичен характер-съгласно чл.520 ал.1 и
2 от ГПК не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на
общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидии от
държавния бюджет и върху средствата от ЕС и по други международни програми и
договори на общините. Законова забрана да се осъществява принудително изпълнение
е въведена и с чл.97 ал.1 и ал.2 ЗДБРБ за 2020г., която сочи, че целево предоставяните
средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии,
компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не
могат да се използват за принудително погасяване на публични и частни държавни
вземания, както и на вземания на трети лица.
В случая от данните по изпълнителното дело е безспорно е установено, че по
запорираната сметка на длъжника в горепосочената банка са постъпили плащания с
основание „ДПЖСК 2020“ и наредител - ДФ“Земеделие“, което означава, че се касае за
получени средства за субсидии на длъжника като земеделски производител по схема за
национално подпомагане на земеделските стопани. След извършена служебна проверка
съдът констатира, че с абревиатурата „ДПЖСК“ се означава схема за обвързано
подпомагане на земеделски стопани за отглеждане на овце –майки и/или кози/майки
под селекционен контрол. Посочената помощ е регламентирана в Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, който установява различни
форми на финансово подпомагане, като според източника си финансовите средства, с
които се субсидират земеделските производители могат да бъдат разделени две
категории – средства от държавния бюджет и средства от бюджета на ЕС. Всяка от тези
категории е подчинена на различен правен режим.
Доколкото според пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП „земеделски производители“ са
физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена
3
растителна и/или животинска продукция, те не представляват финансови предприятия
по смисъла на ЗДБРБ, тъй като техният предмет на дейност не представлява финансова
дейност, поради което те не са финансови предприятия. Следователно цитираните
разпоредби, установяващи несеквестируемост намират приложение по отношение на
държавните субсидии, които се отпускат в тяхна полза.
Що се отнася до средствата, отпускани от фондовете на ЕС, съгласно чл.17а от
ЗПЗП тези средства са публични, а съобразно пар.1 т.50 от ДР от ЗПЗП публично
финансиране са средствата, предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на
ЕС, независимо от органа, който ги предоставя.
Цялостната регламентация на финансовите помощи от ЕС е подчинена на
принципа за целево разходване на средствата, като за финансирането, управлението и
мониторинга на общата селскостопанска политика в рамките на ЕС е издаден
Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 17 декември
2013 г. В регламента изрично е посочено, че помощта от ЕС следва да се изплаща на
бенефициерите навреме, за да могат те да я използват ефективно, като също така е
предвидено, че плащанията на бенефициерите по предвиденото в регламента
финансиране се извършват в пълен размер, така както е установено в съдържанието и
целта, предвидени аналогично в ЗДБРБ. Тъй като регламентът е източник на
вторичното право на ЕС, който има общо действие и обвързваща сила, затова той е
задължителен и непосредствено приложим във всяка от страните членки, в т. ч.
Република България / в т.см. решение № 143/25.10.2017 г. по гр. д. № 4666/2016 г. на
ВКС, ІІІ г. О/.
С оглед гореизложените съображения и установената по казуса трайна
съдебна практика настоящият състав приема, че процесните вземанията от ДФ
„Земеделие“, изплащани на длъжника като субсидия за подпомагане за 2020г. без
значение дали техен източник е от бюджета на Държавата или на ЕС, са
несеквестируеми, макар и на различни основания. Противното би означавало
допускане с публични целеви средства да бъде погасен дълг на един частноправен
субект към друг.
Предвид горното, съдът счита, че неправилно ЧСИ е насочил принудително
изпълнение върху вземанията на длъжника, представляващи субсидии за 2020г., които
са несеквестируеми по смисъла на чл. 444, т. 8 от ГПК. Затова въпреки възражението
на длъжника и приложените към него доказателства, че вземанията по запорираната
сметка касаят несеквестируем доход, като е отказал да вдигне запора по тази банкова
сметка и да възстанови на длъжника неправомерно събраните от нея суми, ЧСИ е
извършил незаконосъобразни действия, които следва да бъдат отменени.
Мотивиран от горното и на основание чл. 435 ал. 2 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ действията на частен съдебен ЧСИ Наско Георгиев, с рег. № 802,
с район на действие- БОС, обективирани в писмо от 21.01.2021г., извършени по изп.д.
4
№ 20208020400337 по по описа му, изразяващи се в „запор“ на банкова сметка на
длъжника К. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: с. Г., общ. С., обл. Бургаска, с IBAN:
BG*********** в банка „ЦКБ“ АД, клон Бургас, по която се превеждат плащания в
полза на длъжника от ДФ“Земеделие“, представляващи несеквестируеми вземания,
както и ОТКАЗА на същия ЧСИ да възстанови неправомерно събраните суми от тази
банкова сметка.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5